Протестите като контролирано взривяване на социално напрежение. Една хипотеза.

1458703192931

Това есе е вдъхнове от есето „Спрете протеста, искам да сляза“, публикувано в „Съпротива“ и от статията „Автономия“ на основателят на ROAR media.

Пиша това есе, защото когато чета инициативата за дискусия на Социален Център „ Аделанте “ относно проекта за Нов Наказателен Кодекс и статията на Ваня Григорова от Солидарна България относно идващата приватизация на водата, и познавайки настъпващото TTIP – Трансатлантическо Партньорство за Търговия и Инвестиции, разбирам, че ни предстои сериозна съпротива. Мисля, че ако не се съпротивляваме и оставим изброените по-горе процеси да се развият, ни чакат тежки и мрачни времена. Това есе е опит за търсене на отговор на въпросът Какво ни пречи да се съпротивляваме? Защото трябва да се съпротивляваме. Не можем да си позволим да се оставим на апатията след зимните протести от 2013 и последвалият ги „Дансуидми“. Не можем да си позволим да изоставим съпротивата и да се предадем на инерция. Не и в настоящият момент, в който натискът на властта1 е извънреден, изброените по-горе процеси са примери за част от този натиск.

Това есе също е почит към хората, които се самозапалиха през зимата на 2013г. Те жертваха себе си по изключително трагичн начин, за да призоват към борба, която не можем да спре в следствие на умора от протести. Това есе е посветено на онзи момент след краят на протестите, в който човек се пита  „А сега накъде ?“.

Всъщност бих искал да формулирам по друг начин това, което се казва в „Спрете протеста, искам да сляза“. Бих искал да предположа, че протестите, всъщност повечето „протести“ в най-новата история на България, като започнем от 1989г., минем през „Орлов Мост“ от 2012г. и стигнем до най-скорошният протест в Пловдив, тези протести могат да бъдат дефинирани, хипотетично, като контролирани експлозии на социално напрежение, имащи за цел да насочат енергията на това напрежение в определена желана посока и да неутрализират неговите застрашаващи статуквото тенденции. Това е само хипотеза, едно предположение. И опит да се разбере какво ни спира да продължим да се съпротивляваме, когато се налага да се съпротвляваме.

В статията си „Автономия“ Джеръм Рууз цитира Михаел Хардт „ множеството създава събития, би могло да се каже като електрически заряди, които се натрупват в атмосферата до момент, в който тяхното напрежение е достигнало такава крайност, че се стоварват на земята като гръм. Протестът е този гръм. През 1989-та имаше натрупано напрежение, през 1996-97г. също.Тези напрежения избухнаха в протести, изцяло в услуга на Съюзът на Демократичните Сили. През 2012г. протестът „Орлов Мост“ също беше експлозия на напрежение. Светът по това време гореше, и продължава да гори, в протести. Май почти нямаше място на планетата, което да не гореше в протести. Светът беше заявил, че не признава неолибералният „Край на Историята“ и повече няма да търпи терора на капитала, и беше се разбунтувал. Според мен „Орлов Мост“ беше контролирана експлозия на бунтовно напрежение, а това напрежение беше част от тази протестна вълна, която маршируваше в цял свят. „Орлов Мост“ беше контролирано взривяване, защото, ако трябва да бъдем честни, беше също и PR акция на една определена партия, т.е. енергията на всемирната взривната вълна , която нямаше начин да подмине България, беше от една страна оползотворена за малък PR, но което е по-важно, взривът беше под контрол, не му бе позволено по никакъв начин да се превърне в Българският вариант на Occupy, или Площад Тахрир, да поеме по анти-капиталистическата посока на бунтовната взривна вълна, която тресеше света. Спомням си много добре, че във Фейсбук няколко редовни коментатори оказваха жестока съпротива , почти буквално лаеха, срещу всеки опит да бъде предложена анти-капиталистка и Occupy посока на “Орлов Мост”. Спомням си гръмовните обиди и страховитите клетви на някои коментатори във Фейсбук срещу всеки, който дръзнеше да направи паралел между „Орлов Мост“ и Occupy движението. Тези хора по скоро бяха готови да хванат оръжие, отколкото да позволят на някой да предложи посока на протеста, която излиза от границите на конкректният повод. Контролирана експлозия, защото несъмнено имаше протестна енергия, която щеше да се взриви – взривът катализиран от всемирният бунт който тресеше света – така че беше по-добре да бъде взривена по начин, който да не й позволи да навреди на статуквото. Защото Occupy, както и след това зимните протести в България, бяха насочени срещу status quo-то. Зимните протести за първи път призоваха за изхвърляне на всички партии и заедно с тях цялата система. Което, разбира се, е твърде опасно! Толкова близо бяхме през онази зима до истинско помитане на партиите! Според мен зимните протести също бяха контролирана експлозия. Тяхната взривна бунтовна енергия беше контролирана по няколко начина – чрез национализъм, чрез участието на крайно-десни групи и чрез исканията на „водачите“ на протестите за мажоритарна система и други подобни, като накрая доколкото си спомням „водачите на протеста“ излъчиха кандидати за изборите, докато общият консенсус на протестите беше „край с партиите“. Зимните протести също бяха част от бунтовната вълна , която заливаше света. Тази вълна беше твърде прогресивна, радикална, със прекалено свободолюбив елементи в нея и носеше информация, която беше непозната за повечето хора и застрашителна за статуквото. Прогресивността на тази вълна беше неутрализирана чрез налагането на националистки тон на протестите, който е един строго консервативен и изолаторски тон, и чрез включването на крайно-десни групи, които в един момент нападнаха група анти-капиталисти в София. Т.е. имаше избухване на недоволството, но това избухване беше вкарано в консервативни рамки и не се присъедини към световната тенденция, която е срещу политическата система, срещу властта на капитала и е наднационална. Разбира се протестите тихомълком изчезнаха, а един от техните „организатори“ се присъедини към „България без цензура“…

