От Тед Трейнър (Ted Trainer)
https://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/TSWmain.html
Нашето индустриално-охолно-консуматорско общество е екстремно несправедливо и екологично неустойчиво. Анализът по-долу показва, че тези проблеми не могат да бъдат разрешени в общество, което е обсебено от стремеж към високи нива на производство и консумация, към охолен живот, обсебено от пазарни сили и чиито най-важни двигатели са печалбата и икономическият растеж.
Повечето хора не разбират размера на излизането извън границите, степента до която обществото е неустойчиво.Тъй като те са толкова големи, е необходима радикална смяна на системата, ако искаме да разрешим големите глобални проблеми. Един устойчив и справедлив свят не може да бъде постигнат, докато не преминем към много по-различни начини на живот и ценности, и особено към нови икономически системи.
Алтернативата, за която трябва да работим, се нарича Пътят на Простотата, той се основава върху скромен „стандарт на живот“, кооперативност, висока степен на местна икономическа само-достатъчност и нулев икономически растеж. Последната част от този текст говори, че най-големият приоритет за хората, загрижени за съдбата на планетата, би трябвало да бъде съграждането на различните начини на живот и системивътре във вече съществуващите населени места.
Глобалната Ситуация
В нашето общество има три основни вградени дефекта. Първият е свръхконсумацията и неустойчивостта, вторият е несправедливостта на икономиката и третият е понижаващото се качество на живот.
Дефект 1: Границите на Растежа
Най-сериозният дефект в нашето общество е нашата посветеност на охолен-индустриален-консуматорски начин на живот и на икономика, която трябва да произвежда постоянен и безграничен растеж. Нашият начин на живот е грубо неустойчив. Нашите нива на производство и консумация са твърде високи и не могат да бъдат подържани още дълго време, и никога няма да могат да бъдат разпрострени към всички хора.
Ние изчерпваме ресурси и разрушаваме естественият святсголяма скорост. По-долу следват някои основни точки, които потвърждават тези заключения за границите на растежа. (За детайлен анализ на границите на растежа вижте бележка 1.)
Богатите страни, имащи население приблизително една пета от световното население, консумират около три четвърти от световните ресурси.Нашата консумация на глава от населението е около 15+ пъти по-голяма от тази на най-беднатачаст от човечеството.Световното население най-вероятно ще достигне приблизително 9 милиарда около 2060-та година.
Ако всички тези хора консумираттолкова, колкото е настоящата консумация на ресурси на глава от населението в Австралия,тогава световното производство от всички ресурси трябва да бъде 6 пъти по-голямо от настоящото. Ако примерно успеемда повишим настоящото световно производство до това ниво до 2050г., това означава че дотогава ще сме напълно изчерпали всички предполагаемовъзобновими ресурси от една трета от основните минерали, които ползваме.Всички предполагаемо възстановими ресурсина въглища, петрол, газ, пясъчен и шистов петрол и уран (чрез реакторите) ще бъдат изчерпани до 2045г.
Петролът изглежда е особено ограничен. Няколко геолози стигнаха до заключението, че световните запаси от петрол ще достигнат връхната си точка през 2010г.
Ако всички 9 милиарда души употребяват дървесина колкото е употребата на глава от населението в богатият свят, тогава ще е нужна горска площ 3.5 пъти по-голяма от настоящата. Ако всички 9 милиарда души се хранят както се храни богатият свят, което изисква 5 хектара земя на глава от населението за да бъде произведена храната,тогава ще са ни нужни 4.5 милиарда хектара произвеждаща храна земя. Но днес продуктивната земя е само 1.4 милиарда хектара и най-вероятно ще намалява.
Губим животински и растителни видове, гори, земя, коралови рифове, пасища и риболовни райони със все по-увеличаваща се скорост.
Недостигът на вода е сериозен и се увеличава.
Вече в няколко държави избухнаха бунтове за храна.
Фосфорът дава сериозни основания за тревога. Запасите може да стигнат само за две десетилетия.
Няколко минераласе изчерпват и стават оскъдни,като платина,индий,галий, мед и цинк.
Последните анализи на „екологичният отпечатък“ пресмятат, че са необходими 8 хектара продуктивна земя за да бъдат набавени вода,място за живеене, енергия и храна за един човек в Австралия.Така ако 9 милиарда души трябва да живеят, както ние живеем в Сидни,ще са необходими приблизително 72 милиарда хектара продуктивна земя. Но това е приблизително 9 пъти повече от цялата налична земя на планетата.
Проблемът с най-принуждаваща сила е парниковият ефект. Все по-широко се приема,че трябва напълно да премахнем всички емисии на въглероден диоксид до 2100г., но най-вероятно до 2050г. (Хансен,2008г.,Climate Action Summit, 2009, Андрюз и Боуз,2009г) . Лесно може да се покаже, че не е възможно да направим това, докато подържаме консуматорско-капиталистическо общество.
На първо място няма да бъде възможно да горим въглища, като в същото време изолираме и складираме отделеният от горенето въглероден диоксид, защото само 80-90% могат да бъдат улавяни и складирани, и защото 50% от емисиите идват от подвижни източници като например колите и не могат да бъдат улавяни. А също така няма да бъде възможно да заменим отделящите въглерод горива с алтернативни енергийни източници във мащаба, който е изискван. (Вижте по-долу.)
Това са само някои от главните доводи за границите на растежа, които водят до извода, че не е възможно всички хора да достигнат стандартите на живот, които ние приемаме за даденост в богатите страни като Австралия. Обърнете внимание на величината на нашето прекаляване. Повечето хора нямат идея колко далеч отвъд устойчивите нива на консумация се намираме и колко голямо намаляването на консумацията трябва да бъде. Изгледите са, че сме най-малко 10 пъти над някои критични граници, като например екологичният отпечатък и парниковият ефект.Трудно е да за разбиране как някой би могъл да избегне заключението, че трябва да преминем към начини на живот и системи, които ще са много по-прости от настящите и ще консумират много по-малко ресурси. Необходимото смаляване не може да бъде постигнато без драматично намаляване на производството, консумацията и следователно на икономическата активност, която понастоящем е в действие.
Важно е да се признае, че свръх-населението е сериозен проблем, но истинате е че има много по-голям проблем – и това е свръх-консумацията.
Към всичко това добавете абсурдните следствия от икономическият растеж
Но предходният аргумент беше, че настоящите нива на производство и консумация са неустойчиви. Въпреки това ние сме твърдо решени да повишаваме настоящите жизнени стандарти и нива на производство и консумация, колкото е възможно повече, без изглед за край. С други думи нашата най-висша национална цел е икономическият растеж. Малко са хората, които изглежда разбират абсурдните последствия от преследването на икономически растеж.
Ако всяка година имаме 3% растеж на производството, то до 2080г. ще произвеждаме 8 пъти повече всяка следваща година. Ако до тогава всички очаквани 9 милиарда души са постигнали стандартите на живот, които ще имаме по това време, тоталното световно производство ще бъде 60 пъти повече от настоящото!Но вече настоящото ниво е неустойчиво.
„Но технологичният напредък няма ли да може да разреши проблемите?“
Повечето хора предполагат, че разработването на по-добри технологии ще ни направи способни да продължим да се наслаждаваме на охолни начини на живот и да преследваме безкраен икономически растеж, като в същото време успяваме да редуцираме употребата на енергия и ресурси в производстовото на разни неща.
Размерът на нашата свръх-консумация обаче прави това невъзможно.
Може би най-известният „техно“ оптимист, Армори Ловинс, твърди че бихме могли да удвоим глобалното производство, като в същото време намалим на половина нашите въздействия върху ресурсите и околната среда, т.е. да постигнем „Фактор Четири“ намаляване. (Вайзахер и Ловинс,1997) Но това по никакъв начин няма да бъде достатъчно за решаване на проблемите.Нека приемем, че настоящите въздействия върху глобалните ресурси и върху естественият свят трябва да бъдат намалени на половина. Ако в богатите страни имаме 3% растеж и 9 милиарда души достигнат стандартите на живот, които ще имаме към 2070г., то тоталното световно производство ще бъде 60 пъти повече от настоящото. Мислите ли, че технологичният напредък ще направи възможно да бъде умножено 60 пъти тоталното световно икономическо поризводство, като в същото време намали наполовина въздействията оттова производство, т.е. да направи възможен Фактор 120 намаляване?
Най-важната “техно” вяра е, че можем да преминем към употреба на възобновяема енергия и по този начин да избегнем въглеродните горива. Лесно може да се покаже, че тази вяра, която не e поставяна под съмнение, е необоснована. (Трейнър,2007,2008) Само вземето под внимание проблемът за течните горива. Вероятно бихме могли да произвеждаме 7 GJ eтанол от тон биомаса и да отглеждаме не повече от 7 тона биомаса на хектар. За да набавим 128GJ течно гориво на година (дизел плюс газ) -каквато е средната консумация на един Австралиец сега – ще са ни необходими 25 милиарда хектара с насаждения…на планета със само 13 милиарда хектара земя!
Ситуацията с електричеството е по-сложна, но доста проблематична (Трейнър, 2008). Само 25% от нашата употреба на енергия е във формата на електричество, но почти всички възобновими източници на енергия произвеждат електричество. Най-големите проблеми идват от непостоянството на източниците на възобновима енергия и от зимата.Например как Европа ще се снабди със 300GW в периодите, когато на континента се е установилоза по-дълго време безветрено и облачно време, което означава че няма производство на ветрена или слънчева енергия? (относно проблемите свързани с широкомащабно производство на слънчева и топлинна енергия в пустините вижте Trainer 2008).
Дори и ако една по-добра технология би била способна да намира алтернативни начини за подържане на охолно-консуматорското общество, въпреки това няма достатъчно време да изградим всичко това в изискваният мащаб. Мейсън например (2003г.), Бедингтън (2009) и Хайнберг (2003,2008) анализират начинът, по който няколко много сериозни проблеми ще достигнат критичната си точка в „Максимумът през 2030г.“, като недостига на петрол, на вода, храна, земя, гори, риба, фосфор и няколко други видове минерали, заедно със следствията от парниковият ефект и население наближаващо 9 милиарда. Също така ако възобновими източници на енергияще трябва да заменят изкопаемите горива в Австралия до 2040г., то тогава ще е необходимо всяка година да изграждаме еквивалента на половината от нашите настоящи електроцентрали.
Дефект 2. Огромната несправедливост на глобалната икономика
Пазарите правят някои неща добре и по задоволителен начин, и в едно устойчиво общество за тях може и да има някаква роля, но само ако бъдат внимателно контролирани и не им бъде позволявано да вземат важните решения. Лесно може да се покаже, че пазарната система е отговорна за най-голямата част от бедността и страданието по света. Основните механизми са най-ясно видими, когато вземем под внимание това, което се случва в Третият Свят.
Огромната бедност и страдание в Третият Свят не се дължат на недостиг на ресурси. Има достатъчно храна и земя за всички. Проблемът е, че ресурсите по никакъв начин не са разпределяни добре. Защо? Отговорът е, че това е начинът по който пазарната икономика работи.
Глобалната икономика е пазарна система и в пазарът оскъдните неща винаги отиват най-вече при богатите, при тези които могат да платят най-много за тях.
Поради тази причина ние в богатите страни получаваме най-голяма част от произвежданият петрол. Това е и причината, поради която 500 милиона тона жито отиват за храна на животни всяка година в богатите страни, над една трета от световното производство на жито, докато 850 милиона души гладуват.
Пазарната система автоматично и неизбежно разпределя по-голямата част от благата към богатите.
Още по-важен е фактът, че пазарната система неизбежно създава неуместно развитие в Третият Свят, т.е. развитие на погрешните индустрии.Тя води до развиване на най-печелившите индустрии, вместо на тези, които са най-необходими или най-подходящи. В резултат в Третият Свят са развивани аграрно земеделие и фабрики, които ще произвеждат неща за местните богаташи, или за износ в богатите страни.Но има малко или никакво развитие на индустрии, които са най-необходими за най-бедните 80% от хората в страните от Третият Свят. Производителният капацитет на Третият Свят, неговата земя и работна сила бяха въвлечени в произвeждане в полза на други, най-вече на корпорациите и консуматорите от богатият свят. Това е най-голям проблем във всички тези страни, в които повечето от земята бива обречена да произвежда култури за износ.
Вземете под внимание ситуацията на хората в Бангладеш, които произвеждат тениски за износ, като им се плаща 15 цента на час. Очевидно за тях би било много по-добре ако можеха да влагат работното си време в малки местни ферми и фирми, които ползват местната земя, труд и умения за да произвеждат за себе си това, коетоим е от основна необходимост. Но във капиталистическото развитие това бива умишлено предотвратявано. Управляващите класи в Третият Свят и правителствата от богатият свят позволяват само развитие, което е мотивирано от това какво ще максимализира печалбата на някой инвеститор. Условията на Програмите за Структурни Приспособявания, налагани от Световната Банка върху задлъжнели страни, забраняват всякакъв вид друго развитие, фактически те принуждават бедните страни да отварят повече техните икономики за пазарни сили и за корпоративни инвестиции, и ги принуждават да съкращават социалните разходи. По този начин всякаква помощ за бедните бива отрязана и често тяхната земя е прехвърляна на произвеждащи за износ, защото ако националните приходи не бъдат увеличени, дълговете няма да могат да бъдат плащани. Най-бедните 1-2 милиарда души живеят в страни, в които корпорациите не могат да правят печалби и поради това в тях няма почти никакво „развитие“, когато тези страни биха могли да разрешават проблемите си чрез подходящо развитие, бързо и без много капитал или зависимост от глобалната икономика. (За радикален анализ на развитието в Третият Свят вижте Бележка 3).
С други думи охолството и комфортът, които имаме в богатите страни като Австралия, са изградени върху огромна социална несправедливост. Малко са хората в богатите страни които изглежда разбират, че нямаше да имат високите „жизнени стандарти“, ако глобалната икономика не правеше възможно да вземат много повече от полагащия им се дял от световните ресурси и да отнемат от хората в Третият Свят техният справедлив дял.
Това са неизбежни следствия от икономическа система, в която се прави това, което е най-печелившо за малцината притежаващи капитал, вместо да се прави това, което е най-необходимо за хоратаили техните екосистеми ( в бележка 3 можете да намерите детайлен критичен анализ на икономиката).Проблемът на Третият Свят никога няма да бъде решен, докато позволяваме на тозиикономически принцип да решава развитието и да поднася по-голямата част от световните блага на богатите. Конвенциалното развитие налагано на Третият Свят може да бъдеразбирано като форма на узаконено ограбване.
Несправедливият дял от световните блага, който ние в богатите страни получаваме, не се дължи само на начина по който работи световната икономика. Богатите страни влагат големи усилия във вземането на контрола върху ресурсите и пазарите на другите.Трябва да признаем, че богатите страни имат и контролират империя.Те подкрепят диктаторски и брутални режими, които се съгласяват да управляват в техен интерес, те позволяват и фактически се замесват в тероризъм, те организират преврати и покушения, те нахлуват, нападат и убиват хиляди невинни хора, за да подсигурят че режими и региони ще се придържат към икономическите политики и политиките на развитие, които допадат на богатите страни ( за по-широко докуметиране на природата и функционирането на империята вижте бележка 4).
Няма да бъде възможно задоволително развитие за Третият Свят, докато богатите страни не спрат да ламтят за много повече от техният справедлив дял от световните ресурси, докато развитието и разпределянето не започнат да бъдат решавани според нуждата, а не от пазарни сили и стремеж към печалби, и следователно докато не развием много по-различна глобална икономическа система.Това означава огромни и радикални структурни промени в богатите страни, към по-прости стандарти на живот и към икономика, която е насочена да посреща нуждите, а не да максимализира печалби.
Глобализация.
През 70-те години на XX век ние влязохме в период, в който всички тези проблеми се ускориха значително благодарение на глобализирането на икономиката.Големите корпорации и банки прокараха огромно преструктуриране на икономиката, като по този начин пометоха контролът, който преди не им позволяваше достъп до по-големи бизнес възможности, пазари, ресурси и евтина работна ръка. Най-висшият, свещеният принцип сега е „да бъдат освободени пазарните сили“. Това прави възможно транснационалните корпорации да идват и заграбват повечето от бизнесите, ресурсите и пазарите, които местните хора преди са притежавали, и да насочват „развитиетото“ към това което им допада, вместо към това, което е необходимо за повечето хора.
Глобализацията елиминира порядъците, които преди гарантираха, че многото малки хора имат възможността да продават, работят и развиват занаяти и че местните ресурси като земята ще произвеждат тези неща, от които хората имат нужда. Сега корпорациите са упълномощени да превземат всички тези възможности за повишаване на техните продажби. И последвалото главоломно нарастване на богатството на супер-богатите не е изненадващо.
Глобализацията в същността си е едно гигантско превземане на икономически блага, което е извършвано от големите корпорации и банки, едно внезапно и шокиращо арогантно заграбване, което поднесе значително увеличаване на доходите на малцината собственици на капитал и на високо квалифицираните професионалисти и технократи, които им прислужват, докато имаше катастрофално въздействие върху животът на повечето от бедните хора в света ( в бележка 5 можете да намерите по-широко документиране на въпроса).
Загубата на социална сплотеност и на качествен живот
В допълнение към изложените по-горе екологични и ресурсни проблеми, в най-богатите странипретърпяваме ускорено разпадане на обществото и понижаване на качеството на живота. Това е резултат от триумфа на неолиберализма, който направи максимализирането на паричното богатство и на бизнес оборота във пазара най-висшите цели на обществото. Много хора не могат да се снабдят със задоволителен дял от благата, със работа и ресурси, и им се налага да работят повече, във по-стресиращи условия на труд. Много хора биват изхвърлени като „изключени“. Не е изненадващо, че днес има много злоупотребяване с наркотици, престъпност и разпадане на обществото, или че депресията днес е едно от най-разпространените заболявания. Обществените институции като болници, университети и обществен транспорт биват лишавани от достатъчно средства. Малко или изобщо не се инвестира в развиване на общностни или кооперативни институции.
Отношенията в обществото стават все по-себични и зли. Все повече хора вярват, че бъдещето ще бъде по-лошо от настоящето. Неолибералната доктрина проповядва, че всички трябва да се конкурират помежду си като егоистични индивиди за колкото е възможно повече богатство, когато здравомислещият начин по който хората се свързват помежду си е коопериране, споделяне, даване и грижа.
Голяма част отвсичко това се дължи на факта, че на пазарите е позволено да бъдат доминиращият решаващ фактор за това какво се случва в обществото. Пазарните сили прогонват добрите обществени ценности и поведения, защото са ангажирани само с това индивидите да се конкурират помежду си за да максимализират личният си интерес. Те не позволяват възможност за даване, за щедрост иза грижа за общото добруване.
Не е възможно да постигнем добро общество ако не се погрижим моралността, справедливостта, общото добруване и екологичната стабилност да станат най-важните фактори, които решават каквоще се случва. Това означава, че какво ще се прави не трябва да бъде решавано от какво ще максимализира печалбата в пазара за тези които притежават капитал и също означава, че е необходимо да има много обществен контрол и регулация върху икономиката.
Заключения за глобалната ситуация
Твърдението изложено до тук е, че начинът ни на живот в богатите страни е грубо неустойчив и несправедлив, и неизбежно разрушава качеството на живота ни. Някои от основните линии и твърдения изложени дотук означават, че би трябвало да опитаме да намалим с 90% или повече нашата консумация на ресурси на глава от населението. Това няма как да бъде направено без огромни и радикални промени към нови системи.
Критичният момент тук е, че проблемите не могат да бъдат разрешени в едно консуматорско-капиталистическо общество. Източникът на проблемите е точно това общество.Например когато имаме икономика на растежа, която неизбежно произвежда проблемът за изчерпването на ресурсите и унищожението на естественият свят. Едно устойчиво общество трябва да има икономика с нулев растеж. Ако позволим на пазарните сили да решават какво се произвежда, как се разпределя, каква е размяната и развитието, ние неизбежно ще лишим повечето хора от техният справедлив дял.
Едно справедливо общество трябва да позволи на нуждата, а не на печалбата или пазарните сили, да решава как ще се разпределя и какво ще е развитието. Често пренебрегван е фактът, че не е възможен мирен свят, ако всички се стремим към все по-голямо охолство и все по-голям БВП, и следователно се конкурираме все по-ожесточено за ресурси. „Ако искате охолство, тогава трябва да се въоръжите тежко.“ Тези проблеми могат да бъдат решени само чрез промяна към много по-различно общество.
Въпреки всичко тези важни критики не биват признавани. Това, с което си имаме работа тук е проблем с идеология, едно упорито само-измамване и отказ да бъдат подложени на съмнение прославяните ценности. По-горният общ анализ на нашата ситуация е разгласяван от учени и други вече 40 години, но е почти невъзможно да бъдат накарани хората да обърнат внимание. Политици, бюрократи, учители, журналисти, икономисти и обикновени хора категорично отказват дори да помислят за възможността обсесисята ни от охолен живот и икономически растежда е основната причина за нашите проблеми и че тя трябва да бъде изоставена.
Алтернативата: Пътят на Простота
Ако горните твърдения са валидни, тогава някои от колючовите принципи на едно устойчиво общество стават ясни (за по детайлен анализ вижте бележка 6).
– Материалните стандарти на живот трябва да бъдат далеч по-малко охолни. В едно устойчиво общество употребата на ресурси на глава от населението трябва да бъде много малка частица от това, което е по настоящем (в Австралия).
– Трябва да съществуват предимно малки по размер, в голяма степен само-достатъчни местни икономики.
– Трябва да съществуват предимно кооперативни системи и системи на демократично участие, чрез които малки общности ще контролират собствената си дейност, без да зависят от международни и глобални икономики.
– Трябва да бъде развита една много по-различна икономическа система, такава която е изцяло под обществен контрол, която е насочена към посрещане на нужди, а не към максимализиране на печалби, която не е движена от пазарни сили и е с никакъв растеж.
– Това няма да бъде възможно без радикална промяна на ценностите -далеч от конкуриране, егоизъм и алчност, и към коопериране, участване, даване и удовлетворение от не-материални неща.
Последващата разработка е изложение на причините, които ни дават възможност да мислим, че ще бъде лесно да преминем към Пътят на Простотата – ако искаме; че това ще елиминира главните глобални проблеми и че ще ни освободи от консуматорско-капиталистическата безскрупулна надпревара, и ще ни снабди с високо качество на живота.
По-прости начини на живот
Да се живее по-просто не означава мизерия и труден живот. Означава фокусиране върху това какво е достатъчно за комфорт, хигиена, ефективност и т.н. Повечето от нашите основни нужди могат да бъдат посрещани чрез доста прости и изискващи малко ресурси инструменти и начини, противоположно на луксът, високите цени и отпадъците, които биват взети за даденост и идолизирани в консуматорското общество.
Да се живее по начини, които минимализират употребата на ресурси, не трябва да се разглежда като тягостна жертва, която трябва да бъде направена, за да спасим планетата. Тези начини могат да станат важни източници на задоволство от живота. Би било добре да започнем да виждаме като приятни дейности като градинарство, пестене на ресурси, правене вместо купуване, компостиране, поправяне, приготвяне на компоти, подаряване на старите неща, удължаване на живота на нещатаи подържане на продуктивна и относително само-достатъчна домакинска икономика.
В допълнение ще има много източници на интересни дейности и забавления в местната общност, които ще изискват малко ресурси, като занаяти, доброволчество, празненства, концерти и фестивали.
Местна само-достатъчност
Трябва да развием колкото е възможно повече само-достатъчност на национално ниво – на ниво домакинство и особено в кварталите, селата, малките градове и на местно регионално ниво – което ще означава много по-малко международно търгуване. Нужно е да превърнем нашите по настоящем безплодни квартали в оживени икономики, които да произвеждат повечето от това, от което се нуждаят, с местни ресурси. Те ще съдържат много на брой малки предприятия, като например местната пекарна, което ще даде възможност на повечето от нас да отиваме на работа с велосипеди или пеша. Повечето от нашите мед, кухненски съдове, зеленчуци, мебели, плодове, риба и домашни птици могат да идват от домакинствата и предприятия в задните дворове, които ще се занимават със занаяти и хоби производства. Много по-удовлетворяващо е да се произвежда по занаятчийски начин, отколкото по индустриален начин.Ще има много на брой малки предприятия навсякъде във и близо до селищата, някои ще бъдат кооперативни, други могат да бъдат частно притежвани. Те ще произвеждат за местна употреба, а не за износ от района.
Много на брой малки зеленчукови и овощни градини могат да бъдат създадени навсякъде в кварталите и градовете, например на териториите на изоставени фабрики и близо до железопътни линии. Произвеждането на храната близо до мястото където живеят хората ще даде възможност всички хранителни вещества да бъдат рециклирани обратно в почвата чрез животни, компостиране и събиране на газ от отпадъците. Зърнени и млечни продукти могат да идват от места близо до градовете. Месото ще идва главно от малки животни като птици, зайци и риба, но не от говеда.Няколко овце ще пасят овощните градини и горите, за да ни снабдяват с вълна.Качеството на храната ще бъде много по-високо, отколкото е сега.Почти няма да има никакви опаковки и ще има много малко нужда от хладилници или от транспорт на храна.
Добре би било да превръщаме една къща на всяка улица във квартална работилница, също и склад за рециклиране, място за срещи, място за занаяти, галерия за изкуства, склад за инструменти, място за обменяне на излишъци и библиотека. Тъй като ще има много по-малка нужда от транспорт, бихме могли да разкопаем много шосета, като така ще увеличим значително площа на обработваема земя в градовете, която ще можем да ползваме за комунални градини, работилници, езера, гори и т.н. Голяма част от нашите квартали могат да станат пермакултурна джунгла, гора от ядивни насаждения, претъпкана с дълготрайни, до голяма степен самоподържащи се продуктивни растения, като плодови дървета и дървета с ядки. Особено важно ще бъде да постигнем високо ниво на местна енергийна само-достатъчност, чрез употреба на алтернативни технологии и възобновими източници на енергия.
Много видове животни ще живеят в нашите квартали, като например цяла рибовъдна индустрия в изкуствени водоеми и езера. В допълнение много материали могат да идват от комунални сечища, плодови гори, бамбукови насаждения, езера, ливади и т.н. По този начин ще развием комуналността, общностната земя и ресурси, от които всички могат да вземат храна и материали. Дървесината необходима за производство на мебели може да идва от тези гори, чрез един малък циркулярен трион, поставен в един бивш паркинг за коли. Малки глинени ями биха могли да доставят глина за съдове иза тухли.
Това ще бъде една среда, която ще предлага много средства за отдих. В кварталите понастоящем няма много какво да се прави по отношение на свободното време и затова много пари и енергия биват изразходвани за купуване на забавления. Алтернативният квартал ще бъде пълен със познати хора, с малки предприятия, с общи проекти, театрални клубове, животни, градини, ферми, гори и алтернативни технологии и следователно с много интересни неща за наблюдаване и правене. Всеки квартал има изобилен и неупотребен потенциал от ресурси за култура като комедианти, актьори, артисти, музиканти, автори на пиеси, акробати, жонгльори и танцьори. Понастоящем повечето американци гледат телевизия по 4 и повече часа на ден. Виждате ли колко голям продуктивен капацитет ще впрегнем, за да обогатим нашите квартали (Долгоф, 1973, обяснява начина по който благоприятните ефекти се увеличават, когато Испанските Анархистки колективи вкарват в действие неизползваните ресурси). В следствие хората ще бъдат по-малко склонни да пътуват през Събота и Неделя и през празниците, което много ще намали националният въглероден отпечатък и консумацията на енергия.
Повече комуналност и кооперативност
Трябва да споделяме повече неща. Можем да складираме няколко работни стълби, електрически бормашини и т.н. във кварталната работилница, вместо всяка къща да има свои. Можем да участваме в различни доброволни дежурства, комитети и групи за доброволна работа, за да вършим по-голямата част от работата по отглеждането на децата, грижите за болните,основното образование и грижата за възрастните и за хората, които не могат да се грижат за себе си. Също ще извървъшваме повечето от функциите, които сега общините извършват вместо нас, като подържането на нашите паркове и улици. Следователно ще се нуждаем от много по-малко бюрократи и професионалисти, като по-този начин ще намалим количеството доходи, от които бихме се нуждаели за да плащаме за услуги и данъци (Испанските Анархисти са управлявали цели градове без никаква бюрокрация, чрез много граждански комитети и асамблеи). Особено важни ще бъдат групите за доброволна работа, които ще строят и подържат пространствата на общността, ядивните гори, енергийните и водни системи.
Новата икономика
Няма никакъв шанс да постигнем тези промени, ако запазим настоящата икономическа система. Основната грижа на една задоволителна икономика ще бъде просто да прилага наличният местен продуктивен капацитет, за да бъде произвеждано това, от което всички хора се нуждаят за добър живот, с колкото е възможно по-малко затруднения, употреба на ресурси, работа и отпадъци.
Очевидно е, че ще трябва много по-малко производство и консумация да се случват и ще трябва да има нулев растеж. Пазарните сили и стремежа към печалба може и да имат място в една приемлива алтернативна икономика (преводачът изобщо и по-никакъв начин не e съгласeн с това твърдение, бел.прев.) , но на тях не може да им бъде позволено да продължат да бъдат главният решаващ фактор в икономическите дела.
Основните икономически приоритети трябва да бъдат решавани според това какво е желано от обществото (което ще бъде решавано демократично, главно на местно ниво чрез асамблеи с демократично участие, а не диктувано от големи и далечни бюрокрации – това, което не искаме е централизиран, бюрократичен, авторитарен „социализъм“ на голямата държава). Но голяма част от икономиката може да остане във формата на (внимателно контролирани) частни предприятия, движени от малки фирми, домакинства и кооперативи, но само при условие че техните цели няма да бъдат максимализиране на печалби и растеж.Целите на предприятията ще бъдат да снабдяват техните собственици и работници със задоволителни средства за живот и да снябдяват града с нещата, от които се нуждае.Пазарни сили могат да оперират в контролирани сектори.Например може да има местни пазарни дни, позволяващи на отделни хора и семейства да продават малки количества от градинското си и занаятчийско производство.
Новата икономика трябва да бъде в по-голямата си част съставена от много на брой малки иместни икономики, за да бъдат повечето неща от които се нуждаем произвеждани близо до мястото където живеем, от местни почви, гори и ресурси, от местни занаятчии и работници. Неща като хладилници и готварски печки ще идват от регионални заводи. Много малко неща, като например стомана, ще бъдат транспортирани на далечни разстояния и много малко ще бъде внасяно от други страни, може би компютри и високо-технологична медицинска екипировка.
Голяма част от новата икономика няма да използва пари. Много стоки и услуги ще бъдат „безплатни“, снабдявани от общността и от кооперативи, които са движени от нашите доброволни комитети и доброволни работнически групи, ще ги получаваме чрез бартер и чрез подаряване на излишества. Ще имаме градски банки и инкубатор за занаяти, които ще ни направят способни да създадем предприятията от които се нуждаем, чрез безлихвени заеми и субсидии (в икономика на нулев растеж не може да се плаща и съществува никаква лихва, това е краят на по-голямата част от финансовата индустрия!).
Когато елиминираме огромното количество от ненужно производство, и преместим останалата част във задни дворове и местни малки предприятия и кооперативи, и във не-паричният сектор на икономиката, тогава ще стане възможно да живеем добре с много малък паричен доход и следователно да работим много по-малко. За повечето от нас ще е необходимо да работим за пари в кантора или масово производство само ден или два през седмицата. Можем да прекарваме другите пет или шест дни в работа или забавления в квартала, правейки много разнообразни, интересни и полезни неща всеки ден.
Безработицата и бедността лесно ще бъдат елиминирани (във израелските Кибуци няма никакви). Нашите квартални комитети за координация на работата ще гарантират, че всеки който иска работа, ще получи дял от работата която трябва да се свърши. Много по-малко работа ще трябва да бъде вършена в сравнение с настоящето (в консуматорското общество може би работим 3 пъти повече от колкото е необходимо!). Няма да позволим някой да остане без препитание. Ще има много кооперативи, които ще бъдат групи от хора с общи нужди, например за грижи за децата, за строене на къщи, пчеларство, те ще се събират заедно за да споделят идеи, труд и добра воля и ще създават и движат нещата. Кооперативите са много по-ефективни и продуктивни от частните фирми. Градът ще помага на кооперативите да доставят необходимите стоки, като ползват труда на доброволните работници и безлихвени заеми.
Така централна за Пътят на Простотата е нуждата обикновените хора на градът или квартала колективно да вземат контрол върху съграждането и управлението на нашите собствени местни икономики, които ние ще движим чрез процес на демократично участие и рационално вземане на решения, за да удовлетворяваме много нужди. Ще управляваме нашата икономика в наша полза. Ще се фокусираме върху това какво е задоволително, а не върху какво ще максимализира богатствата или ефективността. Всички тези елементи се противопоставят на природата на нормалната икономика.
Разбира се не е възможно директно да преминем към такава икономика.Тя ще трябва да бъде развивана бавно от скромни инициативи, от малки групи във съществуващите населени места (вижте по-долу). Това, което ще правим е да създаваме Икономика Б, която ще гарантира, че ние всички можем да имаме добър и сигурен живот, защото ще ни прави способни да се снабдяваме с това което е потребно, без значение какво се случва с националната или международната икономика.
Управление и политика
Политическата ситуция ще бъде много различна от настоящата. Ще (трябва) да има истинска демокрация на участието на всички.Това ще бъде направено възможно чрез малкият размер на мащаба и ще бъде жизнено необходимо. Големи централизирани правителства не могат да управляват нашата малка локалност.Това могат да правят само хората които живеят в нея, защото те са единствените които разбират местните условия, знаят какво най-добре ще расте тук, колко често има слана, как мислят местните хора, какви са традициите, какви стратегии ще работят и няма да работят на местна почва и т.н.Те трябва да правят планирането, да вземат решенията, да движат системите и да вършат работата. Във всеки случай в идващата ера на интензивна оскъдица няма да можем да си позволим професионално правителство.И най-вече града няма да работи добре ако хората не допринасят доброволно, не работят с удоволствие и нямат контрол върху ситуацията. Тези условия са несъвместими с централизиран контрол.
Всички хора в града ще вземат важните решения които засягат нашите малки райони, на редовни общи срещи на града ( Испанските Анархисти бяха способни да организират и координират големи и широки регионални икономически функции чрез градски асамблеи и комитети, без каквито и да е платени политици или бюрокрации).
Така нашата интензивна зависимост от нашите местни екосистеми и социални системи също ще трансформира радикално нашата политика. Фокусът ще бъде върху това да разбираме какви политики ще работят най-добре за градът и района. Политиката няма повече да се отнася за индивиди и групи конкуриращи се да вземат това, което искат от централното правителство. Ще има мощни стимули за много повече колективистична перспектива, за намиране на решениято от които всички са доволни, защото ще сме силно зависими от добра воля, загриженост за общественият интерес и жажда за допринасяне.Най-вече целта ще бъде да намираме политиките, които са най-добри за града и района, защото ние като индивиди живеем добре само ако нашите райони процъфтяват. Без този комунален климат хората няма добросъвестно и енергично да се включват в комитети, доброволни работни колективи, празненства и градски асамблеи. Ситуацията следователно ще трябва да ни прави по-склонни да откриваме и правим това, което ще допринася за градската солидарност и сплотеност.
