Да бъдем нормални.

Живеем в катастрофално време. Европейският континент всяка година бива наводняван някъде. Под водата. Вече всяка година. Това е новото нормално – дойде ли есен, някой китен кът на Европейският континент ще бъде обилно наводнен.

Болниците са пълни до дупка. Нараства броят на хората с онкологични заболявания. Също и със сърдечни такива. В България и в Европа.

Пием вода пълна с хлор, ядем храни солидно третирани с химикали, дишаме въздух който вече не става за дишане.

Ако една цивилизация произвежда болни хора; отровени храни, вода и въздух; ескплоатация, ограбване, мизерия; масово изчезване на животински и растителни видове; земя плътно застроена с безсмислени сгради; отровени реки и почви; обезлесяване; необратима промяна на климата, то какъв е смисълът да поддържаме съществуването на тази цивилизация?

Можем ли да спрем? Да, да оставим колата, апартамента, работата, изплащането на кредитите, и всичко останало. Това е, което ни доведе до настоящето катастрофално състояние. Единственият изход е да спрем. Можем ли? Май не. И болниците ще се тъпчат с болни, и територии ще бъдат наводнявани, и въздухът ще бъде отровен. Защото не можем да спрем. Не можем да изоставим градската цивилизация. Плътно сме се вързали. Банките ще ни намерят, където и да се скрием, за да изплатим кредита.

Здраво се държим за нормалното. Нормално е да ходим на работа, да имаме кола, да живеем в апартамент, да изплащаме кредити, да имаме деца или да планираме такива, те да ходят на училище или детска градина. Да шофираме из градовете, да участваме в задръствания. Да се стремим да изкарваме повече пари.

Докато около нас метеорологичните условия стават все по-странни, водата от мивката мирише все по-особено, а една сутрин се събуждаме и разбираме, че лихвите са се покачили сериозно.

Но нормалното е нормално, докато се държим за него, всичко ще е наред.

Достигнахме точката, когато трябва напълно да спрем, да, изцяло да слезем от колите и да напуснем апартаментите. Отвъд тази точка наводненията ще стават все по-големи, болните все повече. И лихвите ще се покачват. Цените на вода, ток, парно също.

Но ние искаме да бъдем просто нормални. До край. Или поне докато може, докато не се наложи да излизаме от апартаментите си чрез спасителни лодки. Всички така правят. Винаги можем да намираме успокоено и комфорт в това, че всички така правят.

„ По плодовете ще ги познаете…“. Нашето нормално произвежда доста кофти плодове. Бидейки нормални, ние произвеждаме катастрофалната ситуация в която живеем. Разбира се, винаги можем да пуснем телевизията, там ще ни успокоят, ще ни разкажат друга история. За съжаление обаче, не можем да живеем в телевизията. Налага се да живеем в реалният свят и тук нещата изглеждат далеч по-различно от това, което казва телевизията.

Станахме неспособни да протестираме, да се бунтуваме. Може би новите поколения, в България, няма да знаят какво означава бунт. Но ще вдигнат цената на водата с още 10-20%. И който не иска да се бунтува, безропотно ще плаща.

Да играем по правилата на системата. Тя винаги ще ни дава, докато ни взема друго. Да се стремим да изкарваме повече пари. Супермаркетите винаги ще са заредени. Кой произвежда стоките, как, няма да питаме, ще имаме доверие, да затворим очи и само да правим необходимото, за да осигурим парите. Всички така правят. Имаме извинение и успокоение.

Имаме доверие в системата. Както успява да зарежда рафтовете на супермаркетите, така ще успее да се справи със всичко друго. Със промяната на климата. Със мръсният въздух. Със наводненията. Със нарастващия брой заболели от рак. Ние само трябва да намерим добро място в нея, което да ни носи добри приходи.

Как да спрем? Да изоставим градовете? Има хора вързани за лекарства и болници, за тях за съжаление да изоставят градовете не е опция. Но за другите не е невъзможно. Идва момент, в който не можем повече да живеем по инерция. Този момент настъпи. Дали ще играем трагедията на хора които не могат да спрат падението си, или ще пристъпим към радикална промяна, от нас и от никой друг зависи. Всички заедно? Едва ли. В България няма „заедно“. Един по един? По-вероятно.

Да напуснем градовете. Да се будим сутрин сред песните на птиците. Ветрове да преминават през порите ни и да пречистват телата. Ума и плътта да дишат, озарени от слънцето. Един по-прост, но пък зает, живот. Без стрес и токсичен въздух. Вярата, че бъдещето принадлежи на всемогъщи технологии да се окаже лош сън, от който смее се събудили.

Нима е страшно да се живее извън градовете? „Сред природата“. На село. Скучно? Абсурд! Там винаги има нещо за правене и може да се окаже, че ще имате повече комуникация с хора, отколкото в градовете.

Сериозно казано, необходимо е да спрем да бъдем нормалните, които живеят в градове, ходят на работа, карат коли, плащат сметки и т.н. Ако искаме да оцелеем. Дали можем да спрем? Не мисля. Предпочитаме да бъдем нормални пред здравият разум и това, което се случва пред очите ни. Дали ни очаква катастрофален край. Може би е по-вероятният сценарий. Лека полека. Наводнение след наводнение, сняг след сняг, вирус след вирус. Какво мислите по въпроса?

Анархо-Примитивизмът срещу Цивилизацията (Боби Витенберг-Джеймс)

Твърде често ние като анархисти се оказваме заклещени в идеология и правене на планове, вместо да мислим критично и да посрещаме предизвикателствата на настоящето. Идеята за отхвърлянето на капитализма и държавата е била относително нова за западната цивилизация, когато първите наричани анархисти в политически смисъл, са предлагали идеите си. Не трябва да се задоволяваме да спираме до тук.Те не са били изправени пред проблеми като промяна на климата, нео-либерална глобализация или изчерпване на петрола. Не можем да си позволим да игнорираме тези проблеми. Най-ранните анархисти не са поставяли под въпрос добива на материали, икономиката, технологията, култивирането, аграрното земеделие, масовото общество, или цивилизацията, но това не бива да ни спира ние да ги поставяме под въпрос.

 Какво е цивилизация?

 Цивилизацията може да бъде определена като начин на живот базиран на растяща урбанизация и обществените отношения, които следват като резултат. Урбанизираните пространства, познати също като градове, са определяни от гъста населеност, правеща необходимо внасяне на средствата за живот отвън, за да бъдат подържани града и неговото население.

Върху една земя бива построен град – къщи, търговски обекти, правителствени сгради, инфраструктура и т.н. Това дава на хората място където да живеят, но не им дава средствата за живот. Поради това на цивилизацията й се налага да търси външни земи, които да експлоатира, за да се снабдява с ресурсите, които са необходими за подържането й, за да строи къщи, мостове, пътища, канализации, водоснабдяване, електроснабдяване, градски транспорт, храна за ресторанти, дрехи за магазините, луксозни стоки за цивилизованите, личен транспорт, забвления и така нататък до безкрайност.

 Когато градовете растат и населенията се увеличават, и на цивилизацията са й необходими още и още външни земи за да снабдява цивилизованите със стоки, тогава тя накрая се натъква на земи, които обаче са населени от хора, обикновено хора чиито живот зависи от тези земи. Когато цивилизованите попаднат на такива хора, тогава последните обикновено имат избора (ако не бъдат убити на място) да работят изключително експлатираща работа, за да снабдяват със стоки и услуги цивилизованите, да мигрират в градовете за да търсят работа, или да се съпротивляват.

Понеже повечето цивилизовани не отглеждат храната си, не правят дрехи си, не строят къщите си, не добиват водата си и т.н., защото прехвърлят тези отговорности на други, тогава трябва да се случва някакъв вид размяна. Когато нуждите на цивилизацията се увеличават, тогава повече и повече земя е необходима за произвеждане на стоки и услуги за цивилизованите. Това означава, че рано или късно цивилизованите ще се натъкнат на традиционни общества, или други цивилизации, живеещи върху земите, които те желаят да експлоатират…

Цивилизациите винаги са гледали на естественият свят като на „естествени ресурси“.

 Война

Организираното воюване и систематичното насилие са запазени марки на цивилизацията. Без насилието като форма на обществен контрол у дома и като завладяване навън, йерархията необходима за подържането на масовото общество не може да бъде запазена. Когато сравняваме ловците-събирачи (hunter-gatherers) с техните аграрни или цивилизовани съседи намираме, че докато при ловците-събирачи има малко или никакво полово разделение на труда, то аграрните и цивилизованите хора, и тези заети с култивиране и опитомяване, е по-вероятно да бъдат изключително войнствени и патриархални. Изглежда, че заедно с увеличаващата се сложност и повишеното култивиране и засаждане, идват увеличаване на организираното насилие, йерархията и доминирането.

Войните и окупациите, с които сега са заети САЩ, не са аномалия. Те са естественото продължение на война, която е започнала много отдавна, дори преди Носещите Христос Колонизатори да започнат да тероризират народът Аравак, дори преди цивилизацията да докосне Европа. Това е войната, водена срещу дивото и примитивното от цивилизивоните и култивираните.

 Копаене до Коренът

 Като радикали (от латинската дума radix – корен) ние се стремим да изследваме и да поставяме под въпрос коренни причини.Традицията на анархизма исторически идентифицира като коренна причина капитализма. За щастие ние като анархисти не се обвързваме с традиции. Капитализма е ненавистен и е нещо което трябва да бъде премахнато, но той не е коренният проблем. Капитализмът се корени в цивилизацията. Социалното стратифициране и йерархията са нужни за управлението и подържането на масово общество. Няма как да бъдат взети всички работни задачи, които са необходими за подържането на цивилизацията и да бъдат уравнени и разпределени поравно между хората. Поради сложността си цивилизацията изисква специализация и йерархия.

 Анархията не може просто да вземе една група жители и да изисква от тях придържане към традицията и догмите, независимо от новата информация.Отхвърляйки институции и разрушавайки ги все повече и повече, ще бъде нужно да поставим под въпрос неща, които нашите предшественици не са.Това не означава скъсване с анархията, а скъсване с доктрината и идеологията.

Цивилизацията е разрушвала естественият свят, екосистемите и видовете, и е отнемала земята на общности много преди капитализмът да се заеме с това. Според какъв стандарт ние твърдим, че капитализмът е коренна причина? Виждаме, че йерархията и доминацията възникват от неолитната революция и че голяма част от средният изток е бил обезлесен от първата цивилизация. Къде е капитализмът тук? Може ли капитализма да бъде винен за робите, които са построили пирамидите в Гиза? А какво да кажем за Римската Империя? Несъмнено виждаме властта и цивилизацията да опропастяват човечеството много преди да се появи капитализма. Той е само още едно проявление на цивилизацията. Но не е коренната причина.

Защо ние като анархистих толкова се притесняваме да задаваме нови въпроси и да навлизаме в нови територии? Защо икономиката, цивилизацията, технологията, култивирането, масовото общество и добиването са толкова свещенни и неприкосновени?

 Устойчивост

Левите анархисти, така наречените зелени капиталисти и еко-социалистите употребяват думите „устойчиво“ и „устойчивост“ изключително неточно. Да се живее устойчиво означава да се живее в симбиоза със земята и нейните обитатели. Да бъде нещо устойчиво означава да може да продължи да съществува до безкрайност. С други думи устойчивостта означава спиране на добива на материали и употребата на невъзобновими „ресурси“. Да бъде наричано устойчиво нещо, което е по-малко експлоататорско, е просто нечестно.

Нито една цивилизация не е била устойчива.

Личнен консуматорски избор и Алтернативна Енергия

Популярен мит е, че личните консуматорски избори могат да ни водят към устойчивост. Преди да се хванем на тази въдица би трябвало да се запитаме кой има полза от това. Не бих казал, че има нещо „лошо“ в това да се опитва човек да прави консуматорски избори, които са по-малко експлоататорски или по-малко жестоки (ако това изобщо е възможно), но е нужно да разбираме, че това съвсем слабо променя детайлите на съществуващата система, без да се конфронтира със самата парадигма. По същият начин стоят нещата и с алтернативните енергии, защото те се опитват да функционират само в контекста на индустриалното общество и добиването на материали. Те просто се стремят да променят детайли, но не и да съдействат за смяна на парадигмата.

Кой трябва да плаща за нашите играчки? Цивилизацията като Безотговорност.

Ако някой иска компютър, то тогава естествено е този компютър да бъде произведен там, където той или тя живее. Този човек тогава намира хора, които искат да правят компютри. Макар че вече е безотговорно да се взема от земята повече, отколкото човек може да върне, все пак нека кажем, че тази група или общност е решила, че иска компютри и машинно производство повече, отколкото иска здрава земя. Те започват да копаят за необходимите метали. Разбира се те се нуждаят не само от метали. Нуждаят се също и от петрол и големи количества вода.Така групата произвеждаща компютри копае земята си, сондира за петрол и използва количества вода, които много надвишават количествата, които са на тяхно разположение в техният район, а също така водата изполвана в производството бива замърсена…

Къде отива замърсяването? Кой поема последствията от всичко това? Кой е отговорен за отглеждането на храна за хората, които използват своята земя за произвеждане на компютри? Каква земя ще бъде използвана за произвеждане на машините, които ще произвеждат компютри? Кой ще работи с опасните материали? Кой ще произвежда защитното облекло, което ще бъде носено, докато се произвеждат компютрите? От къде идват извънредните количества вода, необходими за производството? Върху чия земя-източник на храна строим заводите? Къде отиват замърсителите от фабриките? Какво се случва, когато не можете да прехвърлите последствията от вашият начин на живот на някой друг? Какво се случва, когато трябва вие да понесете последствията от производството на вашите играчки?

 Традиционни Общности

Нещо, което рядко чувам да се дискутира в левите/прогресивни среди, е проблемът за земите на оригиналните жители. Една лява цивилизация не би била много по-различна от всяка друга цивилизация, защото тя също ще изисква процеси на добив на материали, производство и консумация, което означава постоянен растеж и разширяване. Никак не съм склонен да повярвам, че този път цивилизованите няма да отнемат земите на традиционните общества, за да ги превърнат в стоки, които ще бъдат консумирани от цивилизованите.

