от
Амори Стар, Мария-Елена Мартинез-Торес и Петер Росет
–––––––––––––––––––––––––
Демокрацията на участието е изучавана тук като отхвърляне на държавните процеси и като институция и културна част от социалните движения. Изследванията на демокрацията на участието при Запатистите в Мексико и Движението на Селските Работници Без Земя (MST) в Бразилия показват споделена от двете движения ангажираност с автономия и предпазване от демобилизиране на движенията чрез клиентилизъм и покровителство от държавни програми и политически партии. И двете движения наблягат на обучението по демокрация (опитът „да бъдеш управление“ ) и задължението да участваш в демократичните процеси. Детайлното изучаване на техните практики на управление може да бъде от помощ за общностите, които изграждат демократични движения на други места.
–––––––––––––––––––––––––
Анти-глобалистките или „Алтер-глобалистките“ (1) движения отхвърлят изборите, партиите и синдикатите – „тяхната основна организация не е насочена към вземане на държавна власт“ (Sthaler-Sholk, Vanden и Kuecker, 2007: 6). Тези движения, намирайки се във различни контексти, създадоха нови институции и практики. Критици твърдят, че понеже те толкова често отказват да се „занимават с въпроса за държавата“, могат да бъдат само тривиални и маргинални. Въпреки това обаче, макар и борбите, тактиките и идеологиите на движенията от цял свят да се различават и да са разнообразни, те се приемат взаимно в техните страст и посветеност на създаване на демократична сила тук и сега. Тяхното твърдение, завладяващо и предизвикващо спорове, е че една подчертано личностна демокрация на участието е отговорът на мизерията, създавана от капиталистката глобализация. Те също вдъхновиха политически практики по цял свят, като промениха дискурса относно източниците и структурите на социалната справедливост.
В това изследване ние се интересуваме от вътрешните демократични практики на най-силните от тези движения, защото техният проект е да създадат силата да решават сами своите проблеми и да правят това по демократичен начин. На мнение сме, че социалните движения по цял свят се интересуват да адаптират успешни практики към техните собствени контексти и жадуват за специфична информация как тези движения функционират. Също искаме и да потвърдим, че много форми на демокрация са активни и възможни и че отхвърлянето на неолибералната фантазия е придружавано от богата колекция от реално действащи алтернативи, и че измежду тях има истински демокрации.
Човек очаква политическата наука да предлага богата литература за разнообразните подходи към демокрация. Това обаче не е така. По-голямата част от изследванията на демокрацията са посветени на изучаване на политически партии, избори, и представителни/парламентарни системи. И наистина въпреки значителните антропологически свидетелства за тяхната честота, няма изложение на световните исторически практики на демокрация (вижте Clastres, 1987). Общностите на коренните жители, в храбър опит да спасят света от своите завоеватели, все по-често твърдят че техния начин на живот съдържа социалните и политически технологии, които са необходими за екологично здрави, разнообразни и имащи достойнство общества (Indigenous Peoples, 1999; Indigenous Peoples Kyoto Water Declaration 2003; Indigenous Peoples Council on Biocolonialism,n.d.).
Трудове които търсят по-обхватен възглед, почти винаги разбират демокрацията на участието като един вид консултации към вземането на държавни решения. По подобен начин в Латинска Америка „децентрализация“ означаваше не локализация на политическата власт, а начин да се отговори едновременно на натиска от финансови институции за премахване на държавни разходи и местен натиск за по-отчетни социални услуги. Всички форми на директна, съвещателна и децентрализирана демокрация които са обсъждани в такива трудове, са начини за участване в държавата. Демокрацията на участието като жизнена политическа практика, независима от държавата, рядко е сериозен предмет на научно внимание. Всяко изследване бива обезкуражавано от влиятелното отсъждане на Робърт Дал, че демокрацията на участието е просто неосъществима и като такава е глезотия (или, в най-добрия случай, ресурс) за социалните движения. Съществува широко разпространен песимизъм сред академичните среди относно капацитета на формите на участие да работят в голям мащаб, или да бъдат устойчиви в какъвто и да е бил мащаб.
Двата случая, обект на нашето внимание тук, нямат нужда от представяне. Запатистите от Мексико и Movimento dos Trabalhadores Rurais Sem Terra (MST, Движение на Селските Работници без Земя) (i) от Бразилия, са сред най-влиятелните социални движения от изминалите две десетилетия. Запатистите допринесоха с концепции и вдъхновение, които директно и видимо оформиха възникването на движението което се противопостави на глобалните срещи на високо равнище, също за възникване на колективни медии, на движения на коренните жители на Америките и локални движения в Северна Америка и Западна Европа.
MST имаше централна роля за изграждането на ефективно и отчетно международно селско движение, Via Campesina, сега представляващо 500 милиона семейства в цял свят. За тези движения е писано много. Черпейки от широка полева работа с тях (2), тук ние се фокусираме върху техните практики на демокрация на участието и търсим да идентифицираме уроци за други движения, които биха искали да ползват техните техники. Първо описваме структурата на демокрация на участието на всяко от движенията в някои детайли и приключваме със сравнителен анализ.
ЗАПАТИСТИТЕ
От тяхната поява като партизанска армия през Януари 1994г., Запатистите се трудят за да изработят практика на автономия като отговор и алтернатива на капиталистката глобализиция. Когато Мексиканското правителство предаде Договореността от Сан Андреас 1996г., която трябваше да даде ограничена автономия на районите с коренни жители в Мексико, Запатистите решиха едностранно да конструират политическа автономия . От 2007г. те осъществяват демокрация на участието в шест измерения, всяко от които има специфичен метод, подходящ за неговите отговорности:
1. Политическо и военно водачество. Comité Clandestino Revolucionario Indígena ( Таен Революционен Кометитет на Коренните Жители – CCRI ) е съставен предимно от цивилни командири, най-малко един мъж и една жена, които представляват всяка от 11-те коренни етнически групи в района, плюс метисите. Той направлява военните операции на Ejército Zapatista de Liberación Nacional (Запатистка Армия за Национално Освобождение – EZLN), и до 2003 беше също отговорен за гражданските въпроси. Той функционира като последна инстанция във управлението на Запатистките територии.
2. Консултации и асамблеи (ii). Всички главни решения на CCRI отиват на консултационен процес, включващ всички повече от 1,111 Запатистки общности (3). Нито едно главно стратегическо или политическо решение не бива вземано, докато не бъде дискутирано и одобрено чрез консенсус във всяка комунална асамблея. Основните решения отнемат около шест месеца. Комуналните асамблеи също вземат политически решения относно въпросите във общностите, включително избиране на Запатистко управление. Асамблеите се провеждат на комунално, общинско и районно ниво. Общностите избират представители, които да участват в общинските и районните асамблеи. За определени въпроси засягащи всички, като примерно здравеопазване, хора от всички нива могат да участват в специална районна асамблея. Участието в комуналните асамблеи е считано за задължително за Запатисти над 12 или 15 години, с изключение по болест или неотложни трудови задължения. Асамблеите могат да се състоят от 50 до 200 души, в зависимост от размера на общността. Процесът на вземане на решения започва със координатор (който не е задължително политически водач), който/която обяснява темата на дискусията, и продължава с дискутиране между участващите, на техния си език. Няма много наложен ред или структура на дискутирането, то протича органично докато накрая две или три идеи, или позиции, изникнат и координатора ги сумира. Процесът продължава по същия оживен, хаотичен начин докато някой накрая попита „Acuerdo ya?“ („Имаме ли съгласие?“)
3. Съвети (juntas) за добро управление. През Юли 2003 EZLN предаде на общинските и регионалните съвети своите функции на гражданско управление, както детайлно е описано от Subcomendante Insurgente Marcos в „Treceava Estela“ (Marcos, 2003). CCRI остава отговорен за военните и политически функции (стратегията), но съветите управляват икономическите и гражданските дейности на общините и снабдяват хората с услуги, които обикновено едно правителство доставя. Има около 38 общински съвета (броят им се променя от време на време) и пет районни juntas de buen gobierno (съвети за добро управление), които функционират в центрове наричани caracoles. Бидейки автономни, те всички имат леко различаващи се правила и методи.
Районните съвети координират асамблеите на отделните автономни общини. Докато само Запатисти могат да служат в тях, съветите доставят основни управленски услуги както на Запатисти така и на Не-Запатисти, които живеят в Запатистки райони, на брой приблизително около 300,000 души. Запатистки общини фактически преминават през териториите на две правителства (предишното/официално Мексиканско правителство и Запатисткото) и някои общности може да имат два отделни комплекта институции (училища, здравеопазване, фестивали). Служенето във съветите е проектирана да дава на всеки/всяка Запатист/ка опитът да бъде управление. Идеята е, че всеки трябва да служи в съветите в даден момент, така че за хората процеса на управление да не е вече мистерия. Представителите в общинските съвети се избират на комуналните асамблеи чрез открито гласуване и формират ротационна група за районните съвети, от която от 8 до 16 члена управляват района във всеки един момент. Хората служат от една до три години, периодично редувайки се във съветите за периоди от седем до десет дни, така че да могат да изпълняват своите собствени задължения, обикновено в семейните си стопанства. Всяка общност поддържа представителите чрез колективни проекти като отглеждане на прасета за да се плати за техния транспорт, грижа за техните ниви когато отсъстват, снабдяват ги с храна и т.н. Никой не получава заплащане за службата си в даден съвет, или за каквато и да е друга позиция на управление или служба.
Общинските и районните съвети нямат редовен „офис“ персонал. Има няколко доброволци които понякога изпълняват секретарски или други „офис“ роли . Съветите имат комисии които им докладват, в тях участват повече хора отколкото са избраните представители в съветите, към тези хора няма изискване де се редуват според определен план. Комисиите извършват по-голямата част от работата в области като здравеопазване, образование и производство. Броят комисии е различен според нивото на организация и развитие на района. Съветите вземат главните решения, комисиите се заемат с детайлите. Всяка комисия има организатори (доброволци от общността), които извършват фактическата работа. Съветите се заемат с проблемите на база който-е-дошъл-пръв. Те нямат банкови сметки. Enlace Civil е неправителствена организация която се занимава с даренията за Запатистите, но съветите вземат решенията как ще бъдат изразходвани. Общинските съвети предоставят също услугите разрешаване на конфликти и криминална справедливост, чрез три комисии за чест и справедливост, провеждайки внимателни разследвания и балансирани дискусии. Те се трудиха здраво за да покажат, че не са предубедени срещу не-Запатистите и че им предоставят добри услуги. Тъй като съветите имат репутация на безпристрастно разрешаване на конфликти, често са предпочитани и избирани дори от не-Запатисти пред държавната съдебна система (в която най-често този с повече пари или политическо влияние печели, без значение какви са фактите на случая). Тези комисии предлагат няколко облаги – техните услуги са безплатни и не-бюрократични, провеждат се на езиците на коренните жители и са безпристрастни. Имаше дори случай, в който синдикат на таксиметрови шофьори извън териториите на Запатистите пътува до Запатистки съвет, за да поиска разрешаване на диспут. Относно престъпленията, дори за най-сериозните такива е изисквана служба в полза на общността (да се посадят 1 000 дървета, да се построи училище, да се отвори път), след която личността получава опрощаване и е приета напълно отново в общността. В повечето случаи наказанието е временно (няма криминално досие, което да бива закачвано за човека), в най-крайните случаи максималното наказание е постоянно изгонване от общността. Тази система на справедливост е базирана на традиционните методи на коренните жители.
Районните съвети управляват дейностите на чуждестранните благотворителни/солидарни проекти, гарантирайки по този начин че процесите са насочвани от Запатисти и че доставят блага за всички общности, вместо само за по-достъпните или за тези с които хората отвън вече са установили контакти (Marcos, 2003). Чуждестранните проекти сега трябва да работят със районните съвети, които знаят какви са приоритетите. Съветите могат да променят или адаптират проекти. За основни стоки които идват отвън, съветите организират кооперативно закупуване за Запатистките територии, осигурявайки добри цени и избягване на корупция. Тези стоки биват доставяни до Запатистките складове в комуните.
Районните съвети имат две допълнителни комисии, с които работят рамо до рамо. Информационната комисия е не-избрано „политическо“ измерение на съвета и е съставено от дългогодишни Запатистки лидери/кадри, които живеят в района. Тези хора са продукт на историята на движението. Бдителната Комисия, която е избирана, е отговорна да информира общностите какво се случва в съвета – фактически функционира като „публичен одитор“ и обществен наблюдател. Тя има отделно от съвета пространство. Всеки който занесе даден проблем в съвета, трябва да го занесе също и в тази комисия.
В първото обществено оценяване на съветите през Август 2004г. CCRI призна, че е необходимо те да контролират импулсите си да правят предложения и да се намесват в гражданския процес. Обикновено само една четвърт, до (рядко) половината от представителите в съветите са жени, недостатъчно за исканото равенство на половете. CCRI в няколко случая призна нуждата да се работи повече върху проблемите в семействата, които пречат на жените да напускат домовете си, за да служат в съветите.
4. Местна икономика и автономия. Запатистите се опитват да възстановят една изпълнена със жизненост местна селска икономика, след опустошителните ефекти от свободната търговия и неолиберализма през последните десетилетия. Тези ефекти включваха наводняване на местния пазар на царевица със евтин внос, с който местните земеделци не можеха да се състезават, приватизация на полу-държавни маркетингови агенции които помагаха на земеделците да доведат реколтите си до пазарите, премахване на важни основни услуги, задълбочаване на селската бедност и все повече миграция. Възстановяването на местната икономика включва организиране на кооперативи и колективи, които произвеждат земеделски продукти, ръчни занаяти и дори облекла и обувки. Транспортни колективи превозват тези продукти (а също и хора) в районите и комунални магазини подпомагат районната търговия. Възстановяването включва също създаване на възможности за обучение на младите, които иначе трябва да мигрират за да търсят платена работа. Младите могат да се учат да подстригват, да проектират дрехи, да ремонтират машини, да пекат хляб, да поправят компютри, също и на дърводелство, електротехника, зидане и водопроводни дейности, окуражава се развиване на малък бизнес който да прави селската икономика по-здрава. В същото време Запатистите създадоха програми с които да популяризират и поощряват екологични земеделски практики, за да намалят зависимостта от вносни земеделски химикали и да създадат аграрна независимост. Тези програми обикновено свързват земеделската екология с космологията на коренните жители.
5. Другата Кампания. Като ключово социално движение в Мексико Запатистите (с нежелание на моменти) приеха отговорността да помагат за трансформирането на политическата рамка на страната като цяло. Другата Кампания (стартирана със Шеста Декларация на Запатистите през 2005г.), е проект със Мексиканското гражданско общество, в който Запатистите и техните симпатизанти създават различна форма на политика. В старата политика, доминирана от корпоративизъм и клиентилизъм, едни и същи хора доминират, дискутират и решават, а жените, коренните жители и други са маргинализирани. В Другата Кампания участват тези, които са „долу и в ляво“ в структурите на обществото. През Декември 2006г. Другата Кампания се обяви за открито анти-капиталистическа и анти-патриархална. Запатистите достигнаха до всички сектори на обществото, особено до сектора на селяните коренни жители, дори включвайки общности които продължават да приемат финансова помощ от правителството. Всеки който иска да подпише Шестата Декларация (което може да бъде направено на http://enlacezapatista.ezln.org.mx/sdsl-en/) и не е член на политическа партия, може да стане част от Другата Кампания.
В първата фаза на кампанията – „да ви опознаем“, Subcomendante Marcos пътуваше из страната в продължение на шест месеца, изработвайки начин на изслушване на хората. С него всеки изслушваше историята на съпротива на всеки друг. Във втората фаза комисия от командири обиколи страната в усилие да се достигне до консенсусна платформа и създаде национална мрежа на местни съпротиви срещу правителствени и корпоративни действия, бензиностанции, язовири, действия на Световната Банка и Интер-Американската Банка за Развитие, репресирането на секс-работници и т.н. Когато местните борби и съпротиви в Мексико са свързани, те всички стават по-силни. Ако полицията репресира една, тогава другите предприемат акции на солидарност. Чрез този процес местните съпротиви могат да израстнат в национални движения за трансформация.
Струва си да се отбележи обаче, че тази взаимна помощ все още не е достатъчно силна за да спре правителствените репресии, каквито бяха случаите със Сан Салвадор Атенко и Оаксака, измежду други. До тук Другата Кампания все още няма ясно определена структура. Въпреки тяхното културно многообразие коренните жители имат подобни процеси за вземане на решения – смесица от консенсус на цялата общност плюс съвет на старейшините. Коренните жители изглежда виждат бъдещето на Другата Кампания като структура подобна на съветите. Тези които идват от традиционното ляво обаче очакват тя да има структура на йерархична партия. Алтернативните колективи в кампанията се противопоставят на идеята за структура, защото те се опасяват, че тя ще върне „старата“ политика (и фактически това вече се наблюдава в някои случаи).
6. Международни срещи. Като част от глобалното социално движение, Запатистите периодично канят своите другари от цял свят на „интергалактическа“ или международна среща. Първата интергалактическа среща беше през 1996г., когато Запатистите поканиха активисти срещу неолиберализма от цял свят да се съберат заедно и да обменят идеи и опит. Когато хората казаха „Ние дойдохме от цял свят за да чуем какво Запатистите имат да кажат“, те отговориха „Ние сме тук за да изслушваме и да помагаме за появяването на колективна позиция“. Имаше още две срещи в Испания през Август 1997г., но Запатистите не можеха да пътуват и не участваха. Следващата международна среща беше в Чиапас през Декември 2006г. и беше първата среща между Запатистки общности и хора от цял свят. На тези срещи различни съвети и сектори докладваха за прогреса, който са постигнали с тяхната нова форма на организация. Последващи срещи през Юли и Декември 2007г. имаха същите формати. Срещата в края на 2007г. беше също и първата на Запатистките жени със жени от цял свят. Едно от нещата които Запатистите и Маркос подчертаха, е че за да се създаде наистина демократична структура са необходими способност и желание за изслушване на другите. Те демонстрираха тази способност и желание на тяхната първа интергалактическа среща и Маркос правеше това през шестте месеца на обикаляне на страната за Другата Кампания. Във срещи продължаващи по 12-16 часа, в които стотици ставаха и разказваха историите си, той слушаше търпеливо с часове и говореше само на края. Фактически педагогиката на срещите беше „Ако искате да работите с нас, трябва да можете да слушате“. Общностите на коренните жители в Мексико имат общи асамблеи (събрания), в които членовете говорят толкова дълго колкото искат (въпреки че в някои случаи може само един да говори). Всеки говорещ завършва изричайки „Esto es mi palabra“ („Това е моята дума“). Всички срещи на Другата Кампания се провеждат по този начин. Слушането е ключов елемент в създаването на демократична структура.
ДВИЖЕНИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАБОТНИЦИ БЕЗ ЗЕМЯ В БРАЗИЛИЯ (MST)
Приемайки стриктен идеологически и структурен план, израстващ от теологията на освобождението, Ленинизъм и Марксизъм измежду други източници, MST организираха 1.5 милиона безимотни работници в 23 от 27-те Бразилски щата (вижте CONCRAB/MST, 2004, Harnecker, 2002). От 1985г. до сега движението легализира 2,000 заселвания които дават дом на 350,000 семейства и 180,000 семейства понастоящем са във временни заселвания, където очакват постоянна земя. Заселническите комуни варират по размери от малко повече от 100 до 5,000 души и общо обхващат територия по-голяма от Италия. Общностите имат множество производствени колективи. Структурата на демокрацията на участието на MST има също шест компонента:
1. Заселване. Преди окупация на земя активисти (militantes) на MST окуражават безимотни работници да събират необходимите материали, като ботуши, найлон за палатки, чували със зърно и т.н. за да направят окупиращо заселване (4). Когато материалите са събрани (което може да отнеме време до една година) бива направено заселване на земя край път. Много от хората са крайно бедни и също имат проблеми с алкохол, наркотици, насилие, насилствено поведение и липса на доверие. Много от тези проблеми са посрещани и с тях се работи във селището, отчасти поради правилата на селището и отчасти поради интимността му, в което е невъзможно да се скрият тези поведения. Когато има проблем с дисциплината, човекът отива при дисциплинния сектор на селището и от него може да се поиска да извърши дейност в полза на общността. Изключването е само в краен случай. Веднага всеки започва да участва в управлението и в изграждането на доверие и общност. Всеки възрастен веднага избира или бива назначен в „сектор“ (образование, здравеопазване, равенство на половете, дисциплина, производство, коопериране, mistica). След няколко години в селището общността окупира земя която законно може да бъде експропреирана, обикновено влизайки в продължителен конфликт с частни охранители и полиция. Накрая адвокатите отиват на работа за да преговарят с правителството за постоянно право върху земята (макар и това да може да се отнася за друго парче земя). Когато постоянната земя е придобита, участването става по-голямо предизвикателство, защото движението трябва да се бори срещу демобилизация и намаляващ интерес към политиката, когато земята вече е придобита и други грижи като цени и кредит излизат на преден план. (Това затруднение винаги се появява в движенията за поземлена реформа , вижте Anderson, 1994). Въпреки това процесът на участване във MST има за резултат много по-ниско ниво на изоставяне в сравнение с други подобни движения ( вижте Rosset, Courville r Pstel, 2006&Pt.2, въведение и Ch.15).
2. Вземане на решения. MST действат според демократичен централизъм. Всяка група от 10 семейства е наричана основно ядро и то избира един мъж и една жена за съвета на тяхното селище/общност. Всяко селище тогава избира един мъж и една жена за районния съвет, всеки районен съвет избира един мъж и една жена за държавния или съвета на провинцията и за националния съвет (който се среща за два дни на всеки 45 дни). Около една трета от членовете на всеки съвет се редуват и биват заменяни на националния конгрес, който се провежда на всеки три години. Преизбирането на дадени хора осигурява, че конгреса ще задържи ползата от по-опитни представители (5).
Процеса на вземане на решения на MST се стреми към консенсус, но когато се появят несъгласия, които не могат да бъдат разрешени чрез консенсус, тогава избраният водач взема решението. Това означава, че хората трябва да имат вяра в техните представители на по-високи нива. MST употребяват концепция за „възходяща“ и „слизаща“ демокрация (McCowan, 2003). Всички въпроси се обсъждат в основното ядро, което инструктира техните представители как да гласуват на по-високото ниво. Когато крайното решение е взето на по-високото ниво, неговото осъществяване се връща на нивото на основното ядро. Критика на и съпротива срещу решението обикновено се изразяват чрез възходящия процес, който започва с дебат в основното ядро и е предаван нагоре ако ядрото като колектив реши да направи това.
В MST хората се намират в събрания през голяма част от времето. Основните ядра се срещат най-малко два пъти през седмицата. Срещите са координирани от хората с най-много опит. В срещите на MST ударението е върху краткост и ефикасност. Говорещите са задължени да бъдат ефективни в своите изказвания. Ако някой говори повече от пет минути без да стигне до същността, друг неизбежно ще каже „Companheiro, давай по същество. Какво по-точно искаш да кажеш? „
На по-широките районни и национални срещи хората също са организирани в ядра. Ако на срещата има 500 души, те се разделят на 50 групи от 10 души. Всяка група прочита подготвителните документи, дебатира, решава своята позиция и подготвя коментари които да представи на пленума. След това групите дискутират какво всеки е казал на пленума и решават какво те искат да кажат на следващия пленум. Всяка група също има представител в координационния екип на събранието, който се среща всяка нощ за да дискутира как е минал деня и да прави план за следващия, както и да се заеме с проблеми на самото събиране, като храна и настаняване. На конгреса на MST през Юни 2007г. в Бразилия този метод беше употребен от 17,000 участници. Основните ядра бяха по-широки, от около 50 души, организирани според това в кой автобус са пътували хората, и всяко ядро е започнало своите дискусии по време на пътуването към конгреса.
3. Образование. За MST образованието е сила. Тяхната идеология заявява ясно, че това е движение за промяна на системата. Доминацията е устойчива защото хората биват държани в незнание. MST имат свои училища според модела на Педагогиката на Потиснатите на Пауло Фрейре, смесен с елементи на педагогиката на Антон Макаренко от ранните дни на Руската Революция. Учителите и учениците участват в управленските структури на движението като избират един мъж и една жена да представляват всяко основно ядро (10 ученика или 10 учителя). В добавка към училищата, членовете на MST са задължени да продължават да учат. Всеки член отделя два месеца от годината за учене. Тези които са неграмотни, учат да четат и пишат, тези които са завършили колеж, трябва да отидат във висше училище. В допълнение основните ядра се срещат редовно за идеологическо обучение и за критицизъм, и само-критицизъм. Идеологията на MST е заздравявана и подсилвана чрез създаването и практикуване на ритуали наричани mistica, които помагат за изграждането на идентичността и единството на селяните-работници. Нито една среща на MST не започва без mistica (mistica също се изпълнява и от селските организации, които принадлежат към Via Campesina (Martinez-Torres и Rosset,2010), но MST изглежда са й най-посветени ).
Една от характерните черти на MST, която ги прави такава значителна сила в Бразилия, е големият брой активисти, които служат като организатори на общностите и социални работници. По принцип от всяко основно ядро се очаква да освободи един член, за период от година и половина до две, за да работи на пълен работен ден като активист на движението. Семействата от основното ядро се ангажират да компенсират отсъствието на човека, като помагат във земеделската работа на семейството. Този/тази който/която по този начин е освободен/а, посещава училище за политическо обучение, което се движи из страната. Активисти отиват в райони, където хора без земя все още не са организирани и ги организират да се заемат с окупиране на земя, и да направят временни заселвания. След това помагат на селището дотогава, докато хората вече могат сами да го поддържат. Присъствието на повече от 15,000 активисти във всеки даден момент прави възможно движението да организира дузини нови окупации на земи, да помага на дузини заселвания, да мобилизира големи протестни шествия и седящи протести пред правителствени сгради, и да администрира районни и национални кооперативи.
4. Ресурси. „Ние сме големи Картезианци“ казва един член на MST, „всичко при нас има координати“. Да се получават ресурси от държавата, без това да доведе до идеологическо замърсяване или ко-оптиране от държавата, се постига не като се отказва всякакво държавно финансиране и програми за подпомагане (както правят Запатистите), а чрез идеология и конфронтация. Мощни акции са провеждани, за да бъде “ ударена държавата здраво и да се вземат ресурсите „. Членове на MST се сдобиват с финасиране за обучение и земеделски кредити, като изискват своят пропорционален дял от държавния и федералния бюджет. Използват се законите за кооперативите, за да се създадат и легално регистрират производствени и консуматорски кооперативи. Взема се капитал чрез федерални програми за кредитни обединения (credit unions). Техният относителен успех в получаването на държавни ресурси е използвано много пъти срешу тях от десните.
5. Производство. В началото главния сектор беше „кооперативи“, което реално означаваше „колективи“. Скоро става ясно обаче, че докато хората от бедните квартали които участват в окупациите на земи са щастливи да работят заедно в земеделски колективи, селяни които наскоро са загубили земята си мечтаят да възстановят индивидуалните си семейни стопанства. За да се направи място за такива очаквания, MST промениха името на „кооперативния сектор“ в „сектор на кооперация“ за да позволят по-широк кръг от дейности. Създават се производствени кооперативи във заселванията. Някои семейства обработват земята колективно, други работят самостоятелно но участват в кооперативи с цел кредитиране и маркетинг. Семействата решават какво искат да правят, като целта е да бъдат кооперативни и да не се конкурират помежду си. Има районни кооперативи за маркетинг, транспорт, складиране, техническа помощ, колективно закупуване на материали, както и за кредит. Има национални кооперативи за земеделие и обучение, които управляват много големи суми пари по отчетен начин. Федералните пари за обучение минават през един от тях. Кооперативите са представени в управленската структурата на MST като част от производствения сектор.
Съществува вътрешен дебат дали големите бюрокрации на кооперативите и задачата да се администрират парите и организационните ресурси, са съвместими с функциите на социално движение на MST. Все повече на административните функции се гледа като на деполитизиращи. Съществуват сериозни дискусии относно каква степен на бюрократизация е полезна и как тя въздейства върху масовата мобилизация и политическите акции като окупиране на земи и провеждане на масови протестни шествия. Търсенето на точните начини за правене на тези неща, е постоянен процес.
6. Ангажиране със други социални движения. MST стигнаха до заключението, че движението се нуждае от силни съюзи, за да постигне в Бразилия структурните промени които цели. На национално ниво това означава да се заздравят селските движения чрез Via Campesina-Бразилия. Като „най-силния член“ след селските движения, със създадена инфраструктура за обучение, MST започна да отваря половината от обучителните и политическите си структури за кадри от петте други организации членове на Via Campesina-Бразилия. Понеже за да се постигне промяна в Бразилия трябва де се постигне промяна в глобалните икономичеки управленски структури , MST започнаха да посвещават сериозни ресурси на подсилването на Via Campesina International. Като резултат от участието на движението в този глобален съюз на селяни – в който въпроса за употребата на земеделски технологии е политизиран като исторически сблъсък между екологично разрушителен индустриален бизнес и преоткритият селски модел на земеделие – MST развиха вътрешни програми за насърчаване на екологично земеделие.
И накрая, подобно на и наистина повлияни от Запатистката Друга Кампания, MST изграждат национално политическо движение свързващо селските и градските леви, наричано Comsulta Popular (Народeн Съвет), едно отворено политическо пространство в което различни движения преговорят, за да постигнат консенсусни позиции за един нов „национален проект“ за Бразилия. Вътре в Народния Съвет MST подържа едно по-малко, по-контролирано пространство наричано Народна Асамблея, което функционира като един вид управителен комитет за масовите движения и техните съюзници от синдикалните сектори. Подобно на методите на Другата Кампания, през 1998г. се проведоха дискусии в цялата страна (Dias Martins, 2006).
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
Въпреки че тези две движения действат в различаващи се контексти и с различни възможности, и за двете централната грижа на демокрацията на участието е автономия. За съжаление много от изучаващите социалните движения академици и политически учени, и голяма част от традиционното ляво са, както един поддръжник на Запатистите го каза, „неграмотни по отношение на автономията“ (Mora, 2007:66). Мора посочва, че неолибералната държава опитва да конструира концепция за мултикултурна автономия, която е универсалистична, индивидуалистична и в крайна сметка още една форма на „консуматорски избор“, натрапван от капиталистката глобализация. Автономията на Запатистите е колективна, автономия на социална свързаност, „интеркултурна“, централни грижи за която са територията, само-управлението и контрол върху ресурсите. Запатистите създадоха собствена система на управление, стопанисват снабдяването с услуги (включително здравеопазване и образование) на общностите, контролират дейностите на външни организации (включително на Мексиканската армия и чуждестранни благотворителни организации), и установиха политика (като например забрана на употребата на алкохол). MST установиха автономия, като създадоха само-упраляващи се, само-снабдяващи се общности посветени на освобождение на всяко ниво, от семейството до икономиката. Тези общности търгуват по между си (в по-малка степен отколкото при Запатистите) и произвеждат повечето неща от основна необходимост ( семена, храна, образование ).
