Есе върху новият национализъм.

1_14_05_09_11_05_51

Какво е национализмът? Той предполага, че хората живеещи на една територия имат някаква форма на „кръвна връзка“ – мистична, митична, идваща от дълбините на историята, когато са живели велики прадеди (и прабаби).

Национализмът противопоставя едни хора срещу други. „Разделяй и владей“ е основното занимание на властта, тъй като разделени хората не могат да й се противопоставят. В обществото трябва да има дълбоки разделения – българи срещу цигани, турци, бежанци; хетеросексуални срещу хомосексуални; софиянци срещу селяни; месоядни срещу вегани; Левски срещу ЦСКА и каквото още се сетите. Обществото трябва да бъде дълбоко разделено и противопоставено. Разделението между българи и цигани винаги ще бъде задълбочавано, за да не вземат в даден момент те да се изправят заедно срещу общият си враг – властта.

Национализмът отклонява вниманието от истинският проблем, той иска от нас да припознаем врагът в други раси и етноси, вместо да припознаем властта като врагът. В България част от хората са склонни да обвиняват други раси и етноси за социалните проблеми, вместо тези които им орязват животоспасяващите лекарства и постоянно вдигат цените на вода, ток, отопление.

Национализмът е консервативен. Той е радетел за йерархично общество, начело на което е мъжът. Идеалът на национализмът е върховенство на мъжът воин, мястото на жената е да бъде негова прислуга и опора. Мъжът воин трябва да закриля „нашият род“ от лошите други раси и етноси.

Национализмът не поставя под съмнение държавата, напротив, той се кичи с нейните символи, знамена, регалии. Поставя се изцяло в нейна услуга, защото тя е обединител на хората от нашият етнос и нашата раса, „нашият род“. Тя, държавата, е национална.

Бих искал да поставя въпросът защо изведнъж, ни в клин ни в ръкав, националистическа пропаганда започна да ни обгражда от всякъде? Това заливане с националистическа пропаганда в България започна някъде по времето на протестите през 2013г. Днес просто накъдето и да се обърне човек, ще го връхлети националистическа пропаганда. Телевизия, национални знамена, книги, народни носии, народни хора и т.н.  Каква би могла да бъде причината за това неочаквано ново развихряне на националистическа пропаганда?

Това което се случи в света след кризата през 2008г., приблизително от 2010г. до 2014г., беше глобалното Движение на площадите.  Арабската пролет, Indignados в Испания, движението Occupy, което започна в Ню Йорк и се разпространи в цял свят (с изключение на България), най-скорошната вълна от което беше Nuit Debout във Франция. Тези движения бяха с еднакъв дух и образуваха една обща мощна вълна, която заля цял свят. Те отхвърляха държавата и практикуваха пряка демокрация на площадите, които окупираха. Тази световна вълна от анти-капиталистически движения се противопостави на глобалният Неолиберализъм и срина напълно неговата доктрина. Днес вече е смешно да проповядваме тезисите на Неолиберализма. Глобализирането на властта на капитала имаше своят страничен ефект – случи се глобална съпротива срещу тази власт.

В началото на XX век, преди появата на Нацизма,  се случват подобни процеси. „Голямата депресия“ през 1929г. Глобална съпротива от работнически синдикати и марксисти срещу господството на капиталистите. Анархистки и марксистки идеи печелят все повече привърженици и активисти във всяка точка на света. През 1905г. и 1917г. се случват революциите в Русия. Едрият капитал вижда своето спасение в национализма.  Днес ситуацията е подобна. Глобална банкова криза, последвана от глобален анти-капиталистически отпор и накрая капиталистите търсят спасение във национализма.

Настоящият национализъм има за задача да върне разделението по нации във съвременният свят. Разделението по национални знамена е точно това – разделение. Глобализираният свят изглежда отново бива тикан към разделение. Така както някога Господ разделя езиците на хората, за да не го катурнат от власт, по подобен начин днес хората биват разделяни на нации и граници, за да не катурнта новият Господ – Капиталът.

До преди 2013г. медиите в България безспирно мачкаха  самочувствието на „българите“. Режимът преди 1989г. успешно изгради един строен национализъм, едно „национално самочувствие“, което след 1989г. медиите упорито рушиха. Обаче след появата на „Движението на площадите“ национализмът отново стана необходим. И той сега е граден върху стройната националистическа пропаганда от времето на Тодор Живков, със всичките й „народни носии“, „народни хора“ и т.н. Тогава обаче националистическата пропаганда беше успешна, защото границите бяха затворени, а и имаше производство в страната, което общо взето беше с добро качество и количество. Сега тези неща вече ги няма. Границите са отворени, а онези производства изчезнаха. В този контекст настоящите напъни за национализъм изглеждат по-скоро комични – днес как да повярваме, че българите са велик народ? Затова ми се струва, че ни пробутват една стратегия за „натъпкване на национализъм в ума“. Ако не искаме да ставаме патриоти, то те ще ни го натъпчат в главата. Национални знамена изскачат от всеки ъгъл, читалища рекламират формиране на нови групи за „народни танци“. Телевизията бълва националистическа пропаганда. Търсят българи в Албания, докато на тукашните ни спират животоспасяващите лекарства. Дори във фейсбук групи за фентъзи литература се появяват разкази със заглавия като „Последният българин“. Накъдето и да се обърне човек, ще изскочи националистическа пропаганда във някаква форма – била тя национално знаменце, книга, телевизионно предаване и други. Това е, което наричам „стратегия за натъпкване в ума“. Завират ни националистическата пропаганда в лицето, независимо дали искаме или не.

За да посадите нещо в подсъзнанието на някой, е необходимо постоянно да го повтаряте, да го натяквате безспир, по този начин въпреки неговата/нейната воля го насаждате това нещо в ума на човека, а после то вече си расте там и се развива. Една агресивна пропаганда. Една агресия.

От нас зависи дали да се предадем на тази пропаганда. Или да останем будни и напълно да я отхвърлим. За интересът на кого работи тази пропаганда? В наш интерес? Едва ли.

Да бъдем нормални.

8_7_1

Живеем в катастрофално време. Европейският континент всяка година бива наводняван някъде. Под водата. Вече всяка година. Това е новото нормално – дойде ли есен, някой китен кът на Европейският континент ще бъде обилно наводнен.

Болниците са пълни до дупка. Нараства броят на хората с онкологични заболявания. Също и със сърдечни такива. В България и в Европа.

Пием вода пълна с хлор, ядем храни солидно третирани с химикали, дишаме въздух който вече не става за дишане.

Ако една цивилизация произвежда болни хора; отровени храни, вода и въздух; ескплоатация, ограбване, мизерия; масово изчезване на животински и растителни видове; земя плътно застроена с безсмислени сгради; отровени реки и почви; обезлесяване; необратима промяна на климата, то какъв е смисълът да поддържаме съществуването на тази цивилизация?

Можем ли да спрем? Да, да оставим колата, апартамента, работата, изплащането на кредитите, и всичко останало. Това е, което ни доведе до настоящето катастрофално състояние. Единственият изход е да спрем. Можем ли? Май не. И болниците ще се тъпчат с болни, и територии ще бъдат наводнявани, и въздухът ще бъде отровен. Защото не можем да спрем. Не можем да изоставим градската цивилизация. Плътно сме се вързали. Банките ще ни намерят, където и да се скрием, за да изплатим кредита.

Здраво се държим за нормалното. Нормално е да ходим на работа, да имаме кола, да живеем в апартамент, да изплащаме кредити, да имаме деца или да планираме такива, те да ходят на училище или детска градина. Да шофираме из градовете, да участваме в задръствания. Да се стремим да изкарваме повече пари.

Докато около нас метеорологичните условия стават все по-странни, водата от мивката мирише все по-особено, а една сутрин се събуждаме и разбираме, че лихвите са се покачили сериозно.

Но нормалното е нормално, докато се държим за него, всичко ще е наред.

Достигнахме точката, когато трябва напълно да спрем, да, изцяло да слезем от колите и да напуснем апартаментите. Отвъд тази точка наводненията ще стават все по-големи, болните все повече. И лихвите ще се покачват. Цените на вода, ток, парно също.

Но ние искаме да бъдем просто нормални. До край. Или поне докато може, докато не се наложи да излизаме от апартаментите си чрез спасителни лодки. Всички така правят. Винаги можем да намираме успокоено и комфорт в това, че всички така правят.

„ По плодовете ще ги познаете…“. Нашето нормално произвежда доста кофти плодове. Бидейки нормални, ние произвеждаме катастрофалната ситуация в която живеем. Разбира се, винаги можем да пуснем телевизията, там ще ни успокоят, ще ни разкажат друга история. За съжаление обаче, не можем да живеем в телевизията. Налага се да живеем в реалният свят и тук нещата изглеждат далеч по-различно от това, което казва телевизията.

Станахме неспособни да протестираме, да се бунтуваме. Може би новите поколения, в България, няма да знаят какво означава бунт. Но ще вдигнат цената на водата с още 10-20%. И който не иска да се бунтува, безропотно ще плаща.

Да играем по правилата на системата. Тя винаги ще ни дава, докато ни взема друго. Да се стремим да изкарваме повече пари. Супермаркетите винаги ще са заредени. Кой произвежда стоките, как, няма да питаме, ще имаме доверие, да затворим очи и само да правим необходимото, за да осигурим парите. Всички така правят. Имаме извинение и успокоение.

Имаме доверие в системата. Както успява да зарежда рафтовете на супермаркетите, така ще успее да се справи със всичко друго. Със промяната на климата. Със мръсният въздух. Със наводненията. Със нарастващия брой заболели от рак. Ние само трябва да намерим добро място в нея, което да ни носи добри приходи.

Как да спрем? Да изоставим градовете? Има хора вързани за лекарства и болници, за тях за съжаление да изоставят градовете не е опция. Но за другите не е невъзможно. Идва момент, в който не можем повече да живеем по инерция. Този момент настъпи. Дали ще играем трагедията на хора които не могат да спрат падението си, или ще пристъпим към радикална промяна, от нас и от никой друг зависи. Всички заедно? Едва ли. В България няма „заедно“. Един по един? По-вероятно.

Да напуснем градовете. Да се будим сутрин сред песните на птиците. Ветрове да преминават през порите ни и да пречистват телата. Ума и плътта да дишат, озарени от слънцето. Един по-прост, но пък зает, живот. Без стрес и токсичен въздух. Вярата, че бъдещето принадлежи на всемогъщи технологии да се окаже лош сън, от който смее се събудили.

Нима е страшно да се живее извън градовете? „Сред природата“. На село. Скучно? Абсурд! Там винаги има нещо за правене и може да се окаже, че ще имате повече комуникация с хора, отколкото в градовете.

Сериозно казано, необходимо е да спрем да бъдем нормалните, които живеят в градове, ходят на работа, карат коли, плащат сметки и т.н. Ако искаме да оцелеем. Дали можем да спрем? Не мисля. Предпочитаме да бъдем нормални пред здравият разум и това, което се случва пред очите ни. Дали ни очаква катастрофален край. Може би е по-вероятният сценарий. Лека полека. Наводнение след наводнение, сняг след сняг, вирус след вирус. Какво мислите по въпроса?