Буквар По Анархо-Примитивизъм

A Primitivist Primer-1 copy-500x500

http://www.primitivism.com/primer.htm

Бележка на автора: Това не е категорично изявление, а само описание, което се стреми да даде най обща идея на това какво се има предвид под анархо-примитивизъм. Това описание не желае да ограничава или да изключва, а да даде едно общо въведение. Извинявам се за неточности, погрешни разбирания, или (неизбежно) прекалени обобщения.

 Какво е анархо-примитивизмът ?

Анархо-примитивизмът ( познат още като радикален примитивизъм, анти-авторитарен примитивизъм, анти-цивилизационно движение, или просто примитивизъм ) е стенографски термин за обозначаване на едно радикално движение, което критикува цивилизацията в нейната цялост от анархистка перспектива и се стреми да постави начало на всеобхватна трансформация на човешкият живот. Строго казано, няма такова нещо като анархо-примитивизъм или анархо-примитивисти. Фреди Пърлман, важен глас в това движение, веднъж каза “ Единственият -ист на който отговарям, е „виолончелист““. Хората свързани с това движение не желаят да бъдат последователи на някаква идеология, а са просто хора, които се стремят да станат свободни индивиди в свободни общности, живеещи в хармания един с друг и с биосферата, и поради това може да не приемат да бъдат ограничавани от терминът „анархо-примитивизъм“, или каквото и да е друго идеологическо маркиране. В най-добрият случай анархо-примитивизмът е просто удобен етикет, ползван за обозначаване на  различни индивиди, които имат общ проект: премахването на всички властови отношения – структурите на контрол, принуждаване, доминация и експлоатация – и създаване на такава общност, която изключва от себе си всички тези отношения.

Защо тогава терминът анархо-примитивизъм е употребяван за обозначаване на това движение?

През 1986г. кръгът около Детройтският вестник Fifth Estate пише, че те са ангажирани с развиване на „критически анализ на технологичните структури на западната цивилизация, комбиниран с преоценяване на света на коренните жители и характерът на примитивните и коренни общества. В този смисъл сме примитивисти...“ Групата Fifth Estate се стремеше да подпомогне критиката на цивилизацията-като-контрол и да преоцени примитивното, което за тях беше източник на възрожденско и анти-авторитарно вдъхновение. Това преоценяване на примитивното се извършва от анархистка перспектива, която е перспектива ангажирана с елиминиране на властови отношения. Посочвайки един „възникващ синтез на пост-модерната анархия с примитивното (в смисъл на оригинално), една фокусирана върху Земята екстатична визия “ кръгът на Fifth Estate заявява:

Ние не сме точно анархисти, а сме про-анархисти, което за нас е живо, цялостно преживяване, несъвместимо с Властта и отхвърлящо всяка идеология…Нашата работа във FE като проект е да изследваме вазможностите за наше собствено участие в анархисткото движение, но също и да работим за преоткриване на примитивните корени на анархията и да документираме тяхното настоящо изразяване. В същото време ние изследваме еволюцията на Властта сред нас, за да предложим нови терени за оспорване и критика, с цел да подкопаем настоящата тирания на модерният тоталитарен дискурс – хипер-реалността, която разрушава човешкият смисъл и оттук солидарността, като ги симулира с технологии. В основата на всички борби стои тази необходимост: да бъде възвърнат един истински хуманен дискурс, основан на автономно, интерсубективно взаимодействие, който е силно свързан с естественият свят.

Целта е да бъде развит един синтез на първична със съвременна анархия, един синтез на екологично-фокусираните, не-държавни, анти-авторитарни аспекти на примитивните начини на живот, със най-напредничавите форми на анархистки анализ на властовите отношения. Целта не е имитиране на или завръщане към примитивното, а просто да бъде видяно примитивното като източник на вдъхновение, като форми на анархия, които могат да бъдат вземани за пример.

За анархо-примитивистите цивилизацията е  всеобхватният контекст, в който се развива многобразието от властови отношения. Някои основни властови отношения присъстват в примитивните общества – и това е една от причините, проради които анархо-примитивистите не искат да копират тези общества – но цивилизацията е средата, в която властовите отношения стават всепроникващи и се вкореняват в практически всички аспекти на човешкият живот и във отношенията на хората с биосферата. Цивилизацията – наричана още Мегамашината или Левиатан – се е превърнала в една огромна машина, която се движи сама и която е излязла извън контрола дори на нейните предполагаеми управители.

По какъв начин анархо-примитивизмът се различава от анархизмът и други радикални идеологии? 

От перспективата на анархо-примитивизма всички други форми на радикализъм изглеждат като реформизъм, без значение дали те считат себе си за революционни. Марксизмът и класическият анархизъм, например, искат да превземат цивилизацията, да променят нейните структури до някаква степен и да премахнат най-големите й злини и потисничества. 99% от живота в цивилизацията, обаче, остава непроменен в техните сценарии за бъдещето, защото те се противопоставят на малка част от аспектите на цивилизацията. Въпреки че и двете се стремят да премахнат капитализма, а класическият анархизъм иска да премахне също и Държавата, въпреки това основните начини на живот няма да се променят много. Може и да се случат някакви промени в социално-икономическите отношения, като например работници да контролират индустрията и квартални съвети да заменят Държавата, и дори може да се случи някакъв екологичен фокус, основните модели на живот обаче ще останат непроменени. Западният модел за прогрес ще бъде поизменен, но ще продължи да служи за идеал. Масовото общество ще продължи хода си и повечето хора ще работят и живеят в изкуствена, технологизирана среда и ще бъдат подложени на форми на принуждаване, и на контрол.

Левите радикални идеологии се стремят да превземат властта, а не да я премахнат. Поради това те развиват различни видове специални групи – кадри, политически партии, групи за повишаване на съзнателността – за да печелят съмишленици и да планират стратегии за вземането на контрола. Организациите за анархо-примитивистите са само едно организирано мошенничество, банди за налагане на власт на дадена идеология. Политиката, „изкуството и науката за управляване„, не е част от проектът на примитивизма; а само политиката на желание, взаимодействие и радикална свобода.

От къде според анархо-примитивистите произхожда властта?

Това също е един източник на дебати между анархо-примитивистите. Пърлман вижда в създаването на безлични институции или абстрактни властови отношения моментът, в който цивилизованите социални отношения започват разрушаването на примитивната анархия. А Джон Зерзан посочва развиването на символичното посредничество – в неговите различн форми на числа, език, време, изкуство и по-късно агрономия – като средството за преход от човешка свобода към състояние на култивираност. Фокусът върху произходът е важен в анархо-примитивизма, защото той се стреми да разкрие, да се противопостави и да премахне всички многобройни форми на власт, които структурират индивида, социалните отношение и взаимотношенията с естественият свят.

Откриването на произхода е начин, чрез който да се идентифицира какво може безопасно да бъде спасено от руините на цивилизацията и какво е важно да бъде изкоренено, ако искаме властовите отношения да не се появят отново след колапса на цивилизацията.

Към какво  бъдеще се стремят анархо-примитивистите?

Анархо-примитивисткото списание „Anarchy; A Journal of Desire Armed“ визуализира едно бъдеще, което е „радикално кооперативно и комунарско, екологично и феминистко, спонтанно и диво“ и това може би е най-близката дефиниция, до която можете да се доберете. Няма план, няма предписателен модел, но е важно да се подчертае, че бъдещето, към което се стремим, не е „примитивно“ в какъвто и да е стереотипен смисъл. Както пишат Fifth Estate през 1979г.: „Нека изпреварим критиците, които биха ни обвинили, че искаме да „се върнем в пещерите“, или че просто позираме – т.е. възползваме се от комфортите на цивилизацията, докато в същото време сме нейните най-дръзки критици. Ние не поставяме Каменната Епоха като модел за нашата Утопия, нито предлагаме завръщане към събирането на диви плодове и зеленчуци и ловуването като средства за изхранване„. Като коректив на това често срещано недоразумение е важно да се подчертае че бъдещето, такова каквото го вижда анархо-примитивизма, е sui generis – то е без прецедент. Въпреки че примитивните култури дават идеи за бъдещето и че бъдещето може да включва елементи идващи от тези култури, един анархо-примитивистки свят би бил доста по-различен от предишни форми на анархия.

Какво е отношението на анархо-примитивизма към технологиите?

Джон Зерзан дефинира технологията като “ ансамбълът от разделението на труда, производството и индустриализмът, и въздействието на този ансамбъл върху нас и върху природата.Технологията е сумата на  посредничествата между нас и естественият свят и сумата на тези разделения, които посредничат помежду ни. Тя е всичкият черен труд и токсичност, които са необходими за произвждане и възпроизвеждане на стадият на хипер-отчуждаване, в който вехнем. Тя е структурата и формата на доминация във всяко равнище на йерархия и доминация „. За това противопоставянето на технологията има важна роля в практиката на анархо-примитивизма. Фреди Пърлман, обаче, твърди че “ технологията е само арсеналът на Левиатан „, неговите “ нокти и зъби „. Анархо-примитивистите се противопоставят на технологията, но въпреки това съществува дебат каква е ролята на технологията в доминирането в цивилизацията.

