Лондон – Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене

http://johnsinha.wordpress.com/2014/10/08/a-call-to-action-the-case-for-occupying-parliament-square/

http://occupydemocracy.org.uk/

Нашата политическа система е все по-неспособна да се справи със следствията от социална криза, за чието създаване помагаше. Рекорден брой хора в Обединеното Кралство са бездомни, а много други се борят да запазят покривите над главите си. Рекорден брой хора разчитат на Хранителни Банки (Food Banks) за да изхранват семействата си. Рекорден брой хора са изправени пред енергийна бедност, защото цените на енергията се повишиха осем пъти по-бързо от заплатите.

Никой не е гласувал да бъде бездомен, гладен или безработен.

Тогава защо правителството направи всичко това безпрепятствено?

Проблемът е по-голям от Торите и от тяхната програма за сурови бюджетни съкращения (остеритет, austerity).

Проблемът е цялата наша система на демокрация.

Поради тази причина през този Октомври движението Occupy прави Демокрацията сърцето на кампанията си. Искаме да живеем в истинска демокрация, свободна от корпоративно влияние. И искаме да поканим всички движения, които се изправиха срещу остеритетът (austerity), да се присъединят към нас.

По-нататък правим изложение на амбициите на тази Окупация и детайлен анализ на проблемите на нашата настояща демократична система.

Окупацията

Тази акция има потенциалът да възпламени в страната едно движение за демократична промяна.

Това движение означава възможност да проведем една голяма Асамблея за Демокрация, Асамблея на Хората, и да съставим едно заявление на искания като резултат от този демократичен форум, отворено за поправки, изменения и допълнения.

Вдъхновено от шестте точки на The Chartists [1], това заявление може да включва списък със директни искания като:

1. Да се даде на избирателите правото да отзовават техните депутати и всички избрани представители чрез петиция.

2. Да се забрани на депутатите и Лордовете да гласуват за всеки законопроект, в който имат финансови интереси.

3. Да бъдат забранени всички клаузи за поверителност в договорите на правителството.

4. Да се спре практиката „въртяща се врата“ между големият бизнес и правителството.

5. Да бъде премахнат от парламента агентът на City of London Corporation.

6. Да бъдат изравнени заплатите на депутати и Министри със националната средна работна заплата.

Очевидно е, че група демократични искания сами по себе си не могат да отменят щетите причинени от огромния трансфер през последните 30 години на блага и власт далеч от мнозинството. Никаква система на конституционен контрол и баланс не може да отмени щетите. Но ако искаме да се борим да облекчим тези щети и да предотвратим още повече за в бъдеще, тогава ще се нуждаем от инструменти, които да ни дадат възможност да се опълчим срещу корпоративната власт.

Проблемът с Парламента

Как е възможно правителството да взема важни политически решения, като да бъде приватизирана Националната Служба за Здравеопазване (NHS), или да бъдат утроени учебните такси, или да бъде въведен Данък Спалня, без да има каквото и да е позволение от гласоподавателите? Никое от тези политически решения не беше предложено на гласоподавателите за гласуване и дори в случая с учебните такси ни беше давана гаранция за точно обратното.

Налагането на сурови бюджетни съкращения (остеритет) във Великобритания очевидно има опустошителни резултати, но неговата демократична нелегитимност е нещо, което често бива пренебрегвано от провеждащите съпротивителни кампании и от коментаторите. Суровите бюджетни съкращения не са единственият или дори най-важният проблем. Проблемът е една Парламентарна Демокрация, която позволи на правителството да проведе безнаказано най-големият удар срещу нашето индивидуално и колективно благосъстояние от Втората Световна Война насам. Това е системата, която позволи на партийните водачи, Ник Клег и Дейвид Камерън, да скалъпят програма за остеритет, която няма демократичен мандат. Някой може да твърди, че коалиционните правителства са понякога неизбежни, но ако това е така, тогава е още по-важно, че нашите депутати и Лордове са способни да държат правителството отговорно, действайки като демократичен контрол върху това, което правителството прави. Нашите депутати, без значение дали тяхната партия е в Коалицията или не, би трябвало да ни защитават от правителството. В това те се провалиха.

Обикновено отговорът на защитниците на статуквото е, че един депутат винаги може да бъде отзован чрез не-гласуване на общите избори, но това състояние на нещата е изключително незадоволително, и тук е един от ключовете проблеми на нашата система на Представителна Парламентарна Демокрация. Някои решения са необратими, такива като гласуване за започване на война. В случаят с Националната Служба за Здравеопазване (NHS), договорите които правителството подписва с частни компании са защитени от клаузи, които могат да задължат правителството да изплаща баснословни суми, ако опита да отмени решението. По настоящем ЕС подкрепя тайно търговско споразумение със Северна Америка (TTIP), което ще постави вземането на такива решения в ръцете на арбитражни съдове, които са отговорни пред никого и които ще имат властта да прегазят всеки закон, който е бил приет в даден национален парламент.

Депутатите биват избирани на база на обещания, които те и техните партии дават на гласоподавателите. Ако тези обещания не бъдат спазвани, просто няма как да бъде потърсено обезщетение. Това означава че веднъж избрани, водачите на партии са свободни да пренебрегват обещанията, които той или тя са давали на гласуващите. Това е неприемливо.

Те не са като нас

Защо мнозинството депутати поставят лоялността към техните партийни водачи над обещанията, които дават на техните избиратели? Може би защото решението да влязат в парламента за повечето депутати е решение за правене на кариера, и гласуването против решенията на техните партийни водачи може да бъде много лош ход за кариерата. Културата на кариеризма поощрява депутатите да отстъпват от обещанията, които са ги довели до избиране.

Една от причините за това е, че днес депутатите все по-малко са хората, които те представляват. Това е особено вярно за министрите от правителството. Те биват вземани от все по-тесен социален спектър – за депутатите е много по-вероятно да имат роднина, който е служил като политик, за тях е много по-вероятно да идват от доста по-заможни среди и по-голямата част от кабинета са учили в “public schools” [2] (водачите на трите главни партии, включително Канцлерът и Канцлерът В Сянка, са учили в Оксфорд), твърде много от тях имат ограничен трудов опит извън Westminster Village[3]. Повечето членове на настоящият кабинет (и на кабинетът в сянка) са работели като помощници на министри, партийни изследователи или лобисти. Те гледат на себе си като на различни от хората, които представляват. Докато заплатите на повечето хора не са се променили от времето на рецесията, то депутатите се възнаградиха със 11% повишение на заплатите. Само десет депутата намериха за добре да се противопоставят на това увеличаване.

Един от най-кратките пътища към титлата Лорд е да станеш донор на една от главните партии. Настоящата тарифа изглежда е 1.4 милиона паунда. И много „благородници” са бивши депутати, които са отслужили в Камарата на Общините. Гневният отговор на много консервативни депутати срещу планираното поставяне на таван на броя на благородници, което Камерън много бързо изостави, показва че титлата Лорд е разглеждана като награда за поставянето на интересите на водача на партията над всичко останало.

Скандалът със разходите разкри едно чувство на упълномощеност и привилегированост в нашите избрани представители, което е напълно скъсало с реалностите на техните избиратели, които едва смогват да платят наема, сметките за енергия, или да изхранят семействата си. Заедно ли сме във всичко това[4]? Очевидно не, когато става въпрос за много от депутатите.

Силата на хората срещу лобизма

Приватизацията на Националната Служба за Здравеопазване беше проведена въпреки огромната кампания на писане на писма, на петиции и на демонстрации на отделни хора, синдикати, групи за национални кампании и кампании на локални болници. Тази масова кампания за съпротива имаше общественото мнение на своя страна. Но за съжаление на тези усилия се противопостави лобистката мощ на здравно-усигорителната индустрия и на фирмите за management consulting, които се наредиха да печелят от приватизацията. Много по-превъзхождащите ресурси за лобиране на корпорациите могат да направят депутатите имунизирани срещу демократичният натиск на кампании като тази против приватизацията.

Към това се прибавят и преките и непреки финансови интереси на лордове и депутати, които очакват печалби от приватизацията на Националната Служба за Здравеопазване (NHS).

Преки:

145 лорда и 70 депутата декларираха скорошни или настоящи финансови връзки с компании или с отделни личности, участващи в здравеопазването. Фактът, че трябва да декларират тези интереси, не ги прави по-приемливи.

Непреки:

Тези, които участваха в създаването на сложно законодателство за приватизиране могат да очакват кариера като не-изпълнителни директори в индустриите, които са приватизирали; или като консултанти на търговските банки, които са инвестирали в такива индустрии. Или могат да изтъргуват политическите си контакти и да се присъединят към някой частен „хедж фонд“, като например Carlyle Group, с бизнес модел базиран на “access capitalism”.

Приетият наскоро закон за лобизма и прозрачността още повече ще намали възможността да бъде търсена отговорност от депутатите по време на избори, и този закон няма да направи нищо за да се намали влиянието на големият бизнес върху парламента и правителството.

Тенденцията парламента да игнорира масовите движения не е нещо, което се появява за първи път със настоящата Коалиция. На 15-ти Февруари 2003 година приблизително два милиона души демонстрираха в Лондон срещу плановете на Тони Блеър за нападение на Ирак. Колко депутати биха гласували за нападение, ако знаеха че може да подлежат на незабавно отзоваване от техните избиратели, организирано чрез такива масови движения?

При една предполагаема победа на една масова кампания на обикновените хора срещу разширяване на едно летище, новодошлото коалиционно правителство обеща да не подкрепя изграждането на нови летищни писти в Юго-Изток, противоположно на заминаващото си тогава правителство на Лейбъристите. Но скоро след изборите PR и лобистката машина на индустрията за въздушно пътуване влезе в действие, за да отклони дебата в полза на разширяване на летището. Не отне много време на правителството да направи обратен завой, създавайки „независима“ комисия за разширяването на летището.

Предстои да видим какъв избор гласуващите ще имат, ако всички главни партии в крайна сметка започнат да подкрепят тази предполагаемо независима комисия. Предстои да видим какъв успех ще има големият бизнес във заобикалянето на демокрацията.Тяхната стратегия е да водят война на изтощение. Тяхната амбиция? Постепенно да сломят вярата на участващите в кампанията, че са способни да постигнат промяна.

Лобиране отвъд лобирането

Често големият бизнес дори няма нужда да си прави труда да лобира: Лорд Браун е съветник на правителството относно бизнес въпросите. Той също така е и председател на Cuadrilla, една от главните компании, които фракират в Обединеното Кралство. Някои от съветниците на Департамента за Енергия и Промяна на Климата, които изработват ключови политики относно “ капацитетът на пазара на електричество „, са командировани от компании, които са собственици на станции за производство на електричество чрез газ. Или случаят с Лорд Бленкатра, който предлага „консултантски услуги“ на правителството на Кайманските Острови, както може да се предполага за да запазят статута си на офшорна зона.

Най-могъщият „прогнил квартал“ [5] на Великобритания

Едно от постиженията на Occupy движението в Лондон беше, че освети доста добре изключително недемократичното влияние, което City of London Corporation упражнява върху парламентът на Великобритания и върху правителството. City of London Corporation[6] e последният останал „прогнил квартал“ в Обединеното Кралство – неговата сила да лобира е институционализирана чрез офисът на Агентът на City of London Corporation. Той – агентът – е представен както в Камарата на Общините, така и в Камарата на Лордовете. Със бюджет от 3.5 милиона паунда и персонал от шест адвоката, неговата роля е да осигурява, че никакво законодателство няма да застраши привилегиите на корпорацията. От тази позиция той има пряк достъп до всички министри на правителството и до служебните лица, които участват в оформянето на онези законодателства, които са от интерес за City of London Corporation.

През 2008 година банките на City of London Corporation заплашиха да спрат банковата система на Обединеното Кралство, ако правителството не налее обществени пари в тях, за да ги предпази от колапс. Тази криза предостави на тогавашният премиер Гордън Браун най-голямата възможност да реформира City of London Corporation, но той премигна и, в момент на паника, натовари данъкоплатците в Обединеното Кралство с 500 милиарда паунда дългове. Наливането на 500 милиарда беше приветствано като велик пример за ръководните качества на Гордън Браун. Той направи това без каквото и да е одобрение от парламента. Но той можеше да национализира пропадащите банки без компенсации и да ограничи гаранциите върху депозитите. По време на банковата криза елитите, които бяха облагодетелствани от този огромен трансфер на благосъстояние от бедните към богатите, не обелваха и дума за сурови бюджетни съкращения-остеритет. Но след като банковата система беше спасена с парите на данъкоплатците, същите елити започнаха да настояват оглушително за сурови бюджетни съкращения.

Централизацията на Whitehall[7] означава корпоративно заграбване на власт

Изместването на баланса на властта в полза на големият бизнес е представено също и на местно ниво. В стремежа на правителството да разшири индустрията на фракиране Държавният Секретар за Общините и Местните Правителства Ерик Пикълс направи така, че на местните общности да им е много по-трудно да се съпротивляват срещу фракиране в техните райони. Секретарят на Образованието Майкъл Гоув сега има правото да премахва избрани управители на училища и да предава управлението на училищата в ръцете на бизнеса. И това заграбване на власт от големият бизнес се проявява в цялата система на планиране. Дали ще бъде местната кръчма, която е превърната в супермаркет или размножаването на пунктове за залози по нашите централни улици, местните общности не могат да направят почти нищо чрез демократичен процес, за да се противопоставят на тези градоустройствени промени. В Допълнение парламента даде наскоро власт на Секретарят на Здравеопазването да затваря болници без каквото и да е консултиране с обществото.

Комерсиална поверителност

В случаи когато местни общности се съпротивляват срещу заграбване на земя за преустройство или приватизация, техният протест често бива осакатяван от клаузите за комерсиална поверителност, които на нашите избрани представители е позволено да подписват с големият бизнес.Това се превърна в значителен проблем за хората, които се съпротивляват срещу водени от корпорации планове за „възстановяване“, като например Heygate Estate [8]. Подобен проблем заобикаля сделките на Публично-частното партньорство [9] в общественият сектор.

Пасивни, атомизирани, и дезинформирани – е как ни искат

Като се вземе предвид състоянието на нашата демокрация не би трябвало да е изненадващо, че все повече хора са лишени от илюзии и не си правят труда да гласуват. Нашите медии и политическата система се сговориха да създадат парламентарна демокрация, която е представител на все по-тесен спектър от мнения – тези от нас, които поставят под въпрос необходимостта от остеритет биват ефикасно лишени от глас, когато всички главни партии приемат разказът за необходимостта от остеритет.

Защо на правителството – до сега – беше позволено безнаказано да прилага остеритет е един друг въпрос. Пасивни, атомизирани и дезинформирани е начинът, по който правителството ни иска. Нашата способност да се съпротивляваме срещу властта беше драстично подрината като резултат от трансфера на власт от мнозинството, който се случи през последните 30 години.

На първо място – общество е силно дезинформирано. BBC (Би Би Си) описва приватизацията на Националната Система на Здравеопазване като „законопроект за даване на повече власт на GP-тата„. Правителството и медиите положиха големи усилия да насъскат една част от обществото, която тежко пострада от суровите бюджетни съкращения, срещу друга, било то като демонизират семействата живеещи от социални помощи, или като подкарат вълна от истерия относно Български или Румънски емигранти. Никой не е гласувал за редактора на Daily Mail Пол Дакър, въпреки това хора като него имат изключително много власт върху начина по който обществеността разбира социалните проблеми. И последствията от една враждебна медийна кампания, прицелила се в дадено малцинство, могат да застрашат фактическата физическа сигурност на някой човек!

Местната демокрация продължава да бъде кастрирана, когато властта бива централизирана в Whitehall.

Наскорошното орязване на Правна Помощ ( Legal Aid [10] ) отнема от нашата сила, защото по този начин те отнемат способност ни да защитаваме правата си в съда и да се борим срещу неправосъдие. Щяха ли Шестимата от Бирмингам да успеят да утвърдят тяхната невинност без помощта на Правна Помощ (Legal Aid)? Щяхме ли да можем да разкрием размерът на полицейското шпиониране, или корпоративните тайни договорки, ако активистите за климата не бяха способни да се защитават чрез Правна Помощ (Legal Aid)?

Най-добрият начин работещите хора да защитават техните условия на труд е чрез синдикатите, но законодателството, което беше въведено от 80-те години насам, силно намали способността на синдикатите да защитават членовете си.

И демокрацията на улицата, т.е. нашата способност да протестираме, беше орязана, когато последователност от закони ограничаващи обществените събрания, бяха въведени. Полицията стана още по-добра в удържането на протестите чрез тактики като „kettling“[10]. Главната цел на полицията не е да „улесни“ протестът, а да срази протестът чрез стратегия на отегчение и страх. Това беше ясно видимо при студентските протести през 2010г.

В Заключение

Оказва се, че мнозинството хора не могат чрез демократичният процес да подобрят, да не говорим да защитят, основните си необходимости за живот. И нашето увеличаващо се чувство за безсилие е в синхрон с увеличаващата се власт на големият бизнес върху нашият живот. Време е да предприемем масови действия, за да спрем това.

Нашите предшественици, The Levellers [11], които първи издигнаха искането за всеобщо право на гласуване, The Chartists и Suffragettes [12] се бориха да разширят избирателното право като елиминират имущественият ценз и за право на жените да гласуват. Те трудно биха си представили размера, в който корпоративната власт подрива правата, за които те се бориха толкова смело и за които пожертваха толкова много. Всяко движение за истинска демокрация би трябвало да черпи вдъхновение от тях и да се учи от техният опит.

Ние искаме да дадем живот на едно движение, което да бъде способно да предприеме действия срещу институциите, които имат власт върху нас. Тони Бенн имаше пет въпроса към властта:

Каква власт имате?

От къде я получавате?

Пред кого сте отговорни?

В чий интерес я упражнявате?

Как да се отървем от вас?

От тези въпроси петият е най-важният. Бенн казваше, че тези които имат власт не обичат демокрацията и поради тази причина всяко поколение трябва да се бори да я спечели и запази.

Когато сме заедно, тогава сме силни – включете се и вие!

Още по темата:

http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/oct/27/occupy-democracy-london-parliament-square

[1] http://en.wikipedia.org/wiki/Chartism

http://www.thepeoplescharter.co.uk/

http://www.chartists.net/Chartist-Timeline.htm

[2] http://en.wikipedia.org/wiki/Public_school_%28United_Kingdom%29

[3] http://en.wikipedia.org/wiki/Westminster_Bubble

[4] “We are all in this together” („Всички заедно сме в това“) – фраза използвана преди от Британският Канцлер Джордж Озборн, с която иска да каже че програмата за сурови бюджетни съкращения – остеритет на правителството на UK изисква жертви от всички.

[5] „Прогнили“ или „Джобни“ квартали, по-формално познати като „Назначителни квартали“ или „Собственически квартали“, са били избирателни райони в Англия, Великобритания и Обединеното Кралство, които са съществували преди реформата с Act 1832, те са имали много малък електорат и са могли да бъдат използвани от някой местен големец за да спечели прекомерно и непредставително влияние във нереформираната Камара на Общините.Същите термини са били използвани за подобни квартали,представени през 18-ти век в Парламентът на Ирландия. Wikipedia

http://en.wikipedia.org/wiki/Rotten_and_pocket_boroughs

[6] http://en.wikipedia.org/wiki/City_of_London_Corporation

http://www.theguardian.com/commentisfree/2011/oct/31/corporation-london-city-medieval

[7] http://en.wikipedia.org/wiki/Whitehall

[8] http://www.independent.co.uk/voices/comment/when-councils-shroud-their-deals-with-private-developers-in-secrecy-you-get-the-feeling-somethings-up-9161072.html

[9] http://www.minfin.bg/bg/page/523

[10] http://www.theguardian.com/law/datablog/2014/sep/09/legal-aid-in-england-and-wales-what-is-changing

http://en.wikipedia.org/wiki/Legal_aid

[11] http://flesl.net/Reading/Society/Kettling/Kettling1/kettling1.php

[12] http://www.historylearningsite.co.uk/levellers.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Levellers

[13] http://www.historylearningsite.co.uk/suffragettes.htm