Истината За Горенето На Боклук в Инсинератори

chimney

Текстът е превод. Оригиналната статия:

https://www.cag.org.in/blogs/truth-behind-incineration

Какво лошо има в горенето на боклук? То намалява количеството отпадъци отиващи в бунища, елиминира или намалява зависимостта от депа за отпадъци, прави управлението на отпадъците по-лесно, и за разлика от бунищата необходими са само няколко минути, за да изчезне боклукът напълно.

Това решение за управление на отпадъците звучи като мечта и може да бъде сравнено с песента Imagine на Джон Ленън, в която той рисува картина на свят без войни, алчност и глад. Само прибавете думата „отпадъци“ към списъкът и Imagine лесно може да стане песен за изгарянето на боклук в инсинератори. Тогава защо горенето на отпадъци не е приемано от повечето страни като средство за справяне с проблемите, свързани с боклукът и защото няма примери за успешен инсинератор?

Отговорът е прост. Изследването на редица проблеми свързани с изгарянето на отпадъци показва, че далеч от това да е чист и ефикасен начин за управляне на боклукът, то има множество пряки и непряки негативни въздействия. Нека започнем с това какво фактически представлява изгарянето на отпадъци в инсинеротри.

Какво представлява изгарянето на боклук?

Инсинерирането е топлинно разлагане на материали в присъствието на кислород, под висока температура (Фигура 1). Отпадъците необходими за работата на инсинератора биват депозирани в бункери. След като предварителната обработка на отпадъците е завършена, те биват захранвани в горивна камера (бойлер), в която е произвеждана пара под високо налягане. Парата е насочвана към топлообменници и турбини, за да произвежда топлина и електричество. Пепелта от горенето е 30-40% от първоначалният обем на боклукът. Процесът на горене произвежда токсичен дим, или коминен дим, който преминава през различни пречистващи уреди и накрая бива изхвърлян в атмосферата, през фабричен комин.

mc-infografik-2014-muellverbrennungsanlagen-uk

Фигура 1.

Изгарянето на отпадъци насърчава произвеждане на повече боклук

Повечето материали които биват депозирани в инсинератори, могат да бъдат рециклирани, или компостирани. Работата е там, че инсинераторите трябва да бъдат захранвани с постоянен поток от отпадъци, за да се подържа температурата на горене, което е фактор за произвеждане на още и още боклук, и по този начин се възпрепятства търсенето на решения за намаляване и рециклиране на отпадъците. Изгарянето не само че разрушава ценните материали в отпадъците, но то също и необратимо ги превръща в газове, отрови, пепел, прах и топлина. Инсинераторите легитимират произвеждането на боклук, тъй като е необходим постоянно поток за да се подържа фунционирането им. Инсинераторите подържат неограниченото консуматорство, прахосническите опаковки и безотговорното поведение на производителите. Те също повеждат правителствата по пътя на краткосрочното управление на отпадъците и поставят градовете в зависимост от скъпа и неефективна технология.

Изгарянето на отпадъци е опасно за здравето

Всички отпадъчни продукти от горенето са безполезни и дори опасни, тъй като изгорелите газове затоплят атмосферата. Отровните изгорели газове допринасят за постоянно увелечаващо се бреме върху здравето – алергии, имунна недостатъчност, болести, псевдо дифтерия и замърсяване на хранителната верига. Азотни оксиди, живак, диоксини, и ултра-фини частици са само някои от замърсителите, които са отделяни при горенето на боклук. Те са известни с това, че причиняват рак, дихателни заболявания и сърдечносъдови рискове. Дори и най-технологично напредналите уреди за контрол на замърсяването не могат да елиминират токсините, а финият прах преминава през филтрите и ние го вдишваме в дробовете ни. Истина е, че филтрите за коминен дим са се подобрили, но няма филтри които да задържат всичко. Дори и малко количество от тези високо токсични субстанции е канцерогенно и добавя към вече съществуващото замърсяване на въздуха.

Контролът на замърсяването е скъп и проблематичен

Горенето произвежда летливи органични съединения, азотни оксиди, киселинен газ и твърди частици. За да се предотврати изхвърлянето им в околната среда, биват добавяни уреди за контрол на замърсяването. Такива уреди могат да бъдат вентилатор за изгорели газове, мокра четка (изгорелите газове преминават през вода), суха четка (използва се вар като филтър), гравитационно утаяване на по-тежките частици и оборудване за разреждане (намалява се концентрацията на дим). Важно е обаче да се знае, че тези уреди не могат да спрат замърсяването. Те могат да намалят концентрацията в газовете и да събират солидните материали в пепел. Прибавянето на стандарти за контрол не намалява замърсяването. Вземането на проби е реалният начин да се следи дали инсинераторите отговарят на стандартите, но то е скъпо струващо и не е възможно в повечето случаи. Скорошно изследване разкри, че дори и най-високо технологичните инсинератори изхвърлят опасни замърсители, далеч отвъд границите за токсични емисии.

Горенето на отпадъци е разхищаване на енергия

Горенето на отпадъци е най-мръсният и най-малко ефективен начин за поризводство на енергия. Общинският боклук в Индия има много ниска калорична стойност – между 600 и 800 kcal/kg – като контраст, необходимата стойност е 1400 kcal/kg. Въглищните електроцентрали са приемани за най-замърсяващтата въздуха енергия, но данните показват колко по-лошо е горенето на боклук за качеството на въздуха, в сравнение с въглищните електроцентрали. Инсенераторите изхвърлят 28 пъти повече диоксини от въглищата, 2,5 пъти повече въглероден двуокис, два пъти повече въглероден моноксид, три пъти повече азотни оксиди, от 6 до 14 пъти повече живак, приблизително шест пъти повече олово и 70% повече серни диоксиди.

Горенето не премахва бунищата – то изисква такива.

Мит е, че изгарянето на боклук елиминира нуждата от бунища. Около 30% от боклука остава под формата на пепел, шлака и утайка от обработването на отпадъчни води, и те са депозирани в бунища. Остатъчната пепел съдържа широк спектър от токсични съединения и елементи, като тежки метали и диоксини, и тези токсични замърсители могат да проникнат в подпочвените води, в реките и в почвата.

Горенето на отпадъци прехвърля бремето на боклукът върху определени социални групи

Горенето на боклук изисква голяма площ, за да бъде построена инсталацията, за складиране на отпадъците и на остатъците от горенето. Инсинераторите винаги биват строени във и около квартали, където живеят хора с по-ниски доходи, обременявайки жителите им с висока токсичност, злополуки и шум. Това прехвърля бремето от производителите и консуматорите върху тези общности, които имат много малко общо с произвеждането на боклукът. Повечето социални групи с ниски доходи произвеждат по-малко отпадъци на глава от населението от социалните групи с високи доходи, но са подложени на негативни въздействия като замърсени подпочвени води, отровен въздух и шум.

Горенето на отпадъци е много скъпа технология.

Горенето на боклук е финансово бреме за градовете, понеже е скъп начин за управление на отпадъците. Дори и ако то произвежда енергия, това е по най-малко ефективният начин. Цената на един инсинератор е два пъти по-висока от тази на въглищните електроцентрали. Технологията може да е доходоносна за компаниите които проектират инсинераторите, но това не е така за местните правителства или за жителите. Според UNEP и International Solid Waste Association (ISWA), горенето на отпадъци е особено неизгодно за по-бедните страни, поради високата им цена и неподходящият състав на отпадъците. Финансовите облаги дегизирани като програма за възобновяема енергия е един от ключовите фактори, който помага инсинераторите да бъдат подържани. Един от главните доводи чрез който горенето на боклук е класифицирано като възобновима енергия е, че CO2 от не-изкопаеми горива не е от значение за парниковият ефект, поради неговият кратък цикъл. Доводът е фалшив, защото всички източници на CO2, независимо от техният произход, допринасят за парников ефект. Например пластмаса е горена в инсинераторите заедно с други материали, а пластмасата е на практика преработено изкопаемо гориво.

Роза с много имена…

Тенденцията напоследък е компаниите за инсинератори да представят една и съща технология с имена като „високо-технологично горене“ и „високи топлинни технологии“. Тези технологии имат същите недостатъци като конвенционалните инсинератори и тези големи по размер инсталации са скъпи за построяване, те са замърсяващи, не елиминират необходимостта от бунища, пречат да се развиват програми за намаляване, рециклиране и компостиране на отпадъците, и генерират малко на брой и мръсни работни места, в сравнение с програмите за нула отпадъци. Като контраст, рециклирането позволява да се употребяват отново сурови материали и избягва токсични емисии, и такива на CO2. Така има толкова много проблеми свързани с изгарянето на нашите отпадъци. То е не само гигантско прахосване на ценни материали, но също и огромна заплаха за нашето здраве, околната среда и икономиката. Предполагаемите облаги от горенето на отпадъци просто не си струват риска.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s