Това е превод. Оригиналният текст:
Европейските инсинератори често са изтъквани в други райони на света като глобален модел.
Статии възхвалят архитектурният външен вид на инсинераторите във Виена и Копенхаген, но пропускат да споменат посоката на политиките на ЕС, и замитат под килима следствията от горенето на боклук . Ето пет причини, поради които успешното произвеждане на енергия от горене на боклук в Европа, е мит:
1. Изследвания покзават, че горенето на боклук отделя диоксин, а това е един от най-отровните химикали познати на човечеството. Когато замърсяването не е изхвърляно в атмосферата, то е улавяно в токсична пепел. Фактически Швеция неотдавна беше разкрита, че изхвърля токсичната пепел от инсинераторите си на остров близо до Норвегия.
2. Европейските инсинератори подкопават рециклирането и намаляването на отпадъците.
Горенето на отпадъци често е бъркано с рециклиране, правейки страни като Швеция да изглеждат като че ли се справят много по-добре, отколкото е реалното състояние на нещата. Броят на инсинераторите в Европа също създава перверзно поощрение да се произвежда повече боклук и да се избягва рециклирането, компостирането и намаляването на отпадъците.
3. По-новите инсталации за Газифициране и Пиролиза също не вършат работа.
Газифицирането на боклук има смущаваща история в Европа, често провалящо се поради икономически, екологични, и оперативни причини.
4. Общественото мнение и официалните политики са все повече срещу горенето на боклук в Европа.
Обществената съпротива в Европа е много силна близо до места, където се предлага да се строи инсинератор, като местните жители често призовават към Стратегии За Нула Отпадъци. Официалната подкрепа за горенето на боклук също драстично намалява. През Юли 2017г. Европейският Парламент публикува доклад, призоваващ за спиране на вредните субсидии за горене на отпадъци в инсинератори.
5. Стотици градове в Европа работят за нула отпадъци без горене и успехите им са вдъхновяващи.
Замърсяване
Токсична Пепел: Шведските инсинератори изглеждат като да не причиняват замърсяване. Но статия от 2015г.1 разкрива, че Швеция изхвърля токсичната пепел от инсинераторите си на малък остров близо до Осло, Норвегия, където замърсяването е сериозна заплаха за здравето на местните жители и за морските екосистеми. Шведските статистики за отпадъците броят токсичната пепел произвеждана от горенето на боклук (голяма част от която свършва на бунища) като индустриален отпадък, вместо като общински.
Диоксини: Инсинераторът за газифициране на солидни общински отпадъци Scotgen, в Dumfries, Шотландия, е пример как диоксините продължават да бъдат проблем за Европейските инсинератори. Инсталацията нарушава постоянно границите за емисии на диоксин. След три години работа Шотландската Агенция за Защита на Околната Среда (SEPA) признава инсинераторът за най-големият замърсител в Шотландия. SEPA затваря инсталацията през 2013г. и отнема разрешителното за инсинератор2. Повече информация относно тази инсталация можете да намерите в докладът от 2015г. на Zero Waste Europe, наречен “Air Pollution from Waste Disposal: Not for Public Breath,”, стр. 22-233. Тестове провеждани на инсинераторът за боклук намиращ се на Scilly Isles Великобритания, откриват емисии на диоксини 65 пъти по-високи от позволените граници4. Постоянни нарушения на диоксинните граници и други замърсители са документирани между Юни 2010г. и 2012г. Диоксините са класифицирани от Световната Здравната Организация като един от най-токсичните химикали на земята, а диоксинните емисии и замърсяването с пепел са значителни следствия от работата на инсинераторите, в Европа включително.
Проблеми за Рециклирането
Страни като Швеция често изтъкват високи нива на рециклиране, но фактически те смесват горенето на боклук с рециклирането5 и обезокуражават реалното рециклиране. Шведските статистики за отпадъците броят токсичната пепел произведена от горенето на боклук (голяма част от която свършва на бунищата) като индустриален отпадък, вместо като общински. Тази пролука в счетоводството означава, че пепелта от горене на общински боклук не е отразена в общинските статистики за отпадъци, правейки ги да изглеждат така, като че ли се рециклира много повече, от колкото е действителното състояние на нещата. В допълнение Швеция е една от страните, които ще трябва да намалят количеството си на горене на боклук до под 35%, за да изпълнят новите цели за рециклиране.
Перверзни стимули: Свръхкапацитетът на инсинераторите в много Европейски страни6 означава, че има повече инсинератори отколкото има боклук за горене. Това създава перверзен стимул за произвеждане на повече боклук и премахва стимулите за рециклиране, и компостиране на тези отпадъци. Това също означава, че боклукът е транспортиран на дълги разстояния до инсинераторите, създавайки допълнително замърсяване от транспорт. Тази статия на Гардиън7 дава добра картина на противоречията между горенето и Нула Отпадъци.
Газификация и Пиролиза
Газифицирането на отпадъците има смущаваща история в Европа, често провалящо се поради икономически, екологични, и оперативни причини. Някои примери включват:
– Газифициращият инсинератор на Isle of Wight8 във Велкобритания сериозно нарушава границите на емисии на диоксини в няколко теста и продължава да има значителни проблеми, въпреки финансовата помощ която получава. Тези проблеми подтикват местното правителство да промени курса към по надеждни и по-достъпни усилия за рециклиране.
– През 2014г. компанията Air Products от Fortune500 сключва договор с правителството на Великобритания да снабдява с енергия от газифициране на боклук, и предлага да построи инсталация в TeesValley. Две години по-късно компанията изоставя технологията, поради проектантски и операционни проблеми9.
Още много примери за пропаднали проекти за газифицеране на боклук могат да бъдат намерени в “Case Studies of Gasification, Pyrolysis, and Plasma in Europe, Asia, and the United States”10 на GAIA и Greenaction for Health and Environmental Justice.
Докладът включва случаят със Thermoselect, газифициращ инсинератор в Karlsruhe, Германия, който беше затворен през 2004г., както и други компании. Нашият доклад от 2017г. Waste Gasification & Pyrolysis: High Risk, Low Yield Processes for Waste Management11 включва голям брой примери за инсталации, които са били принудени да затворят поради технически проблеми. Други проекти пропадат още във фазата на предложението, след като са събрали значителни инвенстиции, поради опозиция от местните общности и правителствено разглеждане на фалшиви, и преувеличени твърдения.
Отдръпване от горенето на отпадъци
Обществената опозиция срещу предложенията за инсинератори в Европа е силна, като жителите често призовават към стратегии за Нула Отпадъци. В Италия и Баският район на Испания обществената опозиция срещу горенето на боклук трансформира местните общности в международно признати модели за Нула Отпадъци, включително наградата Goldman от 2013г.12, присъдена на Росано Ерколи за постижения в Италия, които доведоха до градът модел за Нула Отпадъци Capannori13. Случаят с Gipuzkoa14 е друг пример за съпротива срещу горенето на отпадъци, довела до град модел за Нула Отпадъци. В Париж обществената организация 3Rs и Zero Waste France популяризират движен от гражданите план, наречен B’OM15, като алтернатива срещу нов инсинератор. Планът призовава за компостиране, рециклиране и други стратегии за намаляване на отпадъците.
4http://www.scillytoday.com/2013/09/02/council-to-make-environment-agency-correspondence-available-to-public/
9 http://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Gasification-and-Pyrolysis-high-risk-low-yield-processes-march-2017.pdf
Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене 