Какво се случва в нашето съвремие? Каква е основната промяна, която се извършва?
Някога мислехме, че светът беше такъв какъвто трябваше да бъде – живеехме в панелни комплекси, нашите родители ходеха на работа и ние също щяхме да ходим ( ако не намерихме начин да се отървем ).
Държавата беше длъжна да се грижи за благополучието на широките маси. Да ни осигурява здравеопазване, жилища, храна, образование, култура.
Да, обаче Държавата изглежда не беше напълно съгласна с тази формулировка на нещата. Имаше общодостъпно здравеопазване, но не беше съвсем читаво. Имаше училища, но в тях най-важното беше тиранията над учениците и учителите. Имаше култура, но официално позволената беше скучна и дори отблъскваща, а неофициално непозволената властта тормозеше по широк асортимент от начини.
„Комунизмът“ ли беше виновен (всъщност „Реалният Социализъм“, „Комунизмът“ се очакваше да дойде на по-късен етап)?
Наистина ли беше толкова по–различно от “Западът“ (и “Останалият Свят”)?
Или може би навсякъде се случваха едни и същи процеси, без подложените на тези процеси да го знаем?
Светът преди Втората Световна Война е бил много подобен на този, в който живеем днес.
Капиталът е газил безмилостно широките маси, хората не са знаели какво е да отидеш на лекар, животът рядко е надхвърлял 50-те години.
Но хората са се съпротивлявали. Борбата срещу терорът на Капитала не е вземала почивен ден. Работниците са се организирали в синдикати, стачките са се случвали постоянно, Капиталът и неговият инструмент Държавата денонощно са се борили срещу своите противници – широките маси.
И така до Втората Световна Война. След нея Капиталът и Държавата решават да сключат примирие с трудещите се. Последват десетилетия на благоденствие, до средата на 70-те години на XX-ти век.
Тези “десетилетия на благоденствие” някои наричат „Златният Век на Капитализма“, а Дейвид Харви в гениалната си книга „Кратка История на Неолибералзима“ [i] нарича „Вграден Либерализъм“. Та в този период Държавата сменя ролята си – сега вече не служи като ботуш на Капиталът, с който той да мачка широките маси. В това време на примирие тя започва да се грижи за благоденствието на широките маси. И от тогава ние сме свикнали с мисълта, че Държавата е длъжна да се грижи за „обикновените хора“ и когато не го прави, защо по-дяволите не го прави. Да, обаче Държавата не е под контрол на широките маси. А на тези, които са готови да направят всичко, всичко, без каквито и да е морални задръжки, за да се домогнат до Власт. Самата структура на държавата поощрява йерархични социални отношения, а те от своя страна поощряват тирания, експлоатация и диктатура.
В следвоенният период наричан „Златният Век“ явно не всичко е наред, защото през 1968г. почти цял свят се вдига на бунт. След този бунт, който е потушен с терор и военни преврати, примирието между Капиталът и широките маси приключва. Настъпва епохата на „Неолиберализмът“, икономическа доктрина приложена за първи път от убийственият режим на Пиночет в Чили. Капиталът отнема от Държавата новата й роля да се грижи за благополучието на широките маси. В епохата на „Неолиберализмът“ тя се превръща в едно от оръжията на Капиталът, във войната му срещу широките маси. И тази война е срещу поколенията, които се появяват в резултат от примирието между Капиталът и трудещите се след Втората Световна Война.
След революция от 1968г. Капиталът обявява класова война. В тази война, наречена „Неолиберализъм“ придобивките за широките маси, натрупани в периодът след Втората Световна Война до края на 60-те години, биват премахвани. Те изчезват по-същият начин, по който изчезват бунтарите в Южна Америка по това време, никой не може да намери гробът им. Общодостъпни здравеопазване и образование, гарантирано работно място и приходи, достъпни жилища – всички те изчезват. Ако преди това Държавата е насочвала ресурси към широките маси, то сега вече всички ресурси биват насочвани към Капиталът. Ако ще се води класова война, то класата която има най-много ресурси, печели.
Тук става дума за война не само срещу икономически класи, а срещу начини на чувстване, срещу светогледи, срещу начини на живот и отношения към живота, срещу начини на мислене. Срещу култури. Както казва Уорън Бъфет – „Да, води се класова война, но моята класа, тази на богатите, е която води войната и ние печелим“ [ii].
Постиженията на жестоката борба, водена през XIX-ти и началото на XX-ти век, за осемчасов работен ден, за пет дневна работна седмица и по-добри условия на труд, сега биват премахвани. Саможертвата на борещите се от XIX-ти и XX-ти век е правена безсмислена. Както беше казал някой – XX-ти век е отменян.
„Златният век“ след Втората Световна Война създаде невероятни културни постижения, защото за първи път масите имаха възможност да творят изкуство. Епохата на „Неолиберализмът“ обаче заяви – край на това! Масите повече нямат право на култура и духовно развитие! Сега трябва да бъдат деградирани до примати.
Може да се каже, че същността на нашето време – започващо с първите стъпки на Неолиберализма през 70те години – е война срещу социалните и културни постижения на 20-ти век. Война за тяхното унищожаване. Вземете за пример България – основното занимание на всяко правителство след 1989-та година е да премахва социалните и културни придобивки за широките маси от предшестващата епоха.
Когато войната приключи, новите поколения няма да знаят нищо за социалните и културни постижения на 20-ти век. Pure Capitalism Restarted.
След 1989г. ние хората в „Източна Европа“ очаквахме най-после Държавата да влезе в ролята си и да започне да се грижи за нас, широките маси. Никой не ни казваше, че тя се връща към старата си роля на ботуш на Капиталът. А и нямахме познания по История. За нас най-естественото нещо беше Държавата да се грижи за благоденствието на масите. Но Капиталът заяви – „Кой каза, че Държавата е длъжна да се грижи за добруването на всички дришльовци?! Напротив!“
„Златният Век“ приключи. Идеалите с които израснахме са отменени. Светът се върна в епохата преди Втората Световната Война. Но днес Властта има една по-висша цел – да докаже, че не само маймуните са се превърнали в хора, но и че обратното също е възможно.
БЕЛЕЖКИ:
[i] Книгата преведена на Български може да се чете и изтегли от тук:
[ii] https://www.nytimes.com/2006/11/26/business/yourmoney/26every.html
Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене 