Това Трансатлантическо Търговско Споразумение е директно нападение срещу демокрацията

cameron i obama

Годината е, примерно, 2015-та. „Шеврон“ завежда дело срещу България, защото последната отказва да допусне „Шеврон“ да фракира на територията й. България трябва да заплати огромна сума на „Шеврон“, като обезщетение за пропуснати очаквани печалби, или да допусне „Шеврон“ на територията си.

София решава да си върне водата от „Софийска Вода“. „Софийскса Вода“ завежда дело срещу София – София трябва да заплати милиони като обезщетение. България решава да замрази или понижи цените на електричеството. ЕРП-тата завеждат дело срещу България, трябва да бъдат обезщетени с милиард.

Добре дошли в Трансатлантическото Партньорство за Търговия и Инвестиции ( Transatlantic Trade and Investment Partnership). Преговорите се водят между Европейската Комисия и САЩ. Тази година най-вероятно ще бъдат финализирани.
Това е превод на статия от Джордж Монибо, автор в The Guardian, в която той обяснява какво представлява Трансатлантическото Партньорство за Търговия и Инвестиции и какво фактически ни очаква когато, или ако, то бъде прието. Ако това стане, тогава ни очакват доста трудни времена, всъщност това би било краят на демокрацията. Или както казва една статия – „Обявяване на XX век за невалиден“ : )
П.С. Препратките в статията са много информативни.

http://www.theguardian.com/commentisfree/2013/nov/04/us-trade-deal-full-frontal-assault-on-democracy

Спомняте ли си онзи референдум дали трябва да създаваме обединен пазар със САЩ? Знаете го, онзи който питаше дали корпорациите би трябвало да имат властта да отменят нашите закони? Не? Аз също не си го спомням. Защото би трябвало да има такъв, нали? Правителството не би прехвърлило нашият суверенитет на някой сенчест, недемократичен орган, без да се консултира с нас. Нали?

Целта на Трансатлантическото Партньорство за Търговия и Инвестиции е да премахне регулативните разлики между САЩ и Европейските нации. Споменах за него преди няколко седмици. Но не говорих за най-важният проблем. Забележителната му способност да упълномощява големият бизнес да съди до дупка правителствата, които се опитват да защитават техните граждани.То ще позволи тайни „комисии“, съставени от корпоративни адвокати, да отменят волята на парламента и да рушат нашите правни защити.

Механизмът, който прави това възможно, се нарича investor-state dispute settlement. Той вече е използван в много части на света да премахне регулациите, които защитават хората и живата планета.

Австралийското правителството, след огромни дебати във и извън парламента, реши цигарите да бъдат продавани в изчистени опаковки, маркирани само със шокиращи предупреждения за здравето.Решението беше валидизирано от Австралийският Върховен Съд.Но, използвайки търговско споразумение, което Австралия е сключила с Хонг Конг, тютюневата компания Филип Морис подаде съдебен иск в офшорен трибунал, според който Австралия трябва да изплати на компанията огромна сума, като компенсация за загубите от това което тя нарича своя интелектуална собственост (1).

По време на финансовата й криза и в отговор на общественият гняв срещу рязко повишаващите се сметки, Аржентина наложи замразяване на сметките за вода и енергия за хората. Това замразяване беше дадено на съд от международните компании, чиито огромни сметки бяха накарали правителството да действа. За това и други подобни престъпления, Аржентина беше принудена да плати над един милиард долара, като обезщетения (2).

В Ел Салвадор местни общности успяха, плащайки голяма цена ( трима от активистите бяха убити ), да убедят правителството да откаже разрешение за огромна златна мина, която заплашваше да замърси водите, които са жизненоважни за хората. Победа за демокрацията? Може би не за дълго. Канадската компания, която искаше да изкопае мината, сега съди Ел Салвадор за 315 милиона долара – за загуба на очаквани бъдещи печалби (3).

В Канада съдът анулира два патента собственост на Американската фармацевгична компания Eli Lilly, на основанието, че компанията не е предоставила достатъчно доказателства, че те имат полезният ефект, който твърдят, че имат. Eli Lilly сега съди Канадското правителство за 500 милиона долара и изисква патентните закони на Канада да бъдат променени (4).