За разлика от много други социални движения, тези двете имат чувство за пространство и място, които защитават с военни средства, а Запатистите имат повече чувство за „територия“. В ядрото на тяхната територия те имат властта да забранят достъпа на продавачи на пестициди. В покрайнините Запатистите живеят в смесени общности с две системи на правителство. Помежду е зона от общности, от които някои са сто процента Запатисти, някои не-Запатисти и някои са смесени. MST все още мислят повече за „земя“, отколкото за „територия“, но това се променя тъй като те все повече изследват въпросите за близката разположеност.
За MST и Запатистите най-големият проблем на автономията е как да избегнат демобилизация чрез клиентилизъм и покровителство от държавни програми и политически партии. Запатистите не приемат каквито и да е пари от държавни програми (такива като земеделски субсидии за семейства, наричани Oprtunidades). Тъй като някои хора трябваше да напуснат Запатистите за да приемат такова финансиране, Другата Кампания е начин за тях да продължат да участват в Запатисткия процес. MST приемат и мощно изразяват право на правителствени пари и връзки с избрани официални лица, но се защитават от електоралната политика идеологически и културно.
Членове на електорални партии не могат да бъдат Запатисти, нито да бъдат членове на Другата Кампания (членове на революционни партии, които не участват в избори могат да се присъединят към Другата Кампания). MST някога са били хлабаво съюзени с електорална партия, Работническата Партия, но те устояват автономия си структурно като поддържат кандидати не от една, а от различни партии. Поддържат някои от кандидатите на Работническата Партия и също кандидати от други партии, които са подписали обет че ще бъдат лоялни на интересите на селяните над партийните интереси, когато те се окажат в конфликт. Активисти на MST не могат да бъдат членове на политически партии, но обикновени членове на общностите могат да бъдат и могат да се кандидатират в избори за местните общински съвети.
MST полагат големи усилия да предпазят чрез идеология членовете си от клиентилизъм и покровителство. Запатистите не са толкова организирани в това отношение, но в техните общности те работят за фокусиране на вниманието върху противоречията между старата и новата политика. Върху хората се оказва натиск да изберат страна. Докато MST настояват че само масова борба може да доведе до реална промяна, Запатистите подчертават нуждата да се създаде друга форма на политика.
Ние бяхме силно впечатлени от наблягането и при двете движения върху „училището по демокрация“. За Запатистите веднъж когато всеки е имал опита „да бъде управление“, тогава никой няма да бъде излъган от такова. В MST демократичното вземане на решения е всепроникващо и непосредствено. Всяко основно ядро има демократични срещи и участва, чрез редуващи се представители, в оформянето на общността. Също бяхме впечатлени от концепцията за задължение да се участва. Запатистите изискват участване в общностните асамблеи и да се редува участие в управлението на общностите. MST изискват участие в основното ядро, в редуване в управлението, в секторите и в образованието. И в двете движения хората са задължени да допринасят за поддържането на членовете на общностите, които служат като представители или активисти. Освен това идеологическото образование е задължително в MST. Както Диас Мартин посочва, членовете на MST също „наблюдават своето поведение…за да правят промени в самите тях“ (2006:273). Сталер-Шолк, Ванден и Куекер запитват „дали…автономията създава по-хоризонтални, включващи и прозрачни процеси.“ И двете движения търсят автономия от това, което те описват като старата политика, създавайки нови, по-отговорни и включващи форми на политика, и по-справедлива материална ситуация като резултат.
Едно от нещата, които се научават в училището по демокрация, е политическа култура. За MST борбата не е само за снабдяване със земя, но и за промяна на културата – да се създадат „новият мъж и новата жена“ на Че Гевара. Запатистите също постоянно работят за повишаване на съзнателността. Миграцията е резглеждана като опустошителна за тъканта на общностите. Запатисти не могат да мигрират за да търсят работа без разрешение на съвета и такова е давано само когато се демонстрира, че семейството има нужда от миграция. Една от целите на техните училища е да свързват децата със общностите, вместо да обезценяват живота на село и да възхваляват градът. Запатистките училища учат децата на местната история в национален и глобален контекст и на умения, които да прилагат в техните общности (виж Baronnet, 2008).
Политическата култура също включва начина по който хората се свързват помежду си (Pollettta, 2002 открива че асоциативния стил е едновременно силата и Ахилесовата пета на социалните движения ). Политическата култура на Запатистите включва изслушване на всичко, което хората искат да им кажат. Политическата култура на MST е въпрос на кратки и ефективни срещи, в които е важно де се говори кратко и по същество. Активистите биват обучавани как да провеждат срещи и те учат чрез примери. Тези стилове се различават от стиловете, които Polletta намира в движенията от САЩ. Запатистите и MST имат стил на революционна партия, базиран на вярност към идеология, която е вътрешно дефинирана и поддържана със общностен социален контрол. Довереието се определя чрез членство. Да си оцелял през годините във временните заселвания, е основата за доверие при MST. Да бъдеш със Запатистите изисква посветеност и издръжливост на труден живот. Когато едно семейство демонстрира посветеност чрез практика (напуска правителствените програми, не праща децата си в държавни училища и т.н.), то става доверен член. Когато изостави тази практика, то губи доверието, повече не е Запатиста (6).
