Една кратка статия за основите на идеята за Анти-растежа ( Degrowth ). Хубавото на тази статия е, че в един кратък текст дава добро разяснение на идеята за анти-растежа (degrowth) и събира повечето теми, свързани с тази идея. Една доста подходяща статия за запознаване или изясняване на идеята за анти-растежа, както и за запознаване с важните неща, свързани с тази идея.
http://flag.blackened.net/af/org/issue67/decroissance_growth_and_degrowth.html
„Тревожеща реалност е фактът, че макар и от много години насам растежът в Западният свят се да се увеличава, една сериозна пропорция от населението става все по-зле, малцина са облагодетелствани, докато миниатюрен брой хора стават все по-сериозно богати.“
Това изказване беше направено през 1997 година от зеленият икономист Ричард Даутуайт, то открива неговата статия „Добър Растеж и Лош Растеж“, която дистилира положения от книгата му „Илюзията за Растежа“. Съществува ли обаче нещо такова, което може да бъде наречено добър растеж? Тази статия изследва идеята за икономически растеж и хвърля поглед върху разпространяването на интереса към идеята за анти-растеж (decroissance1) както сред реформисти, така и сред революционери във Франция2. Терминът decroissance може да бъде превеждан също и като „анти-растеж“, „премахване на растежа“, или „оттегляне“.
Икономическият растеж има централно значение в идеологията на модерният капитализъм. В капиталистките икономики растежът обикновено е свързан с индикатор, познат като Брутен Вътрешен Продукт, БВП, дефиниран като стойността на всички стоки и услуги, закупени в определен период. Казва се, че има растеж, ако тази стойност се увеличава. Повечето национални държави са обсебени от стремежа това да се случва година след година. Но този индикатор не казва нищо по въпроса дали изразходването на пари е било необходимо, или кой е изразходвал пари. Консумацията на каквито и да е стоки или услуги, нужни или ненужни, допринася за икономически растеж.
Никога преди не е било по-ясно, че растежът на икономиката е за сметка на благополучието на повечето хора и за сметка на самата планета. Повечето от нас нямат думата за това какво се произвежда от ресурсите на планетата, защото земята и средствата за производство са собственост на малцина. Акционерите в компаниите обикновено не се интересуват и със сигурност не са поощрявани да мислят за следствията от „добрата печалба“ от техните инвестиции. Идеята за консуматорът в развитите страни зависи също и от сериозното харчене, за каквото и да е, без грижа за разхищаването на енергия и сурови материали, или за условията на труд на хората, които произвеждат стоките или услугите. Всички консуматорски стоки, лансирани от маркетинга и рекламните кампании, допринасят за Брутният Вътрешен Продукт, без значение дали са нужни или не. Парите изразходвани за разрушаване на околната среда ( например рязането на дървета с цел печалба ) и дори парите изразходвани за почистване на нефтени разливи допринасят за този безумен измервател на парична стойност, тъй като всички те носят печалба на някого. За технологично напредналите национални държави воденето на война в чужбина е особено добро за растежа, защото означава изразходване на огромни количества пари за оръжия, които бързо остаряват ако не бъдат използвани и особено ако подсигурява, че техните корпорации ще вземат договорите за възстановяването след разрухата (какъвто е случаят с компаниите на САЩ и Великобритания в Ирак). Вътрешната несигурност в следствие на „войната срещу терора“ също е дар за икономиката, тъй като помага компаниите да продават технологии за наблюдаване, машини за вземане на пръстови отпечатъци, бази данни с идентификационна информация и т.н.
Голямата лъжа на свободният пазар е, че всеки е облагодетелстван от растежа, поради т.нар. ефект на „стичане-надолу“3. В действителност има увеличаваща се консумация при богатите и средните класи в развитите страни, докато ние другите, работници (или безработни ) в тези страни и бедното мнозинство в „развиващият се“ свят имаме достъп до много малко от световните богатства. Еколозите обичат да казват, че ако всички консумираме колкото САЩ, тогава ще са ни нужни няколко планети Земя, само за да произвеждаме достатъчно храна, без да вземаме впредвид необходимата енергия и ефектът от употребата на енергия върху глобалното затопляне. Казано по друг начин, „екологичният отпечатък“ на повечето развити страни и особено на техните големи градове, е много по-голям от размера на земната маса на тези страни. Само благодарение на произвеждането на храна в по-бедните страни и на необратимо разрушаване на околната среда, консумацията е толкова голяма в по-богатите страни. Ако богатите и средните класи в останалата част от света започнат да консумират в същият размер, тогава разрухата ще се увеличи значително (това е най-често срещаният страх относно Китайското и Индийското индустриално развитие).
Идеята, че ако страните станат по-богати чрез увеличаване на Брутният Вътрешен Продукт, тогава всеки ще бъде облагодетелстван, беше оспорвана от няколко икономисти през последните няколко десетилетия и някои от тях изработиха индикатори, алтернативни на БВП. Измерватели като Индексът на Устойчиво Икономическо Благоденствие (ISEW) опитват да уловят ефектите от незачитане на хората и околната среда в безкрайното търсене на по-големи печалби, допринасяши за растежа. Тези индикатори се опитват например да включат ефектите от безработица, причинена от автоматизиране на производствата на компаниите. Това, което тези нови измерватели показват е, че докато глобализацията помогна за увеличаването на растежа в богатите икономики, засвидетелствано от все по-висок и по-висок БВП, други индикатори като ISEW се понижиха рязко от 70-те години насам (дори в Австралия, Германия и Великобритания) и разликите в благосъстоянието на богати и бедни хора и богати и бедни държави стават все по-големи.
Във Франция decroissance (анти-растежът) е идея, която предизвиква значителен интерес напоследък. Тя идва от книгата на Николас Георгеску-Ройген „La Decroissance“ (1979г.)4, в която той пише за неговата теория за „биоикономика„. Излиза и един по-популистки двумесечен вестник „Decroissance“, издаван от Casseurs de Pub5, който атакува пакетирането на зеленчуци, бръсначите с пет ножчета, рекламирането на търговски марки в училища и коли (включително Формула 1), подобно на подхода на Adbusters.
Централната идея за decroissance, подобно на тази която породи нуждата от индикатори за устойчивост, е че вечният растеж на икономически индикатори като Брутният Вътрешен Продукт не може да бъде подържан от екосистемата на Земята. Тази идея има четири принципа:
1. Настоящата икономическа система зависи от ограничени ресурси; но суровите материали и енергията са фундаментално ограничени от научни принципи ( вторият закон на термодинамиката )
2. Икономическият растеж и екологичните последствия са тясно свързани.
3. Стоките и услугите произвеждани от икономиките не са единствените блага; качеството на живота (joie de vivre6), социалните отношения, равенството и справедливостта също са блага.
4. Компаниите не вземат под внимание нищетата на консуматорските продукти по отношение на качеството на живота.
Decroissance (смаляването) в такъв смисъл е преминаване от неустойчив икономически растеж към редуциране на паричният растеж, като в същото време се повишиват качеството на живота и други видове „благоденствие“. Decroissance означава скромен и прост начин на живот, и локализиране на производството и консумацията, като противодействие на глобализираната икономика. То се съчетава добре с възгледите за анти-развитие на зелени като Едуард Голдинг, основателят на списанието Ecologist, който доказва че икономическото развитие на страните от „третият свят“ в действителсност създава бедност за повечето от хората, които живеят в тях. Капиталистите виждат намаляването на бедноста като идващо от повишаване на покупателната способност, но това не казва нищо за въпроса кой във развиващите се страни харчи парите, направени от посредници в сделки с международни корпорации, от МВФ заеми или двустранни търговски договори с богати нации като САЩ, които винаги са придружени от тежки условия и изисквания. Дори самото понятие за „устойчиво развитие“ е развенчано от еколозите, особено сега когато то бива усуквано от правителства и международни компании, които искат да повярваме, че могат да решат екологичните проблеми на света чрез развиване на зелени технологии като хибридни коли, или чрез увеличаване на употребата на атомна енергия вместо на изкопаеми горива, без да бъде засяган икономическият растеж.
Възгледите на анти-растежа са предизвикателство за социалдемократите и марксистите, които твърдят че растежа е лош само когато се намира в неправилните ръце, че хората гладуват и са измъчвани от болести поради несправедливо разпределение. Всичко, което трябва да се направи, е да преструктурираме обществото и проблемът е решен! От друга страна, идеята за decroissance изглежда се присъединява към една негативна и дори катастрофална перспектива за света, подържана от други съвременни теории като „Изчерпването на Петрола„7, които предричат, че намаляване на скоростта на глобалното производство на петрол е неизбежно през следващите две десетилетия, което ще има огромно въздействие върху световната икономика. Джеймс Ловлок, леко смахнатият Британски учен със склонност към „Гайа“ учението, също вижда необходимостта от „устойчиво оттегляне“, но предупреждава, че нещата вече са толкова зле, че „цивилизацията“ ще трябва да планира защита срещу бедствията и оскъдицата, създадени от глобалното топене, които ще имат за следствие „племенни“ войни. Логиката тук е – най-добре да се приготвим да отказваме достъп на бежанци от Бангладеш, чиито земи са били наводнени, освен ако могат да предложат нещо полезно за „нашите“ Европейски демокрации, защото това би била единствената надежда за подържане на стабилност пред лицето на екологичен колапс.
Всичко това изглежда малко мрачно. Тогава защо социалните активисти във Франция сега са толкова заинтересовани от теорията за анти-растеж? Във Великобритания екологичните идеи и зелените активисти отдавна са ангажирани със радикалният дневен ред и голяма част от еко-движението премина в анархистките среди през 90-те години, още преди предсказанията за глобална катастрофа да влязат в мейнстрийма. Вероятно би било вярно да се твърди, че екологичното движение повлия на френските активисти по-бавно и се появи във време, когато глобалното затопляне и кризата за гориво са по-широко дискутирани. Анти-глобализационните сантименти във Франция са отчасти отговор на заплахи за вътрешната икономика, като натиск от Световната Търговска Организация да бъдат премахнати субсидиите за земеделието, които подкрепят мастното производство на храна (обсъжданията във СТО не постигнаха съгласие, защото САЩ и Франция не искат да премахнат своите ). В такъв случай не е изненада, че Жозе Бове, фермерът който стана медийна икона в следствие на неговият анти-McDonalds и анти-СТО активизъм, е също подръжник на анти-растежът.
От друга страна голяма част от Британското екологично движение все още не е осъзнало нуждата от не-държавни решения и понякога е доста индивидуалистично, и морализаторско. Един важен аспект от възгледите на Френските активисти за анти-растежът е, че да се живее „по-полека“ не трябва да се равнява на остеритет и съкрушителен морализъм, те „не искат да видят тоталитарно управление на анти-растежа, движено от нови Зелени Кхмери“, една отпратка към смазващият комунистически контрол в Камбоджа. От „одеждите на монахиня можем да направим адски много стриптизьорски бикини“ казват те. Също така заявяват, че въпреки че е похвално, когато отделни хора вземат инициативата да живеят един по-екосъобразен живот, например като купуват продукти които не идват от далеч, това не е решение на свръх-консумацията и разхищаването на енергия, защото голяма част от тези е директен резултат от правителствени политики на военни, транспортни и земеделски разходи, всички те материално и енергийно интензивни. Правителствените кампании, които целят да ни накарат да пестим електричество и вода, са пълно лицемерие и желанието на средните класи за по-екологични и етични, но все пак водени от пазара икономически системи, е задънена улица.
Френските активисти също така пламенно се застъпват за анти-работата – работата не е само двигателят на голяма част от разхитителната консумация в нашето общество, но също е и неделима част от класовото разделение на нашето общество. Ние, въпреки че не сме против технологиите, подкрепяме създаването на по-прости уреди и инструменти, които няма да концентрират власт в ръцете на експертите. Ние също искаме да покажем как съвременните градове и транспортът са възникнали за да подържат капиталистките икономики, базирани на индустрия и търговия и как едно бъдещо общество би могло да бъде много по-добро. Това са добри причини да бъдем срещу сложните технологични така наречени решения за глобалното затопляне. Също е ясно, че изоставянето на интензивното животноводъство е единственият път към устойчиво производство на храна, тъй като месоядството изисква огромни площи земя, плюс храна и вода за животните. И нямаме никакво желание работници да управляват фабрики за мобилни телефони, ако не се нуждаем от мобилни телефони. Събирайки всички тези идеи заедно, логиката на революционният анти-растеж, ако съществува такъв, не се застъпва за бавно оттегляне, а за разрушаване както на работата, така и на икономиките такива каквито ги познаваме, включително индустриалните заводи и агро-бизнеса. В този смисъл наистина няма нищо, което може да бъде наречено „добър“ растеж. Класовата борба трябва да бъде централна за революционният анти-растеж, защото без нея можем да забравим, че имаме общи интереси с работниците и селяните в „ развиващи се“ страни като Индия и Китай и вместо това да бъдем измамени с лъжливи аргументи за свръх-популация, дори е възможно да се почувстваме заплашени, или даже морално оскърбени от ефектите на тяхната бърза индустриализация. Нужно да се концентрираме върху налагането на анти-растежа у дома, чрез отказване на работа и атакуване на основата на капитализма – притежаването на земята и ресурсите, и властта, която следва от това притежаване – и да създадем солидарност със работници в други страни, които се борят за по-добър живот.
1decroissance – смаляване, фр. Език.
2Идеята за анти-растежа се появява за първи път във Франция.
3The trickle down effect
4Точно от тази книга произхожда идеята за анти-растежа.
5Може да се преведе като „Трошачите на реклами“
6Радоста от живота, фр. ез.
7 “Peak Oil”
Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене 