Monstrum Horibilis – „Мутрата“ като архетипен образ

snow1-74-percent-of-you-will-die

Това есе няма за цел да размишлява над въпросът „какво реално представлява явлението мутра“, то се ограничава само до опит за дешифриране на медийнни трикове. Или по-точно за дешифриране на един съвременен мит. Митът за „Мутрата“.

Архетипът Чудовище

Терминът чудовище (monster,  от англ. бел на прев.) произхожда от Латинската дума monstrum, която означава поличба1. Чудовищата са символ на дисбаланс и хаос, понякога са резултат от грешка или злоупотреба с природата (например Франкенщайн, Годзила). Често чудовищата въплъщават първични сили... Те споделят някои от характеристиките на архетиповете гигантът, отхвърленият, сатаническата фигура и сянката. В митовете често са пазители на съкровище…..2

…“Чудовищата са кошмарни създания, които…нападат обществото и го тероризират…Романтизмът на 19-ти век вижда чудовищата като продукт на научният прогрес и грешната му визия…Чудовищата са отклонение от естественият или изкуственият (машинен) ред – те не би трябвало да съществуват…Не са човешки същества – дори тези, които изглеждат и се държат като човеци, не са напълно такива. Те са враждебни към хората. Странни митични зверове. Вдъхват страх и въплъщават Злото. 3

Как се появиха мутрите? Като в разказите (muthoi, древен гръцки, бел. на прев.) за чудовищата, те се появиха от „грешка“ – легендата разказва, че са били създадени в „лабораториите“ на спортните школи, но ето, спортните школи остават без финансиране и техните питомници, изгладнели, се самоорганизират в строго йерархични структури и нападат широката общественост. Между другото, сега се сещам че нещо подобно се случва и в компютърната игра “Half-Life” (доста популярна навремето, от нея възникна Counter Strike), където в следствие на грешка в научна лаборатория навън в белият свят плъзват чудовища.

Според една статия в Уикипедия:

Съвременната организирана престъпност се свързва с началото на 90-те години, когато слабата власт и непрекъснатата смяна на правителствата по време на прехода на България към демокрация създава условия за процъфтяване на икономически и силови групировки. 4

Имаме налице грешка в системата – слаба власт и непрекъсната смяна на правителства – от която изскачат чудовища. Друга статия от интернет гласи:

Митът за мутрите е ключов елемент от митологията на съвременността и типичен пример на преплитане на реалност и измислица в условията на информационно затъмнение по време на криза или, както гласи народната поговорка, за „ловене на риба в мътни води”.5

Тук също е налице грешка в информационната тъмнина по време на криза се раждат чудовищата, които за вечни времена ще определят съдбините на българското общество. Една друга статия, на вестник „24 Часа“, твърди:

„Митичното зараждане на силовите групировки започва съвсем неусетно още в първите месеци на 1990 г., когато стотици спортисти основно от силовите спортове, сериозно обгрижвани по времето на социализма, изведнъж остават на улицата.“ 6

Съвсем неусетно“ и „изведнъж“. Тези две ситуации можем да ги открием във всеки разказ (muthos, мит) за поява и нападение на чудовища над широката общественост – било то във филм, литературно произведение и др. По подобен начин, между другото, се появиха и ужасяващите чудовища от „Ислямска държава“. От „грешка на разузнаването“ (грешка в системата), изведнъж и съвсем неусетно. Като от никъде. 7

Първата от цитираните по-горе статии говори за „митът за мутрите“, а втората за „митичното зараждане на силовите групировки“.

Тук е мястото да кажа няколко думи относно митовете. Както твърди една статия архетиповете ( които са основната тема на това есе ) са изграждащите блокове на всеки мит8. Така в митът за прехода, във „образът на мутрата“ се разчитат архетиповете чудовището, гигантът, сянката, тиранинът, отхвърленият. Всяка разказвана история, за да има силно въздействие върху тези към които е адресирана, трябва да съдържа архетипни образи, помислете например за филм който силно ви е въздействал и ще откриете в него силни архетипни образи9. Митовете не са просто истории, които не са истина, които не са верни, в тях няма толкова значение дали това което се разказва наистина се е случило или не, по важното е идеята, съобщението което мита предава. Има няколко теории за природата на митовете, една от тях е функционалната теория:

Функционалната теория на Бронислав Малиновски подчертава социалната функция на митовете. Според Малиновски митовете се появяват за да подържат и подсилват социалният ред на дадена култура. По-специално те подсилват и подържат властовите структури на едно общество, както и ролите отредени на всеки член от обществото. В допълнение митовете са предназначени да изразяват, подсилват и кодифицират вярвания.10

Разбира се митът за мутрите е много по-сложен, функционалната теория за митовете едва ли е достатъчна за да го обясни, той предизвиква най-силните страхове във хората, чрез архетиповете чудовището, гигантът, тиранинът, сянката, като архетипът тиранин е свързан, е сянка, на архетипът на царя, който пък е типично мъжки архетип и е свързан с фигурата на бащата. А „Мутрите“ са изцяло мъжки мит.

Едно малко описание на „образът на мутрата“:
Мутрата е мъжкар. Мутрата е спортист и като такъв във форма да упражнява физическо насилие. Мутрата мрази интелектуалното и го смята за педерастия, за нещо женствено и като такова – слабо. Мутрата се стреми да унижи мъжествеността на другите мъже, по този начин психологически ги „кастрира“. Мутрата е изнасилвач. Той отвлича хубави момичета, изнасилва ги и ги продава за проститутки. Мутрата не изпитва съчувствие. Мутрата се занимава с най-тъмни и най-престъпни дейности. Мутрата не се притеснява да убива. Мутрата слуша чалга, по този начин демонстративно се идентифицира с някогашният тиранин на българите, Османската империя. Мутрата е съвременна версия на башибозука.. Мутрата кара „джип”, черен. Мутрата мрази и е готов да унижи всичко, което мирише на свободно и алтернативно мислене. Мутрата е човек-животно. Той „има два пръста чело“, не може да мисли. И във вицовете винаги се обажда на шефа, за да го пита какво да прави.

Мутрата е десакрализация, или казано с хубвата българска дума – оскверняване. Сакралният, или свещеният проект на българското общество след 1989-та година беше социално, политическо и духовно освобождение. Настъплението на мутрите зачеркна този проект. Мутрата е анти-духовен и анти-свещен. Правейки от жените стока за търгуване, той отрича свещеността на жената. Мутрата е палач на обществото и като такъв не е част от него, макар и да е произлязъл от него (тук се появява архетипът на отхвърленият). За мутрата всичко що съществува е обект на консумация и предмет подлежащ на продажба с цел паричен доход. За мутрата да се гледа на нещо като на свещено, е „педерастко“. Ако човешкото същество се състои от духовна и материална част, и единството, свързаността и хармонията на тези две части е висша степен на развитие на личността, то мутрата се състои само от материална част, това е особен вид човекшко същество, в което духовната част напълно липсва.

Мутрата е символ на съкрушителна победа на материалните стремежи над полета на духа. Както заключва статията от Уикипедия:

Мутрата е въплъщение на възтържествувалата духовна деградация и ограниченост, открояваща се често заедно с хипертрофирали корпулентност, доминантно мислене, силови действия….13

Архетипът Гигант

Гигантът е въплъщение на първична сила или стихийна природа. Понякога също е употребяван като символ на брутална сила, мощ, амбиция или насилие. В митовете гигантите често са пазители на съкровище….Те символизират неовладяемо проявление на неукротена природа и онези сили в човечеството, които не можем да контролираме…14

…В категорията на Гигантът ние откриваме побойниците, главорезите, гангстерите, масовите убийци и тираните. Също намираме насилствено доминиращите индивиди и групи, както и бруталните родители, които изглеждат на децата като гиганти…Гигантите също може да символизират дивашките елементи в природата…15

gyz boiko pulev

Както чудовището, така и гигантът са пазители на съкровища. Мутрите са пазители на съкровищата на техните господари, но също са пазители и на статуквото, на системата.  Една нова медийна мутра – Динко от Ямбол – се явява също и пазител на държавните граници.

