Процесът „Тарнак“: Разнищване на логиката на анти-тероризма.

Tarnac 1

Превод от оригинален текст на Crimethinc:

https://crimethinc.com/2018/04/12/the-tarnac-verdicts-unraveling-the-logic-of-anti-terrorism-after-ten-years-the-tarnac-affair-concludes-in-france

След десет години „Аферата Тарнак“ във Франция приключи.

През 2008г. Френската държава обвини десетима души в тероризъм, твърдейки че  са формирали „група от ултралеви, от вида на автономистите, и са подържали връзки с международни екстремистки движения.“1 След десет годишно ходене по мъките, тези които бяха останали обвиняеми, получиха окончателната присъда на 12-ти Април, 2018г.

„Всички подсъдими са намерени за невинни относно обвиненията в саботаж, бунтуване и конспирация, а обвиненията в тероризъм бяха свалени много по-рано. Кристоф Бекер беше осъден на шест месеца пробация за притежаване на фалшиви идентификационни документи и на глоба от 500 евро защото отказва да даде ДНК проба на властите. Жулиен Купа и Илдюн Леви също бяха намерени за виновни в отказ да дадат ДНК, но не са изправени пред присъда поради количеството изминало време. Като се вземе предвид колко много ресурси Френската държава инвестира в този съдебен процес, това е голяма победа за обвиняемите.“

Какво можем да научим от преминаването на няколко души през дълъг съдебен процес, в който бяха обвинени в тероризъм? Нека рзгледаме историята и детайлите на делото, и изводите от него за в бъдеще.

Унаследените Дългове на Историята

Когато социални движения в Европа колабираха през 70-те години на XX век, се сформираха анти-империалистки групи за въоръжена борба – включително Action Directe във Франция и Фракция на Червената Армия в Германия. Да се влиза в симетрична война с държавата се доказа като обречено начинание. До ранните 90-те години на XX век всичко което остана от тези групи, беше репресивният апарат който държавата междувременно създаде за да ги разруши. Капитализмът изглеждаше като да е триумфирал завинаги, със само няколко видими признака за бунтове в главните страни. Въпреки това, в САЩ и във Франция няколко странни млади хора започнаха да четат Ситуационистите и планираха своето бягство от XX век.

В САЩ, в средата на 90-те години на XX век, се появи Колективът от Бивши Работници Crimethinc, децентрализирана мрежа от амбицирани аутсайдери революционери, чиято публикация „Дни на Война, Нощи на Любов“2 преобърна традиционната революционна догма. Отвъд океана се появи едно мистериозно преразглеждане на „критическата метафизика“ наречено Tiqqun3, което препоръчваше сформиране на Общество за Напредък на Криминалната Наука, променяйки предназначението на понятията на мислители като Жил Дельоз и Мишел Фуко, понятия които отдавна бяха обезвредени от академията.

Скоро след това, за изненада на всички, така нареченото анти-глобализационно движение предизвика най-страховитите сблъсъци, каквито Европа не беше виждала от десетилетия. Във Франция, в началото на протестите срещу Г8 през 2001г. мистериозен текст наречен „Призивът“4 се появи, апелиращ за „нов интернационал, който няма да прави грешките, които направи старият“.

През есента на 2005-та, изпреварвайки глобалната вълна от бунтове която започна с Гръцкото въстание 5, Франция преживя избухване на бунтове в les banlieues6, последвани от мощно студентско движение срещу Contrat premiere embauche (CPE)7. През 2007г. книгата L’insurrection qui vient (Идващото въстание) на Невидимият Комитет мълниеносно превзе френските радикални среди, както Дни на Война, Нощи на Любов преди това превзе Северно-Американските. През седемте години които разделяха тези две книги, бунтовничеството беше  придобило острота – да се напусне системата вече не означаваше просто оттегляне от затворените кръгове които възпроизвеждат индустриалният капитализъм, а да се влезе в открита борба.

Когато революционни идеи се разпространяват бързо в обществото, тези които имат задачата да опазват доминиращият ред стават нервни. Изглежда Френската държава реши да употреби срещу новите движения вдъхновени от анархизма същите стратегии на репресиране, които бяха толкова ефективни срещу групите за въоръжена борба през 70-те години на XX-ти век. По-гъвкавата структура на анархистките мрежи направи по-трудно за държавата да определи точно членовете и водачите на тези групи, но нищо не е невъзможно за властите, ако те са готови да бъдат достатъчно неискрени. През 2008г. полиция и разузнавателни служби извършиха една от най-големите анти-терористични операции някога координирани на френска почва. Анти-терористичната полиция (SDAT) арестува деветима млади души, после прибави още един за да е пълна бройката. Вътрешният министър Мишел Алио-Мари декларира победа, обявявайки че „вътрешният кръг“ на Невидимият Комитет е арестуван и техният главатар Жулиен Купа (бивш колега на Tiqqun), е отстранен от основното тяло. Де да беше толкова лесно да бъде репресиран бунтът.

Десет години по-късно това което преди изглеждаше невъзможно, сега вече е история. Днес има широко съгласие, че капитализмът е в стадий на последен колапс. Твърдения които изглеждаха екстравагантни през късните 90г. на XX век, сега са приемани като очевидни. На 12-ти Април 2018г. вече не толкова младите обвиняеми в конспирация за премахване на капитализма чуха своите окончателни присъди, буквално, „сдружение на злосторници“8

Британецът под прикритие в Анти-Глобализационното Движение.

Когато организираме демонстрации, дискутираме анархистична теория и се ангажираме с директни акции може да бъде лесно да чувстваме, че нашите индивидуални усилия имат малко резултати. Но случаят Тарнак потвърждава, че главатарите на глобалният капитализъм вземат насериозно възможността нашите акции – и дори нашите думи – да променят света.

На протестите срещу Г8 през 2001г. конфронтациите по улиците на Геноа достигнаха такава степен, че Италианската полиция открито уби участник в black bloc, Карло Джулиани. За да предотвратят такива бунтове да се случват отново, Европейските правителства сключиха нови договори за споделяне на разузнавателна информация9 и внедриха дългосрочни агенти под прикритие в анархистките движения, с цел да предотвратяват бъдещи международни протести против капитализма.

Британската разузнавателна служба инфилтрираше радикалните среди най-малко от 60-те години на XX век насам, но напливът от нови хори интересуващи се от съпротива им даде нова възможност. Дългокос и татуиран радикал наричащ себе си „Марк Стоун“ се появи на протестът срещу ЕС през 2003г. в Дъблин, заставйки в челните линии срещу полицията. Неговото истинско име беше Марк Кенеди, той беше полицай под прикритие от National Public Order Intelligence Unit, изпратен да инфилтрира анархисткото крило на анти-глобализационното и екологичното движения.

Едно сравняващо антропологично изследване на полицията от различни страни би било изясняващо. Полицейските инфилтратори в САЩ имат за цел незабавен резултат да задържат протестиращи и да повдигат обвинения , като RNC от10 „Конспирация в Бунт за да се подпомага Тероризъм“, на организатори на протести. За разлика от тях Британското разузнаване, черпещо от опита си с Ирландската Републиканска Армия (IRA), използваше полицаи под прикритие в по-дългосрочен план, за да картографира социалните мрежи които мобилизираха анти-глобализационните и екологичните протести около Earth First! във Великобритания.

Всички ченгета под прикритие на света не могат да спрат протест, чието време е дошло – Марк Кенеди и неговите ментори от разузнавателните служби не успяха да предотвратят протестите срещу Г8 във Великобритания, както е описано в нашият текст „Не Можете Да Спрете Хаоса11. Докато Марк Кенеди фокусираше вниманието на London Metropolitan Police върху арестуването на хора облечени като Wombles в кръчма в Глазгоу, той напълно пропусна съставеният предимно от немци black bloc, който се появи от привидно еко-хипи лагерът извън Стърлинг и причини хаос и размирици. За да не се случва това повече за в бъдеще, на него му беше наредено да инфилтрира прочутите „Германски Autonomen„, които щяха да имат ключова роля на срещата на Г8 през 2007-ма в Хайделберг, Германия. След като печели доверието на прословутите със стриктността си относно сигурността германски анархисти като запалва кола 12, неговото внимание се насочва към група Френски революционери, включително Жулиен Купа, участник в Tiqqun.

През Януари 2008г. Марк Кенеди се появи в Ню Йорк на международна дискусия за бъдещето на социалните движения. Неговите цели бяха Жулиен Купа и Илдюн Леви. Тези дискусии се фокусираха най-вече върху въпросът как да се пристъпи към окупиране на обществени пространства, очевидна необходимост за Ню Йорк, която предшестваше движението #occupy. В същото време Японски интелектуалци които се интересуваха от организиране на анти-глобализационни протести на срещата на Г8 в Япония, пристигнаха в Ню Йорк. Марк Кенеди включи ФБР да му помага да следи Жулиен и Илдюн.

Според едно телевизионно изявление на шефа на полцията на Ню Йорк, изглежда те 13 са мислили, че Жулиен и Илдюн може да имат връзка с „Велосипедната бомба на Таймс Скуеър“14, но както се оказва, нито един от тях не е бил в САЩ по време на атаката. Следващата година обиски на къща принадлежаща на анархисти от Ню Йорк не откриха никакви полезни доказателства. Дори ФБР накрая загуби интерес.

Междувременно Френската полиция също изпадна в параноя, тъй като срещата на Г8 през 2011г. щеше да се провежда в Дьовил, Франция, и властите бяха ужасени от перспективата масивен black bloc да превземе улиците. Френската полиция насочи вниманието си към група млади хора установили комуна в далечното село Тарнак 15, като решиха че това е главната квартира на подривен вирус, който има потенциал да се разпространи из цяла Франция.

 Анти-терористичният Полицейски Удар

Подобно на стар крал в Шекспирова пиеса държавата беше ужасена от перспективата за собствената й гибел. Ален Бауер, важен теоретик на апаратът за сигурност, откри книгата „Идващото въстание“ и изпрати 40 копия на полицейските сили, твърдейки че тя представлява новото появяване на левите въоръжени групи, които полицията мислеше че е победила през 70-те години. Президентът Саркози обедини ориентираната към чужденци анти-теророистична група DST (Direction de la Surveillance du Territoire – Дирекция за Наблюдение на Територията) и вътрешната Renseignements généraux (Общо разузнаване) в нова разузнавателна служба DCRI (Direction centrale du renseignement intérieur – Централна дирекция за вътрешно разузнаване). Вътре в тази нова словесна салата двете агенции се презираха помежду си и започнаха да се състезават за власт. За да бъде Renseignements généraux взета насериозно, трябваше да докаже че наистина съществува сериозна заплаха за вътрешната стабилност на Франция.

Френската държава реши, че дебютната акция на новото френско ФБР, DCRI, ще бъде да елиминира „анархо-автономистките“ терористични клетки. DCRI направиха подготовката SDAT (анти-терористичната под-дирекция) да извърши арести из цяла Франция на 11-ти Ноември, 2008г.

Извинението на държавата беше, че координиран саботаж е бил извършен на четири линии на Френската национална SNCF влакова система през вечерта на 7-ми Ноември, като е била употребена техника от немското Автономно Движение, при която саботиращият поставя желязна скоба на електрическите линии и тя „изключва“ електричеството на влаковете. Предполагаемият саботаж се случи в деня в който прословутите ядрени влакове Кастор 16 носеха ядрени отпадъци от Франция, за да бъдат изхвърлени в Западна Германия. Местни фермери и няколко Германски движения протестираха от десетилетия срещу този транспорт на ядрени отпадъци. Същата вечер в която влаковите линии бяха спряни, комюнике на немски език беше изпратено до вестниците, поемащо отговорност за анти-ядрената акция.

Френската полиция твърдше, че са изпратили 18 полицаи да следят Жюлиен Купа и Илдюн Леви на 7-ми Ноември, започвайки в 10 ч. сутринта. Следенето е било тиранично. Раздразнени от потисническата атмосфера създадена от полицейският ескорт, двамата напускат Париж надявайки се да останат известно време насаме. Последва игра на котка и мишка, когато младата двойка се опитва да се измъкне от следящите ги полицаи. Те спират за да ядат пица, после опитват да намерят хотелска стая, но всички хотели са пълни. Решават да спят в колата за малко, после карат обратно към Париж.

В Руен, в районът на Нормандия, полицаите наблюдаваха добре познат колектив и забелязоха, че Матийу Бюрнел, Ариа Томас, Бертран Дево и Елса Хок мистериозно са напуснали тяхната къща през вечерта на 7-ми Ноември. Бенжамен Розу, Манон Жилбер и Габриель Хале също са били тормозени от полицията, докато са спели в колите си на 7-ми Ноември.

Три дни по-късно, на 11-ти Ноември, анти-терористичната полиция щурмува Тарнак в орепация включваща хеликоптери и стотици полицаи. Арестуваха Жулиен, Манон, Габриель и Бенжамен. При подобна операция бяха задържани също Матийу, Ариа, Елса и Бертран в техните колективни къщи в Руен. Илдюн беше арестувана в Париж. Вътрешният Министър Мишель Алио-Мари излезе на сцената за да обяви победа пред медиите, съобщавайки че полицията е възпряла терористична клетка, която се е подготвяла да премахне държавата чрез насилие.

Деветимата от Тарнак бяха обвинени че са част от съдружие на злосторници, което е във връзка с терористично предприятие. Еквивалентът в Американските или Британски закони би бил обвинение в конспирация с терористични утежнения. Броят на обвиняемите беше закръглен на десет след ареста на Кристоф Бекер в Тарнак за създаване на документи открити в компютъра на Манон Жилбер, който е бил конфискуван при обиск на къща.

Държавата мислеше че най-после е в безопасност, въпреки това обаче никакво количество полицаи под прикритие и превантивни арести не могат да удържат за дълго един умиращ ред.

Въстанието Пристигна

Всеки знае, че избухването е близо!“ скандираха окупиращите на импровизирано парти в Barnes and Noble 17 по случай излизането на английският превод на „Идващото Въстание“ в Ню Йорк 18.

И избухването наистина се случи. Докато анти-терористичната операция арестуваше предполагаемите главатари на нова терористична мрежа в цяла Франция, финансовата криза през 2008г. хвърли света в глобално сътресение, подчертавайки че най-голямата заплаха за човечеството не са тези които заплашват системата, а самата система. Когато ненависта към банковата система растеше, бунтове се разгаряха из Европа като пламъците на коктейл Молотов. Макар и да нямаше международна орда варвари които да събарят портите на срещата на Г8 в Дьовил, това беше защото на никой, освен на полицията, не му пукаше – Г8 беше очевидно безсилна пред лицето на общ финансов срив и все по-децентрализиран бунт.

Междувременно обвиняемите от Тарнак бяха хвърлени в затвори като политически престъпници и терористи. Някои от арестуваните бяха овободени бързо, а други останаха затворени за месеци. Обвиненият като „шеф на терористичното предприятие“ Жулиен Купа остана затворен най-дълго, прекарвайки повече от шест седмици в затвор, преди общественият протест след появилите се слабости на делото да принуди властите да го освободят. Това беше отражение на трудността да бъдат обвинени в тероризъм млади бели хора – ако мюсюлманин беше обвинен в тероризъм по това време, той най-вероятно щеше да остане в затвора за много по-дълго.

Неочаквани приятелства се развиха по време на затварянето на обвиняемите – Бенжамен Розу се сприятели с Мака Канте от имигрантският квартал на Вилие-льо-Бел, който беше обвинен в стрелба срещу полицията по време на сблъсъците през 25-26-ти Ноември, 2007г. Вилие-льо-Бел избухна в открит бунт срещу полицията, след като нейни служители убиха двама местни младежи. Въпреки техните различия, арестантите „анархо-автономисти“ от семейства от средната класа на Бретан и второ-поколение Африкански емигранти намериха обща кауза: „Ние знаем че сме все повече, от всички хоризонти, решени да не ги оставим да ни мачкат“19.

В цял свят се сформираха групи за солидарност – от Русия до САЩ. В Гърция до официална Френска административна сграда която беше атакувана с коктейл Молотов, се появи графити „От Тарнак до Атина, въстанието пристигна“. Продажбите на Идващото въстание скочиха до небето, до 80 000 бр., а английският превод накара десният радиоводещ Глен Бек да заяви20, че това е „книга на злото“, но „е важно да прочетете това.“

В отговор държавата направи всичко възможно да изолира Десетимата от Тарнак едни от други дори когато бяха освободени от затвора, постановявайки стриктни правила за не-свързване. Този съдебен контрол ограничи техните движения до малък географски район. По-унизително и отегчително е да бъдеш държан под домашен арест в изолираното жилище на родителите ти, отколкото да бъдеш държан в затвор където можеш да се сприятелиш с други жертви на държавата. Въпреки това обаче идеята за Тарнак като колективен политически проект оцеля, тъй като другари от далечни места като Швейцария и Италия се заселиха в малкият град за да подържат Magasin General отворен21.

През Декември 2009г. Десетимата от Тарнак решиха по своя воля да нарушат правилата за не-свързване, соъбщавайки във вестник Льо Монд че повече няма да се съобразяват с тях. Представляващ ги адвокат официално поиска от Апелационният Съд да премахне ограниченията, но те смело публикуваха изявленията си два дни предварително.

Това което първо изоставяме, е ролята на обществени врагове, т.е. на жертви, която те искаха от нас да играем. И ако я изоставяме го правим за да възобновим борбата. “ Трябва да заменим чувството на преследван дивеч, с инициативата на борещият се“ казваше Жорж Жингуин, намирайки се в подобна ситуация.“ Обвиняемите от Тарнак, пишещи в Льо Монд.

Докато Жулиен, Бенжамен, Манон и Габриель се връщат в Тарнак, силите които приведоха операцията в действие започнаха да се разпадат. В Англия идентичността на Марк Кенеди като полицай под прикритие беше разкрита през 2011г., когато партньор активист откри истинският му паспорт и по-късно намери свидетелство за раждане на негово дете, в което професията на бащата е посочена като „полицейски служител“. Изправен пред старите си приятели Марк Кенеди твърдеше, че се разкайва и дори предложи да помогне да бъдат свалени обвиненията от предишни съдебни процеси, в които той е бил замесен. Последва един уникално английски секс скандал който обхвана Лондонската Метрополитна Полиция и разруши операцията под прикритие за инфилтриране на социални движения, която датираше още от 1968г. 22 . Но Марк Кенеди не беше приятел на Десетимата от Тарнак. Той твърдеше, че тяхното възпиране оправдаваше негови други по-малко славни постъпки под прикритие, като например да спи с активсти бидейки с фалшива идентичност.

