Пет причини поради които горенето на боклук в Европа е тежък проблем

spittelau

Това е превод. Оригиналният текст:

5 reasons why Europe’s garbage burning is a big problem

Европейските инсинератори често са изтъквани в други райони на света като глобален модел.

Статии възхвалят архитектурният външен вид на инсинераторите във Виена и Копенхаген, но пропускат да споменат посоката на политиките на ЕС, и замитат под килима следствията от горенето на боклук . Ето пет причини, поради които успешното произвеждане на енергия от горене на боклук в Европа, е мит:

1. Изследвания покзават, че горенето на боклук отделя диоксин, а това е един от най-отровните химикали познати на човечеството. Когато замърсяването не е изхвърляно в атмосферата, то е улавяно в токсична пепел. Фактически Швеция неотдавна беше разкрита, че изхвърля токсичната пепел от инсинераторите си на остров близо до Норвегия.

2. Европейските инсинератори подкопават рециклирането и намаляването на отпадъците.

Горенето на отпадъци често е бъркано с рециклиране, правейки страни като Швеция да изглеждат като че ли се справят много по-добре, отколкото е реалното състояние на нещата. Броят на инсинераторите в Европа също създава перверзно поощрение да се произвежда повече боклук и да се избягва рециклирането, компостирането и намаляването на отпадъците.

3. По-новите инсталации за Газифициране и Пиролиза също не вършат работа.

Газифицирането на боклук има смущаваща история в Европа, често провалящо се поради икономически, екологични, и оперативни причини.

4. Общественото мнение и официалните политики са все повече срещу горенето на боклук в Европа.

Обществената съпротива в Европа е много силна близо до места, където се предлага да се строи инсинератор, като местните жители често призовават към Стратегии За Нула Отпадъци. Официалната подкрепа за горенето на боклук също драстично намалява. През Юли 2017г. Европейският Парламент публикува доклад, призоваващ за спиране на вредните субсидии за горене на отпадъци в инсинератори.

5. Стотици градове в Европа работят за нула отпадъци без горене и успехите им са вдъхновяващи.

Замърсяване

Токсична Пепел: Шведските инсинератори изглеждат като да не причиняват замърсяване. Но статия от 2015г.1 разкрива, че Швеция изхвърля токсичната пепел от инсинераторите си на малък остров близо до Осло, Норвегия, където замърсяването е сериозна заплаха за здравето на местните жители и за морските екосистеми. Шведските статистики за отпадъците броят токсичната пепел произвеждана от горенето на боклук (голяма част от която свършва на бунища) като индустриален отпадък, вместо като общински.

Диоксини: Инсинераторът за газифициране на солидни общински отпадъци Scotgen, в Dumfries, Шотландия, е пример как диоксините продължават да бъдат проблем за Европейските инсинератори. Инсталацията нарушава постоянно границите за емисии на диоксин. След три години работа Шотландската Агенция за Защита на Околната Среда (SEPA) признава инсинераторът за най-големият замърсител в Шотландия. SEPA затваря инсталацията през 2013г. и отнема разрешителното за инсинератор2. Повече информация относно тази инсталация можете да намерите в докладът от 2015г. на Zero Waste Europe, наречен “Air Pollution from Waste Disposal: Not for Public Breath,”, стр. 22-233. Тестове провеждани на инсинераторът за боклук намиращ се на Scilly Isles Великобритания, откриват емисии на диоксини 65 пъти по-високи от позволените граници4. Постоянни нарушения на диоксинните граници и други замърсители са документирани между Юни 2010г. и 2012г. Диоксините са класифицирани от Световната Здравната Организация като един от най-токсичните химикали на земята, а диоксинните емисии и замърсяването с пепел са значителни следствия от работата на инсинераторите, в Европа включително.

Проблеми за Рециклирането

Страни като Швеция често изтъкват високи нива на рециклиране, но фактически те смесват горенето на боклук с рециклирането5 и обезокуражават реалното рециклиране. Шведските статистики за отпадъците броят токсичната пепел произведена от горенето на боклук (голяма част от която свършва на бунищата) като индустриален отпадък, вместо като общински. Тази пролука в счетоводството означава, че пепелта от горене на общински боклук не е отразена в общинските статистики за отпадъци, правейки ги да изглеждат така, като че ли се рециклира много повече, от колкото е действителното състояние на нещата. В допълнение Швеция е една от страните, които ще трябва да намалят количеството си на горене на боклук до под 35%, за да изпълнят новите цели за рециклиране.

Перверзни стимули: Свръхкапацитетът на инсинераторите в много Европейски страни6 означава, че има повече инсинератори отколкото има боклук за горене. Това създава перверзен стимул за произвеждане на повече боклук и премахва стимулите за рециклиране, и компостиране на тези отпадъци. Това също означава, че боклукът е транспортиран на дълги разстояния до инсинераторите, създавайки допълнително замърсяване от транспорт. Тази статия на Гардиън7 дава добра картина на противоречията между горенето и Нула Отпадъци.

Газификация и Пиролиза

Газифицирането на отпадъците има смущаваща история в Европа, често провалящо се поради икономически, екологични, и оперативни причини. Някои примери включват:

– Газифициращият инсинератор на Isle of Wight8 във Велкобритания сериозно нарушава границите на емисии на диоксини в няколко теста и продължава да има значителни проблеми, въпреки финансовата помощ която получава. Тези проблеми подтикват местното правителство да промени курса към по надеждни и по-достъпни усилия за рециклиране.

– През 2014г. компанията Air Products от Fortune500 сключва договор с правителството на Великобритания да снабдява с енергия от газифициране на боклук, и предлага да построи инсталация в TeesValley. Две години по-късно компанията изоставя технологията, поради проектантски и операционни проблеми9.

Още много примери за пропаднали проекти за газифицеране на боклук могат да бъдат намерени в “Case Studies of Gasification, Pyrolysis, and Plasma in Europe, Asia, and the United States”10 на GAIA и Greenaction for Health and Environmental Justice.

Докладът включва случаят със Thermoselect, газифициращ инсинератор в Karlsruhe, Германия, който беше затворен през 2004г., както и други компании. Нашият доклад от 2017г. Waste Gasification & Pyrolysis: High Risk, Low Yield Processes for Waste Management11 включва голям брой примери за инсталации, които са били принудени да затворят поради технически проблеми. Други проекти пропадат още във фазата на предложението, след като са събрали значителни инвенстиции, поради опозиция от местните общности и правителствено разглеждане на фалшиви, и преувеличени твърдения.

Отдръпване от горенето на отпадъци

Обществената опозиция срещу предложенията за инсинератори в Европа е силна, като жителите често призовават към стратегии за Нула Отпадъци. В Италия и Баският район на Испания обществената опозиция срещу горенето на боклук трансформира местните общности в международно признати модели за Нула Отпадъци, включително наградата Goldman от 2013г.12, присъдена на Росано Ерколи за постижения в Италия, които доведоха до градът модел за Нула Отпадъци Capannori13. Случаят с Gipuzkoa14 е друг пример за съпротива срещу горенето на отпадъци, довела до град модел за Нула Отпадъци. В Париж обществената организация 3Rs и Zero Waste France популяризират движен от гражданите план, наречен B’OM15, като алтернатива срещу нов инсинератор. Планът призовава за компостиране, рециклиране и други стратегии за намаляване на отпадъците.

Истината За Горенето На Боклук в Инсинератори

chimney

Текстът е превод. Оригиналната статия:

https://www.cag.org.in/blogs/truth-behind-incineration

Какво лошо има в горенето на боклук? То намалява количеството отпадъци отиващи в бунища, елиминира или намалява зависимостта от депа за отпадъци, прави управлението на отпадъците по-лесно, и за разлика от бунищата необходими са само няколко минути, за да изчезне боклукът напълно.

Това решение за управление на отпадъците звучи като мечта и може да бъде сравнено с песента Imagine на Джон Ленън, в която той рисува картина на свят без войни, алчност и глад. Само прибавете думата „отпадъци“ към списъкът и Imagine лесно може да стане песен за изгарянето на боклук в инсинератори. Тогава защо горенето на отпадъци не е приемано от повечето страни като средство за справяне с проблемите, свързани с боклукът и защото няма примери за успешен инсинератор?

