КЛИМАТИЧНО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Предговор от Преводача

Текстът, с който започвам предговора към този превод, е взет от „Трети национален план за действие по изменение на климата, за периода 2013-2020г.”¹, секция 1.5 „Сценарии за България”. Този план е на Министерството на Околната среда и Водите и е написан през април, тази година. Сценарият по-долу е по данни на Националният Институт по Метеорология и Хидрология на БАН.

“1.5 СЦЕНАРИИ ЗА БЪЛГАРИЯ

Повечето климатични модели симулират увеличение на температурите на въздуха в България от 2 дo 5 ⁰C до края на столетието (сценариите варират според използваните моделни симулации). Зимите, класифицирани в периода на съвременния климат като студени, ще се наблюдават по-рядко през 20-те години на нашия век и най -вероятно ще изчезнат напълно през 80-те години. Като контраст, горещите лета ще се случват по-често и през 80-те години почти всяко лято се очаква да бъде необичайно горещо. Според повечето климатични сценарии зимните валежи в България ще се увеличат до края на сегашното столетие, но валежите през топлото полугодие и най-вече през лятото се очаква да намалеят.

Резултатите от изследванията на водните ресурси в България, базирани на съвременните тенденции за температурата на въздуха и валежите, както и на симулационни модели и климатични сценарии показват, че годишният речен отток вероятно ще намалее през това столетие. Основните причини за това – наблюдаваните тенденции към затопляне и валежен дефицит – се очаква да продължат и през следващите десетилетия.

Очакваното глобално затопляне ще бъде съпътствано с увеличение на честотата на вълните от горещ въздух, в комбинация с повишена влажност и замърсяване на градския въздух. Резултатът най-вероятно ще бъде увеличаване броя на топлинните удари.

Освен риск от по-нататъшно ограничаване на водните ресурси, от все повече горски пожари, свлачища и наводнения, затоплянето означава и вероятен бум на инфекциозните болести (вкл. на нехарактерни за нашите географски ширини като маларията).

Тъй като близо 61% от горите в България са в зоната под 800 м. надморска височина, по-голямата част от българските гори биха били засегнати от драстични промени на климата. Все по-уязвими занапред ще бъдат пролетните земеделски култури, засетите върху неплодородни почви, както и обработваемите земи в Югоизточна България, където дори и при съвременните климатични условия валежните количества са недостатъчни за нормален растеж, развитие и продуктивност на земеделските култури. “

Тази книга представя проблема за промяната на климата. Представянето е всеобхватно и изчерпателно. Заглавието на книгата на английски е „Climate Emergency”, което аз преведох като „Климатът в Извънредно Положение”. В книгата се представят всички детайли на проблема. Представя се ясно научната страна на проблема, т.е. причината за промяната на климата, въздействията на промяната на климата, всичко, което е нужно да знаем за науката за промяната на климата, включително какво е предизвикало ледниковите епохи, какво представлява геоинженерството и всеки аспект на проблема. Представя се също проблема за „скептицизма” и „отричането” на промяната на климата. И проблема за промяната на климата като социална несправедливост и още, и още до пълно обхващане на проблема.

Предимството на тази книга е, че събира на едно място и подрежда най-важната информация за промяната на климата, която иначе, според мен, е разпръсната. И обяснява всичко на ясен и достъпен език.

Моля да обърнете внимание на секцията с препратки и препоръчителна литература, където има линкове с информация по всяка тема. Тази секция освен че е много информативна, но също информацията е доста интересна. Моля да вземете в предвид, че книгата е писана във Великобритания, т.е. когато се говори за „нашата страна”, „нация”, „национален опит”, „медии” и т.н., става въпрос за Великобритания.

Също моля да вземете в предвид, че преводът е конвертиран от Word document в PDF document, т.е. след конвертирането нещата не изглеждат така, както са изглеждали във Word формат.

Едно от нещата, които ме впечатлиха най-много в тази книга, е изводът, който се налага, че един от най-важните причинители на промяната на климата е консуматорският стил на живот (или high consuming lifestyle, което аз преведох като интензивно консумиращ начин на живот.).

http://www3.moew.government.bg/files/file/Climate/Climate_Change_Policy_Directorate/IECCP/NAPCC/NAPCC_june_2012.pdf¹http://www3.moew.government.bg/files/file/Climate/Climate_Change_Policy_Directorate/IECCP/NA PCC/NAPCC_june_2012.pdf

 Другото, което грабна сърцето ми в тази книга, е светът какъвто ще бъде, ако предприемем всички мерки за справяне с проблема, т.е. един драстично различен свят.

Свят, в който не вървим към пропаст, а сме спокойни за бъдещето. Свят, в който сме изобретатели, а не пасивни консуматори.

Свят, в който живеем, вместо да бързаме безкрайно, т.е. живеем собственият си живот, вместо да сме обслужващи машинки на ненаситния апетит на машината. Един по-чист, по-малко шумен, по-справедлив свят.

Попаднах на тази книга в Tent City University, Occupy London, след една лекция за промяната на климата. Прочетох я в почивките на работата ми, бях потресен. Реших, че трябва да я споделя с колкото може повече хора в България.

Преди да кача превода в Интернет реших да прегледам какви статии има в българските медии относно промяната на климата, статии от последният месец. Разбира се, потърсих в Гугъл и ето резултата: http://www.google.bg/#q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+ %D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC %D0%B0%D1%82%D0%B0&hl=bg&tbo=1&tbs=qdr:m&prmd=imvns&ei=pNQDULOkE8_ntQb067TdBg&start=0&sa=N &bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=33cccebc9339ecc3&biw=1334&bih=615

Всяка статия потвърждава, че промяната на климата се случва и че тя е причинена от човешка дейност.

Две статии дори говорят за това, че цивилизации (всъщност мисля, че в двете статии става въпрос за една и съща цивилизация) са изчезвали поради промяна на климата (която в далечното миналото не се е случвала по причина на човешка дейност).

Ето статиите:

Ново изследване, обединяващо последните археологически открития с най­новите геофизични технологии, установи, че основната причина за гибелта на Индската (Харапската) цивилизация е била промяна на климата преди почти 4 хиляди години. http://melina88.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/06/19/promiana-na-klimata-e-dovela-do-upadyk-harapskata-civilizaci.969632

Първата империя в света, Акадската, била основана преди 4300 г. между реките Тигър и Ефрат. Акадците били стройно организирани, добре въоръжени и богати. Само век след основаването империята внезапно рухнала. В продължение на десетилетия учените търсили причини за нейния упадък. Преди около 10 години обаче климатолозите, изследващи дънните отлагания в езерата и океана, откриха,че тази внезапна смърт на процъфтяващата империя се дължи на опустошителна суша. Упадъкът на други цивилизации също се свързва с климатични промени – Старото царство на Египет, Андинската държава край езерото Титикака, Маянската култура. Промените в режима на валежите, които разрушили тези ранни цивилизации, предхождали с много векове индустриализацията и били предизвикани от естествени климатични явления, чиито причини остават неизвестни. За разлика от тях настоящите климатични промени, настъпващи в резултат от повишената концентрация на парникови газове в атмосферата, са изцяло наше дело. Ще допуснем ли светът, в който живеем, да бъде фатално променен?

http://www.gorabg-magazine.info/bg/images/stories/Gora1205/120520.pdf

Статия от „Дневник”:

Климатичните промени : причина , предпоставка или нищо общо с пожарите http://www.dnevnik.bg/zelen/klimat/2012/07/04/1859370_klimatichnite_promeni_prichina_predpostavka_ili_nishto/

Статия от „Днес”:

На Земята става все по-горещо

ООН: Предстоят екстремни климатични събития http://www.dnes.bg/redakcia/2012/07/12/na-zemiata-stava-vse-po-goreshto.163650

“BNews”

Потвърдено: Светът се затопля! http://www.bnews.bg/article-54271

Екип Нюз”:

Климатичните промени могат да поднесат отровно меню на тревопасните бозайници

http://www.ekipnews.com/news/nauka/ekologiq/klimat ichnite_promeni_mogat_da_podnesat_otrovno_m

enju_na_trevopasnite_bozajnici/134101/

„Вести”:

Доклад на учени от 48 страни потвърждава затоплянето http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4968431

„Разкрития” ”Необичайните морски течения и промяната на климата са причините за масовото измиране на делфини по нашето

Черноморие в последните години. Това е мнението на международните експерти, цитирани от вестник “Стандарт”. http://www.razkritia.com/181048/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%83%D0%BC %D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD %D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81/

Ето и статия от последните няколко дни:

• неделя (15 Юли 2012 г. бел. моя ) бяха регистрирани 30 температурни рекорда, съобщиха от НИМХ­БАН

• Благоевград са измерени 38,4 градуса, предишният рекорд е 36,4 градуса.

Във Враца са измерени 40.6 градуса, предишният рекорд е 35,5 градуса.

• Казанлък са измерени 37 градуса, срещу 35,2 градуса.

• Кнежа са измерени 40,5 градуса, срещу 37,2 градуса.

• Кюстендил са измерени ­39.4 градуса.

• Лом са измерени 38.9 градуса.

• Оряхово са измерени 39.4 градуса.

• Пазарджик са измерени 38.2 градуса.

Разград – 36,7 градуса, предишният рекорд е 34,8 градуса. Свищов – 41 градуса, предишният рекорд е 38,6 градуса. Силистра – 38,6 градуса, предишният рекорд е 36,1 градуса.

• Сливен са измерени 37,2 градуса.

• Драгоман са измерени 36,5 градуса.

Елхово са измерени 38,2 градуса. http://dnes.dir.bg/news.php?id=11570093&nt=4

Всички статии са от последният месец.

А ето и оригиналът на книгата: http://www.campaigncc.org/pamphlet

Живко Георгиев, 17 Юли 2012 година.

КЛИМАТЪТ В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Ние сме изправени пред глобална “климатична катастрофа”. Ситуацията е много по-лоша от това, което ни казват политиците и много по-лоша от това, което дискусиите в медиите предполагат. Мерките, които по настоящем се вземат на национално ниво и дори най-добрите планове понастоящем обсъждани на международно ниво са доста неадекватни и не са способни да се справят с размера на заплахата, пред която сме изправени.

Разбирането на един проблем е първата стъпка към разрешаването му. Тази книга е сбит наръчник за това, което е нужно да знаем за нашето и на нашите деца бъдеще.

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава 1 Науката за климата  стр. 7 – 11                                                                     

Какво причини Ледни ковата Епоха?  стр. 11

Глава 2 Въздействията на промяната на климата   стр.11-14                              

а) Повишаване нивото на моретата                                                                                                  

б) Времето и Климата                                                                                                                                

в) Климатични екстремности                                                                                                            

 г) Екосистеми и биоразнообразие                                                                      

д) Човешкото въздействие                                                                                    

е) Ескалиращи кризи                                                                                            

ж) Внезапни големи въздействия – резки климатични промени.

Глава 3 Климатичната катастрофа:  положителни обратни връзки и повратни точки стр. 14-18                                                                                                            

 а) Повратни точки                                                                                                                                    

б) Горящи гори                                                                                                                                              

в) Океани и Почви – поглъщане, последвано от освобождаване                                      

г) Топенето на леда и албедо ефект                                                                                                

 д) Метанът от топящи се вечни замръзналости (пермафрост)                                        

е) Метанови Хидрати                                                                                                                              

ж) Едно неконтролируемо събитие

Възможно най-лошият сценарий? Стр.17- 18

Глава 4 “Отричане “ на промяната на климата и “ Скептицизъм“  стр.18 – 23                                                                                                                                                   

а)  Никой не обича лоши новини                                                                                                        

б) Нещо трудно за разбиране                                                                                                              

в) Краткосрочен користен интерес и самозалъгване                                        

г) Специален интерес и лобито на изкопаемите горива                                

д) “ Машината за отричане на промяната на климата “                                

е) Изтеклите и-мейли от Университета на Източна Англия                                        

ж) Медиите                                                                                                                                                    

з) Скептични аргументи                                                                                                                          

Още за науката – “глобално засенчване” стр. 21 – 22 и) Научният консенсус

Глава 5 Реалният Дебат – колко разбираме проблема? стр. 23-25          

а) Истинската несигурност и посоката, в която отива дебата                      

б) Твърде оптимистична преценка                                                                      

в) МЕГПК (IPCC)                                                                                                                                        

г) Загуба на лед от Арктика                                                                                

д) “350”

Глава 6 Климат и Справедливост стр. 25-27                                                                  

 а) Неравни Отговорности                                                                                                                        

б) Международни преговори                                                                                                            

в) Гореща вълна в Русия, провал на реколтата – и бунтове в Мозамбик.

Глава 7 Глобално Решение стр. 27-30                                                         

а) Решението трябва да бъде глобално                                                              

б) Историята – опити да се фалшифицира глобално съгласие                        

в) Неизпълнения и провали – къде ни доведоха до сега международните преговори                                                                                                                 

г) Глобално решение – път напред                                                                      

д) Маршрут към глобално решение – прогрес на национално ниво                                                          

Глава 8 Да се захванем с климатичното извънредно положение – път напред за Обединеното Кралство стр. 30 – 37

а) Намаляване на емисиите – спектърът от технически решения

б) “ Агрогорива “ и биоенергия – фалшиво решение

в) Консумацията в Обединеното Кралство и нейното въздействие върху екосистемите и емисиите

Геоинжинерство стр. 33-34

г) Избягване на фалшиви решения – съпротива срещу комерсиалните интереси

 д) Не се прави достатъчно – правителството ни изоставя.

е) Правене на големи неща много бързо

ж) Нов Зелен курс – работни места свързани с промяната на климата

з ) Климатично извънредно положение

и) Цинизъм, незнание, апатия и отчаяние

й) Ясен път напред.

Повече информация – препоръчителна литература и препратки стр.37

“Промяната на климата” и “Глобалното затопляне” представляват мощна заплаха за човечеството, която може да бъде трудна за разбиране, защото по своята природа тя е невиждана до сега, безпрецедентна.

Разбира се, климатът се е променял преди и това и промяната понякога е вземала форма на затопляне на планетата – но това което имаме впредвид под “промяна на климата” или “глобално затопляне” е промяна на климата, или затопляне, причинено от човека – или да го кажем по друг начин – “антропогенична промяна на климата”. Това затопляне на климата, причинено от човечеството, се случва с много по-голяма скорост от естествените промени, които са се случвали преди. Или поне, когато – в много далечната праистория – климатът се е променял със скорост, доближаваща скороста на промяна която се случва сега, това е имало бедствено въздействие върху живота и едно от следствията е било масово изчезване на видове.

Човечеството е имало разрушително въздействие върху природата много пъти преди и скороста с която разрушаваме гори, замърсяваме реки, влошаваме въздуха в нашите градове се увеличи феноменално през последните двеста години. Това, което е различно и ново в причинената от хората промяна на климата е, че за първи път човечеството въздейства на околната среда не само на местно ниво, но и на глобално ниво – това означава, че вместо само да разрушим гора тук или да замърсим море или река там (или много гори и много реки) ние правим нещо, което въздейства на целия свят едновременно, като влияем на естествените системи, които работят на глобално ниво. Това е нещо безпрецедентно в човешката история и следствията са доста плашещи.

1.Науката за Промяната на климата

Ние въздействаме на околната среда на глобално ниво, като променяме състава на атмосферата. Атмосферата, разбира се, е навсякъде – има само една атмосфера и тя е споделяна от целият свят.

Човечеството промени атмосферата по няколко начина и фактически първото от неблагоприятните човешки въздействия, което спечели общо признание не беше затоплянето, а разрушаването на газовете които формират слоя (“озоновият слой”), който естествено ни защитава от вредните ефекти на ултравиолетовата радиация на Слънцето. Някои газове, произвеждани от индустриалният процес, разрушават озона и по този начин ни излагат на вредна радиация, особено в някои райони на планетата. За щастие страни от цял свят се кооперираха чрез договор, наречен “Протоколът от Монреал”, да намалят производството си на разрушаващи озона газове. Като резултат проблемът за разрушаването на озоновият слой, в по-голямата си част, е сигурно овладян. В това има урок – международно сътрудничество за борба с проблемите на околната среда може да свърши добра работа.

Вредното въздействие, което човечеството има върху състава на атмосферата и което разглежда тази брошура, е такова което продължава да се влошава, със увеличаваща се скорост. Ние продължаваме да изхвърляме газове в атмосферата, които задържат топлина, или да го кажем по друг начин, които увеличават силата на “парниковият ефект ”.

Терминът “ Парников ефект “ се отнася за начина, по който атмосферата задържа топлина, която идва от Слънцето, подобно на начина по който парникът задържа топлина, правейки по този начин планетата по-топла отколкото иначе би била. Фактически, без парников ефект планетата би била твърде студена, за да поддържа живота какъвто го познаваме.

Да го опишем по-детайлно – енергията излъчвана от слънцето влиза в атмосферата и затопля повърхността на земята. Част от тази топлина е излъчвана обратно от повърхността (под формата на “инфрачервени лъчи”) и всичко това би “избягало” обратно в космоса, ако по-голямата част не бива погълната, или “задържана” в атмосферата. С други думи, атмосферата действа като един вид завивка, която задържа обратно излъчената енергия и прави атмосферата и планетата по-топли, отколкото биха били. За да бъдем по–точни, определени газове в атмосферата – включително водни изпарения и въглероден диоксид, които заедно са познати като “парникови газове” – имат този ефект да абсорбират излъчената енергия и да действат като “завивка”. Настоящото количество на тези “парникови газове”, което е налично в атмосферата, определя колко ефективно енергията е задържана и от тук температурата на планетата. В сравнение със Земята например, Марс има тънка атмосфера, с ниска концентрация на парникови газове и за това температурата е твърде ниска за повечето форми на живот. Венера, от друга страна, има твърде плътна атмосфера, с много силен парников ефект и е твърде гореща, за да съществуват повечето форми на живот  каквито ги познаваме.

