Важна и доста информативна статия от Дейв Кинг, публикувана в The Occupied Times of London. Преводът е мой.
Ето и оргиналът на статията. http://theoccupiedtimes.org/?p=12365
Повечето дебати относна За и Против информационните технологии пропускат да зададат един основен въпрос: За какво служат информационните технологии? За да разберем информационните технологии и ефектите им върху обществото, трябва да изследваме техният произход. Това, на свой ред, изисква основно разбиране на системите, които създават технологии и тяхното отношение към капитализма.
Технокрация
През 17-ти век средновековната космология,която вижда светът като взаимосвързан организъм, е заменена от идеята, че светът е часовников механизъм. Философи като Франсис Бейкън и основателите на Кралското Общество ( Кралско Общество на Лондон за Подобряване на Естественото Знание, The Royal Society of London for Improving Natural Knowledge – бел. прев.) разработват експерименталният метод на модерната наука. Отчасти защото вече не виждат света като жив, тези автори развиват много ясно формулирана философия на доминация и контрол над природата чрез технологии.Машината става водещият идеал в западното общество.
Новият режим, който възникна тогава,може да бъде наречен Технокрация. Макар и да е във философско съответствие с капитализма, нужно е този режим да бъде разглеждан като отделна система.Това,което отличава нашата цивилизация от тези преди нея, е систематично прилагане на наука, в комбинация с капиталистки социални отношения.Названието „капитализъм“ е недостатъчно – ние живеем в технократичен капитализъм.
Технокрацията започва да действа самостоятелно 100 години по-късно, по времето на Индустриалната Революция. Макар и движена от икономическо-географски сили, Индустриалната Революция постави началото на много от аспектите на технократичната модерност: Контрол върху хората чрез контрол върху природата; Доминация над хората от машини и системи; Преместване на властта в тези, които господстват над техническото знание; Наблягане на ефективността и измерването – например налагане на часовниковото време; И едно идеологическо настояване, че този процес представлява „прогрес“ за всички.
Въстанието на Лудитите ( вижте статията „Лудити“ в http://bg.wikipedia.org/ , всъщност човек да се чуди от къде идва произхода на българската дума „Луд“, май от въстанието на Лудитите 🙂 ) може да бъде виждано като бунт не срещу машините, а срещу голямата Машина на Индустриалната Революция. Образът на назадничави селяндури, вироглаво съпротивляващи се срещу прогреса е история, написана от победителите. В Действителност Лудитите са трошали само тези машини, които са разрушавали техните занаяти и препитание.Тяхното мото е било да премахнат всяка машинария, която е била „пакостна за Общността“. Лудизмът е анти-технокрация, не анти-технология.
Към краят на 20-ти век идеологията на ненамеса в частната инициатива (laissez-faire капитализмът, или „свободният пазар“ бел.прев.)прави път на един безкомпромисен „мениджъриализъм“. На нивото на фабриката той е представен от „Научният Мениджмънт“ на Фредерик Уинслоу Тейлър (http://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_management) – машинен инженер, известен със изследванията си на индустриалната ефикасност и на работниците.Като разделя комплексни дейности, изискващи умение, на даден брой малки, повтарящи се и не изискващи умения дейности, Тайлъризмът постига не само дисциплинирането и подчиняването на работниците от „мениджмънта“, но също и трансформация на фабриката в една по-ефикасна интегрирана система.Централно по важност за този метод е било събирането на големи количества информация, които „мениджърите“ после са обработвали.
Информационната Революция
Както Франк Уебстър и Кевин Робинс твърдят в Times of the Technoculture, това е била първата Информационна Революция. Много преди информационните технологии тя създава образецът, който ще бъде следван през останалата част на 20ти век. В свят доминиран от системи ( мотото на Тейлър е било „В миналото човекът беше на първо място. В бъдещето, системата ще бъде на първо място.“), информацията е централно важна. Тя свързва елементите на не-механичните системи, били те компютри, заводи или на мегамашините – по израза на Люис Мъмфорд – т.е. широките бюрокрации, корпорациите, военните и т.н.
Визията на технократите доминираше над 20-ти век. В капиталистките страни ключова задача стана балансирането на предлагането и търсенето в икономиката. Научният маркетинг и рекламата, изискващи събиране на маси от информация относно потребителското търсене, се разпростираха. Тези маси от информация станаха кръвта на корпорациите, като накрая доведоха до разработването на първият компютър от Интернационални Бизнес Машини (IBM).
Информационните технологии, във формата в която ги разпознаваме днес, се появиха от военните нужди на Втората Световна Война и Студената Война. Тук за първи път се появи дисциплината Кибернетика (контролът на комплексни системи). Първоначално финансирана от армията на САЩ, развитието на Кибернетиката ( една по-усложнена версия на машинната парадигма) е движещата сила зад информационните технологии от втората половина на 20-ти век до днес.
Както Уебстър и Робинс отбелязват, през 60-те години на XX век индустриалната система на Фордизма (http://en.wikipedia.org/wiki/Fordism) беше изправена пред нарастващ критицизъм, поради нейната строгост и скованост.През 70-те и 80-те години се появи „Пост-Фордистката“ парадигма – когато компютрите започнаха да се разпространяват във всички аспекти на живота. Първо на работното място и после, с Майкрософт и Епъл, у дома. В хармония с по-гъвкавите и „по-умни“ форми на управление на комплексни системи, предлагани от Кибернетиката, тези технологияи изглеждаше да позволяват на хората да избягат от строгостта и сковаността на Фордисткият живот, и да изразяват своята индивидуалност и креативност.
Както сега стана ясно, те направиха възможна икономиката на „гъвкавоста“, на изолацията и несигурноста. Атомизацията и ерозията на съпротивата на работниците срещу капитализма, поддържан от информационните технологии, е пример за начина по който технологиите служат на фундаменталната логика на системата, която ги създава. Информационните технологии засилват и ускоряват мегамашината, каквото представлява нашето общество. Резултатът е не пост-Фордизъм, а хипер-Фордизъм. Един друг процес, който се появи и се разви през този период, за който информационните технологии бяха от първостепенна необходимост, е корпоративната глобализация. Тя изискваше компютри за управлението на данните и за комуникационните нужди на разширяващите се транснационални корпорации.
Информационните технологии отвориха обширни нови пазари на консуматорски джаджи, захранвайки нов двигател на натрупване на капитал.Те дадоха нов тласък на съществуващият процес на интензификация на капитала ( заместване на разходите за труд с машини). Този процес вече имаше солидно въздействие върху пазара на труда със серии от „възсатновявания от рецесии за сметка на работните места“. Понастоящем тази тенденция се ускорява, като Изкуственият Интелект и Роботиката вече упражняват въздействие върху работните места, например разпространяването на търгуването на борсата от компютърни алгоритме, вместо от хора.
Създаването на напълно прозрачен комуникационен режим (Интернет – бел.прев.), в който наблюдението на населението може да бъде автоматизирано, също беше важна придобивка за държавната-корпоративна система.Омни-присъствието на наблюдението беше характеризирано от Мишел Фуко като „паноптикум“ – по името на затворническата система, предложена от философа на Просвещението Джереми Бентъм, в която всеки затворник знае, че е под постоянно наблюдение и така се само-дисциплинира. Нужно е само да вземем в предвид, че данните на употребяващите Фейсбук биват събирани и изследвани от корпорации, и общото изоставяне на идеята за таен личен живот (privacy), за да видим ефектите от омни-присъствието на наблюдението.
Заключение
Развитието на информационните технологии е отговор на нуждите на трите главни сили на технократичният капитализъм: частният капитал, държавата и армията. Информацията е необходимата, същностната технология на технократичният капитализъм, за разлика от атомната, нано или биотехнологията, които са просто симпатични аксесоари.Информационната технология извира от централната логика на технокрацията – създаването на контрол и ред чрез систематично знание; и на капитализма – доминацията над физическият труд от интелектуалният труд, въплътен като капитал. Информацията е кръвта на системите и техният капитал.
Очевидно това не означава, че тези технологии нямат своите добри страни. Нито, че са покварени до безполезност от техните основни функции в системата. Просто е необходимо да си изясним какви са тези основни функции. Може би в едно пост-капиталистическо, пост-технократично общество ще се намери някаква употреба на информационните технологии. А междувременно, най-доброто,което можем да направим, е да последваме съвета, предложен от Генерал Лъдд в неговото наскорошно комюнике: МАРШ ОТ КОМПЮТРИТЕ И НА УЛИЦИТЕ! ( британски хумор – бел.прев )
Дейв Кинг е координатор на Luddites200, група която оганизира празненства по случай 200-та годишнината от въстанието на Лудитите, за да бъде отдадена почит на борбата на Лудитите и да бъде оспорен мита за тях.
http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/3.0/deed.en_GB
Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене 