Монолог На Вирусът

Оригинален текст: https://lundi.am/Monologue-du-virus

Превод на Английски език: https://lundi.am/What-the-virus-said

Укротете, скъпи човеци, вашите смешни призиви за война. Свалете тези отмъстителни погледи от мен. Угасете ореолът на ужас, с който обграждате името ми. Ние вирусите, идващи от бактериалният фонд на света, сме истинският континуум на животът на Земята. Без нас вие никога нямаше да видите денят, нито първата клетка щеше да се появи.

Ние сме вашите предци, също като скалите и водораслите, и повече от маймуните. Ние сме навсякъде където сте вие, а също и там където не сте. Толкова по-зле за вас, ако виждате във вселената само това, което прилича на вас! Но преди всичко, спрете да казвате, че аз съм този който ви убива. Вие не умирате от моето въздействие върху вашите тъкани, а от липсата на грижи за себеподобните ви. Ако не се отнасяхте също толкова хищнически помежду си, колкото и към всичко живо на тази планета, щяхте сега да имате достатъчно легла, медицински сестри и респиратори за да преживеете щетите, които нанасям върху белите ви дробове. Ако не тъпчехте вашите възрастни в приюти и вашите здрави в бараки от стоманобетон, нямаше да стигнете до тук. Ако не бяхте превърнали целият простор на света, или по-скоро на световете, който само до вчера все още беше пищен, хаотичен, безкрайно населен, в една голяма пустиня за монокултурата на Същото и Повечето, нямаше да съм способен да се хвърля в планетарен завоевателен поход на вашите гърла. Ако не бяхте почти всички се превърнали, от единият край до другия на миналия век, в маса от копия на една единствена и непоносима форма на живот, нямаше сега да се готвите да измирате като мухи, изоставени в локвата на вашата захаросана цивилизация. Ако не бяхте направили жизнената си среда толкова празна, толкова прозрачна, толкова абстрактна, вярвайте че нямаше да мога да се придвижвам със скоростта на самолет. Аз идвам само за да изпълня наказанието, което вие отдавна присъдихте срещу самите себе си. Извинете ме, но вие сте тези, доколкото ми е известно, които изобретихте терминът „Антропоцен“. Вие си присъдихте цялата заслуга за бедствието, а сега когато то се осъществява, е твърде късно да се отказвате от нея. По-искрените измежду вас го знаят добре – Аз нямам друг по-добър съучастник от  обществената ви организация, от безумието на вашият „голям мащаб“ и неговата икономика, от вашият фанатизъм за система. Само системите са „уязвими“. Всичко останало живее и умира. „Уязвимост“ има само за този, който се стреми към контрол, към разширяването и усъвършенстването му. Погледнете ме добре – аз съм просто обратната страна на вече царуващата Смърт.

Спрете, следователно, да ме обвинявате и да ме преследвате. Да се парализирате в ужас от мен. Всичко това е детинщина. Предлагам ви една различна перспектива. Интелигентността е присъща на всичко живо. Не е необходимо да бъдеш субект, за да притежаваш памет, или да имаш стратегия. Никак не е нужно да бъдеш суверен, за да вземаш решения. Бактериите и вирусите също са способни да командват парада. Погледнете на мен, следователно, по-скоро като на ваш спасител, отколкото ваш гробар. Свободните сте да не ми вярвате, но аз дойдох за да спра машината, на която вие не можете да намерите аварийната спирачка. Дойдох за да преустановя функционирането, на което вие сте заложници. Пристигнах за да направя явен абсурдът на „нормалността“. „Да предоставим нашето изхранване, нашата защита, грижата за нашата жизнена среда на някой друг, беше глупост…“…“Няма бюджетен лимит, здравето няма цена“ – виждате ли как преобърнах езикът на вашите управляващи! Виждате ли как ги свалих до тяхното истинско ниво на мошенници, и арогантни при това! Виждате ли как внезапно те започнаха да се самоизобличават не само като излишни, но и като вредни! За тях вие сте само средство за подръжка на системата, по-малко и от роби. Дори планктонът е по-добре третиран от вас!

Внимавайте обаче да не ги затрупвате с упреци, да не посочвате техните недостатъци. Да ги обвинявате в нехайство, означава да им придавате достойнство, каквото не заслужават. По-скоро се запитайте как сте могли да намерите за толкова комфортно да се оставите да бъдете управлявани. Да се хвали китайската опция за разлика от британската, имперското решение за разлика от дарвинистко-либералния метод, означава да не се разбират нито едното, нито другото, да не се разбира ужасът на едното за разлика от ужасът на другото. От времето на Кезне „либералите“ винаги са гледали със завист на китайската империя, и до ден днешен така. Фактът, че единият ви затваря във ваш интерес, а другият в този на „обществото“, винаги означава смазване на единственото не-нихилистко поведение – грижата за себе си, за тези които човек обича и за това което човек обича в тези, които не познава. Не оставяйте онези, които ви доведоха до пропастта да претендират, че ще ви изведат от нея – те само ви подготвят по-усъвършенстван ад, още по-дълбок гроб. Ако един ден имат тази възможност, те ще изпращат полиция и армия да патрулират дори и в отвъдния живот.