Отговорът е прост. Изследването на редица проблеми свързани с изгарянето на отпадъци показва, че далеч от това да е чист и ефикасен начин за управляне на боклукът, то има множество пряки и непряки негативни въздействия. Нека започнем с това какво фактически представлява изгарянето на отпадъци в инсинеротри.

Какво представлява изгарянето на боклук?

Инсинерирането е топлинно разлагане на материали в присъствието на кислород, под висока температура (Фигура 1). Отпадъците необходими за работата на инсинератора биват депозирани в бункери. След като предварителната обработка на отпадъците е завършена, те биват захранвани в горивна камера (бойлер), в която е произвеждана пара под високо налягане. Парата е насочвана към топлообменници и турбини, за да произвежда топлина и електричество. Пепелта от горенето е 30-40% от първоначалният обем на боклукът. Процесът на горене произвежда токсичен дим, или коминен дим, който преминава през различни пречистващи уреди и накрая бива изхвърлян в атмосферата, през фабричен комин.

mc-infografik-2014-muellverbrennungsanlagen-uk

Фигура 1.

Изгарянето на отпадъци насърчава произвеждане на повече боклук

Повечето материали които биват депозирани в инсинератори, могат да бъдат рециклирани, или компостирани. Работата е там, че инсинераторите трябва да бъдат захранвани с постоянен поток от отпадъци, за да се подържа температурата на горене, което е фактор за произвеждане на още и още боклук, и по този начин се възпрепятства търсенето на решения за намаляване и рециклиране на отпадъците. Изгарянето не само че разрушава ценните материали в отпадъците, но то също и необратимо ги превръща в газове, отрови, пепел, прах и топлина. Инсинераторите легитимират произвеждането на боклук, тъй като е необходим постоянно поток за да се подържа фунционирането им. Инсинераторите подържат неограниченото консуматорство, прахосническите опаковки и безотговорното поведение на производителите. Те също повеждат правителствата по пътя на краткосрочното управление на отпадъците и поставят градовете в зависимост от скъпа и неефективна технология.

Изгарянето на отпадъци е опасно за здравето

Всички отпадъчни продукти от горенето са безполезни и дори опасни, тъй като изгорелите газове затоплят атмосферата. Отровните изгорели газове допринасят за постоянно увелечаващо се бреме върху здравето – алергии, имунна недостатъчност, болести, псевдо дифтерия и замърсяване на хранителната верига. Азотни оксиди, живак, диоксини, и ултра-фини частици са само някои от замърсителите, които са отделяни при горенето на боклук. Те са известни с това, че причиняват рак, дихателни заболявания и сърдечносъдови рискове. Дори и най-технологично напредналите уреди за контрол на замърсяването не могат да елиминират токсините, а финият прах преминава през филтрите и ние го вдишваме в дробовете ни. Истина е, че филтрите за коминен дим са се подобрили, но няма филтри които да задържат всичко. Дори и малко количество от тези високо токсични субстанции е канцерогенно и добавя към вече съществуващото замърсяване на въздуха.

Контролът на замърсяването е скъп и проблематичен

Горенето произвежда летливи органични съединения, азотни оксиди, киселинен газ и твърди частици. За да се предотврати изхвърлянето им в околната среда, биват добавяни уреди за контрол на замърсяването. Такива уреди могат да бъдат вентилатор за изгорели газове, мокра четка (изгорелите газове преминават през вода), суха четка (използва се вар като филтър), гравитационно утаяване на по-тежките частици и оборудване за разреждане (намалява се концентрацията на дим). Важно е обаче да се знае, че тези уреди не могат да спрат замърсяването. Те могат да намалят концентрацията в газовете и да събират солидните материали в пепел. Прибавянето на стандарти за контрол не намалява замърсяването. Вземането на проби е реалният начин да се следи дали инсинераторите отговарят на стандартите, но то е скъпо струващо и не е възможно в повечето случаи. Скорошно изследване разкри, че дори и най-високо технологичните инсинератори изхвърлят опасни замърсители, далеч отвъд границите за токсични емисии.