Трябва да се прави разлика между инструменти (или сечива) и технология. Пърлман показва, че примитивните хора развиват всякакви видове инструменти и сечива, но не и технологии: „Материалните обекти, като гребла и канута, лопати и стени, са били неща, които един човек може да направи, или неща, като например стена, които са изисквали кооперирането на много хора за даден случай…Повечето инструменти са древни и материалните изобилия, които тези инструменти  са правили възможни, са били налични още от първата зора, но те не са пораждали безлични институции. Хората, живите същества, правят и двете.“ Инструментите са създания на локалният, малкият мащаб, те са продукти на индивиди или малки групи за специфични случаи. Като такива те не пораждат системи на контрол и принуждаване.

Технологията, от друга страна, е продуктът на широкомащабни, зависещи една от друга системи на добив на материали, на производство, разпределение и консумация, и тези системи преминават в тяхна собствена инерция и динамика. Като такива, те изискват структури на контрол и подчинение в масов мащаб – това, което Пърлман нарича безлични институции. Както Fifth Estate посочват през 1981г. „Технологията не е просто инструмент, който може да бъде използван по какъвто начин ни хареса.Тя е форма на обществена организация, комплект от обществени отношения. Тя има свои собствени закони. Ако искаме да я употребяваме, трябва да приемем нейната власт. Огромният размер, сложните взаимовръзки и йерархизацията на задачите, които съставляват модерните технологични системи, правят авторитарното командване необходимо и независимо, а индивидуалното вземане на решения невъзможно.“

Анархо-примитивизма е анти-систематично движение: то се противопоставя на всички системи, институции, абстракции, на изкуственото, на синтетичното и на машините, защото те въплъщават властови отношения.Така анархо-примитивизма се противопоставя на технологията или технологичната система, но не и на употребата на инструменти в смисълът, който беше посочен. Що се отнася до това дали някакви технологични форми ще имат място в един анархо-примитивистки свят, по този въпрос се дебатира. Fifth Estate отбелязват през 1979г. че „редуцирана до основните й елементи дискусията относно бъдещето трябва да се основава на това какво желаем като общество и от тук да определим каква технология е възможна. Всички искаме парно, тоалетна с водно казанче и електрическа светлина, но това не трябва да бъде за сметка на човечеството. Може би всички те са възможни, но е възможно и  да не са.

 А какво се случва с Медицината?

По същноста си анархо-примитивизмът се стреми към изцеляване – изцеление на разривите, отворили се в индивидите, между хората и между хората и природата, разриви които са се отворили чрез цивилизацията, чрез властта, включително чрез Държавата, Капиталът и Технологията. Немският философ Ницше пише, че болката и начина по който се справяме с нея трябва да бъдат в центърът всяко свободно общество. Индивиди, общности и самата Земя бяха осакатени до различни степени от властовите отношения, характерни за цивилизацията. Хората биват психологически осакатявани, но също и физически нападани от болести и страдания. Не искам да кажа, че анархо-примитивизмът може да премахне болката, болеста и страданието! Но изследвания показват, че много болести са резултат от цивилизованите условия на живот и ако тези условия бъдат изоставени, някои видове болка, болест и страдания биха могли да изчезнат.

Един свят, който поставя болката в центъра енергично ще се стреми  да я премахва, като намира начини за изцеление на болести и страдания. В този смисъл анархо-примитивизма е много загрижен за медицината. Но отчуждаващата високо-технологична, фармацевтично-центрирана форма на медицина, практикувана в Запада не е единствената възможна форма на медицина. Въпросът в какво би могла да се състои медицината в едно анархо-примитивстично бъдеще зависи, както коментара на Fifth Estate относно технологията по-горе посочва, от това какво е възможно и какво хората искат, без да застрашават начините на живот на свободни индивиди в екологично-центрични свободни общности. Както и при всички други въпроси, тук няма догматичен отговор на проблема.

А какво се случва със свръх- населението?

Един спорен проблем, най-вече защото няма консенсус между анархо-примитивистите. Някои  твърдят, че намаляване на населението няма да е необходимо, други твърдят че ще е необходимо от екологични съображения и/или за да бъде подържан начинът на живот, предвиждан от анархо-примитивистите. Джордж Брадфорд в статията си “ Колко дълбока е Дълбоката Екология? “ твърди, че контрола върху възпроизводството от самите жени ще доведе до намаляване на размера на населението. Личният възглед на автора е, че населението трябва да бъде намалено, но това би се случило  чрез естествена загуба – т.е. когато хора умират не всички ще бъдат заменяни и по този начин общият размер на населението ще се понижи и в един момент ще се стабилизира. Анархистите отдавна твърдят, че в един свободен свят социалният, икономически и психологически натиск за прекомерно възпроизводство ще бъдат премахнати. Просто ще има твърде много други интересни неща , с които хората ще се занимават. Феминистите твърдят че жените, веднъж освободени от полови ограничения и семейна структура, няма да бъдат дефинирани от тяхната възпроизводителна функция както в патриархалното общество и това ще има за следствие по-малки нива на население. Така населението вероятно би намаляло,  волю-неволю. В края на краищата, както Пърлман ясно обяснява, увеличаването на населението  е просто продукт на цивилизацията: „ постоянното увеличаване на броя на хората е толкова настойчиво, колкото и самият Левиатан. Това явление изглежда съществува само сред Левиатанизираните човешки същества. Животните, както и човешките общности в естественото си състояние не се размножават до степен да избутват другите видове ”. Така наистина няма причина да не предполагаме, че човешкото население ще се стабилизира когато Левиатанските обществени отношения бъдат премахнати и комунитарната хармония бъде възстановена.

