Какво е консенсус? Какво не е? Защо да се употребява консенсус? (от Rhizome Coop, UK )

occupy_london_-_public_assemblyhttp://www.rhizome.coop/

Консенсусът е термин който е употребяван често, съобщават ни примерно че Обединените Нации били постигнали някакъв консенсус. Политици и журналисти се изказват, че консенсус е бил постигнат относно даден проблем.Това, за което те говорят, изглежда е начина по който разбират термина консенсус преобладаващото мнозинство от хората.Това, за което те не говорят, е процесът на вземане на решения чрез консенсус.

Консенсусът често бива определян като процес на вземане на решения, и това е така. Този процес има няколко разновидности, най-често срещаният е формалният, или прост консенсус. Ние обаче разбираме консенсуса на първо място като набор от ценности и като умствена нагласа, която насърчава хората да работят заедно, в сътрудничество. Нашият опит показва, че без точната умствена нагласа консенсусът не може да осъществи своя потенциал да създава високо-качествени решения, които имат искрената подкрепа на дадена група.

Какво е консенсус?

Следният кратък анекдот ще помогне да илюстрираме какво е консенсус:

Двама каменоделци дълбаят блокове. Когато някой запитал единият от тях какво прави, той отговорил „Дълбая този каменен блок“. Когато човекът задал същият въпрос на другият каменоделец, той отговорил „Строя катедрала“.

Консенсусът е процес на вземане на решения, който когато е употребяван с умствена нагласа за коопериране, дава възможност на хората да се събират заедно и да вземат вдъхновени и творчески решения.Той насърчава отделни хора да сдружават сили и да работят заедно като равни, за да постигнат резултати много по-добри от резултатите, които биха постигнали по отделно.

Това е процес, който може да задълбочи връзката на една група. Той може да помогне на групата да се противопостави на потисническо поведение и да го преобразува. Той цени маргиналните в дадена група също толкова (а понякога дори повече), колкото и тези които са доминиращите в групата.

Потисническо поведение?

Потисническо поведение е в същността си всяко поведение, което принизява или отнема гласа на някого в групата. Съзнаван или несъзнаван сексизъм, расизъм, или класово превъзходство, са само някои от примерите. Всеки път, когато правим допускания базирани на предразсъдъци или стереотипи, или когато употребяваме нашата власт за да получим каквото искаме за сметка на другите, ние сме виновни в потисническо поведение.Това може да бъде примерно когато мъжете в една група говорят повече, използвайки социалната власт която имат благодарение на техният пол за да доминират, без много да се замислят за въздействието което това има върху жените в групата.

Маргинални и Доминиращи?

Какво означава маргинално и какво доминиращо се различава във всяка група – да бъдеш маргинализиран/а може, разбира се, да бъде по причина на физически недъг, социална класа, пол, раса, възраст, сексуалност. Но може да бъде също поради мнение което даден човек има, или поради времето което някой може да отдели на групата в следствие на работни и семейни ангажименти, или поради ораторските способности на даден човек. Маргиналните и Доминиращите не са зазължително фиксирани. Възможно е да бъдете Доминиращ през една част на дадена събрание и в периферията в друга част.

Процесът на вземане на решения чрез консенсус е:

Признание, че можем да постигнем повече заедно, отколкото по отделно, това е групов процес.

– Начин да бъде намирано най-доброто решение за една разнообразна група от хора, които споделят обща основа – която често е общи ценности. Консенсусът работи, защото общата основа е по-силна от различията в групата. Със силни споделяни ценности и цели, групите могат да бъдат разнообразни и да гледат на това различие като на сила.

– Начин да се съгласяваме да има несъгласие. Консенсусът не означава единодушно съгласие. Той е единодушно одобрение. Всеки дава своето одобрение на дадено решение, дори и ако има своите несъгласия. Консенсусът предлага спектър от начини по които можем да се отнасяме към дадено предложено решение, които отразяват човешката психология. Например дава възможност на хората да не участват в осъществяването на дадено решение към което са безразлични, като същевременно дават на останалите от групата своята благословия  да се заемат с изпълнението на решението (одобряване без съгласяване).

– Сътрудничество на идеи, за да бъде изградено най-силното решение.

– Посвещаване да се противопоставяме на доминиращото и себично поведение в самите нас и в другите, да поставяме общото благо над личната изгода.

– Процес, който изисква от нас да оставим настрани нашата собствена убеденост и да създадем групова убеденост. Това може да задълбочи доверието в групата и да помогне да се развият по-добри умения за работа в група, вместо да отслабва групата, каквото често прави вземането на решения чрез мнозинство.

Нагласите на ума, за които говорихме, се подразбират в следващият списък – те са искрена воля за:

– Работа в сътрудничество като част от група и доверие към другите, че правят същото.

– Приемане, че може да има много мнения, всички също толкова ценни колкото вашите.

– Изслушване и чуване на тези мнения и работа за това групата да знае, че те са ценени.

– Търсене на решения които работят за цялата група, не само за вас, като се обръща специално внимание на хората които са в периферията на групата.

– Приятелско противопоставяне на предразсъдъци и злоупотреба с власт, и съгласие хората да се противопоставят на нашето собствено поведение, защото признаваме че никой от нас не е свободен от нежелано социално обуславяне.

Погрещни схващания за процесът на вземане на решения чрез консенсус

Има много на брой често срещани погрешни разбирания за консенсуса, дори в групи които го употребяват. Когато консенсуса е употребяван лошо, тогава може да бъде дълъг и фрустиращ процес, който не успява да оправдае репутацията си на способен да бъде алтернатива на многото потиснически поведения, които се срещат често в динамиките на групите. Още по- голям проблем е, че тогава може активно да създава лоши динамики. Но става дума за зле скалъпени критицизми към консенсуса и погрешните разбирания към които те водят, нямат нищо общо с добре функциониращият консенсус. Нека започнем с изясняване на някои от тези погрешни разбирания:

Вземането на решения чрез консенсус НЕ е:

Преобладаващо мнозинство:

Вземането на решения чрез консенсус цели да избегне потенциалното разделение на мнозинство/малцинство. Винаги когато има малцинство, което нито се съгласява, нито одобрява дадено решение, тогава има потенциал за:

– Обида, която може да породи нарастващ конфликт.

– Продължаване на социални или групови динамики, които отчуждават специфичен вид личности или мнения, специфични периферии в една група или общество.

– Хората не чувстват решенията като тяхни, което води до лошо изпълнение на задачите.

– Култура на лобиране – опитване да се придобие подкрепа за дадена позиция извън събранията, което може да навреди на отговорността.

Поради тези причини консенсусът се фокусира върху това да изслушва маргиналните, тези които са в перифериите на една група, които са традиционно малцинство, и да се погрижи че крайното решение ще включва и техните перспективи. Това не означава, че маргиналните винаги господстват (което понякога бива наричано тирания на малцинството), но наистина означава че те би трябвало винаги да се чувстват изслушвани.

Ясно е, че едно решение с което 80% от дадена група се съгласяват е по-силно от такова с което 51% от групата се съгласяват, но това не е консенсус. Може да има случаи, в които да се работи за голям процент съгласие е по-подходящо от вземане на решение чрез консенсус, защото един добър консенсус изисква по-дълбоко ниво на посветеност и по-дълбоко чувство за общи ценности, за разлика от повечето системи за вземане на решния.

Ако тях ги няма, тогава преобладаващо мнозинство може би е най-подходящо. Има няколко „близо до консенсус“ подхода които могат да помогнат тук, с тях ще се занимаем по-нататък.

Ние говорим, докато всички се съгласим:

Хората често говорят за консенсуса като за единодушие. Когато бъдат запитани как те вземат решения, ще ви отговорят че дискутират докато постигнат всеобщо съгласие. Ако силно единодушно съгласие може да се постигне, това би било великолепно. Но има някои проблеми със стремежа към единодушие като главна цел:

– Единодушието може да бъде нетолерантно към различност. То има склонност да гради култура на еднаквост. Докато консенсуса означава обединение, а не еднаквост. Вграденият механизъм, който окуражава и позволява на индивиди да дадат одобрение като в същото време не се съгласяват, предоставя важно предпазно средство и насърчава различие и толерантност.

– Единодушието може да доведе до прекалено дълги събрания, които изцеждат енергията от групата, вместо да я зареждат.

– То често може да бъде постигнато единствено чрез компромис и приемане на избор с най-малък общ знаменател, което може да бъде слабо и безсмислено решение. Консенсусът от друга страна иска от хората да бъдат гъвкави в търсенето на най-голямото общо кратно.

Пълна и детайлна критика на вземането на решения чрез единодушие можете да намерите в книгата „Ориентирано към Консенсус вземане на решения“ на Tim Hartnett.

Ние говорим, докато вие всички се съгласите с мен:

За съжаление често срещан вариант на изложеното по-горе. Мисленето „имам правилния отговор“ може да бъде искрено и добронамерено, но е потисническо за групата и обикновено има за резултат единодушие чрез заплашване, вместо искрено съгласие. Консенсусът работи на принципа, че ние работим в група защото сме силни благодарение на нашето разнообразие от опит и идеи. Той разбира, че най-добрите решения обикновено са синтез от най-добрите елементи на възможните опции. Тези принципи рядко са съвместими с визията на само една личност, колокото и ясна да е визията и колкото и ясно изразяваща се и харизматична да е личността.

Събрание, в което се употребяват сигнали с ръце:

Това е определение, което е станало общоприето в някои активистки среди. Вземането на решения чрез консенсус е бъркано със специфичната техника на модериране, която често е употребявана в събранията, в този случай сигналите с ръце. С други думи за консенсус е вземано всяко събрание, в което се правят опити да се модерира за да има равенство и участване. Консенсуса (обикновено) е процес, в който се употребява модериране, тъй като той е силно посветен на даване на достъп, на включване и равенство…така с дефиницята за сигналите с ръце изминаваме малка част от пътя към целта, но по никакъв начин целият път. И разбира се, има някои критики към сигналите с ръце. 1

Консенсус минус едно:

За някои групи консенсусът се оказва труден за постигане, но те са идеологически посветени на вземане на решения чрез консенсус и са намерили кратки пътища тук и там. Консенсус минус едно е един от тези кратки пътища. Той често се случва без каквото и да е формално съгласие, че това ще бъде начина по който групата ще работи. Всеки участник в процес на консенсус има правото (и отговорността) да блокира дадено предложение, което е срещу споделените и обявени цели и етос2 на дадена група. Актът на блокиране е един от най-неправилно разбираните и спорни части на процеса на вземане на решения чрез консенсус. За много групи това е мястото, където изпадат в затруднение. И те създават правило, което им позволява да отхвърлят едно блокиране, ако всички които не блокират са съгласни да бъде отхвърлено.

В някои групи това се е превърнало от отхвърляне на едно блокиране в отхвърляне на множество блокирания, когато тези които са в центъра на групата смятат тези блокирания за неуместни, поради някаква причина. В същността си това е преобладаващо мнозинство под друго име, със всичките опасности до които води, въпреки че мнозинството често може да бъде 90% от групата.Това може и ще отчуждава хора.

Вземане на решения чрез консенсус – Защо?

Защо консенсуса дава по-висша форма на участие и демокрация? Отчасти защото често е употребяван там, където има силно чувство за група, което той подсилва. Отчасти поради заявеното намерение да бъдат третирани всички като равни. Отчасти поради някои особености на метода, от които най-важната е да се дава на всички участници в процеса равно право на вето на всяко и всички решения. Отчасти защото консенсуса е подход, който употребява модериране. И отчасти поради опита на хората, че консенсуса води до високо- качествени решения, с които цялата група се чувства комфортно (дори вдъхновени).

Чувство за група

Консенсусът е употребяван от групи: не от хлабави или случайни формации от хора, а от групи които имат определено чувство за себе си като за група (ако не в дългосрочен план, то поне за момента). В книгата й „Истина или Дръзновение“ Starhawk нарича това чувство „групов ум“. Други термини употребявани за това чувство са обща основа, споделени ценности и групова визия.

Какъвто и да е термина който групата употребява, става дума за съзнателно чувство че групата е повече от сумата на нейните части. Това чувство на групата, че е способна да постигне много повече отколкото всеки по отделно, обосновава решението на индивидите да дадат предимство на групата пред техните лични амбиции. Това прави консенсусът перфектният подход за много кооперативи, комунални групи или активистки афинитетни групи. 3

Но не е задължително групите да бъдат дългосрочни, за да употребяват консенсус. Една група примерно може да се събере за да организира еднократен фестивал и да употребява консенсус ако има ясна цел, чувството че могат да постигнат повече заедно отколкото по отделно и поемат ангажимент да употребяват консенсус добре.

Добри намерения – поощряване на разнообразието

Консенсусът категорично е процес на равенство и участие, и като такъв той привлича хора които вече са се посветили на такова поведение.Така консенсусът е предпочитания избор за много групи, които се противопоставят на дискриминацията и такива които се противопоставят на йерархията – например някои кооперативи, анархистки групи и мрежи. Но не е предназначен само за тях.

Участване и дълбоко правене на решения

Много групи или организации търсят ефективен начин за вземане на решения, в който възможностите за участие са максимални. Не е задължително те да имат идеологическо противопоставяне на йерархията.

Нагласата на ума и процесът на формален консенсус са пазители на дълбокото участие.Те предоставят възможността да се правят необикновено силни решения, защото всяко предложение се ражда от ширината на опита и идеите на групата, и защото одобрението на всеки е необходимо, за да стане едно предложение решение.

Дадена местна управа или общински съвет може да употребява консенсус в диалог, който има за цел да бъдат вземани решения относно обществени услуги например, стига да е ясно кои решения са предлагани и кои не, и местната управа да се съгласява да се обвърже с решенията. Идеално би било ако бъде изисквано високо ниво на ангажиране с резултатите. И разбира се, има алтернативи на формалният консенсус, които споделят много от неговите качества.

Блокирането – насърчаване на равно овластяване и съхраняване на груповата визия.

В консенсусът всеки индивид има правото да блокира дадено предложение на който и да е етап от процеса, ако предложението подрива сплотеността и цялостността на групата. Блокирането има голяма сила и за това с него върви голяма отговорност.То е също едно от привлекателните неща в консенсуса. Макар че блокирането предизвиква спорове и караници, то е чудесен инструмент за постигане на социално равенство.

За тези групи, които не са постигнали необходимата споделена нагласа на ума, то може също да бъде голям проблем, защото хора може да налагат вето на предложения поради лични причини, а не с чувство за групов ум. Но ако бъде употребявано добре и е добре модерирано, блокирането не само изравнява властта, но също и подържа верността на групата към нейните споделяни цели и принципи. Това прави блокирането радикално предпазно средство, което подържа групите да работят за техните най-високи общи идеали.

Модерирането – насърчаване на сътрудничество

Консенсусът предполага модериране – т.е. съзнателно усилие да се прави процеса по-лесен за участващите, чрез вземане под внимание на физическото и емоционално състояние на групата и като се прилага намесване, за да се осигури че дискусията протича и е истински отворена за всички. За повечето групи това изисква да бъдат назначени един или двама души, които да се грижат за процеса. Някои групи може да твърдят, че постигат консенсус без модериране. Вероятно те функционират достатъчно добре, така че поделят по между си ролята на модератори, без дори да се замислят за това. Казано с други думи, те колективно правят модерирането. Употребата на модериране в консенсуса предоставя уверение, че процеса ще бъде справедлив. Тя е много повече от просто избиране между употреба на изказване в кръг или пълна групова дискусия относно следващата точка от дневния ред. В условията на консенсус да има модератор или екип за модериране осигурява, че някой съзнателно следи за нивото на равенство и се противопоставя на неформалната йерархия, или всяко потисническо поведение. И още повече, модераторите могат искрено да напомнят на хората в събранието да работят за техните най-високи цели, да си сътрудничат вместо да си съперничат, да се стремят да строят катедрала, вместо само да дълбаят каменен блок.

Един текст на Rhizome Cooperative от UK. http://www.rhizome.coop/

2http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D0%BE%D1%81 Етос може да значи предразположението, характера или фундаменталните ценности, които са специфични за определена личност, общност, народ, култура или движение. Етосът се отнася до „духа“, който задвижва, мотивира техните идеи, обичаи и действия. “ Wikipedia

3 wikipedia.org/wiki/Affinity_group