Превод на статия на Джордж Монибо, публикувана в The Guardian. Ето и линк към статията:
Паника се разпространява в Европейската комисия, като че ли белка е влязла в заешка клетка. Нейните планове да създаде обединен пазар включващ Европа и САЩ, които толкова добре прогресираха когато почти никой не знаеше за тях, бяха широко разкрити. Из цяла Европа хора питат защо се случва това; защо никой не се консултира с нас; за кого се прави това.
Те имат сериозно основание да задават тези въпроси. Комисията настоява , че нейното Трансатлантическо Партньорство За Търговия и Инвестиции трябва да включва отровен механизъм, наречен investor-state dispute stettelment. Където този механизъм беше наложен в други търговски споразумения, там той позволи големи корпорации да съдят правителства в тайни арбритражни комисии, съставени от корпоративни адвокати, които заобикалят съдът и отменят решенията на парламента.(1)
Този механизъм може да застраши почти всички средства, чрез които правителствата може да се опитат да защитят гражданите, или да опазят природата. Той вече е използван от минни компании за да съдят правителства, които се опитват да ги държат далече от защитени зони(2,3); от банки борещи се срещу финансови регулации(4); от енергийна компания оспорваща решението на Германия да изключи атомната енергия(5). След голяма политическа борба, на австралийците беше обещано цигарите да са в изчистени опаковки. Но това решение може да бъде отменено от офшорна арбитражна комисия.Тютюневата компания Филип Морис понастоящем съди Австралия чрез механизма investor-state dispute stettelment, включен в спогодбата за свободна търговия на Австралия с Хонг-Конг.(6)
Когато не можеше вече да държи този процес в тайна, Европийската Комисия изработи стратегия как да бъдем лъгани. Преди няколко дни изтече вътрешен документ (7). Той разкрива, че „специална операция за комуникиране“ бива „координирана навсякъде в Комисията“. Тя включва, да използваме смразяващата фраза на ЕК, „управление на заинтересованите страни, социалните медии и прозрачността.“ „Управление на прозрачността“ би било добре да бъде възприето за мото на ЕК.
Посланието е, че търговският договор ще „донесе раестеж и работни места“ и няма да „подкопае регулациите и съществуващите нива на защита в области като здравеопазване, безопасност и околна среда“. Има обаче само един прлоблем – това просто не е истина.
От самото начало Трансатлантическото Партньорство за Търговия и Инвестиции беше инициирано и движено от корпорации и техните лобистки групи, които се хвалят че „участват в написването му“(8,9). Упоритото ровене на Corporate Europe Observatory разкри, че комисията е провела 8 срещи за дискутиране на проблема с групи за гражданско общество и 119 срещи със корпорации и техните групи за лобиране(10). За разлика от срещите с групите за гражданско общество, срещите с корпорациите и лобистите се осъществяват при закрити врати и не са публикувани online.
Макар че сега Комисията казва на публиката, че тя ще предпази „правото
на държавата да регулира“(11), това не е посланието, което корпорациите чуват. В интервю от последната седмица Стюарт Айзенстат, съпредседател
на Трансатлантическият Бизнес Съвет, един от основните двигатели на процеса, беше попитан дали компаниите, чиито продукти са били забранени от регулаторите, ще могат да съдят (12). Да. „Ако едно такова дело е заведено и е успешно, това ще означава че страната, която е забранила продуктът, ще трябва да заплати обезщететение на съответната индустрия, или да допусне продуктът.“ Ще бъде ли това приложимо към Европейската забрана на пилешко месо измито с хлорин, една оспорвана практика, която е разрешена в САЩ? „Това е един случай, където това може да се случи“.
Това, което Комисията и нейните членове не могат да обяснят, е защо изобщо е нужен офшорен арбитражен съд. Тя настоява, че съдът на съответната държава „може да бъде пристрастен, или да не е достатъчно независим.“(13) Тогава какво място има в договор между ЕС и САЩ? Защо прилагаме мерки предназначени за предпазване на корпоративните интереси в пропаднали страни, в страни с функциониращи съдебни системи? Може би защото финкциониращ съд е по-малко полезен за корпорациите от опак и несправедлив арбитражен съд, съставен от корпоративни адвокати.
Що се отнася за твърдението на комисията, че търговската спогодба ще донесе растеж и работни места, това също е по-скоро невярно. Барак Обама обеща, че Договорът за Свободна Търговия между САЩ и Корея ще увеличи износът на САЩ със 10 милиарда. Той незабавно намаля с 3,5 милиарда (14). Какво се случи със 70 000 работни места, които щеше донесе? Ъъ, 40 000 бяха изгубени. Бил Клинтън обеща, че Северно Американската Спогодба за Свободна Търговия ( North American Free Trade Agreement – NAFTA) ще създаде 200 000 нови работни места за САЩ; 680 000 изчезнаха.(15)
1. http://democracyctr.org/wp/wp-content/uploads/2013/05/Under_The_Radar_English_Final.pdf
2. http://action.sumofus.org/a/mining-costarica/
3. http://democracyctr.org/wp/wp-content/uploads/2013/05/Under_The_Radar_English_Final.pdf
4. http://corporateeurope.org/trade/2013/06/transatlantic-corporate-bill-rights
5. http://www.tni.org/briefing/nuclear-phase-out-put-test
6. http://www.mccabecentre.org/focus-areas/tobacco/philip-morris-asia-challenge
7. http://corporateeurope.org/trade/2013/11/leaked-european-commission-pr-strategy-communicating-ttip
8. http://corporateeurope.org/sites/default/files/businesseurope-uschamber-paper.pdf
9.http://www.nytimes.com/2013/10/09/business/international/european-officials-consulted-business-leaders-on-trade-pact-with-us.html?partner=rss&emc=rss&smid=tw-nytimesworld+&_r=1&
10. http://corporateeurope.org/trade/2013/09/european-commission-preparing-eu-us-trade-talks-119-meetings-industry-lobbyists
11.http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/november/tradoc_151916.pdf
12. http://www.br.de/fernsehen/das-erste/sendungen/report-muenchen/interview-stuart-eizenstat-100.html
13.http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/october/tradoc_151790.pdf
14. http://www.epi.org/publication/trade-pacts-korus-trans-pacific-partnership/
15. http://www.epi.org/publication/trade-pacts-korus-trans-pacific-partnership/