Архетипът Сянката

Сянката ( или негативният двойник ) е образ на злото, другото аз, или злият двойник… Сянката е израз на неконтролирани пориви и анти-социални желания, които са били потиснати и заровени в подсъзнанието….

Според Карл Юнг сянката, бидейки инстиктивен и ирационален, е склонен към психологически проекции, в които дадени собствени лоши черти биват припознавани като морални недостатъци в някой друг… 16

Някои Юнгианци твърдят, че “ сянката съдържа, освен личната, също и сянката на обществото…подхранвана от пренбрегнати и потиснати колективни съдържания“ 17

Сянката се състои най-вече от примитивни, негативни, социално или религиозно потискани човешки емоции и импулси, като например сексуална похот, стремеж към власт, себичност, алчност, завист, гняв или ярост…“18

Сянката на Аза е архетип, който формира част от несъзнаваният ум и е композиран от потиснати идеи, инстинкти, импулси, слабости, желания, перверзии и смущаващи страхове. 19

Бих искал да дам два примера, от киното и литературата, които намирам че много добре онагледяват архетипът „сянката“ – героят на Мики Рурк във филма „Ангелско Сърце“20, детектив разследващ убийства, като накрая се оказва че самият той е извършителят на убийствата, във филма също така се появява и Луцифер. Вероятно най-яркият пример за сянката (поне от познатите на мен), е историята на Д-р Джекил и Едуард Хайд.

edward-hyde-henry-jekyll-league-extraordinary-gentlemen-a

Едуард Хайд, сянката на Д-р Джекил21, илюстрация от комикса „League of extraordinary gentlemen“22.

Легендата за мутрите твърдеше през 90-те години, че те водят разгулен живот, дори една книга посветена на мутра се казваше „Калигула Бесния“. Мутрите, според легендата, имаха всичко, което ние искахме, но не можехме да си позволим – хубави коли, жени, пари, отдаваха се на оргии, на садизъм, на жестокости.Те могат да вземат от широките бедни маси всичко, каквото си пожелаят – жени, пари, работна ръка, клиенти, каквото им трябва.

Така, ако се върнем към цитираните по-горе определения:

„Сянката се състои най-вече от примитивни, негативни, социално…потискани човешки емоции и импулси като сексуална похот, стремеж към власт, себичност, алчност, завист, гняв или ярост…“

                                                                                         и

„Сянката на Аза е архетип, който …. е композиран от…инстинкти, импулси, слабости, желания, перверзии и смущаващи страхове.“

Като че ли легендата за мутрите изобразяваше развилняли се примитивни човешки същества искащи само секс, ядене и пиене, и материални богатства.

 Черният цвят

Мутрата носи черно. Мисля, че в колективното ни съзнание идеята за „мутра“ винаги е асоциирана с черен цвят. Джипът е черен, дрехите най-често черна кожа, черни очила, черен костюм, черни тениски. Ако примерно се направи една анкета измежду хората в България с какво те асоциират мутрите, сигурен съм че повечето ще заявят без да се замислят „с черен цвят“.

mafioti

В психологията на цветовете черното означава власт и контрол, означава да се вкопчваш в информация и неща, вместо да даваш на другите. То е заплашително, враждебно и недоближимо, поради авторитарността която излъчва.

Черният цвят може да предотвратява двустранна комуникация, поради заплашителноста си. Излъчва власт и в процеса създава страх…Може също да символизира подчинение на някого (включително на сексуален партньор), подобно на свещенника носещ черна роба в знак на подчинение на Бога…Ако обичате черно, вие може би сте консервативен и конвенционален – черното е ограничаващо и сдържано…Може да изглеждате заплашителен дори и на най-близките ви колеги и приятели, с авторитарно, взискателно и диктаторско поведение. 23

Черният цвят е асоцииран с власт, страх, мистерия, сила, авторитарност…смърт, зло и агресия..24

Черният цвят е визуално тежък. Неговото послание следователно е много силно. Най-честите асоциации за черен цвят са власт, авторитарност и сила…В историите за добро срещу зло, черното и мракът винаги символизират злодея (Дарт Вейдър е добър пример).25

Черна нощ и други форми на тъмнина биват асоциирани с кражба, престъпление, опасност и зло. В западната култура черното е цвета на злото и символизира зли демони. 26

Черното също символизира фашизъм (например „черните ризи“ 27), садо-мазохизъм, и кървава диктатура. 28

Садо-мазохизмът, между другото, е „сексуализиране на властовите отношения“, по думите на френският изследовател Мишел Фуко. Черните кожени дрехи често са асоциирани със садо-мазохизмъм.

Черният цвят е сложен и дихотомен. Той е асоцииран с неотличимото и бездънното, мрак, застрашителни сили, невежество, неяснота, зло, вина, траур и скръб, нощ, сянка, зима, болка, беда, меланхолия, песимизъм, тъга, депресия и отчаяние. Поради асоциирането му със смърт, мрак и траур, черното е свързвано с покаяние и отричането от светската суета. Черното също символизира пълна липса на съзнание, хаосът и нищото. Други асоциации обаче включват земя, почва, плодородие, неизявеното и неговият потенциал, непознатото, непрозрачност, гъстота, тежест, спокойна сила, елегантност, изтънченост, сексуалност и потайност. Във западната алхимия почернянето (nigredo) на първата материя (prima materia) е началната стъпка към произвеждането на Философският Камък – символизира духовна смърт преди прераждане. Интересно е да се отбележи, че един товар оцветен в черно би изглеждал по-тежък, отколкото ако беше оцветен в бяло….29

Архетипът Тиранин

Тиранинът е негативен аспект на архетипът на бащата или кралят…Тиранинът е активната сянка на архетипът на Кралят в мъжката психология на Карл Юнг…

Тиранинът мрази, страхува се и завижда на новият живот, защото новият живот, той чувства, е заплаха за крехка му хватка върху царуването ( филмът „Маргарит и Маргарита“ ми се струва добър пример тук30). Царят Тиранин не е Центърът и не се чувства спокоен и продуктивен. Той не е креативен, а само разрушителен. …

…Тиранинът експлоатира и малтретира другите. Той е жесток, безмилостен и безчувствен когато преследва користният си интерес. Неговото унижаване на другите няма граници. Мрази всичко красиво, невинността, силата, талантът, и всякаква жизнена енергия. …. Сянката на Кралят като Тиранин е в бащата, който води война срещу радостта и силата на синовете си ( и дъщерите си), срещу техните способности и жизненост. Той се страхува от тяхната свежест, новостта на тяхното съществуване, и жизнената сила която бушува в тях.

Тиранинът завижда на младостта, спонтанността и искренността…Тираните са параноични и отбранителни, виждат инициативите на подчинените си като заплаха…31

 Понятието за Архетип

Първият елемент „архе“ означава „начало, произход, причина, принцип на първичният източник“, но също означава и „позиция на лидер, върховна власт и правителство“ (с други думи един вид „доминанта“), вторият елемент „тип“ означава „удар и това което е произведено чрез удара, отпечатъкът върху монетата…форма, образ, прототип, модел, ред и норма“,…в метафоричният, модерен смисъл „шаблонна, първична форма“.32

Архетипът е типичен пример за нещо, или оригиналният модел на нещо, на който другите са копия. 33

…1.1 Оригинал, който е имитиран, прототип.

3. Повтарящ се символ или мотив в литературата, изкуството или митологията.

Произход

От средата на 16-ти век – чрез Латинският език от гръцката дума arkhetupon – нещо първо, което е оформено да бъде модел, от архе – висшо, първоначално и типос – модел. 34

Оригинален модел или идеал, на основата на който е базирано едно художествено произведение.

Древен манускрипт, който е чрез своят текст прародител на един или повече други текстове.

При Платон, прототип на видимите реалности в света.

При Карл Юнг универсална структура в колективното несъзнавано, която се появява в митовете, разказите и всички произведения на въображението на здрави, невротизирани или психотизирани хора. 35

…модел на поведение или прототип (модел), който други … модели на поведение и обекти копират, или на който (която) подражават. (Често употребявани неформални синоними включват „стандартен пример“, „основен пример“ и „архетипен пример“)36

Забележителна характеристика на архетиповете на Юнг е, че ние ги разпознаваме в образи и емоции. Това дава дълбоко въздействие върху нас и предполага, че архетиповете имат дълбоки и примитвни произходи.

Така те имат особен потенциал за значителност и ние можем да се страхуваме от тях, или да ги почитаме като мистериозни означители на неща отвъд нашето пълно разбиране.

В ранните си произведениея Юнг свързва архетиповете със наследяването и ги разбира като инстиктивни. Но когато изследва различни култури, той открива еднакви архетипове и така достига до концептуализирането им като фундаментални сили, които по някакъв начин съществуват отвъд нас. Те съществуват в древните митове като стихийни духове и Юнг се опитва да се свърже с този дълбок и старинен опит. 37

Юнг, който въвежда древната идея за архетиповете във модерната психология ( Св. Августин пише за тях като за „идеи в ума на Бога“ ), ги описва като метафори. Бидейки метафори (но също и живи потенциални енергии) вместо неща, архетиповете са най-добре описуеми и разбираеми като източници на образи. Ние сме способни да виждаме техните проявления чрез образи и символи, които ни водят от съзнателния образ към непознатата архетипна енергия…

За да има архетипът въздействие, някакво външно преживяване на модела трябва да се случи. Може да бъде действително събитие или да бъде представено чрез истории или митове. В резултат взаимодействието между вътрешно и външно събужда енергията на архетипа и нейното изразяване…

Идентифицирането и разбирането на нагласата, която дадена личност или група имат към определен архетип може да ни информира как тяхното поведение ще продължи да се развива според указанията и „правилата“ на този аспект на архетипа, и как промени в мисленето, само-съзнанието, и действията могат да създадат нови взаимоотношения и възможности...1

Бих искал да завърша с това, с което започнах, т.е. с уточнението, че ни нямам за цел да разисквам въпросът „какво представлява „реалното“ явление „мутра“, а се ограничавам до опит за дешифриране на медийни манипулации. Или по-точно – за дешифриране на едно съвременно правене на мит.

1В този смисъл заглавието на статията Monstrum horibilis може да се превежда както като „ужасно чудовище“, така и като „ужасна поличба“.

2Bill Withcomb, 2008, стр. 26

7Много известна графика на Франсиско Гоя. https://es.wikipedia.org/wiki/El_sue%C3%B1o_de_la_raz%C3%B3n_produce_monstruos

9Примерно „Междузвездни Войни“ – Luc Skywalker – Героят, Войнът, Синът; Dart Vader – Тиранинът, Луцифер (Падналият ангел), Бащата; Yoda – Старият Мъдрец, Магьосникът, Войнът и т.н.

14Bill Withcomb, 2008, стр. 24

17 Michael Fordham, Jungian Psychotherapy (Avon 1978) p. 5

29Bill Withcomb, 2008, стр. 44

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s