След зимните протести започна Occupy Gezi Park в Истанбул. Който беше и продължава да бъде огромен протест. Една огромна вълна, която най-малкото се намира географски твърде близо. В този момент знаехме, че е въпрос на дни протест подобен на Occupy Gezi да започне в България. И ето че се появи контролираният взрив. #„DANSwithme“. Докато протестът в Истанбул крещеше за свобода, неговото пълно копие в София крещеше…против Орешарски. И преследваше тези, които се опитваха да говорят за пряка демокрация, докато по площадите на Истанбул се провеждаха народни асамблеи, които са ядрото на идеята за пряка демокрация. Това е, каквото имам предвид, когато предлагам хипотезата, че повечето протести, на които бяхме свидетели, представляват контролирана експлозия на бунтовна енергия. Налично е натрупано напрежение в обществото и бунтовните вълни, които помитат света постоянно, заплашват да взривят напрежението и в България, а това на свой ред може да доведе до помитане на статуквото. Така котролираната експлозия на напрежението подсигурява, че енергията на социалното напрежение ще бъде канализирана в желана посока (примерно за промотиране на нова партия или дестабилизиране на определена партия ) и че няма да изпълни разрушителната си цел – помитане на статуквото. Но това, което е по-важно, е че след като протестната енергията бъде контролирано взривена, след това протестното напрежение изчезва. В следствие протестиращите изпадат в апатия и се връщат към инерцията. Тази апатия прави нови съпротиви малко вероятни. По този начин властващите биват оставени да работят на спокойствие, т.е. да прокарват нови наказателни кодекси, да продължат процесът водещ до приватизация на водата и т.н.

Всичко това, разбира се, е хипотеза. Но ако е тя се окаже вярна, тогава не бива  да се оставяме да премахнат съпротивата чрез такъв евтин трик. Не можем да си позволим ролята на обърканите след краят на шеметните протести. Има конкретни заплахи, които посочих в началото на есето, които трябва да бъдат посрещнати. Трябва да се съпротивляваме, без значение какво се е случило с предишните протести.

„Спрете протеста, искам да сляза“

 http://saprotiva.org/sprete-protesta/

„Автономия“

http://www.lifeaftercapitalism.info/politicalvisions/36-direct-democracy/352-avtonomiq-ideq-chieto-vreme-e-doshlo-chast-1

Нов Наказателен Кодекс

http://www.lifeaftercapitalism.info/analyses/354-da-sprem-nastupvashtiq-totalitarizum

Приватизация на водата

http://solidbul.eu/?p=2326

1Под власт нямам предвид само официална политическа власт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s