Тези компании ( и стотици други) използват правилата на investor-state dispute, вградени в търговските спогодби, които държавите са подписали. Тези правила биват налагани от „комисии“, от които ние не можем да се защитим (5,6). Делата се разглеждат в потайност. Съдиите са корпоративни адвокати, много от които работят за корпорации подобни на корпорациите, чиито дела те трябва да изслушват.Гражданите и общоностите, които са засегнати от техните решения, нямат думата.Няма право на обжалване на присъдите.Но същите тези „комисии“ могат да отменят суверенитетът на парламентите и решенията на върховният съд.

Не вярвате? Ето какво един от съдиите в тези трибунали казва относно неговата работа.“Когато се събудя нощем и мисля за арбитрациите, винаги ме изумява това, че суверенни държави изобщо са се съгласили да приемат инвестиционна арбитрация…На трима частни индивида е поверена властта да преразглеждат, без каквито и да е ограничения или процедура за обжалване, всички действия на правителството, всички решения на съда, и всички закони и регулации, приети от парламентите“(7).

Няма съответстващи права за гражданите. Не можем да използваме тези трибунали, за да изискваме по-добра защита от корпоративната алчност.Както казва Центърът за Демокрация, това е „частна съдебна система за глобалните корпорации“.(8)

Дори и ако тези дела не успеят, те могат да имат смразяващо въздействие върху законодателството. Един Канадски правителствен чиновник, говорейки за правилата наложени от Северно-Американската Спогодба за Свободна Търговия (North American Free Trade Agreement – NAFTA), отбеляза,“виждам писма от Ню Йоркски и Вашингтонски адвокатски кантори да пристигат във Канадското правителство при всяка нова регулация относно околната среда, която правителството приема и при всяко ново предложение, през последните пет години.Те се отнасяха за химикали за химическо чистене, фармация, пестициди, закони за патенти. Почти всички нови инициативи бяха взети на прицел и повечето от тях никога не видяха дневна светлина.“ (9) Демокрацията е невъзможна при тези условия.

Това е системата, на която ще бъдем подчинени, ако на Трансатлантическото Партньорство за Търговия и Инвестиции бъде дадена зелена светлина. САЩ и Европейската Комисия, и двете превзети от корпорации които трябваше да регулират, настояват механизмът investor-state dispute resolution да бъде включен в спогодбата.

Комисията оправдава тази политика, като твърди, че съдилищата на държавите не предлагат на корпорациите достатъчно защита, защото те могат да бъдат „пристрастни или да не са достатъчно независими“(10). За кои съдилища говори? За Американските? Тези на Европейските страни? Това не се уточнява. Фактически Комисията не успява да даде дори един конкретен пример, който да демонстрира нуждата от нова, извън обсега на правосъдието система.Всъщност тъкмо защото нашите съдилища не са пристрастни или зависими, тъкмо затова корпорациите искат да ги заобиколят. ЕК иска да зоабиколи отворени, отговорни суверенни съдилища със затворени, корумпирани системи, пълни с конфликти на интереси и произвол.

Тези правила слагат край на всички демократични алтернативи. Те обявяват за незаконни левите политики. Поради тази причина нямаше никакъв опит от страна на нашето правителство да ни информира, или още по-малко да се консултира с нас, относно това чудовищно нападение срещу демокрацията. Хора, събудете се!

1. http://www.mccabecentre.org/focus-areas/tobacco/philip-morris-asia-challenge
2. http://corporateeurope.org/trade/2013/06/transatlantic-corporate-bill-rights
3. http://democracyctr.org/wp/wp-content/uploads/2013/05/Under_The_Radar_English_Final.pdf
4.https://www.techdirt.com/articles/20130723/05101823898/eli-lilly-decides-it-was-not-greedy-enough-now-suing-canada-500-million.shtml
5.http://democracyctr.org/wp/wp-content/uploads/2013/05/Under_The_Radar_English_Final.pdf
6.http://www.citizen.org/eli-lilly-investor-state-factsheet
7.http://corporateeurope.org/trade/2012/11/chapter-4-who-guards-guardians-conflicting-interests-investment-arbitrators
8.http://democracyctr.org/wp/wp-content/uploads/2013/05/Under_The_Radar_English_Final.pdf
9.http://www.thenation.com/article/right-and-us-trade-law-invalidating-20th-century?page=0%2C5
10.http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/october/tradoc_151790.pdf

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s