Есе върху новият национализъм.

1_14_05_09_11_05_51

Какво е национализмът? Той предполага, че хората живеещи на една територия имат някаква форма на „кръвна връзка“ – мистична, митична, идваща от дълбините на историята, когато са живели велики прадеди (и прабаби).

Национализмът противопоставя едни хора срещу други. „Разделяй и владей“ е основното занимание на властта, тъй като разделени хората не могат да й се противопоставят. В обществото трябва да има дълбоки разделения – българи срещу цигани, турци, бежанци; хетеросексуални срещу хомосексуални; софиянци срещу селяни; месоядни срещу вегани; Левски срещу ЦСКА и каквото още се сетите. Обществото трябва да бъде дълбоко разделено и противопоставено. Разделението между българи и цигани винаги ще бъде задълбочавано, за да не вземат в даден момент те да се изправят заедно срещу общият си враг – властта.

Национализмът отклонява вниманието от истинският проблем, той иска от нас да припознаем врагът в други раси и етноси, вместо да припознаем властта като врагът. В България част от хората са склонни да обвиняват други раси и етноси за социалните проблеми, вместо тези които им орязват животоспасяващите лекарства и постоянно вдигат цените на вода, ток, отопление.

Национализмът е консервативен. Той е радетел за йерархично общество, начело на което е мъжът. Идеалът на национализмът е върховенство на мъжът воин, мястото на жената е да бъде негова прислуга и опора. Мъжът воин трябва да закриля „нашият род“ от лошите други раси и етноси.

Национализмът не поставя под съмнение държавата, напротив, той се кичи с нейните символи, знамена, регалии. Поставя се изцяло в нейна услуга, защото тя е обединител на хората от нашият етнос и нашата раса, „нашият род“. Тя, държавата, е национална.

Бих искал да поставя въпросът защо изведнъж, ни в клин ни в ръкав, националистическа пропаганда започна да ни обгражда от всякъде? Това заливане с националистическа пропаганда в България започна някъде по времето на протестите през 2013г. Днес просто накъдето и да се обърне човек, ще го връхлети националистическа пропаганда. Телевизия, национални знамена, книги, народни носии, народни хора и т.н.  Каква би могла да бъде причината за това неочаквано ново развихряне на националистическа пропаганда?

Това което се случи в света след кризата през 2008г., приблизително от 2010г. до 2014г., беше глобалното Движение на площадите.  Арабската пролет, Indignados в Испания, движението Occupy, което започна в Ню Йорк и се разпространи в цял свят (с изключение на България), най-скорошната вълна от което беше Nuit Debout във Франция. Тези движения бяха с еднакъв дух и образуваха една обща мощна вълна, която заля цял свят. Те отхвърляха държавата и практикуваха пряка демокрация на площадите, които окупираха. Тази световна вълна от анти-капиталистически движения се противопостави на глобалният Неолиберализъм и срина напълно неговата доктрина. Днес вече е смешно да проповядваме тезисите на Неолиберализма. Глобализирането на властта на капитала имаше своят страничен ефект – случи се глобална съпротива срещу тази власт.

В началото на XX век, преди появата на Нацизма,  се случват подобни процеси. „Голямата депресия“ през 1929г. Глобална съпротива от работнически синдикати и марксисти срещу господството на капиталистите. Анархистки и марксистки идеи печелят все повече привърженици и активисти във всяка точка на света. През 1905г. и 1917г. се случват революциите в Русия. Едрият капитал вижда своето спасение в национализма.  Днес ситуацията е подобна. Глобална банкова криза, последвана от глобален анти-капиталистически отпор и накрая капиталистите търсят спасение във национализма.

Настоящият национализъм има за задача да върне разделението по нации във съвременният свят. Разделението по национални знамена е точно това – разделение. Глобализираният свят изглежда отново бива тикан към разделение. Така както някога Господ разделя езиците на хората, за да не го катурнат от власт, по подобен начин днес хората биват разделяни на нации и граници, за да не катурнта новият Господ – Капиталът.

До преди 2013г. медиите в България безспирно мачкаха  самочувствието на „българите“. Режимът преди 1989г. успешно изгради един строен национализъм, едно „национално самочувствие“, което след 1989г. медиите упорито рушиха. Обаче след появата на „Движението на площадите“ национализмът отново стана необходим. И той сега е граден върху стройната националистическа пропаганда от времето на Тодор Живков, със всичките й „народни носии“, „народни хора“ и т.н. Тогава обаче националистическата пропаганда беше успешна, защото границите бяха затворени, а и имаше производство в страната, което общо взето беше с добро качество и количество. Сега тези неща вече ги няма. Границите са отворени, а онези производства изчезнаха. В този контекст настоящите напъни за национализъм изглеждат по-скоро комични – днес как да повярваме, че българите са велик народ? Затова ми се струва, че ни пробутват една стратегия за „натъпкване на национализъм в ума“. Ако не искаме да ставаме патриоти, то те ще ни го натъпчат в главата. Национални знамена изскачат от всеки ъгъл, читалища рекламират формиране на нови групи за „народни танци“. Телевизията бълва националистическа пропаганда. Търсят българи в Албания, докато на тукашните ни спират животоспасяващите лекарства. Дори във фейсбук групи за фентъзи литература се появяват разкази със заглавия като „Последният българин“. Накъдето и да се обърне човек, ще изскочи националистическа пропаганда във някаква форма – била тя национално знаменце, книга, телевизионно предаване и други. Това е, което наричам „стратегия за натъпкване в ума“. Завират ни националистическата пропаганда в лицето, независимо дали искаме или не.

За да посадите нещо в подсъзнанието на някой, е необходимо постоянно да го повтаряте, да го натяквате безспир, по този начин въпреки неговата/нейната воля го насаждате това нещо в ума на човека, а после то вече си расте там и се развива. Една агресивна пропаганда. Една агресия.

От нас зависи дали да се предадем на тази пропаганда. Или да останем будни и напълно да я отхвърлим. За интересът на кого работи тази пропаганда? В наш интерес? Едва ли.