Размишление върху окупациите

 Изображение

Това есе се отнася за настъпилите протестни „окупациии“ в България. Всъщност започнах да го пиша, за да кажа, че дори и исканията за оставка да се провалят, въпреки това разните „Ранобудни студенти“, „Протестни мрежи“ и т.н. изпълняват, според мен, своята цел.
Бих искал да предположа, че оставката на правителството е една от техните цели, но не задължително главната. Ето какво имам в предвид.
Ще започна с движението „Окупирай“ („Occupy“),тъй като „Ранобудните студенти“ не само, че „окупираха“ Софийски Университет, но в тяхна чест и с тяхното участие в „Червената къща“ в София наскоро се състоя разговор, на тема „Да окупираш в България и да окупираш Уол Стрийт“.
Движението „Occupy“ – „Окупирай“ възникна преди няколко години като „Occupy Wall Street“, в Ню Йорк. В „разгара на кризата“, когато банките в САЩ изхвърляха маса хора на улицата и отнемаха домовете им, група хора окупираха „Wall Street“. С това те искаха да кажат „F… you!Не ние, обикновените хора, сме проблемът! Wall Street е проблемът!И може би Wall Street е най-големият проблем за съвременният свят! Wall Street е окупирал светът и безпощадно издевателства над всички и всичко. Затова ние решихме да окупираме Wall Street!И няма да си тръгнем, докато не сложим край на този Пандемониум, на този Мордор!Няма да си тръгнем, докато не сложим край на капитализма.“ Разбира се, тази „окупация“ беше брутално смазана от полицията, ФБР и т.н. ( по-късно вестник The Guardian спомена за документи, според които ФБР са обмисляли вариант да застрелят със снайпер някои от най-активните в движението). „Окупации“ по примера на „OWS“ незабавно се появиха в повечето от големите градове в света. Аз самият бях част от втората „окупация“ – Occupy London, т.е. видях нещата на място, така да се каже. (Между другото, т.нар. hashtag – # – от Twitter за първи път бе използван в OWS, защото комуникацията между действащите се извъшваше по Twitter. E, клетия hashtag попадна в ръцете на „Протестна мрежа“, но и това ще се изясни по-нататък ).
Това, за което Occupy се бореше, беше – антикапитализъм, и то радикален, без какъвто и да е компромис със капитализма, бил той голям или малък; Свобода, равенство, братство за всички; Хората, земята, екосистемата, биосферата стоят високо над икономиката; Пълно и радикално отхвърляне на съвременната икономика и изграждане на такъв начин на живот, който би бил напълно съобразен със нуждите на всички хора, т.е. да няма и един човек в нужда, и със нуждите на природата; За напълно хоризантално общество, т.е. никой да не властва над никой и над нищо; За общество, вземащо всички свои решения според принципите на пряката демокрация; Премахване на тоталния фетишизъм на парите.
Тук бих искал да обясня защо смятам, че „окупиращите студенти“, „протестните мрежи“ и т.н. си свършиха работата, макар и да не постигат оставка на правителството. Защото чрез тяхната „окупация“ те преобърнаха смисъла на движението Occupy – „Окупирай“ – и то с главата надолу. На радикалното анти-капиталистическото движение те лепнаха про-десен, „анти-комунистически“ смисъл, Occupy в техият вариант се превърна в борба срещу БСП и комунизма. Като в категорията „комунизъм“ влиза всичко, което не е „дясно“, което не е „про-неолиберализъм“,“про-бизнес“, „про-пазарна икономика“ и т.н. Т.е. самото оригинално движение „Окупирай“ влиза в тяхната категория „комунизъм“. Те един вид присвоиха, приватизираха, откраднаха движението и в техният вариант „Окупирай“ се превърна….в своята противоположност.
Доколкото си спомням настоящите „протести“ започнаха по времето, когато се бяха нажежили протестите в Истанбул – Occupy Gezi Park. Бунтът в Истанбул беше огромен. Беше радикален, беше анти-капиталистически, беше бунт за свобода и беше бунт в Истанбул – толкова близо. И ето че в разгара на събитията, в България също се появи бунт – бунт срещу правителството на БСП. Никакъв бунт за свобода, никакъв бунт против капитализма. Не, това е комунистическо, младите и красивите, които се бунтуват, не искат комунистически работи! Бунта на Истанбул беше прекопиран в София, и беше преобърнат в бунт срещу Орешарски, БСП, Путин, Газпром и т.н.!Когато в Истанбул хората донесоха пиано, сложиха го на центъра на площада и свиреха, в София окупиращите също поставиха едно пиано пред НС. Когато в Истанбул хората градяха барикади, в София двама юначаги , придружавани от камерата на БТВ, закъртиха плочки и замятаха барикади срещу БСП и Орешарски. Наскоро гледах снимки на „бунтуващите се студенти“ – бяха с противогази и потънали в дима на някаква театрална димка, досущ като в Истанбул. Т.е. мощният и заразителен бунт на Истанбул беше копиран в София, но неговият дълбок смисъл беше напълно обезвреден, като в Софийското копие бунта беше се превърнал в бунт срещу БСП, Орешарски, Путин, Газпром и т.н. Плевелите на антикапитализма, на виковете за свобода на Истанбулският бунт, бяха премахнати.
Бих искал да кажа една две думи и за станалото така модерно напоследък мацане на паметници. Бих искал да се насоча към онова възхитително произведение на изкуството, с което според мен – и това го казвам напълно сериозно – и Банкси би се гордял. Говоря за „В крак с времето“. Това артистично произведение беше весел и гръмогласен смях. Смях, който зарази всички ни и ние искрено се смяхме, но в същото време умовете ни бяха поразени от дълбокия му смисъл. Кой би предполагал, че смехът на „В крак с времето“ е изплашил някого. И ето, че този някой намери удобен момент да нанесе отмъстителен удар.Една сутрин същият този паметник осъмна напръскан с розов спрей, като отдолу се мъдреше надпис на Чешки език, че България се извинява. Някой искаше да преобърне смисъла на „В крак с времето“, да превърне „В крак с времето“ в неговата противоположност, да замени бунтовния му смисъл със добре познатата „правилна политическа линия“. Серията от мацане на паметници, която се развихри напоследък, показва за мен две неща – 1. Че някой сериозно се е стреснал от „В крак с времето“ – тъй като мацайки паметници те просто копират акта на „В крак с времето“, но това е отчаяно копиране, защото 2. „В крак с времето“ е истинско произведение на изкуството – „Art should comfort the disturbed and disturb the comfortable“ ( цитат приписван на няколко човека, измежду тях и Банкси).Писах това преди паметника на „Асеневци“ в Търново също да бъде омазан. Моето тълкуване е, че всички тези нелепи мазания на паметници са насочени срещу „В крак с времето“ . Те просто повтарят акта на „В крак с времето“, за да го обърнат с главата надолу.
„В крак с времето“ беше истински артистичен акт, който не беше десен, не следваше „правилната политическа линия“. От времето на „Отворено Общество“ и неговите артистични протежета изкуството в България съблюдава про-пазарната линия, про „Отворено общество“ линия и е твърдо за европейските ценности, и фондове. Всъщност никога не се замислихме защо „Отворено общество“ обръщаше толкова сериозно внимание на изкуството и на артистите.Сигурно има някаква причина толкова мощна организация да обръща голямо внимание на артистите и изкуството.
Та докато искат оставката на Орешарски „Ранобудните студенти“ и техните колеги ( не говоря за колеги студенти) успяха напълно да изопачат смисъла на движението „Окупирай“ – попитайте хората на улицата какво представлява движението „Окупирай“ и те най-вероятно ще ви отговарят, че това е протест против Орешарски и БСП, против комунистите и за едно истинско ново дясно правителство.А оригиналният протест на Occupy е радикално антикапиталистически, радикално анти-десен, трагично решен веднъж завинаги да се опълчи срещу капитализма и е готов да даде жертви, и даде жертви ( приликата с оплакванията на някои от „Ранобудните студенти“, че чак пикаят кръв от борба с полицията, не е случайна). Също така софийските „окупатори“ успяха да гепят усилията и жертвите на бунтуващите се в Истанбул, като се качиха на бунтовната вълна, която хората в Истанбул създадоха с цената на човешки жертви, но нашите „революционери“ превърнаха вика за свобода на бунтовниците от Истанбул в борба против БСП, Орешарски, Путин, Газпром и т.н. Изопачиха бунтовната вълна от Истанбул.
Всъщност има едно явление в психологията, или по-точно в психоанализата – една история, примерно, бива разказана по много по-различен начин от това, което се е случило наистина, тъй като това, което се е случило наистина, е неприемливо. Истинското движение „Окупирай“ и бунтът в Истанбул са твърде неприемливи за опитомената с неолиберализъм българска публика. За това техният смисъл трябва да бъде подменен.
Е, очевидно се изложиха с Паметника на Съветската Армия, но това според мен се дължи на факта, че човекът или хората, които осъществиха „В крак с времето“ са истински артисти и хора със сериозен интелект, нещо което авторите на извинението в розово към Чехия, и последвалите мацания на паметници, няма как да бъдат. Едно е да крадеш и прекопираш всичко, което някой друг направи и след това напълно да го изопачиш, съвсем различно е да се бориш с постижението на някой, с чийто артистизъм и интелект по никакъв начин не можеш да се съизмерваш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s