Жак Рансиер: „Изборите не са демокрацията.“

OI000039-630x0

http://bibliobs.nouvelobs.com/tranches-de-campagne/20120418.OBS6504/jacques-ranciere-l-election-ce-n-est-pas-la-democratie.html

Интервютата на L’Obs. В навечерието на президентските избори философът Жак Рансиер говори за границите на представителната демокрация и се обявява срещу конфискацията на властта на хората.

Ерик Езхиман

Le Nouvel Observateur. Президентските избори обичайно са представяни като кулминацията на демократичният живот на Франция. Вие обаче не сте на това мнение. Защо?

Жак Рансиер. В своят принцип, както и в своят исторически произход, представителството е противоположното на демокрацията. Демокрацията се основава на идеята за равна компетентност на всички. И нейният нормален начин да бъдат назначавани делегати е чрез теглене на жребий, както се е правило в древна Атина, за да се попречи на заграбването на властта от тези, които желаят да го правят.

Представителството е олигархичен принцип – тези които по този начин се включват във властта представляват не дадено население, а статутът или компетентността които обосновават тяхната власт над това население: произходът, богатството, знанията и др.

Нашата избирателна система е исторически компромис между олигархичната власт и властта на всички – представителите на наложилата се власт твърдят че представляват народа, а демократичният народ делегира своята власт на една политическа класа кредитирана със специфично знание за обществените дела и упражняването на власт. Видът избори и условията повече или по-малко наклоняват баланса между двете.

Избирането на президент като директно въплъщаващ народа беше изобретено през 1848-ма г. срещу хората от барикадите и от популярните клубове, и беше преоткрито от Де Гол, за да се даде „водач“ на един твърде размирен народ. Далеч от това да е коронацията на демократичният живот, то е крайната точка на изборното отнемане на властта на хората в полза на представителите на една класа политици, чиито враждуващи фракции поделят помежду си, от избори до избори, властта  на „компетентните“.

Когато Франсоа Оланд обещава да бъде един „нормален“ президент, когато Никола Саркози обещава да „даде думата на народа“, не вземат ли те под внимание недостатъците на представителната система?

Един „нормален“ президент в Петата Република е президент, който концентрира в себе си ненормално голямо количество власт. Оланд вероятно би бил един скромен президент. Той би бил върховно въплъщение на властта на народа легитимирана да прилага програми, които са изготвяни от малки групи „компетентни експерти“ и от един Интернационал на банкери и държавни глави, представляващи интересите и визията на доминиращите финансови сили.

Що се отнася до Никола Саркози, неговата декларация е откровено комична – по принцип президентската функция е тази която прави ненужна думата на плебеите, защото те не трябва да правят нищо друго освен да избират мълчаливо, веднъж на пет години, този който ще говори вместо тях.

Слагате ли кампанията на Меленхон в същият кюп?

Операцията Меленхон се състои в заемане на една маргинална позиция, която е свързана с логиката на системата – тази на партия която е едновременно вътре и вън. Това от дълго време е позицията на Комунистическата партия. Le Front Nationale я зае и Меленхон се опитва на свой ред да я заеме. Но в случаят на PCF ( Комунистическата Партия на Франция – бел. прев. ) тази позиция разчита на една ефективна система на контра-власт, която й позволява да има дневен ред различен от този на изборите.

При Меленхон, както и при Льо Пен, става дума само за експлоатиране на тази позиция в рамката на изборната игра. Честно казано не мисля, че Меленхон може да очаква нещо кой знае какво. Една истинска лява кампания би била отхвърляне на самата президентска функция. И едно радикално ляво предполага създаването на автономно пространство, със институции, форми на дискутиране и действие независещи от официалният дневен ред.

Политическите коментатори с удоволствие обвиняват Марин Льо Пен и Жан Люк Меленхон в популизъм. Този паралел основателен ли е?

Понятието популизъм е създадено за да омеси всички форми на политика, които се противопоставят на властта на самопровъзгласилите се компетентни, и да сведе техните съпротиви до един и същи образ – този на народ изостанал и невеж, злобен и груб. Това понятие извиква образът на погромите, на големите нацистки демонстрации и психологията на тълпите в стил Густав Льо Бон, за да идентифицира властта на народа с вилнеене на расистка и ксенофобска глутница.

Но къде са днес разгневените маси, рушащи магазините на магребците1 или преследващи черните? Ако съществува ксенофобия във Франция, тя не идва от хората, а от Държавата в нейните упорити опити да постави чужденците в ситуация на несигурност. Тук имаме случай на расизъм идващ отгоре, от Държавата.

Няма следователно демократично измерение в общите избори, които маркират живота на модерните общества?

Всеобщото избирателно право е компромис между олигархичните и демократичните принципи. Нашите олигархични режими имат въпреки всичко нужда от егалитарно оправдание. Макар и минимално, това признаване на властта на всички прави така че понякога всеобщото избирателно право да води към решения, които са противоположни на логиката на компетентните. През 2005-та Договорът за Конституция на ЕС беше четен, коментиран, анализиран, една споделяна юридическа култура се разпространяваше в Интернет, некомпетентните проявиха известна компетентност и текстът беше отхвърлен. Но знаем какво се случи! Накрая договорът беше ратифициран като беше пренебрегната позицията на народа, в името на аргумента че Европа е работа на компетентните и тя не бива да бъде излагана на опасностите от всеобщото избирателно право.

Къде тогава се ситуира възможното пространство на една „политика“, в смисъла в който вие я разбирате?

Основният политически акт, това е проявяването на властта на тези които нямат никакво юридическо право да упражняват власт. Наскоро движението на „възмутените“ и Occupy Wall Street бяха, след „арабската пролет“, най-интересните примери.

Тези движения припомниха, че демокрацията е жива когато изобретява своите собствени форми на изразяване и че тя събира физически хората които не са вече разделяни от мнения, социални групи или корпорации, но които са хората от целият свят и от без значение къде. Тук се намира разликата между управляването – което организира социалните отношения, в които всеки е на своето място – и политиката, която променя конфигурацията на разпределението на местата.

Ето защо актът на политика винаги е съпровождан от окупация на пространство, която отклонява неговата социална функция, за да го направи политическо място – преди университетът или фабриката, днес улицата или площада. Тези движения не достигнаха до там да дадат на тази плебейска автономия форми на политики, способни да продължават – форми на живот, на организиране и на мислене успяващо да направи пробив във доминиращият ред. Да се намери доверието в една такава способност е въпрос на дългосрочна работа.

Ще отидете ли да гласувате?

Аз не съм от тези които казват, че изборите са само една симулация и че не трябва никога да се гласува. Има ситуации в които това има смисъл на препотвърждаване на тази формална власт2. Но президентските избори са крайната форма на конфискуване на властта на хората в собственият смисъл на думата. И аз принадлежа на едно поколение което е родено с политиката, по времето на Ги Моле, и за което историята на лявото е история на постоянно предателство. Така че не, не мисля че ще отида да гласувам.

Бележки

1„Магребците“ са хората от Северна Африка – Мароко, Алжир, Тунис и др. , бивши френски колонии. Бел. прев.

2Жак Рансиер вероятно има предвид гласуването на референдуми, както посочва по-горе в интервюто. Въпреки това преводача категорично не се съгласява, и е твърдо на позицията за безкомпромисен отказ от гласуване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s