Polletta открива, че съвещателните дискусии и експерименти помагат демокрацията на участието да преодолее ограничанията на асоциационния стил. И двете движения употребяват широко тези практики. „Културата на слушане“ на Запатистите и културата на качваща се и слизаща демокрация на MST, са начини да се дава сила на общностните дискусии и да се предотвратява доминиране. И двете движения употребяват редуване за да избегнат придобиване на твърде много власт от няколко човека. В допълнение Запатистите изготвят вътрешни доклади и една точка на само-критика е твърде много намеса от по-опитните кадри. Отвореност, поток на информацията и истинки дискусии са защищавани от Запатистите чрез употребата на общностни консултации без ограничение на времето, а в MST чрез редовните срещи на основните ядра и слизащата демокрация.
Възгледа на Запатистите за автономията е, че нещата могат да бъдат правени по различен начин, на различните нива в контекста на консенсуса. Лесно е да се получи упълномощение да правиш нещо по различен начин като експеримент. Например когато една общност не иска да даде пари за дадена обхващаща района програма, районния съвет се съгласява че общността може да експериментира със свои собствени методи, докато сама финансира програмата в нейната зона. По подобен начин MST експериментират със различни начини на подреждане на заселванията (скупчване на къщите или разпръсване според земята) в усилие да повишават политическото съзнание.
Важна загриженост на левите наблюдатели е посветеността на тези движения на социално многообразие. Запатистите и MST държат себе си отговорни за пълно интегриране на тези, които са органична част от тяхната основна общност. Така Запатистите дават представителни позиции на всички етнически групи на тяхната територия, включително метисите. MST не окупират земя в райони, които коренни жители заявяват за свои. Солидарността идва от техните корени (Wright and Wolford, 2003). И двете движения са ангажирани с пълно и равно участие на жените и са само-критични към неуспеха си да се справят със чумата на мъжкарството („мачизма“). И още повече, в политическият диалог между техните собствени общности Запатистите изразяват солидарност с хората които са политически маргинализирани и потиснати по много начини и на много места, призовавайки за широк съюз и солидарност.
Антропологът Дейвид Гребер (2007) ни припомня, че модерната гражданска представителна система е базирана на „космополитна“ пролетарска и мултикултурна история на „демократична импровизация“, която дължи малко на древна Гърция и до някъде идва и от пиратските кораби. Надяваме се, че този детайлен обзор на практиките на тези движения ще бъде полезен за общностите изграждащи демократични движения на други места (7).
Оригинален текст – http://www.trabal.org/texts/democ_v12_3cases.pdf
Преводачът с учудване откри, че част от текста отнасяща се за Autonomen, Германия е била премахната от текста, направо цензурирана. Преводачът се нагърбва да преведе и представи и тази част.
БЕЛЕЖКИ
1.“Алтерглобализацията“ изразява поколението от алтернативи което съпътства отхвърлянето от тези движения на корпоративната/капиталистическа глобализация (вижте Starr, 2005).
2. Следващите секции са базирани на широка полева работа (вижте DeWalt and DeWalt, 2002) на Martinez-Torres със Запатистите (от 1995) и MST (от 1998). Това изследване включи участие в и/или наблюдение на семинари, обучителни сесии, срещи, обществени форуми, посещения на места и т.н. и,в случая с MST, значителна колаборативна работа. По причини свързани с природата на тези движения, избрахме да не споделяме детайли като теми на интервюта, дати и специфични места.
i. За по-кратко ще ползвам съкращението MST . Бележка на преводача.
3. През Септември 1997г. представители от 1,111 общности пътуваха до Мексико Сити. Това е най-скорошното официално преброяване на Запатистки общности.
ii. Асамблея означава общо събрание, в които всички вземат участие в дискутиране на въпроси и предложения и всички участват във вземането на крайните решения.
4. В началото MST даряваха материалите за заселванията, но те откриха че когато материалите са дарение хората побягват когато полицията атакува. Но ако те са събирали материалите, тогава остават за да ги защищават.
5. За скорошни промени в тази представителна схема за да направена дори по-демократична, вижте Bogo, 2010.
6. Посветеността на Запатистката кауза е, разбира се, не само въпрос на семейна практика, но включва и селски обичаи като колективен труд и заедно вземане на решения.
7. За диаметрално противоположни възгледи за демокрацията на участието на на Запатистите вижте Estrada Saavedra (2007,2020) и за MST Navarro (2010). Нашият личен опит не подкрепя версиите описани от тези автори, които и двамата са свързани с официалните среди. Вижте Baschet (2010) за критика на Estrada Saavedra и този тип трудови които са против движенията.
ПРЕПРАТКИ
1994 iThe Political Ecology of the Modern Peasanti. Baltimore: John Hopkins University Press
2006 “Families, fields, and fighting for land: the spatial dynamics of contention in ruralBrazil,” in Hank Johnston and Paul Almeida (eds.), Latin American Social Movements: Globalization,Democratization, and Transnational Networks.
Блог за анти-капитализъм, свобода и търсене 