Когато Арабската Пролет започна в бившата Френска колония Тунис, министър Мишель Алио-Мари предложи 23същата анти-бунтовническа експертиза отговорна за арестите в Тарнак да бъде изнесена в Тунис – заедно с малко сълзотворен газ – за да помгне за потушаването на бунта. Когато обществената симпатия взе страната на Арабската Пролет, тя беше принудена да подаде оставка 24. Саркози загуби изборите през 2012г. от представителят на Социалистическата Партия Франсоа Оланд, депутат от Корез, админстративен райн на Франция който включва Тарнак. В изявление озаглавено „Париж, Тексас“ (Филм на Вим Вендерс, бел. на прев.) Десетимата от Тарнак написаха, че Саркози трябва да се върне при неговете спонсори в САЩ, каквото Мубарак направи когато избяга в Саудитска Арабия по време на Арабската Пролет. „Господин Президент, ранчота се продават в Тексас, и вашият самолет ви чака на летище Вилакубле. „

В процеса на тяхната работа по случая някои полицаи достигаха до пълна параноя. Кристиан Бише, един от полицаите които следяха Десетимата от Тарнак  от 2007г., публикува не по-малко от седем различни блога, в които лично атакуваше обвиняемите. Атаките на този интелектуалец станал полицай бяха толкова отровни, че изглеждаха като да идват от разочаровани другари от анархистките среди. Той сформираше фалшиви групи от подръжници за да се сдобие с имената на подръжниците, пишеше подкрепящи писма до истинските комитети за подпомагане на Десетимата от Тарнак, и започна да изнася доказателства за глобална конспирация във вестниците. Когато беше разкрит, Бише беше отстранен от поста му и беше понижен да подържа полицейските архиви.

Един от главните свидетели на следствието25, местен фермер който обвини подсъдимите че са запалили неупотребявани сгради и са тренирали за въоръжена борба, не само призна че е подписал показанията включващи тези твърдения под натиск от полицията и без да ги е прочел26, но също изглежда да беше загубил здравият си разум. В друг съдебен процес беше обвинен, измежду други неща, също и във фабрикуване на смъртни заплахи срещу себе си 27. До тук с доказателствата! Колкото и умопомрачени да успяват властите да изкарат бунтовниците, можете да сте се сигурни, че обикновените хора ще се държат още по-странно.

„Разследващият магистрат“28

Тиери Франьоли се държеше като отхвърлен любовник. След като съобщи на журналист29, че иска да бъде игран от Брад Пит във филм за делото „Тарнак“, нареди още обиски на домове и още арести в Руен, с надеждата да бъдат открити реални доказателства за тероризъм. Франьоли фантазираше че Шарл Торес, ковач и внук на Испански анархист ветеран, е изработил железните скоби използвани за спирането на влаковите линии. При обиск на къща несръчните френски полицаи оставиха по невнимание 30 на масата папка съдържаща досиетата на всички наблюдавани в Руен и техен полицейски телефон, които те смирено се върнаха за да си ги вземат обратно! Когато папката и лични имейли изрязаващи злобна омраза към обвиняемите изтекоха във Френската преса, Франьоли изпрати параноично писмо 31 твърдящо, че съществува конспирация между Френските Медии и еврейският адвокат на Жулиен, Жереми Асу. Това писмо беше надлежно публикувано в медиите. В отговор на последвалият натиск Франьоли напусна случаят и беше лиможиран 32 във френската тихо-океанска колония Петит-Иль.

Докато политици, полицейски служители, свидетели и съдии се бореха с некомпетентност и заблуждения, селяните от Тарнак бяха първоначално разделени как да отговорят на арестите. От една страна тихият им селски живот беше нарушен от набезите на анти-терористите. От друга страна младите хора в които държават се беше прицелила очевидно връщаха живота в малкото село. Процесът за тероризъм възкреси историческите спомени на старите комунистически планински фермери на Тарнак, които се бяха съпротивлявали срещу Нацистката окупация и имаха повече от мимолетна прилика с Жулиен Купа. В местният общ магазин разговорите преминаха към темата за „колаборационизъм“, когато селяните започнаха да разпознават латентният фашизъм прикрит като „анти-тероризъм“. В самата вечер на арестите комитет за солидарност беше сформиран в Тарнак 33, повторен скоро от дузина групи за солидарност из цяла Франция. Заедно те започнаха да събират пари и да говорят публично от името на арестуваните.

Анархисти и – за изненада – по-широкото Ляво се обединиха около Тарнак. До 2011г. солидарността беше дала на обвиняемите такъв кураж, че много от тях публично участваха в масивна директна акция за спиране на същите носещи ядрени отпадъци влакове Кастор, за които бяха обвинени в саботиране през 2008г. Такава обществена подкрепа за акция заклеймена само няколко години по-рано като терористична, показа как контекстът във Франция се беше променил след арестите. Когато правителството на Оланд се опита да наложи изграждането на летище край Нант, еко-анархисти основаха автономната ZAD (Zone a Defendre – Зона Под Защита), окупирайки предложената за летище територия. Когато френската държава, в операция с предизвикващото смях име „Операция Цезар“, изпрати две хиляди полицаи да принудят окупиращите да напуснат зоната,  повече от четиридесет хиляди души от всякакво обществено положение дойдоха да подкрепят новите варвари.

Десетимата от Тарнак продължиха своят процес на колективно теоритезиране, поправяйки нападнатата от полицията ферма в Гутелу, за да провеждат там семинари на всякаква тема, от феминизъм до кибернетика. Това даде нови сили на Френското автономно движение, имайки за резултат първата нова книга от Невидимият Комитет след арестите, „Към Нашите Приятиели34, която се осмели да направи анализ на бунтовният процес след 2011г. Тя беше публикувана не по-късно от 2014г. Движението Occupy най-после достигна Франция във формата на протестите Nuit Debout, последвани от масивен black bloc на протестите срещу Loi de Travail 35 през 2016г. Тези протести подрониха каквото и да е доверие да беше останало в президента Оланд, довеждайки до историческият колапс както на Френската Социалистическа Партия, така и на дясната Републиканци. След тази вълна от протести, която разтресе Франция в самите й основи, Невидимият Комитет публикуваха нова книга през 2017г. – „Сега36. Влизайки най-после в ерата на интернет, колективът започна да издава онлайн вестникът lundi matin (https://lundi.am/, „понеделник сутрин“, бел. на прев.).

Когато Френската държава посрещаше бунт след бунт, обвиненията в „тероризъм“ изглеждаха все повече като отживелица. Скандал след скандал подриваха легитимността на полицията. Незаконното вмешателство на Британският агент под прикритие Марк Кенеди не можеше да бъде отречено, когато бележки с неговият почерк описващи наблюдаването му на Жулиен бяха открити случайно по време на съдебни процеси във Великобритания 37. По същото време Франция беше разтресена от атаки извършавани от фундаменталисти свързани с Ислямска Държава. Това направи огромните ресурси които държавата влагаше в опити да създаде „терористична“ заплаха от ултра-левите да изглеждат глупаво. Новият разследващ магистрат, вземайки предвид съдбата на нейният предшественик Франьоли и популярността на Десетимата от Тарнак, реши обвиненията в тероризъм 38 да бъдат свалени.