Земята има прецизно точен баланс което прави възможно съществуването на широкото многообразие на живи форми, но неотдавна човечеството започна да разстройва крехкият баланс. От началото на Индустриалната Революция ние изхвърляме допълнителни количества парникови газове в атмосферата увеличавайки, или “усилвайки”, парниковият ефект, и по този начин затопляйки планетата. Тези газове включват метан, азотен оксид и хлорофлуоровъглероди, но най-значителният е въглердният диоксид (CO2). Тези газове съществуват естествено в атмосферата, но ние произвеждаме допълнително въглероден диоксид като горим изкопаеми горива – въглища, петрол и природен газ, които задвижиха Индустриалната Революция и продължават да зареждат с гориво съвременната икономика. Не само че освобождаваме въглерода от тези изкопаеми горива – образувани от фосилизирана вегетация, заровена под земята през хилядолетията – но ние също разрушаваме гори и по този начин се отделят огромни количесва въглерод от “жива” вегетация.²

През последните двеста години ние увеличихме количеството въглерод в атмосферата с около ЕДНА ТРЕТА. Анализирайки мехурчетата, намерени в ледени ядра от Антарктика, ние разбираме, че това е по-високо ниво от нивото, което е постигнато в продължение на 800 000 години и учените мислят, че това ниво може би не е било надвишавано през последните 20 милиона години. Това е много по-дълго, отколкото човечеството или други хуманоидни същества са съществували, така че за човечеството това е нещо твърде безпрецедентно. Допълнителният въглерод, заедно с допълнителните количества други парникови газове имат въздействието да усилват парниковия ефект и така да се задържа повече топлина в атмосферата. В резултат на това последните три

² В линкът по долу като интерактивна анимация, много просто и подробно, е обяснен парниковия ефект. http://news.bbc.co.uk/1/shared/spl/hi/sci_nat/04/climate_change/html/greenhouse.stm.

                                  Тук също http://earthguide.ucsd.edu/earthguide/diagrams/greenhouse, но тук са дадени детайли, които не са включени в горната анимация. Горещо препоръчвам да гледате тези кратки интерактивни анимации, те обясняват кратко и ясно парниковият ефект (бел. прев.)

 десетилетия бяха всяко поред най-топлите и глобалната средна температура на повърхността се повиши с 0,7 градуса по Целзий за последните сто години. Това може да не изглежда много, но трябва да имаме впредвид, че температурната разлика между настоящето и ледниковата епоха е само около четири градуса. Вече (както ще видим по-долу) повишаване на температурата с 0.7 градуса по Целзий има значително въздействие върху физическия свят около нас.

Истинският проблем обаче е, че изглежда, че ефектът от повишаването на концентрацията на парникови газове едва сега започва да прониква в климатичната система, за да влияе на глобалната температура – така че предстои много по-голямо увеличаване на температурата.

Близкото отношение между концентрацията на въглерод (под формата на въглероден диоксид) в атмосферата и средната глобална температура става ясно, когато бъдат видяни данните от миналото. Разглеждайки графика, показваща температурните записи за последните 450 000 години, както може да се очаква, има дълбоки температурни спадове по време на ледниковите епохи и след това големи температурни върхове по време на “междуледниковите” епохи.

Ако бъдат съпоставени атмосферните концентрации на въглерод (тъмна линия) тогава е поразяващо колко близо те отразяват температурните данни. Единственото място, където това не се случва, е в десният край на графиката – с други думи в много близкото минало, когато (поради човешка дейност) кривата на концентрацията на въглерод се изстрелва нагоре, но кривата на температурата не. Или поне все още не – защото най-очевидното заключение, което може да бъде направено е, че температурата все още не е имала време да догони концентрацията на въглерод, но когато за много кратко време тя ще направи това, тогава температурата също ще скочи нагоре. Това е плашещо и можете да разберете защо говорим за глобално “извънредно положение”.

Графиката показва много ясно близкото отношение между средната глобална температура и концентрацията на въглерод в атмосферата и едно по-детайлно изследване широко потвърждава това, което здравият разум предполага, че трябва да очакваме глобалната температура да догони драматичното увеличаване на концентрацията на въглерод в атмосферата, което виждаме през последните години.

Това илюстрира един от най-големите проблеми относно причиненото от хората глобално затопляне. Има ефект на забавяне между увелчаването на концентрацията на атмсоферен въглерод и покачването на средните глобални температури. Това означава, че ние не чувстаме фактическите разрушителни въздействия, докато не стане твърде късно да направим каквото и да е. Трябва да предприемем действия в отговор на увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата много преди да станем свидетели на драматичното покачване на температурата и да станем свидетели на пълното му разрушително въздействие върху околната среда.

_________________________________________________________________

Какво причини ледниковата епоха?

Докато настоящата промяна на климата е причинена от човешка дейност – повишаваща концентрацията на въглерод в атмосферата, като след това температурата отговаря на тази повишена концентрация – не е такъв случаят в миналото. “Началният тласък” на промените в температурата, които причиняват ледниковата епоха, е бил много малки измения в земният наклон по отношение на слънцето и в орбитата на земята (“Циклите на Миланкович”). Но тези орбитални изменения са били много малки и по никакъв начин достатъчни самостоятелно да причинят размера на промени, който се е случил. Те само са действали като начален тласък за други процеси, които са поели контрол.

Повишаваща се температура е причинила увеличаване на естествените въглеродни емисии, последвалите повишени въглеродни концентрации са задържали повече топлина и са повишили още повече температурата в серии от непреки въздействия, или “положителни обратни връзки”, които увеличават първоначалното малко повишаване на температурата. Друг много важен усилващ ефект на “обратната връзка” , който е бил замесен, е топенето на ледените покривки, защотото белите повърхности отразяват слънчевата енергия, докато по-тъмните повърхности, разкрити след като ледът се е стопил, абсорбират повече от тази енергия, повишавайки по този начин температурите, което води до разтапянето на повече лед. Казано по друг начин, последвало е намаляване на земната „отразителност“, което е позволило повече топлина да бъде погълната и температурите да се повишат.

Важно е да се разбере, че “началният тласък” тук е бил много по-малък и е действал в продължение на време, което за хората е много дълго. В сравнение въздействието, което хората упражняват сега, е много голямо (фактическото количество енергия, която нашите допълнителни количества парникови газове задържат, е много повече от промяната на количеството енергия достигаща от слънцето, която е била причинена от орбиталните изменения ) и то се случва много по-бързо. Така сега няма възможност, например, за “още една ледникова епоха“, защото човешкото въздействие върху климата е вече много по-голямо и напълно надхвърли естествените процеси, които са причинили ледникови епохи през последните няколко милиона години. Това, което смятаме за големи неизменни процеси на природата отвъд способността на хората да въздействат, като преходът във и вън от ледниковите епохи, фактически са били приведени в действие от много малки промени в слънчевата енергия, която достига земята. В сравнение 1850-те милирада тона допълнителен въглероден диоксид, който човечеството добави в атмосферата през последните 200 или 300 години представляват много голяма промяна, случваща се много бързо. Толкова големи и толкова бързи промени просто не се случват, или много рядко се случват в природата, ние се намираме в “некартографирана територия”.

Важно е също да се вземе в предвид, че в която и посока причината и ефекта да работят, дали ще бъде повишаване на температурата, което дава начало на повишаване на (естествените) въглеродни емисии, или повишените концентрации на въглерод в атмосферата ще причинят покачване на температурите, винаги има близко отношение между средните глобални температури и концентрацията на въглерод в атмосферата. Това означава, че ние наистина очакваме, както отбелязахме по-горе, средната глобална температура да “догони” скоростното повишаване на концентрацията на въглерод в атмосферата, което се случи през последните 200 години.

____________________________________________________

2. Въздействията на промяната на климата

На пръв поглед, особено за тези от нас които живеем в по-малко слънчеви части на света, идеята че климатът ще стане по-топъл изобщо не изглежда лоша. Но след като помислим, тази идея няма да издържи дълго. Проблемът е, че целият естествен свят и цялата човешка цивилизация са адаптирани към климата, какъвто е сега – така че всяка промяна, особено ако тя е относително бърза, вещае много бедствия.

А/ Покачване на морското ниво

Някои пагубни ефекти са лесни за разбиране, като вече горещи места да станат още по-горещи, или  морските нива да се повишат. Топящи се ледници и ледени покрития ще прибавят повече вода към океаните, като обемът на океаните ще нараства бавно заедно с неговата температура. Резултатът ще бъде нарастващи морски нива. В действителност те вече се покачват – само малко, но скороста се увеличава. Потенциалът за унищожително въздействие върху крайбрежните градове и повечето нисколежащи крайбрежни земеделски земи е очевиден.

Това, което е по-малко очевидно, е че океаните ще погълнат голяма част въглероден диоксид. Това може да бъде разглеждано като положително явление, защото въглеродният диоксид иначе би останал в атмосферата и така поглъщането от океаните ще забави скоростта, с която въглеродът се натрупва в атмосферата и оттук парниковият ефект. Но повишаването на въглерода в океана води до друг проблем. То причинява окисляване, което след това ще има голямо унищожително въздействие върху морският живот. Това ще бъде голям проблем, независим от промените на глобалния климат.

Б/ Времето и климата

Не всички въздействия на глобалното затопляне ще бъдат еднопосочни. Тъй като климатичните системи са комплексни с много взаимодействащи фактори, ефектите от покачващи се температури могат да бъдат множествени и трудни за предсказване. Тази непредсказуемост вече става проблем за фермерите по цял свят. Важно е да се признае, разбира се, че винаги ще има големи колебания в температурите, екстремни климатични явления и други състояния на ежедневна, ежеседмична и ежемесечна основа, включително много студени периоди – поради тази причина учените държат да различават този вид колебания, които правят нашето всекидневно време, от състояния, чиято обща тенденция е изследвана в дълъг период от време, съставляващи климата.

Важно е също да различаваме локални промени от тези, които се случват глобално. Покачващи се температури могат да разстроят установения характер на движение на въздушните маси или океански течения по неочаквани начини, така че променящи се ветрове и системи на налягане могат да придвижат студен арктически въздух на юг, примерно, донасящи захлаждане на дадени места. Това е, което се случи със скорошните неочаквани зими в Европа и други северни географски ширини. Фактически, ако погледнем температурната карта на света през тези периоди на много студено време в Европа, ще видим, че в голяма част от останалия свят беше по-топло от обикновено. Но необичайното време показа, че това което виждаме е дестабилизация и разстройване на климата, което може да се проявява по различни начини, поради тази причина ние говорим общо за “промяна на климата”. Но каквито и да са различните местни, или краткосрочни въздействия, глобалната температура ще продължи да се увеличава, когато бъде измерван значителен период от време. Това е, което имаме в предвид с термина “глобално затопляне”.

В/ Климатични екстремности

Това, което не е очевдно, е че тази дългосрочна тенденция, която наричаме “Глобално Затопляне” не означава само повишаване на [глобалните средни] температури, тя също означава повишаване на “енергията“ в климатичните системи. Допълнителната енергия в системите, с други думи, не само допринася за повишаване на температурите, тя допринася и за по-екстремни и по-разрушителни явления. Повече топлина може да означава повече водно изпаряване, което на свой ред означава повече дъжд и потенциални наводнения, докато на други места или по друго време, екстремни жеги могат да засилят засушаването. Повече енергия в системите означава по-силни ветрове и бури. Така че това, което можем да предвидим е, че ще има устойчиво повишаване на честотата и суровостта на свързани с климата „естествени бедствия” – потопи, суши, урагани, горещи вълни, горски пожари и така нататък (но реално те няма да бъдат повече чисто естествени, защото отчасти ще отразяват човешкото влияние върху климата).

Г/ Екосистеми и Биоразнообразие

Затоплянето на планетата ще има голямо въздействие върху екосистемите. Както вече отбелязахме, проблемът е, че те са адаптирани към климата какъвто е сега и е бил по време на хиляди години, т.е. не е преминал през изцяло нови, скоростно променящи се условия.

Например по-виски температури и промени в дъждовните валежи могат да имат като последствие засушаване на дъждовните гори, правейки ги по този начин по-уязвими от пожари. Това може да разруши екосистемите в дъждовните гори, правейки ги по-малко биоразнообразни “сухи” гори или савани. Вече е имало изключителни епизоди на сезонно “засушаване” на Амазонските дъждовни гори, с реки течащи по-плитко от когато и да е било преди.

Повечето живи форми са адаптирани към определени условия и определени температури, затова промяната им ще има вреден ефект върху тях. За щастие много живи форми ще бъдат способни да се преместят – към полюсите или в по-високи ширини – за да избягат от покачващите се температури. Изследователи наблюдават, че това вече се случва. Ако организмите, които мигрират се случи да бъдат носители на зарази като комари, които разпространяват малария, тогава това би било лоша новина за хората, живеещи в техните нови места на обитаване. Промяната на климата ще има сериозно въздействие върху здравето на хората.

 Но в същото време има граница на скоростта, с която растенията могат да мигрират. Ако температурите се променят много бързо те ще загинат, както и потенциално съществата, чийто живот зависи от тях. Най-общо, глобалното затопляне ще има много разрушително въздействие върху биоразнообразието, ускорявайки темпото, с което видовете изчезват. Разбира се, обезлесяването и загубата на биоразнообразие ще бъде проблем и без глобалното затопляне – вследствие на много други разрушителни въздействия на все повече растящия брой на гладни за ресурси човешки същества. Така в тези случаи причинената от хората промяна на климата ще се комбинира с други фактори, за да произведе сериозните отрицателни въздействия, които виждаме.

Д/ Въздействия върху хората

Комбинацията от фактори е още по-очевидна, когато разглеждаме въздействието на глобалното затопляне върху най-доминиращият вид в света – хората. Както и другите видове, човешките общности са адаптирани към определени условия, така всяка промяна в условията е много вероятно да причини страдание. Също така, настоящият свръхнаселен свят, с много хора натъпкани в крайбрежни райони и градове, изключително зависим от крехки инфраструктури, е силно уязвим от от вида “естествени” бедствия, за които говорихме по-горе.

Фактически въздействието на глобалното затопляне върху уязвими общности вече e тежко и вероятно ще стане още по-лошо, но то не винаги е очевидно или лесно за изразяване количествено. Ние можем да бъдем шокирани от урагани или наводнения, но да не виждаме нищо ново в тези “ естествени бедствия “, защото едно увеличаване на тяхната суровост или честота е трудно да бъде забелязано и последващото увеличаване на жертвите е трудно да бъде измерено.

Междувременно, понеже въздействието на глобалното затопляне е често комбинирано с други фактори, то е трудно да бъде видяно. Ние виждаме гражданска война в Судан, но не виждаме причините, които вкючват конфликти за намаляващи плодородни земи поради това, че все повече земи се превръщат в пустиня, което е частично по вина на глобалното затопляне. Ние виждаме въстания в Арабският свят, които ние тълкуваме с политически причини – до голяма степен правилно – но ние може би не виждаме как покачването на цените на храната взема участие и как на свой ред това покачване е причинено донякъде от негативното въздействие на глобалното затопляне върху земеделието. Така че въздействието на глобалното затопляне може да захранва вече съществуващи проблеми и да ги усили, като често е фактор, който бива лесно пренебрегнат.

Е/ Ескалиращи кризи

От въздействията описани по-горе можем да видим как в бъдеще глобалното затопляне може да има разрушителен ефект върху земеделието чрез променящи се дъждовни валежи, които може да включват провалящи се мусони, или големи площи земя превръщащи се в пустиня. Към това се прибавя топене на ледници и планински лед, което може да означава, че реки с постоянен поток сега преминават през пролетни потопи, последвани от почти пресъхване по-късно през годината. В случая на Хималаите това може да има голямо въздействие върху реките (Инд, Ганг, Меконг, Жълта река и т.н.) от които зависи земеделието и снабдяването с храна на голяма част от населението.

И накрая, много обработваема земя може да бъде загубена поради покачването на нивото на морето. Комбинираният ефект на всички тези фактори върху земеделието може да има като резултат глад, икономически колапс, голям брой бежанци, хронична политическа нестабилност, граждански бунтове и ескалиращи конфликти. Но дълго преди това, глобалното затопляне ще прави много от проблемите с които сме свикнали много по-лоши. То ще бъде един от многото фактори, но проблемът е, че от всичките тези фактори то е този, който има потенциала да расте като размер, докато накрая стане доминиращ, непреодолим фактор.

Ж/ Внезапни големи въздействия – рязка промяна на климата

Накрая, един дестабилизиран климат е много вероятно да поднесе някои изненади. През повечето от последните няколко хиляди години, през които човешката цивилизация се е развивала, климатът е бил относително стабилен. Има свидетелства, че  не винаги е бил такъв и в далечното минало са се случили някои много внезапни промени, в рамките на човешко времево мерене от стотици години или дори десетки, или по-малко. Те са се случвали особено когато климатът се променя от едно състояние към друго (от ледников към междуледников период) и общо представляват промени на начина, по който топлината се движи из планетата, в обикновено доста стабилни системи от въздушни или океански течения.

Типичен пример е внезапна промяна в “топлинно-солната океанска циркулация ”, чрез която “Северно-Атлантическото Течение” или “Гълфстрийм” – течението, което донася по-топли води в моретата на Северо-Западна Европа, може да бъде спряно. Това се е случвало в миналото и е напълно приемливо, че може да се случи отново. Съществена черта на топлинно-солната циркулация, както тя действа в момента, е че солени и следователно по-тежки повърхностни води край Северо – Западна Европа потъват и след това текат на Юг в дълбоко океанско студено течение, което се припокрива с топлото повърхностно течение – Гълфстрийм – което тече към Север. Фактори като повишено топене на ледове, повишен обем на реки, или (внезапно!) пробиване на ледников “язовир”, който преди това е задържал езеро от прясна разтопена вода, може да разреди солеността на повърхностната морска вода, така че тя повече не се потапя и цялата циркулация се срива. Това означава, че Гълфстрийм повече не носи топла вода на север, по този начин в Северо-Западна Европа се случва внезапно захлаждане (но все пак не толкова внезапно, както е показано в свръхдраматизираната версия на това явление във филма “Денят след утре”).

Това типично се случва, когато земята като цяло постепенно се затопля и представлява екстремна версия на това, което дискутирахме по-горе – една локална тенденция, която върви срещу общата глобална насока. Рязка промяна като тази има потенциал да стане част от нещо по-голямо, като начален тласък или значителен ускорител на “неконтролируемо събитие”. В следващата секция ще дискутираме този проблем повече и ще разберем още за възможността глобалното затопляне да стане още по-лошо, много бързо.

3. Климатично Извънредно Положение: „Положителни Обратни Връзки„ и „Повратни Точки”.

Отбелязахме, че промяната на климата е нещо, с което е трудно да се справим, поради “ефекта на забавяне” – забавянето между натрупването на парникови газове в атмосферата и актуалното покачване на средната глобална температура с неговото пълно разрушително въздействие върху нашата околна среда. Фактически, този проблем е усложнен от много голямата несигурност, която заобикаля действителния размер на взаимодействията и времето на “забяването”.

През последните 200 години ние изхвърляме нарастващи количества парникови газове и глобалната средна температура като резултат се повишава, с ускоряващо се темпо. Би било грешка обаче да мислим, че намаляването на количеството газове, което изхвърляме в атмосферата ще спре покачването на температурата, защото всяка година добавяме към натрупването на допълнителни газове, които вече са в атмосферата, по този начин непрекъснато увеличаваме тяхната концентрация там и повишената концентрация е тази, която причинява покачването на глобалната средна температура.

А/ Повратни точки

Често се приема, че покачването на температурата е относително гладко или “линейно“, като покачването на кривата на графиката съответства на дадена скорост на увеличаване на настоящото натрупване на парникови газове в атмосферата. Така линията на графиката макар да е насочена нагоре, се променя относително гладко и имаме определено ниво на предсказуемост, около което можем да планираме.

За съжаление геологичните данни показват, че “нелинейната” прогресия е по-близо до нормата в предишни епизоди на глобални температурни промени. Това означава, че линията на графиката не е гладка, а фактически се покачва рязко, когато определени прагове, или “повратни точки”, са достигнати. Тези “повратни точки” са задействането на ефекти на положителна обратна връзка. Това може да бъде разбрано най-добре чрез примери.

Б/ Горящи гори.

Изсушаването и горенето на гори ще изхвърли повече въглерод в атмосферата, което на свой ред ще причини температурите да се повишат още по-бързо (предизвиквайки още повече горене на гори и т.н. ). Беше предположено, че Амазония може да се изсуши до точка, в която серии от огромни пожари могат напълно да я разрушат като екосистема на дъждовните гори. Това ще освободи много големи количества въглерод в атмосферата за много кратко време, със значителен ефект върху глобалната температура.

В/ Океани и почви: поглъщане, последвано от освобождаване.

Видяхме, че океаните поглъщат въглерод и това, в по-малка степен, правят и почвите. Но когато те се преситят, тяхната възможност да поглъщат въглерод намалява, в следствие на което повечето произведен от хората въглерод отива в атмсоферата и океаните, и почвите могат да достигнат точка, в която фактически започват да освобождават въглерод, вместо да го поглъщат, по този начин причинявайки доста значително повишаване на скоростта на затопляне .

Г/ Топенето на ледовете и албедо ефект.

Когато полярният лед се топи и по-малко сняг покрива земята за по-кратък период, тогава се случва намаляване на “албедо” ефектът, при който светли, или бели повърхности отразяват топлината. Тъмните води, разкрити при топенето на арктически морски лед, или тъмната земя разкрита от разтопените снегове, поглъща вместо да отразява топлина, повишавайки по този начин температурите, което означава, на свой ред, че още повече сняг и лед се топят. Още един “порочен кръг“, или “положителна обратна връзка” e в действие.

Вече видяхме този ефект, свързан с промяната от ледникови към междуледникови периоди в праисторията, но също видяхме, че човечеството сега има много по-голямо въздействие и много по-бързо от факторите, които са задействали процесът тогава.

Д/ Метан от топенето на вечните замръзналости (пермафрост).

Със скоростта, с която се случва сега, ефектът от топенето на арктически морски лед може да има още един ефект на непряко причиняване. Земните маси заобикалящи арктическо море съдържат огромни количества замръзнала почва, или “вечна замръзналост”, която съдържа около два пъти повече парникови газове (във формата на въглероден диоксид и метан), от тези, които по настоящем се намират в атмосферата. Следователно ако ледът се разтопи, количеството на парникови газове в атмосферата ще се утрои. Ефектът на положителна обратна връзка, свързан с намаляващото албедо означава, че арктическият океан и заобикалящите го земни маси се затоплят по-бързо от останалата част от света, така вечните замръзналости в района са особено уязвими от топене.

Е/ Метанови Хидрати

Още един потенциален ефект на обратна връзка е особено свързан с Арктика. На дъното на океаните лежат останки органична материя от мъртъв планктон, или органични останки донесени в морето от реки през хилядолетията, разлагани от бактерии и замръзнали, като така са се оформили кристали “метанови хидрати”. Те са подържани стабилни от комбинация от температура и налягане, но в относително плиткото, студено арктическо море температурата е особено важна. Едно повишаване на температурите, причинено от затопляне на водите, би могло да освободи големи количества метан от хидратите. Метанът е парников газ с двадесет пъти по-силно действие от въглеродния диоксид. Той не остава толкова дълго в атмосферата, колкото въглеродният диоксид, но и не напуска просто така, а се разгражда, частично до въглероден диоксид.

Смята се, че много бързото повишаване на атмосферния въглерод и на температурите, с което са свързани събитията на “масово измиране”, като това от Краят на Перма (което погубва 95% от живота на земята какъвто е съществувал тогава) преди 250 милиона години, или като Палеоценният Еоценен Топлинен Максимум ³ преди 55 милиона години, е могло да бъде причинено само от масивни освобождавния на метан от океанското дъното. Така изглежда, че топенето на метанови хидрати е било едно от причините, ако не и главната причина, за големи и относително резки повишавания на температурите и свързаните с тях огромни разрушителни въздействия в миналото на Земята.

Наистина голямо топене на метанови хидрати може да се случи, когато те са имали на разположение дълго време да се натрупат (след последното “топене”), за нещастие точно сега има много голямо натрупване на метанови хидрати на дъното на земните океани. Метановата “бомба” е заредена.

През 2008 година за първи път е открит метан да излиза – до момента в относително малки количества – от Арктическият Океан.

Ж/ Неконтролируемо събитие

Всички тези ефекти на “положителна обратна връзка” причиняват повишено отделяне на парникови газове от “естествени “ източници.

В определен момент тези процеси могат да станат толкова силни, че ще изхвърлят в атмосферата много повече допълнителен въглерод, отколкото това прави човечеството. Такъв ще бъде случаят например, ако стане масово освобождаване на въглероден диоксид и метан от топящи се вечни замръзналости, или на метанови хидрати от океанското дъно. В момента, в който това се случи ние ще имаме това, което беше наречено “неконтролируемо ” глобално затопляне и ситуацията ще бъде напълно извън нашият контрол – защото повече няма да има значение

³ Paleocene Eocene Thermal Maximum

17

колко успяваме да понижим нашите директни “причинени от хората” емисии. Като мярка и сравнение колко потенциално близо сме до това ситуацията да излезе извън контрол, само 0,1% от въглерода задържан в световните вечни замръзналости е равен на количеството въглерод, което светът е способен да спре да влезе в атмосферата, понижавайки глобалните емисии с 80 % до 2050 година. С други думи, всичко което можем да направим чрез това ниво на понижаване на емисиите, ще бъде напълно обезсмислено от освобождаването на 0.1% от въглерода задържан във вечните замръзналости.

Междувременно всички тези потенциални ефекти на обратна връзка, чиито размер и заплаха не са точно разбрани, правят много трудно да се планира напред, така че да се гарантира, че ще бъдем защитени от катастрофалните последствия от промяната на климата. Задачата на планиращите е, така да се каже, предефинирана – тя не е как да не позволим тази линия на графиката да се покачва стръмно, а да не допуснем по какъвто и да е начин да достигне определено ниво – когато внезапно ще се изстреля нагоре. Ситуацията в която се намираме не е тази на пестеливи домакини, които просто трябва да планират техният въглероден бюджет мъдро и много напред, а по – скоро на човек движещ се куцайки през минно поле в тъмнината – той не знае кога ще направи онази съдбовна стъпка, която ще го унищожи. Знае само, че колкото повече върви, толкова по–вероятно е да направи тази стъпка.

Ситуацията с други думи е много по-несигурна и опасна, отколкото е обичайно представяна. Докато се нуждаем от понижващи емисиите “цели”, около които да бъде организирана политика, по никакъв начин която и да е цел не може да бъде гарантирана като сигурна, както някои във властта твърдят. Ние не само че нямаме огромна, но предвидима заплаха, за която трябва да направим големи, но измерими неща за да се справим с нея – ние по-скоро вече сме в необратимо опасна ситуация, където има извънредна нужда да направим колкото може повече от това, което можем да направим, за да дадем на себе си най-добрия възможен шанс да избегнем възможно най-лошите катастрофални въздействия. С други думи това е не просто глобален проблем или дори глобална криза, а по-скоро извънредно положение.

________________________________________________________________

Колко лошо може да стане във възможно най-лошият сценарий?

Беше посочено, че планетата Венера, (която по настоящем има атмосфера от 97 % въглерод със парников ефект достатъчно силен за да има като резултат температура на повърхността 450 градуса по целзий) е приличала много на земята със, много вероятно, значителни количества течна вода по нейната повърхност. Цялата тази вода се е изпарила при неконтролируем парников ефект (за който допълнителните водни изпарения са допринесли), който също е причинил всичкия въглерод от земната кора да бъде “изпечен” в атмосферата, докато накрая самото изпарение е било разбито на частици и се е загубило в космоса. Земята е по-далеч от Слънцето в сравнение с Венера и приема по-малко слънчева енергия, но въпреки това беше предположено, че подобен вид “неконтролируем парников ефект “ може да се случи на Земята, ако човечеството изгори всички резерви на изкопаеми горива, които съществуват (включително неконвенционални изкопаеми горива като петролните пясъци и т.н.) и предизвика солидно топене на метанови хидрати.

Това е защото скоростта с която планетата реагира на температурни промени (нейната “чувствителност“) се увеличава когато тя става по-топла и скоростта с която човечеството влияе на планетата може да не даде време на някакви “процеси на отрицателна обратна връзка” (които са спирали този вид катастрофи да се случат в историята на Земята) да започнат. Този процес по необходимост включва тотално размразяване на ледените покривки и така е много вероятно да отнеме най-малко стотици години.

Като се вземе предвид непознатата територия, в която размера и скоростта на такова горене от човечеството на всички изкопаеми горива би ни отвело и трудността да се определят количествено толкова много замесени фактори, няма широк научен консенсус относно този сценарий, но той представя възгледа на поне един известен учен. Така, ако попитате какъв е най-лошият сценарий, който е възможно мислим, тогава това е планета, на която никакъв вид живот няма да е възможен. Разбира се ние ще сме преминали стадият, който бихме могли разумно да наречем “глобална катострофа” в човешки термини, много, много преди да сме стигнали до там.

____________________________________________________

4. “ Отричане “ на промяната на климата и “ Скептицизъм ”

А/ Никой не обича лоши новини

Катастрофалната дестабилизация на глобалния климат представлява заплаха за човечеството с безпрецедентна тежест. Промяната на климата е лоша новина. Никой не обича лоши новини. И както при всички други лоши новини, съществува тенденция да бъде застрелван вестоносеца.

Никой не би искал да вярва всичко това. И много хора просто отказват да вярват това което не искат да вярват. Хората винаги са имали всякакви видове стратегии на избягване на неприятни (или “неудобни”, както би казал Ал Гор) истини. Такъв със сигурност е случаят с промяната на климата. За определени хора нещата са още по-сериозни. Изводите от промяната на климата са дълбоки – тя “променя играта “ на глобално ниво. Някои хора просто горчиво се съпротивляват на всичко, което подкопава или заплашва техният установен светоглед и становище. По ирония, колкото повече откриваме дълбоко тежките последствия от глобалното затопляне, толкова повече хората не искат да вярват и започват активно да търсят причини да не вярват.

Б/ Нещо трудно за разбиране

Да бъдем откровени, безпрецедентната природа на причиненото от човека глобално затопляне е това, което го прави трудно за мнозина да го разберат – и за още повече да разберат цялата тежест на неговите следствия. То няма пример за сравнение в нашият индивидуален опит или дори в нашият исторически опит като общност или нация. Ние можем да се справим със сериозна заплаха от чуждестранен враг, защото това е нещо, което има място в нашият исторически опит (макар че в последният случай от 1930 година ние нямахме голямо желание да посрещнем дори това). Но при промяната на климата няма грандиозни видими строени редици от нашественици, струпани на другата страна на канала, които да ни предизвикат към действие. Както видяхме, при промяната на климата има ефект на забавяне, така че по времето когато тя се прояви по някакъв наистина очевиден начин, ще бъде твърде късно.

Междувременно, като научно понятие то остава, за повечето хора, неясно, абстрактно и дори не-интуитивно. Някой може да види със собствени очи разрушаването на гора, или мъртвата риба изхвърлена от отровена река, но не може да види натрупването на допълнителен въглероден диоксид в атмосферата. И не е очевидно защо това трябва да има някакви пагубни ефекти, по начина, по който например сечта очевидно ще разруши гори, или токсични химикали ще отровят водата.

Накрая, сериозността на едно увеличаване на “средната глобална температура” е трудно за разбиране, когато температурното покачване е правено да изглежда малко от ежедневните нестабилностти на времето. Още по-трудно е, когато разривите причинени на климатичните системи от глобалното затопляне имат за резултат фактическо захлаждане на места – или периоди на необикновено студено време – в определени части на планетата.

Г/ Краткосрочен користен интерес и самозалъгване.

Причините да не се вярва в реалността на причинената от човека промяна на климата не са само неспособността да бъде разбрана напълно, или нежелание да се изправим пред нейните плашещи изводи.

Съществуват материални и користни причини да не се вярва или да не се допуска да се вярва в глобалното затопляне. Хората не обичат да плащат данъци например (шокиращо откритие!), така че ако те мислят, че за да се справим с промяната на климата може да означава, че те трябва да плащат повече данъци, то тогава това може да ги склони да не искат да вярват, че промяната на климата е реална. Също така може да вярват, вероятно правилно, че справянето с промяната на климата може да изисква да променят своето поведение или стил на живот и това също може да ги склони да не искат да вярват, че е реалност. Важно е, че скорошният “Скептичен отпор” срещу науката за промяната на климата се случи точно в момент, когато изглеждаше, че може би най-накрая действително ще направим нещо по въпроса.

 Д/ “Специални интереси” и лобито на изкопаемите горива.

Користните причини да не се вярва, или да не се допуска да се вярва в причинената от човека промяна на климата са най-значителни когато става въпрос за относително малък брой хора, които са екстремно богати и (следователно) могъщи. Най-вече това са хората които управляват големи корпоративни интереси, те чувстват, че техният бизнес е заплашен от действията които трябва да предприемем за да се справим с промяната на климата. На първо място това са хората, които управляват индустриите на изкопаемите горива – защото горенето на изкопаеми горива⁴ е най-големият източник на произведени от хората парникови газове (под формата на въглероден диоксид) и следователно това, което трябва сериозно да понижим. Като резултат те чувстват, че тяхната индустрия, техният основен източник на печалба е застрашен – и някои от тях ще отидат много далеч, за да елиминират тази заплаха. Те не само че използват техните пари за да лобират политици да се противопоставят на мерките, които трябва да вземем, за да се справим с промяната на климата – и ефективно да проведем пълна политическа кампания срещу тях – но също използват парите си за да подкопаят и дискредитират науката, която показва, че глобалното затопляне е реална и непосредствена заплаха. Фактически вече има прецедент в историята, когато тютюневата индустрия се опита да дискредитира науката  която доказа, че тютюнопушенето причинява рак и някои от същите индивиди и компании, които бяха наети от тютюневата индустрия, бяха след това наети от индустрията на изкопаемите горива.

Разбира се не всички индустрии на изкопаеми горива бяха въвлечени в това, или не до същата степен, или не толкова открито, но някои компании се прочуха с цинична и продължителна дезинформационна кампания срещу науката за промяната на климата. Тези компании са най-голямата в света петролна компания Exxon Mobile, най-голямата в света компания за въглища Peabody Energy и втората по-големина в света частно притежавана компания – Koch Industries. Няма нужда да се споменава, че те са екстремно могъщи.

Междувременно не само индустриите на изкопаемите горива се почустваха застрашени от действията, които трябва да предприемем за да понижим емисиите на парникови газове, но също свързаните с тях индустрии като електрическата, производството на електрически уреди и индустрията за производство на автомобили. Заедно с тях има една широка група бизнесмени и индустриалци, които почувстваха, че биха могли да правят повече пари ако има по-малко държавни регулации и по-малко данъци, които да ограничават техните дейности. Те бяха в ядрото на това, което се превърна в политическо движение, със собствена политическа и икономическа философия (често наричана “неолиберализъм”), фокусирана върху премахването на всички бариери пред свобдния пазар и отстраняването на колкото е възможно повече държавни регулации на търговията и индустрията. Разбира се, отдавна има основателен спор относно правилния баланс между държавата и частното предприемачество, къде трябва да бъдат границите на свободния пазар и т.н. – но очевидно, ако веднъж признаеш съществуването на огромна и непосредствена заплаха за човечеството, тогава природата на спора се променя и се появява много притискаща нужда за повече правителствена регулация и контрол, за да бъде посрещната тази заплаха (както би било, например, ако трябва да се посрешне заплахата от враг по време на война). Е, някои в търговията и индустрията до различни степени оценяват този факт (дори и ако отговора, който те препоръчват не е винаги най-добрият) но други – често тези, които се придържат към по-екстремна версия на “неолибералната” икономическа философия – предпочитат да твърдят, че няма голяма заплаха, която трябва да посрещнем и причиненото от човека глобално затопляне или не съществува, или не е сериозно.

Е/ “Машината за отричане на климатичните промени”

По този начин се образува широко и могъщо лоби, с корпорациите на изкопаемите горива в неговото ядро, което се противопоставя на опитите на правителствата да посрещнат климатичната заплаха и търси начини да дискредитира науката, която демонстрира, че тази заплаха е реална. Използвайки техните значителни финансови ресурси, те създадоха широка мрежа от групи за лобиране, псевдо-народни кампании, така наречените “мозъчни тръстове” и повече или по-малко фалшиви научни институти – с имена като Институт за Конкурентна Предприемчивост (Competetive Enterprise Institute, http://cei.org/), Комитет за Конструктивно Утре (Committee for a Constructive Tomorrow, http://www.cfact.org/) и Фондация за Политика относно Глобалното Затопляне (Global Warming Policy Foundation, http://thegwpf.org/ ) – и така нататък. В Америка е пълно с такива, но те имат своите аналози във Великобритания и други страни. Заедно те създават “ехо от гласове”, всички подкрепящи съобщението, че науката за климата е спорна и действия за справяне с проблема биха били ненужни и икономически вредни. Много от тях активно участват в лобиране на политици и много също са замесени в подкопаване на науката за промяната на

⁴ Изкопаеми горива – Fossil fuels. Петрол, Въглища, Газ.

20

климата по няколко начина. Те осигуряват максимална публичност за всякакви изследвания или литература, която поддържа техният възглед, дори и ако преобладаващото мнозинство от учени го отхвърля, подкрепят щедро всеки учен (обикновено такива, които не изучават климата) възгледите на които са подходящи за тях и дори изобретяват фалшиви петиции и плащат за теливизионни реклами, твърдящи че причиненото от човека глобално затопляне не е реално. В действие е това, което беше наречено “машина за отричане на климата”, която има могъщо влияние върху публичният дебат, особено защото тази цинична и платена кампания за дезинформация се сля и подсили това, което описахме по-горе – естественото нежелание на хората да вярват на лоши новини и трудността напълно да бъде разбран абстрактен научен проблем. Движението на “климатичните скептици” включва всичко – от цинично и умишлено дезинформиране, до наивно самозалъгване – и цял спектър между тях.

Ж/ “Изтеклите” и-мейли от Унивеситета на Източна Англия.

“Машината за отричане на климата” постигна грандиозен успех с кампанията, която проведе за изтичане на и-мейли от Унивеситета на Източна Англия. Много хора очакваха истински прогрес на решителните преговори за климата на ООН в Копенхаген през късната 2009 година и беше направен опит това да бъде предотвратено като се подкопае науката, на която се базириха призивите за промени. Защитата на компютрите на голям и престижен център за изследване на климата в Унивеситета на Източна Англия беше пробита и огромно количество и-мейл кореспонденция беше откраднато. Ако притежавате огромен обем от нечия лична кореспонденция вие почти със сигурност ще намерите нещо, кето да постави този човек в лоша светлина, и някои от учените бяха под постоянна атака от “скептици” дълго време, поради това бяха станали отбранителни или дори манипулативни. Междувременно беще лесно да бъдат представени погрешно усилията, които всеки сериозен учен трябва да направи, чрез процеса на проверка например, за да поддържа високи академични стандарти във формата на „цензура” или нежелани отклонения. Фактът е, че това направи изследователският център на Унивеситета на Източна Англия да изглежда като че е допуснал грешка по някакъв начин, но в същото време имаше множество други институции и огромен международен научен консенсус, който подкрепяше науката за промяната на климата. Но в действителност нито едно значително откритие, от нито един учен от Унивеситета на Източна Англия не беше сериозно поставено под въпрос, още по-малко научните устои на департамента като цяло. Въпреки това публиката получи много по-различно впечатление и фактът, че тя подържаше необикновената ефективност на “ машината за отричане на климата”, показа какъв вид съобщение голяма част от публиката “искаше” да чуе.

З/ Медиите.

Медиите изиграха голяма роля във всичко това, защото техните интереси бяха, в по-голямата си част, по-добре обслужени като раздухваха цялата афера в популярен “скандал”, отколкото ако бяха дали балансиран възглед, който би рискувал да направи новината по-малко интересна. Богатото и могъщо “скептично” лоби във всички случаи или притежаваше, или използваше парите си за да влияе на голяма част от медиите, особено в Америка. Друга част от медиите – обикновено по-ниският пазарен спектър – просто откриха, че могат да продадат повече вестници или да привлекат повече публика, като поддържат едно политическо съобщение, което много хора искат да чуят. Така че за тях най-често е по-лесно да се присмиват, отколкото да обясняват непознатата и сложна наука за глобалното затопляне.

Б/ Скептични Аргументи

Подвеждащите или откровено фалшиви аргументи, които “отричащите” или скептиците обикновено използват са твърде много, за да бъдат дадени и оборени тук, но една от тактиките е да се посочва, че въглеродният диоксид е естествен и полезен за живота. Това е истина, но извънредното количество е това, което е от значение и което е пагубно. Още един пример е твърдението, че покачването на температурите, което виждаме сега, не е нещо необичайно, защото е имало много промени на климата и преди, които не са били причинени от човешка дейност, като така наречената “средновковна топла фаза”. Това в действителност е било по-скоро локално (главно в Северният Атлантик), отколкото глобално явление. Във всички случаи е пренебрегнат реалния проблем, който както видяхме по-горе, е изключителното повишаване на концентрацията на въглерод в атмосферата, което наблюдаваме сега – безпрецедентно за 800 000 години и верятно за не по-малко от 20 милиона години.

Още една скептична маневра е твърдението, че глобалното затопляне е “спряло” след 1998 година. Това се твърди, защото 1998 година беше изключително топла година – в действителност 2005 и 2010 година бяха по-топли, но нещата могат да бъдат така представени, за да изглежда че кривата на глобалното затопляне преминава в хоризонтално положение след 1998 година. Фактически, учените винаги търсят отвъд изключенията, за да идентифицират основната тенденция и когато я изчислят се вижда, че тенденцията продължава. Имаше причина

21

1998 година да е изключенително топла и причината е, че 1998 година беше силна за “Ел Ниньо”. Това е циклично колебание на океанските течения в тропическият източен пасифик, което донася топли ( “Ел Ниньо” ) или студени (“Ла Ниня”) води до повърхността, с понякога значително затоплящ или захлаждащ ефект върху глобалната температура. Това циклично колебание е най-значителната временна нестабилност в годишните средни температури. Като такова (временна нестабилност) неговите ефекти са точно това, което учените тръсят да изключат, когато установяват дългосрочната основна тенденция.

Нещо, което постянно разобличава скептиците, е опортюнистичният начин, по който толкова много от тях са склонни да сменят аргументите си съгласно с това с което мислят, че могат да се измъкнат. В началото, или когато мислят, че тяхната публика е лесна за убеждаване те твърдят, че глобалното затопляне “не се случва”. То е “мит” или “измама”. След това, когато са под малко повече натиск, може да признаят, че данните потвърждават, че средните глобални температури се покачват, но ще твърдят, че това не е причинено от човешка дейност, а от “естествени причини”. Накрая в контексти, в които са под истински натиск и са отчаяни да задържат някакъв вид научна правдоподобност може да признаят, че то се случва, но не е сериозно и да се прави нещо по проблема ще бъде твърде скъпо и не би си струвало. Някои коментатори, като Бьорн Ломборг, преминаха през повечето от тези стадии в нещо като “стратегическо” отстъпление.

Фактът, че толкова много “скептици” се нагаждат по този начин и използват какъвто и да е аргумент, който могат да намерят за да потвърдят заключение за което вече са взели решение, показва че тези коментатори не показват истински научен скептицизъм изобщо, иначе биха били еднакво критични към всички различни аргументи, но е ясно, че не са.

_________________________________________________________________

Още за науката – “Глобално Засенчване”

Един от скептичните аргументи включва факта, че изглежда е имало спиране на тенденцията към повишени средни температури, започнало около времето на Втората Световна Война и продължило около три десетилетия след това, преди температурите да се покачат безпощадно отново. Тъй като това е бил период на ускорена индустриализация и следователно на повишено изхвърляне на въглероден диоксид, човек може да очаква увеличаване на скоростта на покачване на температурата, ако тя наистина е свързана с повишаващи се емисии на въглероден диоксид.

Отговорът тук е в един аспект на науката, за който още не сме говорили, но можем да се възползваме от възможността да обясним. Докато човечеството затопля планетата с повишени емисии на парникове газове – невидими и без миризма газове като въглеродният диоксид – ние също охлаждаме планетата чрез други видове замърсители – по-мръсните, по-очевидни видове замърсители като сулфати, които също са прозведени от изгаряне на изкопаеми горива. Вторият вид замърсяване формира “аерозоли” в атмосферата, които фактически блокират слънчевата светлина и следователно охлаждат планетата – като “сянка от Слънцето”, така да се каже – в процес, който понякога е наричан “глобално засенчване”.

Реалноста е доста сложна, защото някои видове “мръсни” замърсители като “черни въглеродни” сажди фактически увеличават глобалното затопляне, но балансът клони към “ефект на охлаждане”. Така човечеството фактически затопля планетата и я охлажда едновремено. Покачването на температурите което виждаме показва, че в балансът ефектът на затопляне (чрез допълнителен въглероден диоксид, усилващ парниковият ефект ) е по-силен.

Но начинът, по който двата процеса се балансират и взаимодействат, е доста сложен. Изглежда че по време на войната, когато повишеното индустриално производство е означавало повишено “мръсно замърсяване“ и сулфатни аерозоли, вследствие е имало ефект на охлаждане на планетата, или поне за известно време “изправяне на кривата” на тенденцията към повишени средни глобални температури. До голяма степен успешното усилие да се намали “мръсното замърсяване” в Европа и САЩ през шейсетте и седемдесетте години на миналия век е част от причината балансът да се върне към тенденция на затопляне.

Но в действителност тенденцията към затопляне винаги е била по-значима дългосрочно. Това е защото парникови газове като въглеродният диоксид, веднъж изхвърлени, остават в атмосферата за стотици години – и понеже човечеството продължително изхвърля въглероден диоксид, той се натрупва в атмосферата, където все повече и повече се концентрира, усилвайки още повече ефекта на “парниково” затопляне. Докато “мръсното замърсяване”, като сулфатни аерозоли, не остава в атмосферата много дълго – те следователно не се натрупват по същият начин и

22

зависят от постоянно ниво на изхвърляне, за да подържат техния ефект на “глобално засенчване”.

Лошата новина е, че това замърсяване – сега главно като резултат от “мръсни индустрии” в Китай, Южна Азия и новоиндустриализирани страни – “маскира” основната тенденция към затопляне, която следователно е по-лоша отколкото си мсилим, че е. Ако почистим отговорните индустрии, каквото очевидно искаме да направим за да контролираме видимото замърсяване и неговите множество разрушителни въздействия върху здравето и т.н., тогава това ще има като следствие намаляване на “ефекта на засенчване“ и по този начин увеличаване на тенденцията към затопляне. Ако успеем да спрем напълно всички видове емисии сега, незабавно (нещо което очевидно искаме да направим), тогава за съжаление непосредственият ефект ще бъде повече затопляне – относително внезапен “скок“ на средните глобални температури. Това е защото сулфатите, които причиняват “ефекта на засенчване” скоростно ще паднат от атмосферата, когато не са постоянно попълвани, но затоплящи газове като въглеродният диоксид ще останат. Разбира се спирането на изхвърляне на парникови газове ще забави скоростта на затопляне дългосрочно и това е нещо, което отчаяно се нуждаем да направим (като намаляване на мръсното замърсяване и аерозоли също е нещо, което искаме да направим по други очевдни причини), но съществува едно чувство, че човечеството гради “капан” за самото себе си – защото единственият начин, по който можем да постигнем каквото искаме и каквото трябва да направим, е като направим нещата временно по-лоши, преди да стане по-добре. Реалният “засенчващ” или “охлаждащ” ефект на сулфатните аерозоли е труден за измерване и затова “скокът” на затоплянето, който ще бъде резултат от елиминирането им е също труден за изчисление, но най-лошият сценарий е, че ще бъде точно достатъчен за да ни катурне в някакъв вид необратима “неконтролируема” ситуация на затопляне. Това, което определено не искаме, във всички случаи, е да бъдем засмукани още повече в капана.

____________________________________________________

Й/ Научният консенсус.

Научният консенсус за промяната на климата е много впечатляващ. Въпреки продължителните усилия на “скептиците” да представят така нещата, като че има значителен научен дебат по въпроса, всеки който проучи сериозно, скоро ще открие, че такива твърдения са доста фалшиви. Всички главни научни институции, във всички страни по света, със значителна научна репутация, потвърждават реалността на причинената от човека промяна на климата и нейните потенциални пагубни следствия за човечеството ⁵. Можете да откриете институция с впечатляващо име, която се опитва да оспорва, но при по-близък поглед ще видите, че тази институция няма каквато и да е репутация сред научната общност.

Едно изследване прегледа всяка статия за промяната на климата публикувана в научни списания за партньорска проверка в продължение на 10 години (между 1993 година и 2003 година и включена в базата данни на Института за Научна Информация с ключова дума “промяна на климата”). От 928 статии за промяната на климата които авторите откриват, нито една от тях не е несъгласна с консенсуса, че промяната на климата се случва и е причинена от хората (75% от статиите се съгласяват с консенсуса, а 25% не коментират нито една от двете позиции).

Не само това, но и ако погледнете отблизо, има ясна връзка между това колко дадена група от хора знае по въпроса и степента на единодушие, с която те подържат позицията на консенсус. Когато една анкета зададе въпрос на 3146 учени изучаващи Земята: “Мислите ли, че човешката дейност е значително допринасящ фактор за промяната на средните глобални температури?“ 82% от всички учени отговориха с “Да”. Сред учените, тези които не са климатолози и не са публикували изследване, по-нисък процент – 77% – отговарят с “Да”. Като погледнем измежду 3146-те учени, тези които са климатолози и които активно публикуват изследвания относно промяната на климата, 97.5% отговарят с “Да”. Т.е. с други думи, когато се увеличава нивото на активно изследване и специализация в науката за климата, тогава се увеличава и съгласието, че човешката дейност значително променят глобалните температури.

Разбира се, още по-поразително е разделението между учените експерти по климата и широката публика. Както видяхме 97.5% от учените потвърждават консенсуса, докато анкети научиха, че 60% от публиката подържа консенсуса.

Проблемът е, че много често въпросът е представен в медиите като дебат, в който една личност спори за и една срещу реалността на причинена от хората промяна на климата. Така впечатлението, което публиката получава, е за спор петдесет на петдесет, когато фактически сред истинските експерти по климата съотношението е 97 “За” и 3-ма “Против”. Разстоянието между [средното] възприятие на публиката и това на експертите е подържано и подсилвано.

⁵ Включително БАН.

Фактът, че научният консенсус е толкова силен, е причината поради която се чувстваме оправдани да използваме думата “отричащи”⁶ за тези, които съзнателно избират да игнорират проблема и често го маскират, или представят невярно пред другите. Когато бъдат конфронтирани с този факт, някои от тях прибягват към сложни теории на конспирацията, за да обяснят защо съществува толкова силен научен консенсус – тогава те наистина започват да разкриват себе си като ексцентрична маргинална група, каквато са.

5. Реалният дебат – до колко разбираме проблема?

А/ Реалната несигурност и посоката, в която отива дебата

“Отричащите” винаги са в готовност да правят голям проблем от “несигурността” в науката за промяната на климата. Е, в един смисъл те са прави защото, както видяхме по-рано, има наистина множество реални и големи несигурности относно науката за климата. Но те не се отнасят за това дали глобалното затопляне се случва, те не се отнасят за това дали то е причинено от човешки дейности, и не се отнасят за това дали е сериозна и пагубна заплахата за човечеството (за тези неща има много силен консенсус). Те се отнасят по скоро за това, точно колко сериозни, колко големи въздействията ще бъдат и колко скоро, кога, те ще се случат. Тук е и мястото където истинският дебат, дебатът който е подържан от ширкото мнозинство от учени, се случва. И е доста ясно каква е посоката, в която се движи дебата. Изследване след изследване са склонни да преразгледат в посока нагоре не само степента на сигурност около реалността на причинената от хората промяна на климата, но и скоростта с която тя се случва и размера на нейните вероятни въздействия. Не би било истина ако кажем, че всяко изследване прави това, но това правят мнозинството изследвания. Малко е съмнението, че средното възприятие сред учените сега е за много по-сериозна криза, отколкото е било възприятието преди 10 или 20 години (като се вземе предвид това, човек не би искал да мисли какво би било възприятието след 20 години).

Фактът е, че повечето учени не просперират в кариерата или не печелят уважение от колегите си, като правят изявления, които рискуват да звучат скандално. Има една вградена склонност към консерватизъм в научните/академични среди – затова вече плашещите заключения, до които учените достигнаха относно промяната на климата никога не биха се появили на повърхността по начина, по който се появиха, без нещо много, много реално зад тях. Нещо повече, предвижданията на учените е много по-вероятно, в по-голямата им част, да клонят към внимателно подценяване, отколкото към надценяване на размера на кризата с промяната на климата. Това е причината, поради която трябва да преразглеждат тяхната оценка на размера на кризата и тежеста на заплахата, когато повече и повече доказателства се натрупват и когато физическият свят около тях се променя (както ще видим по-долу).

Б/ Една последвателно свръхоптимистична преценка.

Междувременно докато учените се борят да са в крак със променящият се свят около тях, тези които трябва да вземат решения какво практически трябва да се направи относно всичко това, т.е. политиците, се борят да са в крак с учените. Те не желаят да бъдат тези, които съобщават лошите новини за истинският размер на кризата и да вземат по необходимост драстични и по този начин – те се страхуват – твърде непопулярни мерки, за да се справят с проблема. Като резултат имаше силен политически натиск да се минимизират размерите на заплахата и на това, което трябва да се направи. Учените представят своите заключения като обсег на верятност и натискът да не напускат границите на “политическият прагматизъм” означава, че оптимистичният край на обсега е вземан за база за правене на политика, отново и отново, докато по-малко оптимистичният край на обсега и сценариите базирани на по-малко оптимистичните предположения биват напълно забравени. Резултатът е, че се получава една последвателно свръх-оптимистична преценка, дори когато развиващата се наука върви в противоположна посока и за съжаление много често се оказва, че по-песимистичните предположения се оказват истина.

Това означава, че често можем да попадаме в ситуация в която, дори когато плановете за справяне със заплахата от катастрофална климатична промяна се оказват фантастично трудни или невъзможни за осъществяване, поради неуспех да се осигури нужната политическа подкрепа на национално или международно ниво, самите тези планове са още твърде далеч от това, което трябва да се направи.

В/ МЕГПК (IPCC)

⁶ “Deniers”.

24

Научният консенсус, който разгледахме по-горе, е най-ясно изразен на международно ниво чрез докладите на“Междуправителствената Експертна Група за Промяната на Климата”, или МЕГПК (IPCC)⁷. Тя беше създадена от ООН (чрез Световната Метеорологична Организация и Програма на Обединените Нации за Околната Среда) през 1998 година, когато глобалното затопляне беше за първи път признато като важен проблем. Неговата задача беше да оцени състоянието на науката за климата, първоначално на базата на партньорски проверена и публикувана научна литература, и да формира база за информирани политически действия.

Докладите на тази група станаха особено важни за даването на сигурна научна база на международните преговори, които бяха провеждани под покровителството на “Рамковата Конвенция на ООН за Промяната на Климата” (UNFCCC), която беше създадена на “Срещата за Земята” в Рио през 1992 година, с мисия да координира международни действия за климата, чрез международни договори като Протокола от Киото.

МЕГПК е една от най-големите групи от международни учени някога събирана да изучава климатични проблеми, включваща повече от 2500 учени от над 130 страни. Въпреки това нейната научна правдоподобност е постоянно поставяна под съмнение от “скептиците”, това което те реално не харесват, е че тя не само че подкрепя научния консенсус за причинена от човека климатична промяна, но също и предава този консенсус на тези, които могат да оформят действителна политика на международно ниво.

Но това не означава, че МЕГПК е винаги права за всичко, просто нейните неуспехи са далеч от това, което твърдят скептиците. Както видяхме, тя представлява консенсусът на голяма група от експерти, но утвърждаването на този консенсус е процес, който не само е склонен към предпочитане на предпазливост и консервативност, а също по необходимост отнема наистина много време. Има дълги периоди между новите доклади и науката, употребявана в докладите, може вече да датира от времето, когато се появява първият доклад на МЕГПК.

Това означава, че в ситуация, в която науката се развива и променя много бързо, докладите на МЕГПК – основният научен доклад на който политиката се основава – могат често да бъдат остарели. И остарели, като се вземе предвид основната посока на движение на науката, най-често означава, че заплахата от причинената от хората промянана климата е подценявана, вместо надценявана. Фактически, няколко водещи учени твърдят, че точно това се случва.

Г/ Загуба на лед от Арктика.

Поразяващ пример, който демонстрира свръхоптимистичността на преценките на МЕГПК е скоростта на изчезване на летният лед от Арктика, показана в графиките долу. Точкуваната линия показава предвижданията на моделите на МЕГПК, а плътната линия показва какво фактически се случи – лед изчезна много по-бързо от очакваното. Макар че районът си възвърна малко лед (но не и обем) след рекордното топене през 2007 година, той е все още много под преценките на МЕГПК. Едно средно предвиждане за тоталното изчезване на арктическият летен лед преди 10 години се колебаеше около 80 години от сега. Вече не е необичайно да се чуват предсказания за пълното изчезване на летният арктически лед до 30 години, или дори по-рано. Учените откриват, че физическият свят около тях се променя много по-бързо, отколкото те са предвиждали.⁸

⁷ Intergovernmental Panel on Climate Change.

⁸ През тази година изчезна 50 % от летният Арктически лед. http://www.guardian.co.uk/environment/2012/aug/11/arctic-sea-ice-vanishing

Д/ “350”

Един от водещите учени – може би най-известният – който нарисува по-обезпокоителна и спешна картина дори от МЕГПК, е Доктор Джеймс Хансен от НАСА Годард Институт в САЩ. Неговото име се свързва с числото “350”, което дори стана името на международна кампания. Това, за което числото се отнася е “части на милион” въглероден диоксид в атмосферата – с други думи определено ниво на концентрация на този парников газ в атмосферата. Както видяхме, тази концентрация се повишава скоростно от времето на началото на Индустриалната Революция и началото на горенето на изкопаеми горива в огромен размер. Преди Индустриалната Революция нивото на въглероден диоксид в атмосферата е било около 275 “части на милион”. По настоящем (2011 година) е около 390 чнм. Това, което Хансен и други казват е, че безопасно ниво би било 350 чнм –това е абсолютният максимум.

С други думи, ние вече преминахме безопасното ниво. Дори и да намалим нашите емисии до чиста нула още утре, извънредното количество парникови газове в атмосферата означава, че затоплянето ще продължи. Планетата все още ще бъде в “състояние на опасност”, но климатът или постепенно ще се стабилизира, или ще се плъзне безмилостно към скорост и степен на промяна, които биха били катастрофални за хората. Това би се случило много по-бавно, отколкото ако продължаваме да помпаме огромни количества парникови газове в атмосферата, но въпреки това би се случило. Но, понеже плъзването към катастрофална промяна на климата се случва относително бавно, имаме прозорче от възможност да направим нещо, преди промяната на климата да е станала необратима (тя със сигурност ще стане необратима, когато например топенето на ледените покривки напредне значително, тъй като те могат да се възстановят само чрез снеговалеж, превръщащ се в лед, което се случва само във времеви размер, който е огромен за човешките стандарти). Това, което Хансен казва е, че това което трябва да направим – в рамките на този прозорец от възможност – е не само да понижим емисиите на парникови газове до чиста нула колкото е възможно по-бързо, но и в даден момент, фактически да изнесем някаква част от въглеродният диоксид от атмосферата. Вече видяхме колко спешна е нашата задача да направим нещо, преди да достигнем невиждана и потенциално необратима “повратна точка” – концепцията за “350” ни дава идея за истинският размер на нашата задача.

6. Климат и Справедливост

А/ Неравни отговорности

Предизвиканото от човешка дейност глобално затопляне има сериозни морални следствия. Това е така, защото не всеки човек или група хора са имали еднаква роля в причиняването на глобалното затопляне и не всички хора ще страдат еднакво от неговите въздействия. Накратко, най-богатите и най-дълго време индустриализирани държави са тези, които имат най-голяма отговорност за нивото на парниковите газове – особено въглероден диоксид – които понастоящем са в атмосферата, докато най-бедните общности в света, с малки емисии, които са направили най-малко за причиняването на проблема са тези, които най-вероятно ще страдат най-много и най-скоро – защото те

26

имат най-малко ресурси да се справят с въздействията от промяната на климатая, често обитават зони на високо въздействие като наводнените равнини на Бангладеш или Африканската Сахел и вече живеят на ръба, така всяко по-нататъшно влошаване на техните условия на живот ще бъде бедствено. Като се вземе предвид колосалният размер, в който всичко това най-вероятно ще се развие, става ясно че промяната на климата е най-големият проблем за глобалната справедливост в наше време.

По-богатите развити страни (нека ги наречем богатият “Север”) са отговорни по два начина. Първо, фактът че са индустриализирани най-отдавна и следователно имат най-голяма историческа отговорност за настоящото прекалено натрупване на въглероден диоксид в атмосферата (графиката по-долу представя тоталните исторически емисии на няколко страни, разделени на населението им – Обединеното Кралство има най-много натрупващи се емисии на човек, защото е индустриализирана от най-дълго време). Второ, най-богатите развити страни, в по-голямата част, са страните с най-висока скорост на изхвърляне на парникови газове, така те правят най-много за влошаването на проблема – пропорционално на тяхното население.

Фактически в някои отношения неравенството в нивото на отговорност е дори по-голямо, отколкото изглежда, защото ако измерим нивото на тоталното количество на емисиии от Великобритания, например (и го разделим на населението) не взимаме в предвид фактът, че чрез внасяне на сериозни количества стоки от страни като Китай, ние сме в даден смисъл отговорни за всички емисии, свързани с производството на тези стоки (въпреки че при нормалният начин на изчисляване те биха били разпределени на Китай). Разбира се във Великобритания не произвеждаме ни най-малко същото количество стоки, които да изнасяме за Китай, така че тук няма баланс в този смисъл. Голямо количество емисии се пада на консумацията, защото повечето стоки изискват енергия за тяхното производство и транспорт, голямата употреба на енергия означава голямо количество емисии. Следователно точно интензивно консумиращият стил на живот на богатите прави животът дори още по-лошза тези, които и сега имат най-малко. Можем да видим как това, когато му дойде времето, би провокирало истинска вълна от гняв на бедният Юг срещу богатият Север – особено когато въздействията върху първият станат много по-сурови и очевидни, отколкото са сега.

Разбира се хората в по-богатите Северни страни не са причинили умишлено това състояние на нещата но, както видяхме, понастоящем има ясен консенсус между учените относно това което се случва, така че вече не е възможно да търсим извинение в незнанието. Има изключенителна морална отговорност пред по-богатите страни да направят всичко възможно за понижаването на разрушителните емисии – нещо което е, разбира се, в техен собствен дългосрочен и краткосрочен интерес. В същото време може да се види, в този контекст, колко разрушителни са дейностите на “отричащите” и колко сериозна трябва да бъде моралната присъда на тези, които нарочно разпространяват дезинформация за промяната на климата.

Б/ Международни преговори

Проблемът за неравните нива на отговорност и  на уязвимост между богатите и бедните страни изпъква в международните преговори, които се провеждат под егидата на UNFCCC (“Рамковата Конвенция на ООН за Промяната на Климата”), с цел да координират международни действия за климата чрез международни договори

27

като Протоколът от Киото. Развиващите се страни изискаха индустриализираните от дълго време развити страни да вземат по-голяма част от отговорността и да действат първи, а също и да помогнат на по-бедните страни да се адаптират към тези въздействия на промяната на климата, които вече е невъзможно да променим. Като се вземе впредвид, че тези въздействия и промяната на климата са причинени предимно от по-богатите страни (сега и в миналото) и в много малка степен от по-бедните страни, тогава е ясно, че това е аргумент със значителна морална сила.

Развиващите се страни твърдят, че те искат да достигнат същите нива на развитие като по-богатите страни – нещо, което последните са постигнали само като са тъпкали огромни количества парникови газове в атмосферата (които сега заплашват просперитетът на всеки, ако не и оцеляването на всеки). Развиващите се страни твърдят, че във всяка международна договореност за намаляване на емисиите на парниковите газове от тях не трябва да се изисква да понижат техните емисии (или да понижат по-малък процент от тези на богатите) и да им бъде позволено да продължат да изхвърлят парникови газове достатъчно, за да могат да се развият и/или те трябва да получат финансова и друга помощ, която да им даде възможност да се развият в една различна, “зелена” посока – не въглеродно интензивният модел на развите, следван в миналото от днешните “развити” страни.

В/ Горещи вълни в Русия, пропадане на реколтата, недостиг на жито – и бунтове в Мозамбик.

Разбира се, вече има големи неравенства и несправедливост в света, но промяната на климата има потенциала да ги утежни и сериозно задълбочи. Както отбелязахме във Втора глава относно въздействията на промяната на климата, те първоначално ще действат в комбинация с други фактори, но имат потенциала да растат и станат в даден момент най -важният фактор. Начина по който промяната вече засяга най-бедните най-силно беше добре илюстриран през 2010 година, когато рекордни температури причиниха изключенителна гореща вълна и широко разпространени горски пожари в Русия. Само няколко души загинаха в Русия, но високите температури съшо разрушиха около 20% от руската житна реколта, което имаше непряк ефект на повишаване на цените на храните.

Чрез този непряк ефект въздействието на климатичното бедствие беше предадено на най-бедните в света и ние видяхме например бунтове за храна в Мозамбик като резултат. Това което искаме да кажем е, че не само че директните въздействия бяха почувствани в страни със среден доход, но ефектите бяха предадени по-нататък, на най-бедните в света, чрез покачването на цените на храните. Благодарение на индиректни ефекти като тези и особено на покачването на цените на храните (причинено от комбинация от фактори, но между които важността на промяната на климата става все по-голяма) можем да очакваме да видим бедните по света да страдат още повече и повече. И това е преди да сме видяли потенциалните огромни поражения – и милионите бежанци – които най-вероятно ще последват от наводняването на големи части от Бангладеш, или изсъхването на огромни площи от Сахел, и други наистина широкообхватни и опустошителни въздействия на глобалното затопляне. Всичко това ще се случва – в много голяма част – като резултат от интензивният консуматорски стил на живот на най – богатите хора в света.

7. Глобално решение

А/ Решението трябва да бъде глобално

Промяната на климата е във висша степен глобален проблем. С него можем да се справим само на глобално ниво. За един фермер в Бангладеш например няма значение дали емисиите идват от електроцентрала в Дака, или от такава далеч в Лондон, Пекин или Вашингтон. Той ще пострада от техните ефекти еднакво, в смисъл колко вероятно тяхната дейност ще причини наводнение на неговата земя или тя да бъде пометена от силен циклон. “Вътрешната” политика на всяка държава, в смисъл на нейната енергийна политика или каквото и да е което засяга нейната скорост на консумация вече не е само нейна работа – тя може да засегне хората в други страни до степен която в предишни епохи може да съответства само на военно настъпление с плячкосваща армия опустошаваща земята.

В същото време няма полза да се намаляват емисиите на парникови газове на едно място, ако не можем да ги спрем да се повишават на друго  – и фактически по-вероятно е никой да не намали емисиите си в каквато и да е значителна степен изобщо, ако хората подозират, че в друга държава просто ще търсят облага от техните усилия, като в същото време не правят нищо за да спрат собствените си нарастващи емисии да причиняват разруха на всички.

Поради тези причини беше осъзнато още преди 20 години, че единствения начин да се справим със заплахата от

28

глобалното затопляне е като всички страни действат заедно във сътрудничество и координация, чрез международен договор. Един бегъл поглед върху съответните новинарски репортажи обаче разкрива, че настоящите преговори за международно договаряне за понижаване на емисиите изглежда са стигнали до задъдена улица. Това се дължи, частично, на несъгласия относно това как да бъдат “поделени” тези понижавания – особено между развитият Север и развиващият се Юг, както видяхме по-горе.

Б/ Историята – опити да се фалшифицира глобално съгласие

Историята е, че повечето държави се съгласиха с “Протоколът от Киото”, който задължава по-богатите държави да понижат своите емисии (макар и в много неадекватно количество, използвайки много несигурни методи и неадекватно прилагани), но той никога не беше подкрепен от най-силната страна в света, САЩ, като беше отхвърлен от президента Буш през 2001 година. Периодът който Протоколът от Киото покрива сега (2011 година) изтича. Докато някои държави, водени от САЩ, подкрепят “Съгласието от Копенхаген” според което всички страни правят доброволни обещания, много развиващи се страни подкрепят продължаване на режима от Киото, според който по-богатите държави правят законово задължени понижавания. Реалността е, че има липса на политическа воля навсякъде, но най-вече в САЩ, където има могъщи политически сили, включително групи със специални интереси (най-вече компании за изкопаеми горива), които се противопоставят на каквото и да е съгласие и каквото и да е действие за понижаване на емисиите от горене на изкопаеми горива. Резултатът е, че в момента не само има провал да се достигне работещо съгласие, но всяко съгласие което изглежда вероятно да бъде достигнато е много далеч от това, което е нужно да направим.

В/ Неизпълнения и провали – до къде ни доведе процесът на международни преговори до тук.

Някои същностни изисквания за каквото и да е ефективно съгласие не са спазени, или са сериозно под въпрос.

Което и да е ефективно съгласие трябва да има за цел колко емисии е необходимо да понижим и колко бързо. Казахме че няма цели които сега могат да бъдат 100 % сигурни, но трябва да има цели за понижаване на емисиите около които да бъде оформена политика (и да гарантират, например, че не просто правим показна инициатива да понижим емисиите в един сектор, докато те свирепо растат в друг ) и тези цели трябва да законово “обвързващи” или задължителни, с други думи. Просто доброволни цели или обещания никога няма дабъдат достатъчни като се има в предвид спешността на ситуацията. Никоя държава няма да бъде способна да бъде уверена, или друга държава наистина сериозна, освен ако целите са законово обвързващи – и само ако са ефективно наложени. Това последното е доста голямо предизвикателство само по себе си.

Целите също трябва да са достатъчно в крак с науката, за да ни дадат сериозен шанс да избегнем най-катастрофалните въздействия на промяната на климата. Какво означава това е горещо дискутирано, но е ясно, че целите които понастоящем са предлагани са далеч от това което е необходимо – особено в светлината на развиващата се наука, която подчертава нуждата да бъде избегната “критичната точка” и далеч от предложението на Хансен и други, което гласи че се нуждаем да намалим концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата до най-малко 350 части на милион.

Но това не са единствените начини, по които вида съгласие, което понастоящем е предлагано, е както неадекватно, така и в много отношения несправедливо. Това е така, защото политическите сили и специалните интереси за които говорихме по-горе работиха на два фронта, опитвайки не само да блокират напълно преговориите в ООН, но също и да ги отслабят отвътре – използвайки тяхното присъствие на разговорите и влиянието което имат върху политиците за да гарантират, че техният финансов интерес стои над ефективността на каквото и да е прието решение, така че съгласията които са достигнати биват често размити и пълни с отворени вратички – и също в много случаи дават предимство на богатите за сметка на бедните.

Типичен случай е “компенсирането”, според който на държавите е позволено да плащат на други държави да понижат емисиите си, вместо да понижат своите. Това се очаква да добави гъвкавост и да бъде икономически по-ефективно, но в действителност означава, че интензивно изхвърлящите емисии по-богати държави могат да отложат правенето на по-дълбоки системни промени и да стоварят тежеста на понижаване на емисиите върху по-бедните държави.