Благодарете ми по-скоро. Без мен колко дълго време бяха представяни като необходими всички онези несъмнени неща, които сега внезапно са отменени? Глобализацията, конкурсите, въздушният трафик, бюджетните лимити, парламанетарните избори, спортните спектакли, Дисниленд, фитнес залите, по-голямата част от търговията, националният парламент, казармата на училището, масовите събирания, по-голямата част от офисният труд, цялото онова алкохолизирано социализиране, което е само обратната страна на тревожната самотност на метрополисните монади – всичко това се оказа без необходимост, в моментът в който се появи състоянието на необходимост. Благодарете ми за тестът, който ви предстои през следващите седмици – вие най-после ще обитавате вашият собствен живот, без хилядите бягства, които поддържат непоносимото. Не си давате сметка, но вие никога не сте се нанасяли във вашето собствено съществуване. Били сте измежду кашоните, но не сте го знаели. От тук нататък ще се наложи да живеете с вашите близки. Ще бъдете у вас си. Ще спрете да се намирате в транзит към смъртта. Може би ще намразите съпругът/а си. Може би ще бъдете досадни за децата си. Може би ще ви обхване желание да взривите декорът на всекидневният ви живот. Честно казано вие повече не живеехте в света, в тези метрополиси на разделението. Във вашият свят повече не можеше да се живее без постоянно бягство. Беше необходимо замайване с движение и разсейване, за да се търпи непоносимостта. И призрачното царуваше. Всичко беше станало толкова ефикасно, че нищо повече нямаше смисъл. Благодарете ми за всичко това и добре дошли отново на земята!

Благодарение на мен, за едно неопределено време, повече няма да работите, вашите деца няма да ходят на училище, но това ще бъде точно противоположното на ваканция. Ваканцията е това пространство, което трябва да бъде обзаведено на всяка цена, в очакване на предвиденото връщане на работа. Но това което сега се отваря пред вас, благодарение на мен, не е пространство без граници, а огромна дупка. Аз ви правя бездейни. Нищо не ви подсказваше, че не-светът от преди ще се завърне. Целият носещ печалби абсурд може би ще спре.Тъй като няма заплата, какво по-естествено от това да не се плаща наемът? Защо човек да продължава да изплаща на банката, когато не работи повече? Не е ли самоубийствено в крайна сметка да се живее там, където човек не може да култивира градина? Този който няма пари въпреки всичко няма да спре да яде, а този който има едва ще успява. Благодарете ми – аз ви поставям пред кръстопътят, който мълчаливо структурира вашето съществуване – или икономиката, или животът. Вие сте на ход. Залогът е исторически. Или управляващите ще ви наложат тяхното извънредно положение, или вие ще изобретите свое. Или вие ще се ангажирате с истините които сега излизат наяве, или ще сложете главата си на дръвника. Или вие ще употребите времето, което сега ви давам за да измислите светът след всичко това, извличайки поука от колапсът който е в действие, или последният ще стане екстремен. Бедствието спира когато спира икономиката. Икономиката е опустошението. До преди миналият месец това беше теза. Сега вече е факт. Колко полиция, пропаганда, надзор, логистика и работене от дистанция ще са необходими, за да се държи този факт под контрол?

Изправяйки се пред мен, не се поддавайте нито на паника, нито на отричане. Не се поддавайте на биополитическа истерия. Седмиците които идват, ще бъдат ужасни, претоварени, жестоки. Вратите на Смъртта ще бъдат широко отворени. Аз съм най-опустошителното производство на опустошението от производството. Идвам за да сведа до нищо нихилистите. Никога до сега несправедливостта на този свят не е била по-крещяща. Една цивилизация, а не вас, е това което идвам да погреба. Тези които искат да живеят, ще трябва да си изработят нови навици, подходящи за тях. Моето избягване ще бъде поводът за преоткриването, за това ново изкуство на дистанциите. Изкуството на поздравяването, за което някои бяха достатъчно кривогледи виждайки в него самата форма на институцията, скоро няма да се подчинява на никакви етикети. То ще бъде знакът на съществата. Не правете това „за другите“, за „населението“ или за „обществото“, правете го за вашите хора. Грижете се за вашите приятели и вашите любови. Преосмислете с тях, решително, една справедлива форма на живота. Правете клъстери на добър живот, разширявайте ги и аз няма да имам никаква сила срещу вас. Това е призив не за връщане към дисциплината, а към вниманието. Не за край на безгрижността, а за край на небрежността. Какъв друг начин ми остава да ви припомня, че спасението е във всеки жест? Че всичко е в най-малката частица.

Трябваше да призная фактите: Човечеството най-после си поставя въпросите, които повече не може да не си поставя.