Първоначалното обвинение беше главно в терористична конспирация – стремеж „да се наруши общественият ред чрез заплаха с терор.“ Предполагаемото престъпление се състоеше в участване в международни срещи в Германия, САЩ и Гърция, подстрекаване на насилие срещу полицейски служители, разрушаване на имущество, и саботиране на електрически линии на влакове. Прокурорът по анти-тероризъм беше решен да не остави наративът за тероризмът да се срине, и внасяше обжалване след обжалване срещу свалянето на обвиненията в тероризъм. В един момент прокурорът представи обвинението в „тероризъм“ пред най-висшият съд на Франция, касационният. В 2015г. съдът отсъди обвинението в „терористично предприятие“ да бъде свалено, но криминален процес без обвинението в „терористично утежнение“ да продължи.

Подсъдимите от Тарнак бяха понижени от обвинени в тероризъм до „асоциация на злодеи“, обвинение създадено в 1894г. 39 със спешната цел да изпраща анархисти в затворите на Франция за подкрепяне на директни акции във вестници като l’Anarchie, дори и никакви други обвинения да не могат да бъдат повдигнати срещу тях. Без обвиненията в тероризъм делото беше удържано да не се разпадне чрез най-възможно белите конци. Обвиненията на Габриель Хале и Ариа Томас бяха напълно свалени, намалявайки Десетимата от Тарнак до Осемте от Тарнак.

Матийу Бюрнел и Бенжамен Розу бяха обвинени в отказ да дадат ДНК на полицията. На Манон Жилбер и Кристоф Бекер бях повдигнати обвинения във фалшифициране на документи. Бертран Дево и Елса Хок останаха обвинени в „асоциация на злодеи“, но не и в саботаж, за който всички продължаваха да твърдят че нямат нищо общо. Вместо това, те бяха обвинени в участване в анти-фашистки демонстрации на срещата на ЕС за блокиране на имиграцията, която беше проведена във Виши – по ирония по време на Нацистката окупация това беше седалището на колаборационисткото правителство, което депортираше евреи и комунисти в нацистките лагери на смъртта. Само на Илдюн Леви и Жулиен Купа бяха оставени обвиненията в саботаж и в участване в „асоциация на злодеи“. Жулиен беше понижен от шеф на терористична конспирация в обикновен говорител, съвпадащо с неговата настояща работа като част от театрална група.

Опитът да бъде въведена логиката на анти-тероризма се провали. През 2011г. френската държава се опита чрез мас-медийна операция да убеди обществеността, че „анархо-автономното“ движение е „до-терористична организация„, но бяха победени на собствената им територия. Десетимата от Тарнак удържаха на натиска и успяха да убедят мнозинството от Френксото население, че автономия не е синоним на тероризъм.

В същото време, в краят, обвинението имаше на свое разположение всички специални ресурси запазени за водене на терористични дела за да се прицели в шепа обикновени активисти. Всички свидетелства събрани под мотото „борба с тероризма“ бяха все още приемливи в съда. Водещият анти-терористичен прокурор все още беше обвинител в делото, въпреки че то вече беше само обикновено криминално дело. Преди всичко огромната осакатяваща репресия запазена за терористични дела беше насочена към парализиране на обвинените и техните общности.

Това дава предвкус какво можем да очакваме от апаратът за сигурност за в бъдеще. Можем да видим това да се случва в Русия40 и в Бразилия 41.

„Процесът Тарнак“

Пред съдиите на буржоазната класа революционерът не трябва да отговаря за своите действия, нито е длъжен да уважава която и да е от техните така наречени истини.“ Виктор Серж

Във всяко съдебно дело има определени роли – сериозните и достолепни съдии, обвиняеми пледиращи виновни или невинни (но преди всичко, пледиращи) и добре платена подържаща каста паразити – от адвокати до журналисти, които са се наредили да припечелят от делото. Цялата процедура изисква всеки да играе според правилата. Дори отхвърлянето на цялата юридическа процедура, което беше популяризирано от Алжирските революционери и анархистите илегалисти 42, е станала формализирана част от процедурата. Но когато делото беше отворено на 13-ти Март 2018г., стана ясно че обвиняемите не играеха играта.

Как беше възможно да избегнат да играят играта на държавата?

Вероятно, първо, като третираха всички членове на процеса, включително прукорора и съдията, като обикновени всекидневни хора – смееха се когато кажеха нещо глупаво, укоряваха ги когато забравяха ключов момент, отказваха да ги поставят на пиедестал. Съдията, раздразнена, изиска обвиняемите или да отхвърлят съда, или да продължат по уважителен начин: „Свободни сте да предприемете защита чрез прекъсване“, роптаеше тя, „Ваше право е. Но ако не искате, ще трябва да уважавате съда.“ Обвиняемите от Тарнак отказаха всеки от двата подхода, дискутираха фактите на делото но не отдаваха никакво уважение към помпозността на юридическата сфера. Заседанията приличаха на една определено по-философска версия на процесът срещу Седмината от Чикаго, където обвиняемите постоянно прекъсваха съдията, полицията, адвокатите и едни други.

Друг начин по който обвиняемите подриваха съдебната система беше като нито отричаха обвиненията, нито ги потвърждаваха. Докато самият акт на саботаж беше очевидно защитим като анти-ядрена екологична мярка и Френският съд се опита да потули фактът, че полицията получи комюнике от Германски групи поемащи отговорност за саботажа, обвиняемите никога не отрекоха акцията. Подобно на това, прокурорът показваше снимка след снимка на обвинените участващи в демонстрацията във Виши срещу противниците на имиграцията, за която бяха набедени че са донесли въжета за да съборят огражденията около срещата. Най-накрая Кристоф отбеляза, че е смешно да бъдат разпитвани за демонстрация която се е състояла преди десет години, но заяви че се гордее с участието си в протест в защита на емигрантите. Цялата съдебна зала избухна в аплодисменти. Обвиняемите никога не се отказаха от никое от действията си, но едно по едно обясниха причините за тях. Жулиен, например, оправда своето нелегално преминаване на границата между Канада и САЩ като отказ от фашистката биометрична система.

Което е по-важно, обвиняемите никога не се отрекоха от каузата си. Докато те обявиха своята подкрепа за автономният проект в Тарнак публично, полицаите и служителите на разузнаването криеха своите идентичности си зад маски, като бяха позовавани с номера, а не с имената им.

Съдията се опита да премине през делото в хронологичен ред. Тя бързаше да прекоси през досиетата за Марк Кенеди и скандалното пътуване на Жулиен и Илдюн до Ню Йорк, след което Жулиен открито се подиграваше на доклади на ФБР за някаква Мрежа на Световните Анархисти (Network of Worldwide Anarchists – NWA. Имаше такава рап група – NWA – Nigga With Attitude, бел. на прев.). Дори във Франция NWA звучи като акроним на хип-хоп група или на федерация по спортна борба. Обвиняемите се възползваха от възможността, за да изнесат лекция върху историята на хип-хопа в САЩ. Съдията продължаваше да отказва да признае решаващата роля на шпионирането извършено от Марк Кенеди, стремейки се да избегне да обвини приносът на английският шпионин за първоначалното обвинение в тероризъм.

Процесът продължаваше и въпросът за авторството на Идващото Въстание се появяваше отново и отново. В книгата има следният пасаж:

Да се съботира социалната машина днес и от това да има резултати, означава да бъдат превзети и отново изобретени средствата за прекъсване на наейните мрежи. Как е възможно TGV ( Train a Grand Vitesse – Влак с Висока Скорост, суперскоростните влакове на Франция, бел. на прев.) или електрическа мрежа да бъдат направени безполезни?

Този цитат беше използван като свидетелство за да се демонстрира по безспорен начин, че е имало план да бъде „парализиран“ градът. Докато изразяваха съгласие със съдържанието на книгата, обвиняемите никога не признаха авторство на текста. Странно, но обвинението в мисловно престъпление, базирано на авторството на Идващото Въстание, беше raison d’être (причината за съществуване, основанието за съществуване, бел. на прев.) на обвиненията в тероризъм. Във времето след като обвиненията бяха повдигнати книгата стана една от най-продаваните политически книги във Франция. Легиони от интелектуалци, параноични полицейски служители и журналисти се съгласяваха, че книгата е с високо качество. Обвиненията в тероризъм създадоха парадокс за тези, които искаха да гледат на себе си като защитници на обществото – ако авторите са терористи, то тогава популярността на книгата означаваше ли, че има широка обществена подкрепа за тероризма?

Съдът се впусна в откровен Дадаизъм когато реши, че полицията и обвиняемите трябва да изиграят възстановка на оригиналният саботаж. Като на училищна екскурзия съдията, прокурорът и обвиняемите се возиха заедно в автобус до Дюизи. Петима анти-терористични полицейски служители които участваха в процеса като маскирани анонимни свидетели, пътуваха в един от 30-те полицейски автомобила ексортиращи автобуса. Хеликоптер кръжеше над тях през целият ден. Полицаите и свидетелите от разузнавателната служба трябваше да носят маските си през цялото време. Тъй като съдът трябваше да проверява елементи от полицейските показания на дневна светлина и през нощта, съдебните служители и обвиняемите трябваше да чакат във фестивална зала, обградени от дузина жандарми. Докато обвиняемите ядоха и пиха вино в сюрреалистична ситуация, анти-терористичните свидетели трябваше да стоят отвън, за да подържат анонимността си. Когато полицията се появи отново за последната нощна проверка, последните се оплакаха на съдията, че не са могли да ядат. Адвокатите на обвиняемите отговориха, че е възможно да са останали някакви трохи, намеквайки че – в преобръщане на обичайните отношения между бунтовници и лакеи на държавата – трябва да ядат отпадъците на обвиняемите. Разбира се, полицаите отказаха своите заслужени десерти.

Tarnac 3

Обвиняемите, прокурор, съдия, и полиция тръгват на пътешествие за да пре-играят предполагаемите престъпления.

Когато процесът приключи, съдията едва успяваше да подържа ред. Матийу Бюрнел в неговото последно изявление употреби съда като платформа, за да обвини самият държавен апарат. Жулиен зае позиция и отбеляза, че наистина техните привелигировани роли на интелектуалци ги спасиха:

„Специфичността на този процес е, че юридическият апарат се изправи пред хора които са подготвени да се защитават и решени да не се оставят да бъдат пречупени. Ние съзнаваме, че имахме шанса да се защитаваме, да говорим, че имахме три седмици на разположение в които да правим това. Тъй като се борихме, се възползвахме от определени привилегии. Понеже прекарах малко време в затвор, бих искал да посветя този процес на всички онези, които не са имали възможността да се защитават, които не са били изслушани и които са били осъдени в мълчание.“ Съдебната зала избухна в последни аплодисменти за набедените терористи.

Няма Справедливост – Има Ни Само Нас 43

И така, какво можем да научим от делото Тарнак? Първо, че с малко късмет и с постоянство е възможно да се изправим пред пълната мощ на държавата. Делото Тарнак можеше да има много по-лошо развитие, ако обвиняемите не се държаха безкомпромисно заедно. В началото ситуацията най-вероятно е изглеждала наистина мрачна.

След Арестите в Тарнак на дотогава питомните Френски протести все повече и повече маскирани млади хора започнаха да атакуват полицията. Полицията също научиха нещо от аферата Тарнак, продължавайки да репресират революционери чрез абсурдни обвинения, макар и сега да го правят малко по-дискретно. Не можем да кажем, че която и да е от двете страни получи преднина в този конфликт. Това което видяхме в през последните десет години, е паралелно развитие на двете сили. От една страна идеята че няколоко революционери са наистина опасни като малка самодостатъчна група наистина се разпадна, а всичко което полицията беше взела на прицел се разпространи във Френското общество – анонимност, бунтове, отказ от всички институционални политики. В същото време макар и  разработките на хората от Тарнак да не успяха напълно, полицията бързо се учи как да прилага събирането на разузнавателна информация по-ефективно. Дела за конспирация стават все по-чести. Наблюдаването и полицейското насилие стават все по-интензивни. Краят на тази история предстои да бъде написан.

Анти-тероризмът е особен вид логика. Понеже врагът е потенциално всеки, това което е нeобходимо за да бъде обвинен някой в тероризъм, е да бъдат представени действията на обвинените като потенциално застрашаващи стабилността на държавата. Понеже Държавата доближава ръба на разпадане, има все повече и повече извинения да бъдат обвинявани хора в подриване на нейната стабилност. Службите по сигурността следят за всеки, който отхвърля логиката на капиталистическият индивидуализъм – това може да бъде всеки, от Ислямски фундаменталисти до анархисти които искат да живеят в комуна. Бенжамен Розу обърна внимание в съда на тази ирония когато отбеляза, че животът в Тарнак е базиран на отвореност и споделяне, докато полицаите се криха в гората за да фотографират къщите им.

Какво е тероризъм? Това е паниката втълпена на държавният апарат от страха от собсвената му кончина. Тероризмът, дефиниран от държавата, не е проблем на човешко страдание, а на институционална загуба на контрол. Десетимата от Тарнак вдъхнаха ужас на държавата не поради военните сили които са способни да съберат, а поради неконтролируемият потенциал който представляват. Призракът на революцията който беше изчезнал през 80-те години се завърна, появяват се нови групи от млади хора готови да се противопоставят на съществуващият ред.

Не е добре да бъде подценявана силата на малките групи. Парижката Комуна 44 не беше създадена от големи организации или Политически Партии, а от мириад малки конспирации – комитетите които се срещаха във всеки arrondissement, мрежите от приятели и съседи на всяка улица в предградията. Когато звездите се подредят, малки конспирации като тези могат да се разпространят като пожар, докато станат безбройни. Това е, което създава условия за неконтролируемо въстание. Това е причинита държавният апарат винаги да се опитва да изкоренява тези конспирации. Това е причината да преследват обвиняемите от Тарнак, надявайки се да предотвратят вълната от бунтове, която удари през Декември 2008г. И това е причината каквото и да е количество репресия да не може да спре приливът на въстанието, защото то може да избликне отново от който и да е от безбройните възли на мрежата от отношения и връзки, която прави това общество.

Интезитивността на чувствата които можем да споделяме е това, което най-силно плаши държавата, капацитетът да създаваме нови мечти и амбиции заедно. Това е самата материя на живота. За тези които заедно могат да го намерят си струва всяко мъчение, всяка степен на репресия.

Някои критикуваха начина по който Десетимата от Тарнак се ангажираха с медиите и с публичните разбирания за легитимност, представлявани от интелектуалците които излязоха да говорят в тяхна защита. Не трябва никога да правим грешката да вярваме, че присъствие в медиите или социална легитимност са инструменти които сами по себе си служат за напредък на каузата за освобождение. Но също не можем винаги да си позволяваме да минем напълно без тях, когато силите за репресиране използват тези инструменти за да подготвят сцената за нашето разрушаване. Като анархисти ние винаги се борим срещу самият терен, както и срещу нашите противници. Това не е причина да се борим на терена на медиите или общоприеманата легитимност. Това просто означава, че трябва да намираме начини да действаме в тази територия като бъдем способни да финтираме властите, без да абсорбираме тяхната логика. Всеки удар който ни нанасят, трябва да им струва двойно – в този смисъл експлозията на интерес която арестуваните от Тарнак предизвикаха към книгата Идващото Въсатание, дава добър пример как революционерите могат да се подготвят да направят фазата на репресиране само още една стъпка в нашите планове – фаза в която ние можем да продължаваме да напредваме.

В същото време зрелищната слава е опасна, преди всичко тя прави възможно зрителите да бездействат и да оставят други да се борят вместо тях. Не трябва да се надяваме на които и да е герои за следващата брилянтна теория или за следващото смело действие. Ако обещанието на Невидимият Комитет е, че може би, в свят на Маоистки академици и хипстери бълващи празни думи, някой някъде може да превръща своите мисли в действия, то този някой трябва да бъдем ние.

Има още много битки за водене и много мисли още за мислене, и много дейности за които човек трябва да внимава да не бъде хванат. Страхът от затвор не трябва да ни спира да обединяваме нашите мисли с нашите действия. Наистина, да можем да правим това, е последната най-добра надежда за един умиращ свят.

Допълнение 1 – Извадки от последното изявление на Матийу Брюнел

„Вие всички твърдяхте, че този процес беше изключителен. Това което видяхме, беше нещо крайно банално: различни страни в несъгласие които дебатират, спорят, говорят. Това се случва от вечни времена във всички човешки събрания. То е банално и нормално. Това което фактически намирате за изключително е, че ние идваме в този съд без да сме навели глави и без да се държим раболепно. Че не се подчинихме на всичко това, на този малък театрален ритуал на подчинение който прави вашият всекидневен живот…“

„Ние дойдохме тук от любопитство, но да бъда честен, Госпожо Съдия, не намерихме нещо в този съд което да не очаквахме. Ритуал, театър, одежди, украшения и всички тези дребни старомодни постановки. Всеки играещ своята роля, свирещ своята малка музика, своето малко възмущение, своята малка сериозност, своите малки клаузи от закон и дори понякога своят „голям и справедлив авторитет.“ В действителност вярвам, Госпожо Президент, че това което ви задължихме да толерирате през тези три седмици и което вие порицахте вчера 45, е че бяхме единствените хора тук които не играеха роля, които не се преструваха, които не играеха малката игра на справедливост…“

„Какво се случи по време на тези дълги дни на съдебен процес, което наричате „изключително“? Дребно изместване, малка стъпка в страни. Вие дойдохте тук с очаквания. Щяхте да видите прочутата „Група от Тарнак“. Гурута, секта, „политически активисти“, „анархо-автономисти“, професионални бунтари и теоретици на насилствена революция. Жулиен Купа, Бенжамен Розу, Илдюн Леви, Кристоф Бекер, Бертран Дево, Матийу Брюнел. А ние изглеждахме нормални, банални. Вие дори ни зададохте някои много любопитни въпроси – какъв е инструментът на който Манон свири? Къде Бенжамен получи своето образование по политически науки, в Рен или в Париж? И как успяваме да живеем със 750 евро на месец?“

Тази малка стъпка в страни, ние може би я провокирахме, но вътре във вас е където тя действаше. Вие научихте през тези три седмици на съдебен процес, че най-странното относно революционерите е, че те са безкрайно обикновени хора. „

„Не ни е нужно съчуствие, ние никога не сме се оплаквали. Това което правихме през тези десет години е това което знаем да правим – да се борим. Това е, което хора като нас правят – съпротива, отвръщане на ударите. Придържахме се към централен и суверен отказ – да не приемаме да бъдем пречупени. Силите обединени срещу нас бяха огромни и мощни. Трябваше да намерим ресурси, време, сила и съдействие. Придържахме се към тази малка но непоклатима истина – няма да ни пречупите. „Ние“-то тук не се ограничава само до нас осмината, разбира се, но включва всички които бяха непряка цел на тази политическа, медийна и юридическа операция. Ние и нашите приятели, които са многобройни. Какъвто и да бъде резултатът от съдебният процес, ще излезем от него по-силни от колкото бяхме когато влязохме, по-силни от преди десет години.“

Добавка 2: Превод на извадки от разузнавателните документи на Френска държавна агенция.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ФАКТИ

През Април 2008г. Общественият Прокурор в Париж нареди анти-терористичният Клон на Полицията да разследва нелегалните дейности на група събрана около Жулиен КУПА, който е базиран във ферма в отдалеченото село Тарнак (окръг Корез).

Тази група, предполагаемо близка до т.нар. „анархистко екстремистко“ движение, беше съставена, според първоначалните доклади, от около двадесет души, някои от които идващи от други европейски страни.

От продължаващо разследване се разбира, че Жулиен КУПА развива идеи, които имат предназначението да подкрепят идеал за обществена организация, различна от вече съществуващата, които идеи той се опитва да осъществи под прикритието на насилствени действия. В този път той е последван от значителен брой бунтовници от различни страни, които споделят неговите идеали.

По такъв начин, първоначалните мерки за наблюдение извършени около централната квартира на групата „Гутейиу“ направиха възможно да бъдат идентифицирани 20 индивида от различни Европейски страни, чиито дейности и постъпки показаха силна воля да се действа под прикритие и да се избягва всякакъв вид наблюдение.

От лятото на 2008г. локализирането и наблюдаването на различни скривалища на групата позволи на разследващите да следят дейностите на някои от членовете, по-специално Жулиен КУПА, и забеляза че последният е дълбоко замесен в структурирането и оперирането на групата, която е събрана около него. При много пътувания в които той прибегна до контра-наблюдателни техники познати само на професионалисти, Жулиен КУПА тайно приближи както личности живеещи в чужбина, така и такива които живеят около Париж и в Руен (Нормандия).

Основните активисти от групата гравитираща около Жулиен КУПА, са Габриель ХАЛЕ, Илдюн ЛЕВИ, Бенжамен РОЗУ, Манон ЖИЛБЕР, Корентин АНИКО, Елса ХОК, Ариа ТОМАС, Матийу БЮРНЕЛ, Бертран ДЕВО и Кристоф БЕКЕР.

Превод на Френски разузнавателни документи относно обвиняемите от Тарнак.

(U) Силни и Слаби Страни на Движението

(U/FOUO/LES) Анархистите отхвърлят всички форми на авторитарна организация и йерархия, и се стремят към общество основано на индивидуална свобода. Анархистите отхвърлят външни авторитети и се противопоставят на концепцията за централизирано водачество. Ние преценяваме с умерена увереност, че децентрализираността и автономната природа на анархисткото екстремистко движение може да бъде сила и слабост.

(U///FOUO/LES) Изолираността на движението е силна страна, защото дава на екстремистите анонимност и малка видимост когато извършват криминални действия, и стимулира тактическо разнообразие. По-голямата част от докладваните криминални действия, по време на и извън масови мобилизации, са вандализъм и често не нарушават федерални закони.

(U//FOUO/LES) Подобно на това, липсата на идентифицирани лидери или силни фигури в анархисткото екстремистко движение е възможна слабост. Въпрекки това анархистите екстремисти показаха способност бързо да се мобилизират по организиран начин, понякога формиращи егалитарни групи, срещу събития които са в конфликт с тяхната идеология.

(U//FOUO/LES) Някои анархисти дебатират стратегическата стойност на задействаната от събития мобилизация, твърдейки че докато интензивното медийно покритие дава публичност, изглежда че малко е постигнато за дълготраен ефект върху цялостното анархистко движение. Ние преценяваме с умерена увереност, че е вероятно някои анализи след събития да се правят от тези, които не са директно замесени в криминални действия. Преценяваме с голяма увереност, че малцинство анархисти екстремисти ще продължат да бъдат отговорни за по-голямата част от криминалните действия по време на масовите мобилизации, както е било досега.

1 Цитатът е взет от разузнавателните данни събрани за обвиняемите. Грубо преведено докладът е наименуван „От движението CPE до формирането на Европейска пре-терористична мрежа „- внушаващ връзка със студентското движение от три години преди арестите.

6 Панелни квартали във Френските градове, често в крайните райони на градовете, в които са настанявани хората от бившите колонии на Франция. Тъжна гледка.

7https://en.wikipedia.org/wiki/First_Employment_Contract Contrat première embauche беше нова форма на трудов договор, лансирана през пролетта на 2006-та във Франция от Премиерът Доменик дьо Велпен. Този трудов договор, предназначен за работници под 26 години, щеше да направи лесно за работодателите да ги уволняват, като премахва необходимостта да дават обяснения за причините, в първоначален „изпитателен период“ от две години, в замяна се даваха някакви финансови гаранции на работниците…

8 Така нареченият „Закон за Разбойниците“ от 1893 и 1894-та, който е приет специално с цел репресиране на анархисти, въвежда това обвинение като средство да бъдат вземани на прицел тези които не са участвали в нелегални дейности, но са били свързани с онези които е възможно да извършват такива дейности.

15 За да дадем идея колко отдалечено е селото, е достатъчно да отбележим че най-възможно близкият град е Лимож, чието име влезе във френските лексикони като глагол означаващ „да бъдеш уволнен“, или „да бъдеш изпратен в изгнание“. За съдия който е бил понижен от позиция в Париж да служи в една от външните колонии, например, се е казвало че той е „Лиможиран“. Изразът произхожда от Първата Световна Война, когато Лимож е бил толкова далеч от бойните действия, че Генерал Жофре е изпращал там старши служители, които са били смятани за безполезни.

18 За да се илюстрира общата почва от която ранните Crimethinc и Невидимият Комитет израстнаха, е необходимо само да посочим, че този модел беше взет назаем от подобно непозволено парти по случай издаване на книга във нищо неподозираща корпоративна книжарница в 2000г., на което клетка на Crimethinc. в Конектикът отпразнуваха публикацията на Дни на Война, Нощи на Любов. Разликата беше че на по-ранното събитие участниците не поканиха репортер на Ню Йорк Таймс .

19 Мака Канте и Бенжамен Розу

21 Общият магазин на селото

28 Разследващ магистрат е съдия, който се предполага че е неутрален, който има за задача да съставя досие представящо „истината“ за съдебният процес – традиция идваща от Просвещението.

32Вижте бележка номер 15

42 Във Франция през 60-те години на XX век, по време на Алжирската война, адвокат който по-късно стана известен, „изобрети“ това което той нарече „защита чрез прекъсване“, при която обвиненият не признава легитимността на съдебният процес. В контекста на борбата срещу колонизацията това означаваше, че членове на FNL не признаваха правото на Френски съдове да ги съдят на Алжирска земя. След това някои екстремно-леви групи употребяваха този подход до 80-те години за да отхвърлят „буржоазната справедливост“, противопоставяйки я на някакъв вид въображаема „пролетарска“ справедливост.

43 Игра на думи на английски – There’s No Justice – It’s Just Us

45 Когато тя казва, че обвиняемите са най-невъзпитаните хора които някога е виждала.