Практически системата е пълна със злоупотреби, особено когато компенсирането се прави чрез МЧР или “Механизми за Чисто Развитие”, което означава, че вместо просто да горят по-малко изкопаеми горива, богатите държави организират някакъв проект в по-бедна държава, който се очаква да компенсира емисиите – като например засаждането на гора, която да функционира като “гъба”, която да попива съответното количество въглероден диоксид, което богатата държава е изхвърлила чрез постоянно горене на изкопаеми горива. Проблемът е, че дори ако

29

да кажем това не е гора, която е била планирана за засаждане така или иначе, кой знае дали дърветата няма да изгорят или изгният от болест и по този начин да освободят техния въглерод в атмосферата? Ако температурите продължават да се повишават в следствие на промяната на климата, тогава тези дървета може да свършат изгорени в горски пожар. Дърветата, като всички растения, съществуват като част от цикъл, в който те поглъщат въглерод от атмосферата и след това го връщат в атмосферата когато горят или гният. Въглерода в живата вегетация никога не е далеч от това да бъде превърнат в атмосферен въглероден диоксид, той не е като въглерода който съществува като въглища или петрол, т.е. сигурно заключен в земята за потенциално милиони години.

Съществуват всякакви видове фалшиво счетоводство и перверзни поощрения, замесени в компенсациите и МЧР – стара гора е практически премахвана за да се посадят нови дървета или повече фабрики, произвеждащи хлорофлуоровъглероди (газове, които разрушават озоновия слой и причиняват глобално затопляне) биват построени, за да се вземат субсидиите, предоставени за разрушаване на хлорофлуоровъглеродите които те произвеждат, и т.н.

Основният неизбежен факт е, че всеки договор или координирано международно усилие да бъдат избегнати катастрофалните промени на климата трябва да гарантират, че голямата част от резервите на изкопаеми горива ще бъдат оставени в земята. Проста математика показва, че ако изгорим останалите резерви, резултатът ще бъде концентрация на атмосферен въглерод, равняващ се на глобално самоубийство. Така че никакво количество умни мерки няма да бъде ефективно, ако те нямат за резултат оставяне на по-голямата част от тези резерви в земята (съществува едно малко възражение на това, че изкопаемите горива могат да бъдат изгорени безопасно, ако въглеродният диоксид, който е произведен, бъде надеждно “уловен” и след това заровен – спорно е дали това е възможно в голям мащаб, но ние ще се върнем към това по-късно).

Още една група от проблеми и злоупотреби е свързана с въглеродната търговия, както е представена чрез международните преговори. Начина по който работи системата означава, че която и да е компания, която гори огромни количества изкопаеми горива е фактически възнаградена с правото да изхвърля въглероден диоксид, който след това тя може да продаде на други компании – вместо да бъдат наказани при сравнение с други по-чисти компании, от самото начало. В системата на въглеродна търговия на ЕС цената на въглерода винаги е била твърде ниска, за да окуражи някого да гори по-малко и има случаи на чисти измами. Може да се твърди, че всеки вид въглеродна търговия, включваща в един смисъл приватизация на общо благо, каквото е атмосферата, е неприемлива и не е най-добрият начин да бъдат понижени емисиите – по начина, по който това се прави сега има разнообразни злоупотреби, със определено ограничен успех действително да се понижат емисиите.

Накрая, около четвърт от всички причинени от човека емисии са резултат от обезлесяване, или друга промяна на употреба на земята. Горите са огромни складове на въглерод и разрушаването им има за резултат освобождаване на въглерода в атмосферата. В много части на Индонезия не само горите са горени, но и торфът под тях, освобождавайки така още повече въглерод. Индонезия се нарежда на трето място в света сред държавите изхвърлящи най-много въглероден диоксид, главно като резултат от необуздано обезлесяване. Обезлесяването в Амазония изостря изсушаването и повишава инцидентите на пожари, причинени от промяната на климата и така се получава порочен кръг, който както видяхме по-горе, може да доведе до “повратна точка” ако горите изсъхнат достатъчно за да бъдат унищожени от големи пожари.

В последствие беше признато в международните преговори, че обезлесяването е голям проблем, който трябва да бъде решен, но много от предложените решения (начертани в ПЕОД – „Понижаване на Емисиите от Обезлесяване и Деградация на Горите”⁹;http://www.un-redd.org/) са горещо дебатирани. Основната задача на ПЕОД е да даде на горите стойност и по този начин да възнагради тяхното запазване – слагайки така край на ситуацията, в която само тяхната експлоатация (за дървесина, разчистване за земеделие и т.н.) има финансова възвръщаемост. Проблемът е, че тези които легално притежават горите – които биха били възнаградени – са често не тези, които живеят в тях и които следователно най-добре биха ги защитавали. Също така цялата система е силно уязвима за корупция, често епидимична в горският сектор. По-добър подход би бил да се прави повече, за да се даде власт на тези, които живеят в горите да ги защитават и да се понижи търсенето и следователно консумацията в по-богатите развити страни, които са истинските двигатели на обезлесяване и разрушителна промяна на употребата на земята. Ще видим по-долу какво може да означава това в контекста на Великобритания.

Г/ Глобалното решение – път напред.

Никой от проблемите и злоупотребите които описахме тук не са присъщи или не могат да бъдат избегнати в един международен договор за намаляване на глобалните емисии. Те просто показват как твърде много политици търсят

⁹ REDD – Reducing Emissions from Deforestation and forests Degradation. http://www.un-redd.org/

30

“лесни изходи”, вместо наистина да се изправят пред проблема и много често как “специални” или комерсиални интереси доминират преговорите.

Например относно проблема как да бъдат “разпределени” понижаванията на емисиите, които трябва да бъдат направени, по справедлив начин, беше намерено много ефективно решение чрез модела “Свиване и Сближаване”, разработен от Обри Майерс в Института на Глобалните Общности. Основно се приема, че всеки в света има еднакво право да изхвърля въглероден диоксид, но тъй като хората в по-богатите страни понастоящем изхвърлят много повече, тогава когато общите емисии биват понижавани, (което е разбира се ключовата цел) по-богатите нации трябва да намаляват емисии много по-бързо от по-бедните, докато в даден момент в бъдещето достигнем точка, в която всеки изхвърля същите количества емисии.

Още един по-скорошен модел, наречен “Киото 2”, разработен от Оливер Тикел, включва много от елементите на “Свиване и Сближаване” но и включва облагане на изкопаемите горива при източника в режим, който е по-практично приложим. Нито един от тези модели (или други модели, които са близки варианти на тези) не спечелиха достатъчна политическа приемливост, която да ги направи много значителни във фактическите преговори, но те показват, че е възможно да се разработи международна структура на управление на понижаването на глобалните емисии, която е ефективна и справедлива. Това, което е необходимо е политическа воля, която да ги направи реалност.

Всеки договор трябва да бъде достатъчно приемлив за всички и достатъчно силен за да бъде ефективен, но остава фактът, че очевидно най-добрият, най-бързият и най-логичен начин да се справим с огромна глобална заплаха като промяната на климата е от върха-надолу, от най-високо ниво. Без значение колко далечна е перспективата за международно съгласие, колкото и дефектни да изглеждат договореностите, които по настоящем се предлагат и без значение колко задънени настоящите преговори изглеждат. Един сътруднически международен договор е най-добрия вариант, най-практичният и би бил единственият възможен път напред. Колкото и обезокуражаващо далечна да изглежда перспективата за ефективен международен договор, ние не можем да си позволим да я изоставим като цел, или да се откажем от борбата да го постигнем. Както видяхме, има силни модели как справедлива и ефективна договореност може да работи.

Кампанията срещу промяната на климата работи активно с други в цял свят, за да притиска политиците да достигнат до такова съгласие – в частност ние организираме Глобален Ден за Действие (което включва масово събитие във Великобритания) всяка година, за да демонстрираме колкото е възможно по-шумно и по-видимо глобалната воля за справедливи и ефективни действия за предотвратяване на катастрофална промяна на климата. www.globalclimatecampaign.org.

Д/ Маршрут към глобално решение – прогрес на национално ниво.

Казвайки всичко това, не трябва да ограничаваме нашите усилия само до осигуряване на международен договор и със сигурност не трябва да използваме липсата на такава договореност като извинение да не се прави прогрес към понижаване на парниковите газове на каквото и да е възможно ниво (национално, местно, индивидуално). Ясно е, че осигуряване на прогрес на, да кажем, национално ниво е едно от нещата, които могат да направят един международен договор по-възможен. Когато процесът на преговори за международен договор е в задънена улица, тогава може би най-доброто което всяка държава може да направи, е да бъде пример за радикално смели действия у дома и по този начин да окуражи другите да направят необходимото, за да се достигне до ефективен международен договор. Сега ще разгледаме отблизо различните решения, които можем да преследваме на национално ниво.

8. Да се захванем с извънредното климатично положние – Път напред за Обединеното Кралство

А/ Понижаване на емисиите – спектъра на технически решения

Има разнообразие от неща, които можем да направим, за да намалим емисиите на цяла серия от парникови газове включително метан, азотен оксид и хлорофлуоровъглерод, също и емисии на частици като “черен въглерод”, но понижаването на тези, макар и да е полезно, не може да замени справянето с най-важният парников газ – въглеродният диоксид. Както видяхме, това е газът, който е много тясно свързан с промяната на температурата в праисторическото минало (и няма значение, че в праисторията емисиите на другите парникови газове са се покачвали или понижавали в отговор на и заедно със променящите се нива на въглероден диоксид) въглеродният

31

диоксид сега е парниковият газ с който е най-трудно да се справим, защото енергията на модерните икономики в голяма степен зависи от горенето на изкопаеми горива, което произвежда въглероден диоксид (и ние видяхме как специални интереси, свързани с тези икомики често се опитват да блокират прогреса към понижаване на емисиите на въглероден диоксид.) Другият голям източник на въглероден диоксид, както видяхме по-горе, е промяната на употребата на земята и по-специално обезлесяването, така че обезлесяването трябва да се постави под контрол и да бъде сериозно понижено (ще изследваме въпроса как става това в контекста на Обединеното Кралство малко по-нататък).

За да понижим емисиите на въглероден диоксид от производство на енергия ние можем (1) да ползваме по-малко енергия, като понижим консумацията и променим интензивно консумиращият стил на живот, или можем да (2) подобрим ефективността на производство и употреба на енергия, или (3) да произвеждаме енергия по нови, различни начини, които не включват изхвърляне в атмосферата на въглероден диоксид като (а) “го улавяме” като част от процеса на горене на изкопаеми горива или (б) като произвеждаме енергия по начин, който не включва употреба на изкопаеми горива изобщо (или само малко и непряко). Това вклчва i) Атомна енергия ii) това, което е познато като възобновяема енергия – вятърна енергия, слънчева енергия, енергия на приливите, геотермална енергия и т.н.

Понижаването на консумацията и промяната на начинът на живот е вероятно да бъдат непопулярни и политчески трудни, но беше показано как – несъмнено с голямо усилие и някои помитащи промени – можем, в Обединеното Кралство, да увеличим ефективността и да преминем към възобновима енергия, за да постигнем нулеви емисии до 2030 година, като запазим настоящите стандарти на живот в голямата си част непокътнати, със само относително ограничени промени на стилът на живот. Докладът Въглеродно Нулева Британия 2030¹⁰, изработен от Центъра за Алтернативни Технологии през лятото на 2010 година, начертава в детайли един възможен начин (с варианти) това да бъде направено.

Тези предложения не включват улавянето и складирането на въглероден диоксид във електрическите централи, които използват изкопаеми горива (УСВ – Улаване и Складиране на Въглерод) защото това е труден, енергийно неефективен и скъп метод. Фактически, горещо се дебатира дали УСВ може да работи икономически в голям и значителен мащаб и със сигурност съществува опасността тази перспектива да се използва от въгледобивната индустрия да продължи да работи.

Един важен метод на производство на енергия, без да бъдат горени изкопаеми горива, също не е вклчен във ВНБ и това е атомната енергия. Тя напълно очевидно има своята група от проблеми и опасности, за които периодично ни се напомня (Трий Майл Айлънд, Чернобил, Фукушима) и проблемът преди всичко за радиоактивните отпадъци несъмнено поставя много значително бреме върху следващите поколения. Но това трябва да бъде балансирано срещу възможността за климатична катастрофа, която може да убие милиарди и човек трябва да прецени практическата и политическата изпълнимост да се понижат емисиите, използвайки само ефективни мерки и възобновими източници (както на национално, така и на международно ниво).

Едно от ограниченията на доклада ВНБ е, че в по-голямата си част той разглежда Обединеното Кралство така да се каже “в изолация”. Фактически един, или дори може би най-големият потенциален източник на възобновима енергия, може да бъде “концентриране на слънчева енергия” (използване на огледала за концентрация на слънчева светлина, като така се постига нагорещяване), която би могла да бъде внасяна от горещите слънчеви, често “пустинни” райони, където този метод може да бъде разработен в размер достатъчен да произвежда много големи количества електричество. Това ще изисква разработване и изграждане на специална електрическа “супер-мрежа” , която използва високо-волтов директен поток, така че да не се губи твърде много електрическа енергия, когато бъде пренасяна на дълги разстояния. Има план точно за това, той се нарича “Desertec”. Той има допълнителното предимство, че може да преодолее проблема за “прекъсването” при, например, вятърната енергия, така когато вятърът отслабне на дадено място, електричеството може да бъде пренесено от друго място, където вятърът е още силен – и всички прекъсващи източници във много широк район могат да бъдат обединени, за да бъдат ползвани най-ефективно от голям брой потребители.

Има сериозен дебат относно това кои са най-добрите, най-икономични или най-осъществими от новите източници на енергия, които избягват или понижават изхвърлянето на въглероден диоксид. Но някои нови технологии предложени като “решения” са очевидно непродуктивни или “фалшиви решения”. Не само това, но те също могат да бъдат и несправедливи – тоест да дават предимство на богатите срещу бедните – и “несправедливите решения” са още една страна на проблема за “климатичната справедливост”, който дискутирахме по-горе.

¹⁰ http://www.zerocarbonbritain.org/

32

“Sea Gen”¹¹

Б/ “Агрогорива” и биоенергия – фалшиви решения

Едно предложено решение, което е очевидно вредно и несправедливо, е употребата на “агрогорива” като източник на енергия за транспорт и производство на електричество. Агрогоривата са “биогорива”, произведени чрез интензивно земеделие. Теорията за “биогоривата”, или която и да е форма на “биоенергия” е, че те поглъщат толкова въглероден диоксид когато растат, колкото изхвърлят когато биват горени и по този начин са “въглеродно неутрални”. Е, “биогорива” направени от отпадъчни материали като използвано олио за пържене на картофи са подходящи, но те могат да задоволят само много малка част от търсенето, ако ще използваме биогорива за да заменим значително количество от транспортните горива (да не говорим за електричество), което сега идва от изкопаеми горива. За да направим това се изисква да отглеждаме култури – като рапица, палмово масло, соя, захарна тръстика или ятрофа – за гориво в огромен мащаб. Поради тази причина използваме термина “агрогорива”.

Фактът е, че дори когато биогоривата са произвеждани от домашно отглеждани култури, нов “пълен цикъл” от изследвания твърди, че в много случаи повече емисии са свързани с тяхното производство, отколкото са произвеждани от изкопаеми горива, което се дължи главно на азотни оксиди от торовете, използвани в интензивното земеделие. Но това далеч не е най-голeмият проблем. Повечето “агрогорива” използват внесени суровини, това ускорява разширяването на интензивното земеделие в много тропически райони, което на свой ред повиши скоростта на обезлесяване. Разчистването за насаждения за палмово масло сега е най-големия двигател на обезлесяване в Югоизточна Азия и скоростта на обезлесяване в Амазонският Басейн беше показано че има директна връзка с цената на соята. Въздействието на производството на биогорива върху обезлесяването и други вредни промени на употребата на земята, ги прави фантастично контра-продуктивни като “решение” на промяната на климата.

Но не само че са непродуктивни, те също са и социално несправедливи. Можем да споменем насилствените евакуации и други социални злини, които идват от разчистването на земите за интензивно земеделие, но най-големия проблем е фактът, че употребата на растителни култури за горива означава, че има по-малко за храна. Огромното търсене в богатите страни на горива, за да могат хората да шофират автомобилите си наляво-надясно, е поставено в директна конкуренция с нуждата на хората в бедните страни просто да се нахранят. В рамките на пет години, половината от царевичната реколта в САЩ се очаква да бъде изгорена в колите, по този начин повишавайки още повече цената на това, което е основна храна за стотици милиони хора. Вече видяхме как въздействията на промяната на климата, като потопи и суши, имат влияние върху производството на храна и повишават цените на храните, сега можем да видим как едно “фалшиво решение” на промяната на климата прави нещата още по лоши.

¹¹ http://www.seageneration.co.uk/

33

Основният проблем с агрогоривата и всички форми на биоенергия (включително “биомаса” – горене на дървесина или друга растителност в голямо количество, за да се произведе енергия) е, че за да бъдат произведени в значителен размер, е нужно много земя. И повишаващият се натиск върху земята е коренът на толкова много екологични проблеми. Както видяхме, промяната на употребата на земята и обезлесяването са причината за може би четвърт от всички въглеродни емисии. В по-малка или по-голяма степен всички форми на био-енергия в голямо количество е вероятно да подхранват натискът, който причинява повишеното обезлесяване и други форми на промяна на употребата на земята, които освобождават допълнителен въглерод от растителността и почвите. Развитието на био-енергия в големи размери, т.е. призводство на каквото и да е количество, което е повече от количество за местна употреба – рискува да се превърне в опасно отклоняване на ресурси към създаване на индустриално-комерсиални групи, които накрая ще произвеждат повече емисии, отколкото спестяват, поради лавинообразното въздействие върху екосистемите в цял свят.

В/ Начини на потребление в Обединеното Кралство и тяхното въздействие върху екосистемите и емисиите в цял свят.

Но агрогоривата и други форми на био-енергия не са единственият източник на повишен натиск върху земята, причинен от интензивно консумиращият стил на живот в по-богатите северни страни. Тук се връщаме отново към проблема за храната. Някои хора казват, че за да се борим с промяната на климата трябва да станем вегетарианци – и е истина, че при положение че всички други неща са равни, вегетарианската диета наистина причинява по-малко емисии на парникови газове от диета с много месо. Факторите които заобикалят емисиите свързани с производството на храна са комплексни и различни – включително например колко далеч биват транспортирани хранителните продукти, преди да бъдат консумирани. Това което изпъква като голям фактор в причиняването на промяна на климата, е нашата система на “индустриално земеделие”.

Основния фактор тук не са метановите емисии свързани с добитъка, а фактът, че ние се нуждаем да внасяме големи количества храна за големите количества добитък, който отглеждаме интензивно за производство на месо. Това е, което увеличава натискът върху земята в други главно по-бедни държави. Това означава повишен внос на продукти като соя, която е голям двигател на обезлесяване в тропическите страни. Промяната на личните хранителни навици може малко да помогне, но много по-ефективна ще бъде основна промяна на нашата система на земеделие. Ако всички ядем по-малко от продуктите, които вероятно причиняват екологична разруха и предпочитаме тези, които не го правят, тогава може би това ще бъде най-добре (и би означавало, измежду всичко друго, че по-малко месо ще бъде консумирано).

Има разбира се други продукти които консумираме, които имат въздействие върху употребата на земята и обезлесяването по цял свят – много хранителни продукти, които ползват палмово масло например или дървесина и продукти базирани на дърво. Те трябва да бъдат контролирани и регулирани, дори ако трябва да променим правилта на международната търговия (макар че това ни връща към международното ниво). Част от проблема е, че за да постигнем това, е необходимо да се конфронтираме със замесените комерсиални интереси.

“Агрогоривата” не са единствен пример за “фалшиво” и/или “несправедливо решение”. Ние вече отбелязахме непродуктивността и несправедливите елементи на настоящите преговори за международно съгласие. Не е изненадващо, че в опитите да се справим с новия, огромен и безпрецедентен проблем какъвто е промяната на климата хората търсят да намерят нещо което ще работи и често търсят най-лесните отговори, които обаче може и да не са най-добрите. Към това се прибавя и фактът, че много често комерсиални интереси, от тези които често се опитват да блокират всяка акция относно промяната на климата защото се страхуват че може да нанесе поражение на техните печалби, често имат прекалено голямо влияние върху вида решения които биват вземани. Като резултат съществува риск “решенията” да бъдат тези, които позволят някаква група на интереси да направи много пари, вместо фактически да се справят с проблема по най-ефективният начин. Комерсиалните групи, които се разрастнаха зад “агрогоривата”, са типичен пример.

___________________________________________________

Геоинжинерство

Може би най-крайното “горещо дебатирано” решение относно промяната на климата е “гео-инжинерството”. Това означава изкуствени промени на нашата глобална околна среда в голям мащаб, с цел да се охлади планетата.

Те могат да приемат формата на проекти, предназначени да отстранят въглероден диоксид от атмосферата, но има огромни проблеми при правенето на това в достатъчен размер, за да бъде значително. Най-често гео-инжинерството

34

включва компенсиране на ефекта на затопляне причинен от парниковите газове, като бъдат изработен други, изкуствени, начини на охлаждане на планетата. Една по-малко изпълнима идея включва поставяне на гигантски отразители в космоса, които да отразяват част от идващата слънчева енергия, докато по-изпълними идеи включват произвеждане на допълнителни облаци за да се повиши албедо ефекта и също да се отрази слънчева енергия – като се пръска голямо количество морска вода в атмосферата. Най-изпълнимият метод е може би просто да увеличим (по един контролиран и стратегически начин) това, което вече правим по невнимание, т.е. изхвърлянето на “сулфати” в атмосферата, причинявайки по този начин “глобално засенчаване” – както го описахме по-горе. Проблемът с всички тези методи е, че дори да са постижими, е много вероятно да имат непредсказуеми и бедствени странични ефекти. Небрежното производство на сулфатни аерозоли, например, вече беше замесено в причиняването на промените в дъждовните валежи, които бяха отговорни за глада в Етиопия през 1980 година. За съжаление имаме само една планета, на която да експериментираме. Това, което е почти сигурно, е че изгледът за геоинженерни “решения” е по-вероятно да бъде изполван като извинение от тези, които искат да продължат да правят пари от изхвърлянето на въглероден диоксид. Също много е възможно – както при “агрогоривата” – комерсиалната шайка да се разрастне зад каквото и да е геоинженерно решение, или решения да бъдат избирани така че процесът на вземане на решения да бъде доминиран от комерсиални интереси, вместо от безпристрастно преследване на рационално решение на проблема. Като се вземе в предвид това, както видяхме, имаме работа с нещо което вероятно ще има огромни и бедствени странични ефекти, в този случай това е плашеща перспектива.

Най-силният аргумент за това най-малкото да се изследва “геоинженерството”, e че трябва да опитаме да подсигурим поне едно оръжие в нашият арсенал като последен изход, в случай че се провалим напълно да понижим достатъчно емисиите навреме. По-специално можем да го разглеждаме като “временен заместител”, който да ни позволи да изчистим “препятствието” на скока на затоплянето, за да избегнем “капана на глобалното засенчване” (вижте по-горе). Това, което е сигурно тук е, че всяка интелигентна употреба на “геоинжинерство” ще бъде комбинирана с – не вместо – понижаване на емисиите на парникови газове. То може евентуално да бъде временен заместник, който да ни даде време да стигнем до корена на проблема, а именно извънредната концентрация на парникови газове в атмосферата. Някои техники може фактически да помогнат да намалим концентрацията, но ще бъде лудост да не приложим очевидното решение да спрем да тъпчим атмосферата с въглерод, преди да изработим трудни и скъпоструващи методи, чрез които да го извадим отново. Това което е сигурно, е че колкото повече можем да направим за да стигнем до корена на проблема директно, прилагайки очевидното и разумното решение да понижим парниковите газове и колкото по-малко сме принудени да прилагаме по-опасните, несигурни и индиректни методи на геоинженерството, толкова по-добре.

____________________________________________________

Г/ Избягване на фалшиви решения – съпротива срещу комерсиалният натиск.

Така че да се избегне капана на непродуктивни “псевдо-решения” е изключително важно. Това е възможно само ако правителствата са строги и безпристрастни в преследването на научно определени цели, способни да се противопоставят на комерсиалните интереси и на различни изкушения за финансова и политическа облага.

Д/ Не се прави достатъчно – правителството ни изоставя.

Не е нужно да бъдете циничен/на относно политиците, или да бъдете политически опонент на настоящото правителство, или враг на “системата” (въпреки че можете да бъдете някое от тези, или всички заедно) за да прецените, че правителството не прави достатъчно. Като се вземе предвид абсолютно безпрецедентната природа и големият размер на кризата която стои пред нас, това никак не е изненадващо. Фактически това, което правителството направи (Социалистическото правителство, със много партийна подкрепа, през 2008г¹²) е да прекара Закона за климата , който обвързва Обединеното Кралство със законово задължаваща цел да бъдат направени 80% намаление на парниковите емисии до 2050 година. Това е много прогресивна стъпка, в сравнение с глобалният неуспех да се вземат ефективни мерки относно климата. Въпреки това, тя не е нищо повече от обещание, оформено като закон и са нужни правилните политики, за да бъдат осигурени обещаните понижавания на емисии. Много хора биха твърдели, че ние все още нямаме такива, а само рецесия, страничен и временен продукт на която е понижаването на емисиите. На второ място, програмата не покрива това за което говорихме по-горе, т.е. въздействието на Великобритания върху другите страни чрез повишено търсене на продукти които причиняват обезлесяване или други повишаващи емисиите промени на употребата на земята. Този закон не ни спря, например, да преследваме сериозно непродуктивното решение “агрогорива”, докато нашата употреба на биомаса за енергия нараства драматично. Трето (нещо, което дискутирахме в главата за “Климатична справедливост”), той не отчита емисиите от произвеждането и транспортът на голямото количество стоки, които внасяме (които не са балансирани от износ).

¹² Става дума за Великобритания.

35

Като отчетем това, тогава драматично се повишава въглеродният отпечатък на британските консуматори и нацията като цяло. Той се увеличи драматично през последните години, много повече от отменяне на каквото и да е видимо понижаване на емисиите. Четвърто, в светлината на настоящата наука самата цел не е достатъчна – и по-специално тази цел е твърде далечна, а се нуждаем да понижим емисиите веднага. Някой би добавил и пето, че това което правим е ефективно само когато влияе на другите и дава пример. За да постигнем това, да имаме въздействие върху широката глобална обшност, трябва да предприемем много смели и забележителни действия в размер, в какъвто не сме предприемали досега.

Е/ Да направим много големи неща, много бързо – цялото общество действа заедно.

Ясно е тогава, че какъвто и да е методът който ще ползваме, като се вземе предвид размера на заплахата пред която сме изправени, необходимо е да направим много големи неща, много бързо. Тук можем да се върнем към “положителните обратни връзки и повратни точки”, да си припомним екстремната несигурност и спешност на нашата настояща ситуация. Всичко това означава, че има изключителна нужда да направим колкото е възможно повече, точно СЕГА. По тази причина цел поставена за 2050 година е неадекватна и се нуждаем да мислим за по-краткосрочни цели като, да речем, 10% понижаване на емисиите всяка година. Всичко което направим тази година струва два пъти повече, отколкото ако направим същото следващата година. Емисии понижени след десет години означава допълнително количество емисии в атмосферата, равняващо се на емисиите за 10 години, но ако започнем да понижаваме емисиите сега, това количество ще бъде спестено на атмосферата. Разбира се, това е истина на всяко ниво – глобално, национално, локално и т.н. Осигуряването на истинки ефективни действия краткосрочно – в идеалният случай спешни програми за понижаване на емисиите или “девъглеродизация” – са по-важни от амбициозни програми за по-далечно бъдеще. Фактът е, че по времето когато това бъдеще пристигне, ситуацията може да се е променила драматично и ще трябва да се адаптираме към напълно нови условия. Единственото което сме сигурни е, че адаптацията която трябва да направим тогава ще бъде много по-драстична и травматична, пропорционално на това колко малко успеем да направим сега.

Най-добрия начин да постигнем необходимите големи трансформации за създадаване на нулева въглеродна икономика за много кратък период от време е като цялото общество действа заедно чрез икономиката. Само да бъдат окуражавани хората да шофират по-малко автомобилите си, да летят по-малко, да топлоизолират домовете си повече, да ползват по-малко енергия и така нататък, не е достатъчно. Да се иска от хората да не летят, или да летят по-малко няма да свърши работа, но данък върху пътуването със самолет и забрана на вътрешните полети може да свърши работа. Докато трябва да приветстваме всяко спонтанно усилие, не трябва да очакваме и не е справедливо да очакваме добродетелните, които са готови да променят техният стил на живот да платят гаранцията на останалите от нас, които не желаят да направят това. Би трябвало да имаме куража да вземем колективни решения като общество, което действа заедно.

Когато вражеските подводници потапяха Британските кораби и заплашваха с недостиг на храна през 1941 година, правителството не каза на хората “моля, не яжте твърде много”, вместо това имаше разпределение на храната, което беше тежко, но ефективно и справедливо за всички. На национално ниво това означава спешни програми, амбициозно и радикално мислене напред с цел да се постигне ниско въглеродна икономика, която да бъде първи приоритет за правителството във всички департаменти. Половинчати мерки, мътни политики, краткосрочно мислене и незаинтересованост няма да помогнат.

Пример за начина на мислене, който трябва да приемем е даден от доклада “Нулево Количество Въглерод 2030”, който вече споменахме. Той комбинира амбициозна цел с желание да се мисли извън познатите рамки и много напред, с решения които са умно интегрирани заедно, за да дадат последователен план как да бъде постигнат желания резултат (в този случай “въглеродно нулева” икономика във Великобритания до 2030 година). Като революционно изследователско предприятие този план има вероятност да допуска грешки някъде, но той е от видът смели, всеобхватни и интегрирани планове, от каквито се нуждаем.

Ще бъде много по-ефективно и по-бързо да направим прогрес чрез политики координирани на национално ниво, отколкото да очакваме общности или компании да “изключат захранването”, една след друга, или отделни хора да променят начина си на живот, един след друг, убеждавайки другите да направят същото чрез примера си. От върха-надолу координиран на възможно най-високо ниво – в идеалния случай най-високото възможно ниво, международно ниво – е най-добрия начин да се справим с надвисналата глобална заплаха от глобално затопляне. Но ние знаем много добре, че международните преговори за договор за климата са понастоящем дълбоко затънали и политиците

36

много често са изключително корумпирани, или късогледи и заети със собствените си електорални съдби. Във всички случаи точно сега те просто не предлагат вида водачество, от който се нуждаем. Като се вземе впредвид че такова е положението, то всяко малко нещо, което можем да постигнем в общноста или като индивиди в тази отчаяна борба да предотвратим глобална катастрофа струва много и може да помогне да се създаде атмосфера, в която може да се постигне прогрес координиран на най-високо ниво. Но не можем да си позволим да игнорираме политическият процес. Колкото и да презираме политиците (с право или не),  трябва да търсим отчетност и да изискваме от тях да създадат политчески процес, който работи за нас, така че да получим действията, от които се нуждаем, координирани на национално ниво – и в даден момент на международно ниво.

Ж/ Нов Зелен Курс – Работни места, свързани с промяната на климата.

Предприемането на действия в размера и със скоростта, които са необходими, изисква големи инвестиции в усилия и време и, разбира се, пари. Като се вземе впредвид, че сме в икономически трудно време, често се твърди, че не можем да си позволим да направим това. Но не би било мъдро да чакаме по-добри икономически времена, защото тогава може да бъде твърде късно и тези по-добри времена може и никога да не дойдат. Това може да бъде поради различни причини, но те ще включват промяната на климата която, без съмнение, накрая ще стане доминиращата причина. Напълно ясно е, че ескалиращите климатични въздействия ще имат ескалиращо и опустошително въздействие върху [световната и Британска] икономиката.

Историята показва, че възстановяване от икономически трудни периоди – от Голямата Депресия през 30-те години например – почти винаги е било постигано чрез високи нива на инвестиции, дори с цената на висок краткосрочен дълг. То често е включвало съгласувано усилие на обществото действащо заедно с правителството, какъвто беше случаят с известният “Нов Курс” на президентът Ф Д Рузвелт в САЩ. От части това работи, защото едно високо ниво на безработица винаги е било голямо бреме за икономиката и да се осигурят по-високи нива на заетост може както и да помогне да се даде силен старт на една икономика в застой, така и да се изплати дълг, направен чрез мерки за осигуряване на по-високи нива на заетост. Това е само малка част от голяма икономическа дискусия, но докато много от следствията на едно съгласувано усилие да се понижат емисиите могат да бъдат разглеждани от мнозина като “отрицателни” (ограничения на високо енергийни, интензивно консумиращи стилове на живот) няма съмнение, че голямото усилие, необходимо за да се постигне “зелена революция” на икономиката, ще изисква голям брой хора да се включат – това ще означава голям брой нови работни места в това, което беше наречено “Нов ЗеленКурс”. Точно как тези “зелени” или “Климатични работни места” (т.е. работни места, които реално имат ефекта да понижават емисиите) могат да бъдат създадени, беше описано в памфлета на Кампания срещу Промяната на Климата “Един Милион Климатични Работни Места Сега!” . Вижте на www.climate-change–jobs.org/.

Историческите паралели никога не са перфектни, но можем да видим начина по който държави като САЩ трансформираха икономиките си с много голяма скорост, превръщайки фабрики за камиони във фабрики за танкове за месеци, по време на Втората Световна Война (трудно е дори да мислим как Съветският Съюз направи същото, докато преместваше по-голямата част от индустрията си на изток от Урал!). Съгласуваното национално усилие, което бе направено от Обединеното Кралство по това време показва колко малко реално действие беше предприето през последните години, съпоставено с реториката на политиците, че промяната на климата е най-голямата заплаха, която стои пред нас (и целия свят). Постигане на целта поставена от Закона за Климата се предвижда да струва около 1% от БВП¹³. През последните две национални извънредни положения, световните войни от последното столетие, правителството увеличи разходите си до 40 или 50 процента от БВП, което означава, че ние сме похарчили приблизително 30 или 40 процента от БВП в участието в тези войни. Това е отговорът, който едно реално национално извънредно положение изисква, но това не се случва сега.

Отговор на външна заплаха беше това, което успя да съживи икономиките на нации като Обединеното Кралство и САЩ и окончателно и сигурно ги извади от рецесията през 30-те години на ХХ век. Можем да очакваме същото да се случи, ако има наистина съгласуван отговор на заплахата от катастрофална дестабилизация на глобалният климат. “Квази-науката”, наречена икономика, е просто група от обобщения, всички от които, ако изобщо имат някакъв смисъл, се коренят в човешкото поведение – вдъхването на спешност и решителност в дадена група от хора, които да ги обединят за обща цел, има икономическо измерение и икономическо въздействие.

З/ Климатично извънредно положение

Разбира се, за да постигнем това, ние се нуждаем от истинско чувство за спешност относно реалността на заплахата

¹³ БВП – Брутен Вътрешен Продукт.

37

от промяната на климата, което да бъде разпространено сред обществото чрез точна и винаги на разположение информация и чрез тези, които са в позиция на власт и влияние, в политиката или медиите например, поемащи смело водачество, нещо което те не правят сега. Трябва да доставим листовка относно заплахата от промяната на климата във всеки дом, чести телевизионни програми, които обясняват проблема и рекламни пана, които ни припомнят за проблема. Би трябвало веднага да направим всички тези лесни неща, които можем да направим, за да понижим емисиите. Неща, като да понижим ограничението на скоростта до 55 мили в час и да забраним вътрешните полети. Те също ще покажат с конкретни мерки, вместо с думи, че правителството третира заплахата от промяната на климата като спешен случай и че ние се намираме в извънредна ситуация, глобална извънредна ситуация.