Горенето на отпадъци е разхищаване на енергия

Горенето на отпадъци е най-мръсният и най-малко ефективен начин за поризводство на енергия. Общинският боклук в Индия има много ниска калорична стойност – между 600 и 800 kcal/kg – като контраст, необходимата стойност е 1400 kcal/kg. Въглищните електроцентрали са приемани за най-замърсяващтата въздуха енергия, но данните показват колко по-лошо е горенето на боклук за качеството на въздуха, в сравнение с въглищните електроцентрали. Инсенераторите изхвърлят 28 пъти повече диоксини от въглищата, 2,5 пъти повече въглероден двуокис, два пъти повече въглероден моноксид, три пъти повече азотни оксиди, от 6 до 14 пъти повече живак, приблизително шест пъти повече олово и 70% повече серни диоксиди.

Горенето не премахва бунищата – то изисква такива.

Мит е, че изгарянето на боклук елиминира нуждата от бунища. Около 30% от боклука остава под формата на пепел, шлака и утайка от обработването на отпадъчни води, и те са депозирани в бунища. Остатъчната пепел съдържа широк спектър от токсични съединения и елементи, като тежки метали и диоксини, и тези токсични замърсители могат да проникнат в подпочвените води, в реките и в почвата.

Горенето на отпадъци прехвърля бремето на боклукът върху определени социални групи

Горенето на боклук изисква голяма площ, за да бъде построена инсталацията, за складиране на отпадъците и на остатъците от горенето. Инсинераторите винаги биват строени във и около квартали, където живеят хора с по-ниски доходи, обременявайки жителите им с висока токсичност, злополуки и шум. Това прехвърля бремето от производителите и консуматорите върху тези общности, които имат много малко общо с произвеждането на боклукът. Повечето социални групи с ниски доходи произвеждат по-малко отпадъци на глава от населението от социалните групи с високи доходи, но са подложени на негативни въздействия като замърсени подпочвени води, отровен въздух и шум.

Горенето на отпадъци е много скъпа технология.

Горенето на боклук е финансово бреме за градовете, понеже е скъп начин за управление на отпадъците. Дори и ако то произвежда енергия, това е по най-малко ефективният начин. Цената на един инсинератор е два пъти по-висока от тази на въглищните електроцентрали. Технологията може да е доходоносна за компаниите които проектират инсинераторите, но това не е така за местните правителства или за жителите. Според UNEP и International Solid Waste Association (ISWA), горенето на отпадъци е особено неизгодно за по-бедните страни, поради високата им цена и неподходящият състав на отпадъците. Финансовите облаги дегизирани като програма за възобновяема енергия е един от ключовите фактори, който помага инсинераторите да бъдат подържани. Един от главните доводи чрез който горенето на боклук е класифицирано като възобновима енергия е, че CO2 от не-изкопаеми горива не е от значение за парниковият ефект, поради неговият кратък цикъл. Доводът е фалшив, защото всички източници на CO2, независимо от техният произход, допринасят за парников ефект. Например пластмаса е горена в инсинераторите заедно с други материали, а пластмасата е на практика преработено изкопаемо гориво.

Роза с много имена…

Тенденцията напоследък е компаниите за инсинератори да представят една и съща технология с имена като „високо-технологично горене“ и „високи топлинни технологии“. Тези технологии имат същите недостатъци като конвенционалните инсинератори и тези големи по размер инсталации са скъпи за построяване, те са замърсяващи, не елиминират необходимостта от бунища, пречат да се развиват програми за намаляване, рециклиране и компостиране на отпадъците, и генерират малко на брой и мръсни работни места, в сравнение с програмите за нула отпадъци. Като контраст, рециклирането позволява да се употребяват отново сурови материали и избягва токсични емисии, и такива на CO2. Така има толкова много проблеми свързани с изгарянето на нашите отпадъци. То е не само гигантско прахосване на ценни материали, но също и огромна заплаха за нашето здраве, околната среда и икономиката. Предполагаемите облаги от горенето на отпадъци просто не си струват риска.