Защо да не бъдат гласовете на оригиналните жители първите, които да бъдат чути след колапсът на цивилизацията? Защо пред-полагаме един европоцентричен модел, основан на доминиращата култура, вместо да развием начин на живот, който би бил по-подобен на този на оригиналните човешки обитатели на земята, тези които я познават най-добре?

 Едно общество на директния контакт

Анархия, бездържавност, свобода, свят без власт отдавна са целите на анархистите. Не всички анархистки идеи, обаче, имат за резултат анархия. Когато проследим анархистките идеи до техните естестествени заключения, откриваме че структурите необходими за координиране и подържане на масова цивилизация и масово общество, са по необходимост авторитарни и създаващи социални слоеве. Когато отговорността лице в лице е загубена, тогава личната власт и личната отговорност абдикират.

Цивилизацията е Авторитарност

Цивилизацията и сложното общество по необходимост имат за резултат образуване на социални слоеве и йерархия. За да бъдат адекватно изпълнявани всички функции необходими за подържане на цивилизацията и масовото общество, тогава авторитарност и подчинение, разделяне на труда, специализация и т.н. неизбежно се появяват.

Анархо-примитивистите не заявяват просто, че „нашият път е по-добър“, а посочват планина от свидетелства, която показва че бездържавни, егалитарни общества са съществували хиляди години и днес все още съществуват във форми на племена и групи от ловци-събирачи, и до днес никога не е съществувала дългосрочна, продължително бездържавна, егалитарна цивилизация.Това не е случайност.

Може ли дългосрочно да съществува индустриално, егалитарно, бездържавно масово общество? Ако приемем историята за индикатор, тогава отговорът е „не“.Тежеста на доказването несъмнено е върху ищецът. Масовото общество е толкова сложно и изисква толкова много движещи части и специфични задължения, че специализацията и разделението на труда са следствие не от предпочитание и избор, а от необходимостта им за масовото общество.

Анархо-примитивистите посочват по-голямата част от човешкото съществуване преди 10,000 години и племената като Мбути, Сан, или Австралийските Аборигени като доказателство за ловци-събирачи създаващи постоянна, бездържавна, егалитарна обществена подредба.Това разбира се не означава идеализиране на тези хора по някакъв начин. Нито една обществена мрежа или обществен строй не са перфектни, или без грешки и недостатъци. Но това не означава, че някои методи не могат да бъдат по-добри от други. Като анрхо-примитивисти ние вярваме, че обществената подредба на ловците-събирачи е за предпочитане пред тези на цивилизацията.

 Детерминизъм

Погрешно е да се приема, че всичко което съществува сега е било неизбежно. Фактически е много по-точно да разглеждаме всичко съществуващо сега като резултат от множество малко-вероятни-събития. Времената в които живеем сега не са резултат от един предопределен и единствен разказ.Те са резултат от избори, принуди, съвпадения.

Например вашето съществуване не е било неизбежно, а резултат от серии малко вероятни събития, които са причинили вашите баби и дядовци да се срещнат, а после и вашите родители, точно тази яйцеклетка, точно този сперматозоид…По същият начин всичко, което съществува сега е серия  малко вероятни събития. Настоящето не е неизбежно и бъдещето е ненаписано.

Срутването на Цивилизацията

Намираме се в безпрецедентна ера. Неолиберализмът създаде глобална икономика, глобална цивилизация. Историята ни казва, че когато цивилизациите падат, това което последва обикновено е връщане към по-децентрализиран начин на живот. Няма причина да вярваме, че няма вероятност така да се развият нещата след падането и на глобалната цивилизация.

Скъсването с цивилизацията, икономиката и култивирането нямат нищо общо с „връщане в каменната ера“ или „връщане на времето назад“. Поправянето на грешките не означава обръщане на настояща траектория. Цивилизацията постоянно и с голяма скорост разрушава видове, екосистеми, общности и хора. Дали тя ще се сгромоляса от само себе си или ние ще поемем отговорността и ще я съборим, важното е че колкото по-бързо цивилизацията се срине, толкова по-малко опустошение ще има, когато това се случи.

Ако анархията иска да бъде адекватна на днешният свят, то тогава тя трябва да бъде зелена, трябва да бъде фокусирана върху събаряне на цивилизацията и върху намиране на начин на живот, в който ние съзнаваме себе си като част от естественият свят, вместо като сила, която е в конфликт с него.

Борейки се за Анархия, Боби Витенберг-Джеймс

Редакция: След като публикувах този текст открих, че Австралийските Аборигени имат много сексистка йерархия на хранене и следователно не трябва да бъдат описвани като „егалитарни“.