Не обръщайте внимание на странните фантазии разпространявани от някои коментатори враждебни към анархо-примитивизма, които твърдят че нивата на население, които предвиждат  анархо-примитивистите, ще трябва да бъдат постигани чрез масови измирания или лагери на смъртта от нацистки тип. Това са само тактики за опетняване. Решеността на анархо-примитивизма да премахне всички властови отношения, включително Държавата, с целият й административен и насилствен апарат, както и всеки вид партия или организация, означава че такова организирано избиване е невъзможно, както и че е просто ужасяващо.

Как би могло да бъде постигнато анархо-примитивсткото бъдеще?

Въпросът за сто хиляди лева! ( да използвам една твърде подозрителна метафора ) Тук няма строги правила, няма план. Един свободен отговор е – разглеждан от някои като измъкване – че форми на борба се появяват във хода на бунта. Това е истина, но не е много от полза! Фактически анархо-примитивизма не е стремяща се към власт идеология. Тя не се стреми да превземе Държавата,  да превзема фабрики, да печели съмишленици, да създава политически организации или да нарежда на хората. Вместо това тя иска хората да станат свободни индивиди, живеещи в свободни общности, които зависят едни от други и от биосферата, която обитават. Така анархо-примитивизма се стреми към пълно преобразяване – на идентичността, на начините на живот, на начините на съществуване и начините на общуване. Това означава, че добре познатите методи на търсещите власт идеологии просто са неуместни за анархо-примитивсткият проект, който се стреми да премахне всички форми на власт. Така нови форми на действане и съществуване, подходящи и съответстващи на анархо-примитивсткият проект трябва да бъдат развити. Това е един процес, който е вече в действие и няма лесен отговор на въпроса „Какво трябва да се прави?”

По настоящем много хора се съгласяват, че общностите за съпротива са важен елемент за анархо-примитивисткият проект. Думата „общност” в наши дни е употребявана по всякакви абсурдни начини ( например „бизнес общността” ) точно защото повечето истински общности бяха разрушени от Капиталът и Държавата. Някои мислят, че ако традиционните общности, които много често са източници на съпротива срещу Капитала, са разрушени, тогава създаването на общности за съпротива – формирани от индивиди, за които основен фокус е съпротивата – е един добър начин за възстановяване на бази за действие. Стара анархистка идея е, че новият свят трябва да бъде създаден в черупката на старият свят. Това означава, че когато цивилизацията колабира – по своя собствена воля, чрез нашите усилия, или чрез комбинация от двете – ще има алтернатива, чакаща да я замени. Това е наистина необходимо, защото ако няма съществуващи позитивни алтернативи, социалната разруха причинена от колапсът лесно може да създаде психологическа несигурност и социален вакуум, в които фашизъм и други тоталитарни диктатури могат да разцъфтят. За автора на тази статия  това означава, че е необходимо анархо-примитивизмът да развие общности за съпротива – микрокосмоси (толкова, колкото е възможно) на бъдещето – както в градовете, така и извън тях. Необходимо е те да бъдат бази за действие ( и особено пряко действие), но също и места за създаване на нови начини на мислене, на поведение, на общуване, съществуване и така нататък, както и на нова етика – казано накратко, на цяла нова освобождаваща култура. Нужно е те да станат места, където хората могат да открият истинските си желания и удоволствия и чрез добрата стара анархистка идея за даващото пример действие да демонстрират на другите, че алтернативни начини на живот са възможни.

Но има още много други възможности, които трябва да бъдат изследвани. Светът, към който анархо-примитивизма се стреми, е безпрецедентен в човешкият опит в смисъл на степента и видовете свободи, които са предвиждани….така не може да има някакви ограничения на формите на съпротива и бунт, които могат да се развият. Огромното преобразяване към което се стремим ще се нуждае от всякакъв вид иновативно мислене и дейности.