Най-важните правителствени институции ще (трябва да) бъдат доброволни комитети, градски асамблеи, директно участие във вземане на решенията и особено неформални публични дискусии във всекидневни ситуации. В една здрава самоуправляваща се общност основните политически процеси се случват чрез дискусии в кафенета, кухни и градски площади, защото това са местата където проблемите могат да бъдат бавно анализирани, докато се намери най-доброто за всички решение, което бива признато от всички. Дали една политика работи добре ще зависи от това доколко всеки е доволен от нея. Консенсусът и ангажирането най-добре се постигат чрез бавен и понякога тромав процес на формално и неформално обсъждане.Така политиките отново ще бъдат изработвани чрез участие на всички и ще бъдат част от ежедневният живот на всеки гражданин, както е било в Древна Гърция. Това не е въпрос на избор, трябва да правим нещата чрез демократично участие и кооперативност, или правилните решения за града няма да бъдат намирани и хората няма да „притежават“ решенията, и няма да дават най-доброто от себе си, за да ги накарат да заработят.
Вземете под внимание, че тези критични промени трябва да бъдат направени в икономическите, географски и политически структури и системи. Те не могат да бъдат постигнати само когато индивиди променят начина си на живот.
Новите ценности и мироглед
Най-големите и най-трудни промени ще трябва да бъдат промените на мирогледа и на ценностите. Настоящата посветеност на индивидуалистично конкуриране за охолно-консуматорски „жизнени стандарти“ и на безкрайно увеличаване на богатствата трябва да бъде заменено със силно желание да се живее просто, кооперативно и само-достатъчно, и със грижа за общото добруване. Само когато алтернативните ценности и източници на задоволство, които противоречат на тези на консуматорското общество, станат най-важният фактор мотивиращ хората, само тогава Пътят на Простотатата може да бъде постигнат.
Очевидно изгледите настоящото общество да направи такава огромна промяна на мирогледа не са никак добри. Въпреки това обаче, идващата ера на интензивна оскъдица ще разтърси хората и ще ги принуди да погледнат в лицето проблемите. Много е вероятно да осъзнаем, че качеството на нашият живот и наистина нашите шансове да оцелеем ще пострадат, ако не заживеем простовато и кооперативно, в името на общото добруване. Ако можем да съградим новите общности, нашият живот във общност ще изисква и възнаграждава тези по-добри ценности и поведения.
По-високо качество на живота
Хората, които работят за Пътят на Простотата нямат съмнение, че качеството на живота за повечето от нас ще бъде много по-високо, отколкото е понастоящем. Ще притежаваме по-малко материални неща и ще имаме много по-малки парични доходи, но ще има други мощни източници на задоволство от живота.Те ще включват много по-релаксиран начин на живот,тъй като ще ни се налага да работим относително малко време за пари, ще имаме разнообразна, приятна и ползотворна работата за вършене, ще живеем в една подкрепяща ни общност, ще даваме и ще получаваме, ще отглеждаме част от нашата собствена храна, ще подържаме живота на старите си дрехи и уреди, ще движим изискващо малко ресурси и ефикасно домакинство, ще практикуваме изкуства и занаяти, ще участваме в комунални дейности, ще имаме богат културен живот, включващ местни фестивали, представления, изкуства и празненства, ще участваме в упралението на собственият ни район, ще живеем в приятна среда, включваща ферми и градини и ще бъдем напълно защитени от безработица и бедност, от болести и през годините на старост. Особенно ценно ще бъде спокойствието, което ще ни дава съзнанието че не допринасяме за глобалните проблеми чрез свръх-консумация. Забележете, че нашият главен източник на качество на живот ще бъдат общността. Личната ни частна собственост и богатство ще бъдат от малко значение.
Това , което ще бъде важно, е дали живеем във културно и екологично богато общество, със много невероятни артисти, магически места за пикници и фестивали.
Да изоставим модерните технологии?
Трябва да бъде подчертано, че Пътят на Простота ще позволи да задържим всички високо технологични и модерни средства които са желани от обществото, например в медицината, проектирането на вятърни мелници, електроника, обществен транспорт и домакински уреди. Ще продължим да имаме национални системи за някои неща, като железопътен транспорт и телекомуникации, но по никакъв начин в техният настоящ мащаб. Ще имаме много повече ресурси за наука, изследвания, образование и изкуства отколкото имаме по настоящем, защото ще сме престанали да разхищаваме толкова много ресурси за ненужни изследвания и производство, като оръжия, рекламиране, като повечето самолети, кораби и пътища, комерсиални развлечения, небостъргачи, опаковки, мода, елктронни игри…
Работа за прехода
Ако твърденията дотук са в основата си валидни, тогава нямаме друг избор освен да започнем да работим за преходът към видът алтернативи, които бяха начертани по-горе, във богатите и бедни страни. Как бихме могли най-добре да се захванем с това?
По-долу излагам някои размишления за процесът на преход, последвани от предложен наръчник за практическо действане. Изгледите да постигнем такъв голям преход не са добри, като се вземе предвид, че доминиращата обсебеност от охолство и растеж се е окопала дълбоко в Западната култура, и като се вземе предвид факта че не останава много време.
Преходът няма да бъде воден от правителства. Техният най-голям приоритет винаги е максимализиране на бизнес оборотът и също те трябва да отговарят на общественото искане за повишаване на „стандартите на живот“. Промените в необходимият размер могат да дойдат само чрез усилията на обикновените хора,които ще имат за цел да демонстрират на хората желателността на идеята да се тръгне по Пътят на Простотата там, където живeем. Новите начини могат да бъдат съградени само във съществуващите населени места от хората, които живеят в тях. Правителствата няма да направят това вместо нас и не биха могли да наложат новите пътища, дори и ако искаха. Трябва да има разбиране, добросъвестност, добра воля и радост от новите пътища от страна на обикновените хора, принудата не може да направи тези неща.
Няма да се случи значителна промяна, докато рафтовете на супермаркетите са пълни със стоки. Само когато хората бъдат разтресени от нещо като например сериозна петролна оскъдица, само тогава ще започнат да се съмняват във консуматорско-капиталистическото общество.
Главната цел, главната проблемна група, основният прогресивен блок не са корпорациите или капиталистическата класа.Те имат тяхната власт защото хората им я подаряват. Ключът към прехода са обикновените хора. Ако те могат да видят Пътят на Простотата като предпочитаем, тогава консуматорско-капиталистическото общество незабавно ще колабира. Проблемът следователно е идеологически, т.е. проблемът е да помогнем на хората да разберат, че консуматорско-капиталистическото общество е неприемливо и че има много по-добра алтернатива.
Най-ефективният начин да направим това е като работим тук и сега, във населените места в които живеем, за да създаваме елементите на новото общество. Нашата най-важна цел в тази работа би трябвало да бъде да промененяме мисленето на хората в градовете и кварталите, така че да разберат защо радикалният преход има смисъл.
През последните 20 години много хора по света започнаха да градят, живеят във и експриментират със нови селища от вида какъвто е необходим, първоначално в движението на Еко-Селата и по-късно в движението на Градове на Прехода (Бележка 7). В настоящият момент най-ценното, с което могат да се заемат социалните активисти, е да опитват да правят това, което би придвижило градовете и кварталите, в които живеят, към целта да станат самоуправляващи се местни икономики.
Сривът на консуматорско-капиталистическото общество ще принуди хората да развият нови малки и местни икономики, без значение дали това им харесва или не. Местни ферми, работни места и т.н. ще започнат да възникват, когато петролът започне да намалява и транспортът и пътуването станат твърди скъпи или просто невъзможни.
По настоящем много активисти работят върху „леко зелени“ проекти, които не могат да допринесат със нищо за прехода. Например да се работи за спасяване на китовете, за увеличаване на рециклирането или за спиране на изсичането на гори…са добри каузи…но те не могат да направят нищо, за да ни придвижат към устойчиво общество, защото това изисква преход далеч от консуматорско-капиталистическото общество и повече рециклиниране няма да допринесе за тази цел.
Промяната ще бъде бърза, когато дойде. Проблемите в консуматорско-капиталистическото общество се засилват, така че ще става все по-ясно, че старата система вече не е способна да ни снабдява с необходимото. Ако успеем да се доберем до Пътят на Простота, ще постигнем промяната бързо.
Това може да бъде една много мирна революция…ако можем да накараме много хора да видят смисъла на преминаването към Пътят на Простотата. Богаташите и корпорациите няма да бъдат способни да ни спрат, ако достатъчно от нас решим да ги игнорираме и да съградим наша собствена местна система. Дори и ако вземем контрол върху правителството чрез изборен процес или преврат, принудата и насилието не могат да ни помогнат да постигнем съзнанието у хората, което е необходимо за да работят добре новите селища. Това обаче ще бъде революция, в която богатите ще бъдат принудени да напуснат сцената и вие ще бъдете принудени да не притежавате спортна кола…от новите условия и новите икономически правила. Да, преходът ще включва интензивен конфликт между класови интереси, но не е необходимо да включва насилие.
Не трябва да се мисли, че стратегията на прехода е да бъдат изграждани примери за подражание и да бъдат призовавани хората да променят начинът си на живот ( например да “ опростят живота си „) . Лесно е това да се разбере погрешно. Ключът към прехода е промяна на съзнанието, която ще доведе до усърдно отхвърляне на консуматорско-капиталистическото общество и одобрение на Пътят на Простотата…и най-добрият начин да работим за това е, като се гмурнем в процеса на съграждане на новите начини тук и сега. Това ще бъде най-добрата възможност да помагаме на хората близо до нас, за да сътворим новият свят.
Много важно достойнство на тази стратегия е, че тя дава на активистите, които са загрижени за планетата, най-добрата възможност да подържат моралът си и ентусиазмът си. Можем да практикуваме и да се наслаждаваме на аспекти на пост-революционното общество тук и сега.
Практическа стратегия
По-долу е демонстрирана една обща стратегия, въху която хората могат да работят в техните градове, квартали и села.
Формирайте Кооператив за Развиване на Общността (КРО). Малка група от хора се събират заедно във Кооператив за Развиване на Общността, целта им е да открият и организират местните неизползвани производителни ресурси от умения, енергия, опит и добра воля, за да направят способни хората да произвеждат някои отнещата, които са от основна потребност.
Създайте комунална градина и работилница. Най-обнадеждаващата първа стъпка за КРО е да създаде кооперативна комунална градина и работилница, в които участниците могат да работят заедно, за да произвеждат храна и други неща за собствена употреба. Особено важно е да бъдат привлечени хора със ниски доходи и безработни, давайки по този начин възможност на тези които са изключени от нормалната икономика, да станат отново икономически активни. Абсурдно е че в много градове, квартали и села много хора са принудени да живеят в бедност и безделие, когато биха могли заедно да произвеждат това, от което се нуждаят.
Можем да записваме времевият принос на всеки и това ще упълномощава хората да получат своят дял от произведеното (така създаваме наши собствени пари, вижте по-долу).
След това КРО ще търси други райони, в които може да бъде организирано кооперативно производство. Една начална възможност би могло да бъде да се организира ден за печене на хляб. Веднъж или два пъти в седмицата кооперативът може да произвежда повечето от хляба например, от който се нуждае и да продава една част от произведеното на външни хора, за пари. Друга начална възможност би могло да бъде да се организира работилница за поправка на мебели, велосипеди и уреди. Работилницата може да бъде и магазин, в който излишъците биват продавани. Акции за събиране в местноста могат да снабдяват работилницата със мебелби, уреди, части за велосипеди и играчки, които да бъдат поправяни и със материали за употреба в работилницата. Други възможни области на дейност могат да бъдат домашни ремоти и подръжка, продукция от разсадници, билки, отглеждане на птици и риба(в резервоари), на мед, шиене и поправка на дрехи, плетене, консервиране на плодове и зеленчуци, правене на пантофи, сандали, шапки, играчки, торби и кошове, поправка на автомобили и събиране на изхвърлена, но годна за ядене храна от магазини и супермаркети. Много услуги като грижи за деца и за възрастни хора могат да бъдат организирани, чрез записване на времевият принос (Системата на „Времевите Пари“, „The Time Dollar”).
Тези дейности също биха допринасяли с нематериални ползи,като опитът да бъдеш част от общност и да правиш нещо което си заслужава, и споделянето и развиването на умения. В идеалният случай градините и работилниците биха станали оживени комунални центрове със информация, рециклиране и места за среща и отдих. Специално време във седмицата може да бъде определено, в което всички ще се опитат да се събират за доброволна работа, последвана от вечеря, дискусии и социализиране.
Други функции. Не след дълго КРО могат да започнат да организират квартални и градскигрупиза доброволна работа,в началото може би само от време на време, но в даден момент трябва да започват да се случват във фиксирано време, които да имат за цел да развиват мястото по желани от тях начини, например да садят плодови дървета и дървета за ядки в местните паркове.
В даден момент КРО могат да се заемат със задачата да се заменят вносните стоки с местно производство. Процентът на консумирани вносни стоки в града или квартала обикновено е много висок. Когато стоките са произвеждани някъде другаде и са внасяни това означава, че работните места необходими за тяхното производство не са разположени в града, означава че парите изтичат навън от града, и означава че вие сте уязвими от проблемът дали има наличност от вносните стоки. Но преди всичко означава голям разход на енергия за транспорт. КРО трябва да търсят кои от внасяните неща могат да бъдат доставяни от местни кооперативи и фирми.
Вниманието на КРО трябва постоянно да бъде фокусирано върху важността на простият начин на живот, да правим сами нещата, домашното градинарство, поправянето и повторната употреба на нещата. Колкото по-малко стоки консумират хората, толкова по-малко ще е необходимо града да произвежда или внася. Групи по занаятчийство могат да бъдат създадени за да повишат домашното производство на много неща за домашна потреба. КРО могат да организират курсове, споделяне на умения и дни за демонстрация на градинарство, грънчарство, правене на кошове, дърводелство, консервиране, шиене, правене на сандали, плетене, кожарство, ковачество и др.Трябва да бъде подчертавана важността на домакинската икономика.
Един от комитетите в КРО ще работи за набавянето на „домашно приготвени“ равлечения, като редовни концерти, танци, посещаващи артисти, изложби на занаяти, дни за работа в градината и на полето, филмови вечери със дискусии, младежки клубове, арт галерии, дни за пикници, празненства и фестивали и много образователни дейности като беседи и дни за земеделие.
Това, което ще сме направили, е да изградим една Икономика Б, тази която все повече ще прави хората в нашите градове способни да се снабдяват с нещата от основна необходимост, като по този начин ще бъдат защитени от по-широката икономика.
Създаването местна валута може да играе много важна роля. Кооперативите могат примерно да заплащат работният принос в градината и др. със ваучери или купони, които ще печатат, като по този начин ще упълномощават тези, които ги получават да вземат част от произведенето.Тази схема може да включва магазини и други предприятия, което ще разшири диапазонът от неща, които участниците могат да получават със ваучерите които изкарват.
Вземете под внимание, че валутата която е създадена не е ключовият фактор. Това, което е от значение, е да бъдат направени способни хората които преди са бездействали да започнат да произвеждат и изкарват свой доход. Създаване на произвеждащи предприятия е важно, защото очевидно човек не може да получава пари с които да купува, освен ако не произвежда и продава нещо.По този начин е важно организации като КРО да създадат кооперативи, в които хора без работа или доход могат да работят. Новата валута не е нищо повече от счетоводно средство за отчитане колко души са допринесли и колко от произведенето имат право да получат.
Жизненоважната образователна функция на КРО. Задачата за повишаване на съзнателността.
Най-важните функции на КРО са свързани със повишаването на съзнателността. В началото само няколко души в квартала ще се замислят за проблемите, които дискутирахме тук. Основната задача на КРО не е да съгради тези нови начини, макар и това да е важно.Тя е да помогне на хората да развият идеите и ценностите, които ще ги мотивират да съградят новите пътища. Така КРО трябва да мислят продължително как да накарат хората да разберат глобалната ситуация, неприемливостта на консуматорско-капиталистическо общество, защо преходът е необходим и особено колко работещи и възнаграждаващи могат да бъдат алтернативите. Нещата, които градим в градината и работилницата, и дейностите които извършваме в мястото където живеем, ще бъдат нашите най-впечатляващи учебни помагала.
Трябва да бъде ясно от самото начало, че целта не е просперитет, както бива конвенционално дефиниран.Целта не е повишаване на „стандартите на живот“ на града, дефинирани чрез БВП на глава от населението.Не означава да се конкурираме по-ефективно в глобалната икономика и да привличаме повече доходи за района. Целта е да създадем Икономика Б, която ще направи способни града, квартала или района да осигуряват за себе си много от нещата и услугите които са от основна необходимост и ще осигури високо качество на живот за всички, чрез прости способи.
Най-вече всички ние трябва да помогнем на хората да разберат, че те не просто съграждат стратегии за оцеляване пред лицето на изчерпването на петрола, нито че приемат по-ниски „жизнени стандарти“ за да се справят със оскъдицата, нито че дават благотворителна помощ на изключените хора. Те трябва да стигнат до разбирането, че това което правят е изключително важно пионерско тръгване по пътищата, които ще трябва да станат норма, за да разрешим глобалните проблеми. Ще носим нашата скромност и самодостатъчност с гордост и ще покажем ясно, че сме заети с мисия за спасяване на планетата!
Заключение
Ако успеем да стигнем до един устойчив и справедлив свят, това ще означава че преходът не е бил воден от правителства, чиновници и корпорации.Той може да бъде започнат само от малки групи от обикновени хора, които са се заели със задачата да намерят начини как да започнат да придвижват техните градове и квартали към целта да станат високо самодостатъчни и кооперативни местни икономики. Ако искате да помогнете за спасяването на планетата, то това за сега е най-важният вид работа, с която можете да се заемете.
Вземете под внимание, че тази революционна дейност е позитивна, конструктивна и приятна. Работейки за революцията ние започваме да изучаваме и практикуваме идеалните пътища, които ще бъдат норма след като революцията бъде завършена.
Трябва да видим себе си като трудещи се бавно в течение на много години, за да създадем системата, от която хората във преобладаващата система ще се заинтересуват все повече, когато конвенционалната икономика все повече не успява да достави необходимото. Няма да се променят много неща докато проблемите не станат толкова остри, че да започнат да оказват влияние върху техните супермаркети. Идващото изчерпване на запасите от петрол ще ги разтресе достатъчно, така че ще започнат да ни забелязват!
И така,какво e най-важното, което активистите загрижени за глобалните проблеми трябва да направят? Да започнат тези Кооперативи за Развиване на Общността тук и сега.
Бележки:
- http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/06b.Limits.Long.html
- http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/D99.Dev.Rad.View.161005.html
3. http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/09c-Our-Economic-System.html
4. http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/10-Our-Empire.html For a large collection of documents on the topic see http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/DocsOUREMPIRE.html
5. For a more extended discussion see . See also documentation at http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/DocsGLOBALISATION.html
6. http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/12c-TheALT.SUS.SOC.long.htm
7. Global Ecovillage Website, http://gen.ecovillage.org/, Transition Towns website, http://www.transitiontowns.org/
8. Money, banking and local currencies. http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/Money&banking.html
Anderson, K., and A. Bows, (2009), “Radical reframing of climate change agenda”, Tyndall Centre, Manchester University, http://sites.google.com//com/sitt/cutcarbonemissions80by2020/drs-kevin-anderson-aclice-bows-tyndall-centre-re-uk-radical-reforming-of-climate-change-agenda
Beddington, J., (UK Chief Scientist), 2009, „World faces perfect storm of problems by 2030“, http://www.guardian.co.uk/science/2009/mar/18/perfect-storm-john-beddington-energy-food-climate
Climate Action Summit, (2009), „Canberra; target should be zero emissions by 2050, and 300ppm“. Arena Journal, Feb-Mar, 2009, 99, p. 2.
Dolgoff, S., Ed., (1990), The Anarchist collectives : Workers’Sself-Management in the Spanish Revolution, 1936-1939 ,Montréal, Black Rose Books.
Hansen, J., et al., (2008), “Target atmospheric CO2; Where Should humanity aim?”, The Open Atmospheric Science Journal, 2, 217 – 231.
Heinberg, R., (2008), Peak Everything, New Society.
Mason, C., (2003), The 2030 Spike: Countdown to Catastrophe, Earthscan.
Trainer, T., (2007), Renewable Energy Cannot Sustain A Consumer Society, Dordrect, Springer.
Trainer, T., (2008), “Renewable energy – cannot sustain an energy-intensive society”, http://socialsciences.arts.unsw.edu.au/tsw/RE.html
Weizacker, E. Von and A. Lovins, (1997), Factor Four, St Leonards, Allen and Unwin.
Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене 