За корените на Фашизма, Пола и Расизма

26bf0283e967351f8ee178a32ceddb9bhttp://deepgreenresistance.org/en/who-we-are/faqs/deep-green-resistance-faqs

 Казано с думите на Андреа Дворкин: „Феминизмът е политическа практика на борба срещу мъжкото господство, от името на жените като класа.“ [1]

Нека започнем с фразата „жените като класа“. От перспективата на радикалният анализ обществото е съставено от групи хора и някои групи имат власт над други. Тези, които имат власт използват Идеология, за да докажат, че тяхното господство и покорството на подчинените групи са нещо естествено – т.е. ако обществото фактичекски е било подредено от Природата, или от Бог, или от Космоса, то тогава няма смисъл да се борим срещу неговата подредба. Идеологията[2] може да бъде много ефикасен инструмент за блокиране на съпротивата.

Моделът на расизъм, който сме наследили в САЩ, беше първоначално създаден от Англичаните във техните опити да колонизират Ирландия. Преди това разликите между хората са били разглеждани като културни. Но към 17-ти век Англичаните изкристализираха една Идеология която заявяваше биологически обосновани твърдения относно по-низшето битие на Ирландците. Ирландците не бяха вече само културно непълноценни – те се оказаха по природа „диваци“. Английската представа за Ирландците беше конструирана около идеята, че последните са една различна от Англичаните „раса“, раса която е безбожна, неморална, мързелива, „лоша, варварска и нецивилизована“. Опора на тази представа беше „вярата, че много Ирландци са неспособни да бъдат цивилизовани, че „дивите“ Ирландци, тези които най-пламенно се съпротивляват срещу Английската хегемония, ще останат нецивилизовани, и че единственият начин да бъдат доведени до някаква форма на цивилизованост, е като бъдат поробени “ [3]. С тази расова Идеология хора по цял свят могат да бъдат поробвани, или просто да бъдат унищожавани, тя премахва всички етични и морални притеснения у колонизаторите. Последното изречение, до голяма степен, обобщава последните 400 години.

Важното тук е, че расата не е биологическа реалност. Политически, социално, икономически расата е, разбира се, брутална реалност навсякъде по света. Но идеята за расата е създадена от властимащите.

Много хора се сконфузват, когато биват призовани да приложат този радикален анализ на расата към полът (gender). Но от феминистка перспектива паралелите са очевидни. Съществуват ли разлики в цветовите тоналности на кожите на хората по цял свят? Да. Защо тези разлики са от значение? Защото една порочна и брутална подредба на власт се нуждае от Идеология, наречена расизъм. Съществуват ли разлики във формите на гениталиите на хората? Да. Защо тези разлики са от значение? Защото една порочна и брутална подредба на власт – патриархат – се нуждае от Идеология, наречена „пол“.

Патриархатът е политическа система, която взема биологическите мъжки и женски хора и ги превръща в социални категории, наречени мъже и жени, така че класата на мъжете да господства над „хората, наречени жени“[4]. Полът за жените е същото като това, което е расата за хората с цветна кожа – идеологическо построение, което е основата на тяхното подчинение.

Социализацията на мъжете е процес, който превръща едно дете в момче, и след това в мъж. Да бъдеш мъж изисква една психология, базирана на чувство за упълномощеност, емоционална безчувственост и разделяне на Аз и Друг. Мъжествеността е от основно значение за всяка военизирана култура, защото това е психологията, която е необходима за войниците. Някой може да убива по команда само ако човешкият импулс да се грижим един за друг е бил пречупен, или унищожен. Постоянната необходимост да бъдат превръщани другите във Други има един важен резултат – отхвърлените, „меките“ части на своята собствена душевност биват проектирани навън, за да да може да бъдат унищожени[5]. Това е един проект, който най-вероятно никога няма да постигне целите си, защото хората имат сърца и души и те няма как да бъдат ампутирани, колкото и някои да се опитват. Ветераните от Виет Нам, които страдат от най-тежки форми на пост-травматичен стрес не са онези, които са преживели жестокости, а тези, които са извършвали жестокости [6].

Мъжествеността изисква нещо, което психолозите наричат негативна референтна група. Това е група от хора, „която един индивид…ползва като стандарт за мнения, отношения или поведения, които индивида трябва на всяка цена да избягва.“ Момчетата в патриархалната култура създават негативни референтни групи като нещо съвсем нормално и напълно естествено. Първият презиран Друг за момчетата са, разбира се, момичетата. Няма по-лоша обида от някоя версия на „момиче“, обикновено женска анатомична част, извратена в език на омраза. Веднъж когато този психологически процес е в действие, категорията „женско“ лесно може да бъде запълнена от която и да е група хора, която йерархичното общество се нуждае да доминира, или да унищожи. Психологията на безкраен стремеж за самодоказване срещу някой друг, който и да е друг, в комбинация с чувството за упълномощеност, която властта дава, създава императив за насилие.

Мъжете стават „истински мъже“ когато трошат граници, били те сексуалните граници на жените, културните граници на други хора, политическите граници на други нации, генетичните граници на видовете, биологичните граници на живите общества, или физическите граници на самият атом. За упълномощеното психе единствената причина за съществуване на „Не“-то е, защото дава сексуалната тръпка да бъде преодоляно със сила. Тук е истинската гениалност на патриархата – той не просто натурализира тиранията, той сексуализира тиранията. Той еротизира господството и подчинението. Чрез понятията за – и живяните реалности на – мъжествеността и женствеността патриархата институционализира господството и подчинението навсякъде в културата и дълбоко в нашите психологии.

И така мъже извършват брутални и насилствени актове като нещо съвсем нормално. Психологическите профили на изнасилвачите откриват, че те са „“обикновени“ и „нормални“ мъже, които сексуално нападат жени, за да заявят власт и контрол над тях“[7]. Побоят е най-разпространеното насилническо престъпление в САЩ, което бива извършвано на всеки петнадесет секунди. Това просто означава мъж който бие жена. Това е една от водещите причини за наранявания и смърт на жени в САЩ [8]. Едно Канадско изследване откри, че четири от пет жени в учаща възраст са били жертви на насилие в интимна връзка [9]. Световната Здравна Организация прецени, че всяка една от четири жени в света ще бъде изнасилена, бита, принудена към секс или малтретирана по друг начин през живота й, понякога с фатални последствия.“ [10]

Всичко това е очевидно нормално, част от ежедневният живот, едно поведение чрез което глобалната култура на мъжко господство социализира мъжете.

По настоящем патриархата е господстващата религия на планетата. Жените са само още един ресурс за употреба от мъжете в техният безкраен стремеж да доказват тяхната отровна мъжественост и да развъждат войници за постоянното състояние на война на цивилизацията. Мъжествеността и войната – срещу хората, срещу планетата – заедно създадоха безспирно движеща се машина за господство и разрушаване – на земята и на човешките права. Поради тази причина милитаризмът е проблем на феминизма, изнасилването е екологичен проблем и разрухата на околната среда е проблем на мира. Ние никога няма да успеем да разрушим женомразтвото, докато господството бива еротизирано. И ние никога няма да успеем да спрем расизма. Нито ще постигнем ефикасна съпротива срещу фашизма, тъй като, както Шийла Джефрис посочва, коренът на фашизма е еротизирането на господството и подчинението – фашизмът по същността си е култ към мъжествеността [11]. Всички те са издънки на един и същ корен. Резултатите са изтезания, изнасилвания, геноцид и биоцид.

И дълбокото сърце на този ад е авторитарната личност, структурирана около мъжествеността. Лънди Банкрофт, изследвайки умствените нагласи на мъжа насилник, пише: „Корените (на насилието) са собственичеството, стъблото е упълномощеността, и клоните са контролът[12]. Не можете да намерите по-ясен анализ на царуването с терор на цивилизацията и патриархата.

А женствеността? Женствеността е комплект от поведения, които по същността си са ритуализирано подчинение. Женската социализация е процес на психологическо принуждаване и пречупване на момичетата – познато още като „разкрасяване“ – за да бъде създадена класа на услужливи жертви. В историята това пречупване включва т.нар.“практики на разкрасяване“ като осакатяване на женските гениталии и променяне на формата на стъпалата (foot binding), както и срещащо се навсякъде по света сексуално насилие над деца. Женствеността е наистина само травматизирана психе, показваща примирение.

Стана модерно да се приемат в някои активистки среди шикозни понятия от Пост-Модернизма, включително идеята, че полът (gender) е „бинарност“. Но полът не е бинарност – той е йерархия, глобална в нейният обсег, садистична в нейните практики, убийствена в нейните последствия, също като расата, също като класата. Полът е Идеологията, която е основата на материалните условия на живот на жените: изнасилване, побой, бедност, проституция и женоцид (gynocid). Тези условия не могат да съществуват без създаването на социалните категории „мъже“ и „жени“ – и тези насилнически, насилващи практики са на свой ред това, което създава хора, наречени жени.

Тези условия, познати в тяхната съвкупност като патриархат, трябват да бъдат подложени на съпротива и разрушени, до тогава, докато понятието за пол бъде напълно изпразнено от смисъл.

Ноел Игнатиев, автор на „Как Ирландците станаха Бели“, призоваваше за премахване на бялата раса, дефинирана като „бяла привилегия и расова идентичност“ [13]. Deep Green Resistance приканва белите хора да се захванат с този изключително необходим проект, както лично, така и политически. По същия начин Deep Green Resistance иска да разруши половата класа мъже, която е просто мъжка привилегия и полова идентичност. Мъжете могат да бъдат предатели към тяхната класа. Жените могат да отказват да се подчиняват на пречупващите принуди на пола, физически и психологически. Всички можем да се борим!

Планетата е в бедствено състояние; оригиналните жители са изселени и изчезващи; робството е начин на живот само временно прикриван от дистанциите и изкопаемите горива; мъжкото господство е наситено със сексуален садизъм; жените и момичетата са безгласни и подложени на насилие. Ние казваме – Достатъчно! Свобода и жива планета ще бъдат спечелени само когато мъжествеността – нейната религия, нейната икономика, нейната психология, нейната сексуалност – бъдат подложени на съпротива и бъдат победени. Deep Green Resistance е на страната на жените в тази война. Присъединете се към нас!

[1] Dworkin, „Woman-Hating Right and Left“, p. 30.

[2] Всяка идеология ( бележка на преводача )

[3] Smedly, p. 63., „Българите са лош материал…” (бележка на преводача)

[4] Dworkin, Letters, p. 270.

[5] Griffin

[6] Grossman.

[7] Lenskyj

[8] Langford and Thompson, p. 7.

[9] DeKeseredy and Kelly.

[10] „UN calls for strong action to eliminate violence against women.“

[11] Jeffreys, p. 65.

[12] Bancroft, p. 75.

[13] Ignatiev.

Библиография:

Bancroft, Lundy. Why Does He Do That? Inside the Minds of Angry and Controlling Men. New York: G.P. Putnam’s Sons, 2002.

DeKeseredy, W. and K. Kelly. „The Incidence and Prevalence of Woman Abuse in Canadian University and College Dating Relationships: Results From a National Survey.“ Ottawa: Health Canada, 1993.

Dworkin, Andrea. Letters from a War Zone. New York: E.P. Dutton, 1988.

Dworkin, Andrea.“Woman-Hating Right and Left,“ in Dorchen Leidholdt and Janice G. Raymond, eds. The Sexual Liberals and the Attack on Feminism. New York: Pergamon Press, 1990.

Griffin, Susan. Pornography and Silence: Culture’s Revenge Against Nature. New York: Harper & Row, Publishers, 1981.

Grossman, Lt. Col. Dave. On Killing: The Psychological Cost of Learning to Kill in War and Society. New York: Little, Brown and Company, 1995.

Ignatiev, Noel. How the Irish Became White. New York: Routledge, 1996.

Langford, Rae and June D. Thompson. Mosby’s Handbook of Diseases, 3rd Edition. St. Louis, MO: Elsevier Health Sciences, 2005.

Lenskyj, Helen. „An Analysis of Violence Against Women: A Manual for Educators and Administrators.“ Toronto: Ontario Institute for Studies in Education, 1992.

Jeffreys, Sheila. „Sado-Masochism: The Erotic Cult of Fascism.“ Lesbian Ethics 2, No. 1, Spring 1986.

Smedley, Audrey. Race in North America: Origin and Evolution of a Worldview. Boulder, CO: Westview Press, 2007.

„UN calls for strong action to eliminate violence against women.“ UN News Centre. http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=16674&Cr=&Cr1=.

Препоръчани четива

Andrea Dworkin. Life and Death. New York: The Free Press, 1997.

Cordelia Fine. Delusions of Gender. New York: W.W. Norton, 2010.

Sheila Jeffreys. Beauty and Misogyny. New York: Routledge, 2005.

Robert Jensen. Getting Off: Pornography and the End of Masculinity. Boston: South End Press, 2007.

Rebecca M. Jordan-Young. Brainstorm: The Flaws in the Science of Sex Differences. Cambridge, MA: Harvard University Press, 2010.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s