И/ Цинизмът, незнанието, апатията и отчаянието

…са врагът! Този памфлет се опита да покаже простата и неподправена истина, както я виждаме. Много хора ще предупредят “Не казвайте това, това е твърде депресиращо, това само ще депресира и обезсили хората”. Но ние не мислим, че някога ще бъдат предприети действия в мащаб достатъчен да посрещне заплахата, докато истинският размер на заплахата и реалната спешност на ситуацията не бъдат разбрани от всички – или от колкото е възможно повече хора, на които можем да помогнем да разберат. Фактът е, че ситуацията изглежда мрачна в много отношения и ние не се опитваме да скрием това. Изглежда, че сега вече е твърде късно да сме способни да избегнем сериозни деструктивни въздействия. Хора вече умират от промяната на климата и без съмнение много повече ще умрат в бъдеще. Въпросът е да направим всичко което можем, за да спасим колкото е възможно повече животи и колкото е възможно повече от света който е скъп за нас. Да го кажем по този начин – дори и ако се провалим да предотвратим екологичен холокост, тогава последният човешки живот и последното дърво на земята все още ще бъдат достойни за усилията да ги спасим.

Й/ Ясен път напред

Но по никакъв начин не казваме, че всичко е безнадеждно загубено, че няма изход, или че е невъзможно да знаем какво трябва да се направи. Бъдещето е дълбоко несигурно, както показахме, в смисъл на вероятният размер и скорост на дестабилизация на глобалния климат. Но има ясен път напред, както също се опитахме да покажем. И ще има много положителни следствия – като работни места, като запазване на гори и дива природа, като по-чист, по-малко шумен свят. Време е да тръгнем по този път, с цяло сърце, с енергия и решителност, в името на най-бедните и най-уязвимите в света и на всички, които идват след нас.

Кампанията против Промяната на Климата събира хората заедно, за да оказва натиск за спешните и решителни действия, от които се нуждаем за да предотвратим катастрофална дестабилизация на глобалния климат. Помогнете ни да развием кампания за по-силни действия в Обединеното Кралство и цял свят. Присъединете се към нас на www.campaigncc.com.

Препоръчителна литература

(тези трудове са постоянна тема в препратките по-долу)

Др. Джеймс Хансен – „ Бурите на моите внуци „ (SOMG – Storms of My Grandchildren) , Dr. James Hansen, Bloomsbury 2009

http://www.stormsofmygrandchildren.com/

Червен Код за Климата – ( CCR – Climate Code Red ) David Spratt & Philip Sutton, Scribe 2008 http://www.climatecodered.org/

Доклад за Сигурността на Климата (CSR – Climate Safety Report )

, Public Interest Research Centre (PIRC), http://climatesafety.org/downloads/

Препоръчителни Интернет Сайтове

Реален Климат (RC) http://www.realclimate.org/

Джеймс Хансен / Columbia University http://www.columbia.edu/~jeh1/

Скептична наука (SkS) http://www.skepticalscience.com/

38

Климатична Безопасност (blog) (CS) http://www.climatesafety.org/

SourceWatch ( SW) http://www.sourcewatch.org/ Desmogblog http://www.desmogblog.com/

Препратки:

По-долу ще намерите не само препратки, които подържат твърденията направени в текста, но също и представяне на повече информация около всяка тема – повечето от която незабавно достъпна по интернет. За да проверите за препратки, които подържат специфично твърдение в текста, намерете секцията с препратки, която отговаря на съответната глава от текста и след това търсете тематично заглавие (с удебелени черни букви ), което е най-близо до съответното твърдение (например 2 е/ Топене на Хималайски ледници ). Всичко това може да изглежда като много четене и някои може да се дублират или да покриват същата тема, но от различен ъгъл – но в същото време това е малка селекция от всичко, което е налично като информация и много добра и важна информация е несъмнено пропусната.

Съкращения

AAAS Американска Асоциация за Напредък на Науката | BG Зелен Бизнес |

CCR Червен Код за Климата – вижте препоръчителната литература | CI Институт за Климата | CP Климатиченпрогрес | CSR Доклад за безопасността на климата | ERW Мрежа за изследване на околната среда | G Гардиан (вестник) | Indy Индипендънт (вестник) | NASA НАСА | NOAA Национална Администрация на Океана и Атмосферата | OSS OSS Фондация | PLA Парламентарна Библиотека, Австралия | PC Център Пю за Глобална Промяна на Климата | PIRC Център за изследване на публичният интерес | PIRIC Потсдамски институт за изследване на климатичните въздействия | RC Реален Климат | SA Научна Америка | SC Новини относно намиране на решение за климата | SD Всекидневна наука | SkS Скептична наука | SM, NAS Научен Музей, Национална Академия на Науките | SOMG – вижте препоръчителна литература | SW SourceWatch |

Препратки към Графики

Графика 1. ВиО 1.3, Графика 1. Идеализиран модел на естественият парников ефект. IPCC Fourth Assessment Report: Climate Change2007.

http://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/faq-1-3.html

Графика 2. Растеж на концентрациите на Въглероден Диоксид. Climate Crisis, a briefing, Simon Retallack 2001

(Графика 3. Средна глобална температура на повърхността базирана на инструментални измервания (Адаптирана от Brohan et al. 2006)

http://www.finfacts.com/irelandbusinessnews/publish/printer_1000article_10008928.shtml

Графика 4. SEED Science, Глобална Промяна на Климата и Енергия : https://www.planetseed.com/node/15234

Графика 5. Интерактивни Океани, Център за Екологични Визуализации. http://www.ooi.washington.edu/story/Energy

Грфика 6. (адаптирана) http://geo-engineering.blogspot.com/2011/01/2011-starts-with-lowest-arctic-sea-ice.html

Графика 7. Графика 24. Натрупване на емисии на въглероден диоксид на глава от населението, с държави подредени според реда на национално натрупани емисии.

Updated Figures. Makiko Sato & James Hansen, Updating the Climate Science: What Path is the Real World Following? http://www.columbia.edu/~mhs119/UpdatedFigures

Препратки към Първа Част:

Озонова Дупка: основно бяснение The Ozone Hole Inc http://www.theozonehole.com/twenty.htm ;

CIESIN thematic guides

39

http://www.ciesin.org/TG/OZ/oz-home.html ; US National Aeronautics and

Space Administration (NASA) Ozone Hole Watch http://ozonewatch.gsfc.nasa.gov/facts/hole.htm

Хлорофлуоровъглероди http://www.ciesin.org/TG/OZ/cfcozn.html |

http://www.theozonehole.com /cfc.htm |

Протоколът от Монреал

Handbook for the Montreal Protocol, 7th Ed (2006). Ozone Secretariat, UNEP. http://ozone.unep.org/Publications/MP_Handbook/|

Успех на протокола: “Whatever happened to the Ozone Hole ?” Brian Handwerk,National Geographic 2010 http://news.nationalgeographic.com/news/2010/05/100505-science-environment-ozone-hole-25-years/ |

Парниковият ефект

BBC http://news.bbc.co.uk/1/shared/spl/hi/sci_nat/04/climate_change/html/greenhouse.stm

Earthguide

http://earthguide.ucsd.edu/earthguide/diagrams/greenhouse

Science Museum, National Academy of Sciences (SM, NAS) https://koshland-science-museum.org/explore-the-science/earth-lab/processes

Парникови газове

BBC http://www.bbc.co.uk/climate/evidence/greenhouse_gases.shtml

Physical Geography.net

http://www.physicalgeography.net/fundamentals/7h.html

Encyclopedia of Earth

http://www.eoearth.org/article/Greenhouse_gas?topic=49554

Изкопаемите горива и покачването на Въглеродният диоксид Real Climate (RC)

http://www.realclimate.org/index.php/archives/2004/12/how-do-we-know-that-recent-cosub2sub-increases-are-due-to-human-activities-updated/

Ледени Ядра

BBC

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/5314592.stm

SM, NAS http://www.koshland-science-museum.org/exhibitgcc/historical10.jsp detailed

NASA

http://earthobservatory.nasa.gov/Features/Paleoclimatology_IceCores/

Покачване на температурите NASA

http://www.nasa.gov/topics/earth/features/2010-warmest-year.html

detailed

US National Oceanic and AtmosphericAdministration (NOAA)

40

http://www.ncdc.noaa.gov/sotc/global/2010/13 |

2010 най-топлата година до сега

World MetereologicalOrganisation (WMO) http://www.wmo.int/pages/mediacentre/press_release /pr_906_en.html

Въглеродният диоксид и Температурата

https://www.planetseed.com/node/15234

(като Графика)

Ледникови Епохи

James Hansen, Storms of my Grandchildren, Bloomsbury 2009, Ch 3 especially pp 36-50 |

Циклите на Миланкович :

Climate Data Information http://www.climatedata.info/Forcing/Forcing/milankovitchcycles.html |

NOAA What caused ice ages?

http://oceanservice.noaa.gov/education/pd/climate/factsheets/whatcause.pdf

1850 милиарда тона Въглероден диоксид

Climate change: evidencefrom the geological record”, The Geological Society, November, 2010 | http://www.geolsoc.org.uk/climatechange

(2)

А/ Покачване на нивото на морето Climate Institute (CI)

http://www.climate.org/topics/sea-level/index.html#sealevelrise

ускоряващо се BBC

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/4651876.stm |

подценено

BBC http://news.bbc.co.uk/1/hi/6179409.stm

AustralianAcademy of Science. http://www.science.org.au/nova/082/082key.htm | US coastal

US Environmental Protection Agency (EPA)

http://www.epa.gov/climatechange/effects/coastal/index.html#sea

The Commonwealth Scientific and Industrial ResearchOrganisation

(CSIRO) & Antarctic Climate and Ecosystems Cooperative Research Centre

(ACE CRC) http: // http://www.cmar.csiro.au/sealevel/

“Climate Code Red”

(CCR) David Spratt & Philip Sutton, Scribe 2008, Ch.4 “A Rising Tide” |

Карта на уязвимите райони

Global Warming Art

http://www.globalwarmingart.com/wiki/File:Global_Sea_Level_Rise_Risks_png

41

Окисляване на океаните BBC

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/7933589.stm

CI

http://www.climate.org/topics/sea-level/index.html#acidification

APL

http://www.aph.gov.au/library/pubs/climatechange/theclimate/oceans.htm

UNESCO press release 2009

http://www.ocean-acidification.net/Symposium2008/UNESCO_PressRel_en.pdf

International Science Symposium

http://www.ocean-acidification.net/

UK Ocean Acidification Research Program

http://www.oceanacidification.org.uk/

Намаляване на планктона

Scientific American (SA)

http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=phytoplankton-population

Б/Време и климат

National Centre for Atmospheris Research http://eo.ucar.edu/basics/index.html

NASA http://www.nasa.gov/mission_pages/noaa-n/climate/climate_weather.html

| Hansen p.170 |

Локализирано охлаждане: карти на температурни аномалии

1.

Met Office http://metofficenews.wordpress.com/2011/01/20/2010-a-near-record-year/

2.

Chris Beales http://www.chrisbeales.net/environment/about%20climate%20change_the%20cold%20winter.html

James Hansen, Reto Ruedy,Makiko Sato, Ken Lo “If its that warm, how come its so darn cold ?” http://www.columbia.edu/~jeh1/mailings/2010/20100127_TemperatureFinal.pdf

Детайлни причини за локализирани захлаждания в Европа и Сащ

Science Daily

(SD) June 2010

http://www.sciencedail y.com/ releases/2010/06/100611093710.htm

SD Nov 2010

http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11 /101117114028.htm

В/Климатични бедствия APL

http://www.aph.gov.au/library/pubs/climatechange/theclimate/moreextreme.htm

42

Технически

“ClimateExtremes: Observations, Modelling and Impacts” David R. Easterling, et al, Science http://www.icess.ucsb.edu/clivac/classes/ Tropical_meteorology/classes_ucsb/climate_change/articles_climate_change_tropic s/Easterling_et_al_2000%20extreme%20events.pdf

Въздействия върху бедните CAFOD

http://www.cafod.org.uk/about-us/what-we-do/climate-change

UNFCCC

http://unfccc.int/essential_background/feeling_the_heat/items/2904.php

Г/Въздействия върху екосистемите WWF

http://wwf.panda.org/about_our_earth/aboutcc/problems/impacts/

SM, NAS

http://www.koshland-science-museum.org/exhibitgcc/impacts10.jsp

Earthwatch Institute “Climate Change: the impact onbiodiversity”

http://www.earthwatch.org/europe/downloads/Get_Involved/ClimateChange2.pdf

in the UK

UK ParliamentaryOffice http://www.parliament.uk/documents/post/postpn341.pdf

technical

Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCCC) http://www.ipcc.ch/pdf/technical-papers/climate-changes-biodiversity-en.pdf

Climate Safety Report (CSR) , Public InterestResearch Centre (PIRC), 2008 p.13 |

Засушаване на дъждовните гори в Амазония

1) Сушата нанася удар

Climate Progress (CP), Simon Lewis http://climateprogress.org/2010/11/26/another-extreme-drought-hits-the-amazon-raising-climate-change-concerns/

2) Природа,

http://www.nature .com/news/2010/101029/full/news.2010.571.html

| CCR Ch 6, pp 61-4 |

WWF http://wwf.panda.org/what_we_do/where_we_work/amazon/problems/climate_change_amazon/

Опустинявяне

APL

http://www.aph.gov.au/library/pubs/climatechange /theclimate/desertification.htm

Фауната се премества

APL http://www.aph.gov.au/library/pubs/climatechange/theclimate/animal.htm

Фенология

World Resources Institute http://earthtrends.wri.org/updates/node/328

Измирания на видове

43

BBC http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/3375447.stm

Д/ Човешко въздействие: Климат и Конфликт Судан:

Science and Development Network. 2007 UNEP report. http://www.scidev.net/en/news/unep-climate-change-behind-darfur-conflict.html |

Арабският бунт NPR (US)

http://humanosphere.kplu.org/2011/02/unrest-in-egypt-is-also-about-food-which-is-about-climate-change/ |

“Global Warming and the Arab Spring” Sarah Johnstone and Jeffrey Mazo http://www.collide-a-scape.com/wp-content/uploads/2011/04/recent-essay.pdf

Prince Arthur Herald

http://princearthurherald.com/archives/4421

FoodandDrinkEurope.com

http://www.foodanddrinkeurope.com/Financial/Arab-Revolt-underlines-the-need-for-action-to-remedy-high-food-prices

E/ Ескалиращи кризи Voice of America

http://www.voanews.com/english/news/environment/Climate-Change-Already- Reducing-Crop-Yields-121412889.html

провал на реколти

American Association for the Advancement of Science (AAAS)‘EurkAlert’ http://www.eurekalert.org/pub_releases/2010-10/uol-cfs100710.php

Топене на Хималайските ледници. Indian Muslim News

http://www.indianmuslims.info/new/2008/feb/06/two_billion_face_water_famine_himalayan_glaciers_melt.html

Guardian (G),Asia Society

http://www.guardian.co.uk/environment/video/2010/dec/02/climate-change-glaciers

“The melting Himalayas:Cascading effects of Climate Change on Water, Biodiversity and Livelihoods” Conservation Biology 23, No.3, 2009 |

http:// academic.regis.edu/ckleier/Conservation%20Biology/Melting_Himalaya.pdf |

CCR pp 101-2

“Retreating the Himalayas Glaciers:Alarming Situation in Nepal” Rajesh Rai, Forestry Nepal http://www.forestrynepal.org/images/Retreating%20the%20Himalays%20Glaciers%20Alarming%20Situation%20in %20Nepal.pdf

Climate Security Project (CSP), Friends of the Earth/Voters forPeace (US)

http://www.globalclimatesecurity.org/reports/us/epi_3_20_08

Промяната на климата и конфликти CSP

http://www.globalclimatesecurity.org/news/wired/6_23_08, http://www.globalclimatesecurity.org/reports/us/cna_2007

USInstitute of Public Research and Centre for Naval Analyses (CNA) “National Security and the threat of Climate Change”

http://securityandclimate.cna.org /report/SecurityandClimate_Final.pdf

44

Докладът на пентагона

1) G http://www.guardian.co.uk/ environment/2004/feb/22/usnews.theobserver

2)CI http://www.climate.org/topics/climate-change/pentagon-study-climate-change.html

Цени на Храните

Paul Krugman, New York Times http://www.nytimes.com/2011/02/07/opinion/07krugman.html?_r=1

Измиране на милиарди

Kevin Anderson, Tyndall Centre 29/11/09 http://news.scotsman.com/latestnews/Warming-will-39wipe-out-billions39.5867379.jp |

Ж/ Резки промени

NOAA A Paleo Perspective on Abrupt Climate Change

http://www.ncdc.noaa.gov/paleo/abrupt/data.html |

SD

http://www.sciencedaily.com/releases/2008/06/080619142112.htm

Chicago Chronicle

http://chronicle.uchicago.edu/ 030417 /paleoclimate.shtml

Топло-солена циркулация APL

http://www.aph.gov.au/library/pubs /climatechange/theclimate /ocean Circulations.htm |

Potsdam Institute for Climate Impact Research (PIRIC) http://www.pik-potsdam.de/~stefan/thc_fact _shee t.html |

National Earth Science Teachers Association

http://www.windows2universe.org/earth/polar/icemelt_oceancirc.html|

The Day After Tomorrow: Could it really happen? Weather Underground

http://www.wunderground.com/resources/education/ thedayafter.asp |

“ Синдромът Венера”

SOMG Ch 10, pp 223 – 236 |

Commentary

1)Professor Barry Brook, Director of Climate Science, TheEnvironment Institute, University of Adelaide http://bravenewclimate.com/2010/05/09/clarons-despair/

2)Milan Ilnyckyj http://www.sindark.com/2010/02/04/is-runaway-climate-change-possible-hansens-take/

(3)

А/Бързо, Не-линейно. IPCC Workshop

http://www.knmi.nl/~weber/ipcc.html

“Abrupt Change”, Stefan Rahmstorf, PICIR http://www.pik-potsdam.de/~stefan/Publications/Book_chapters/abrupt.pdf

Institute for Governance and SustainableDevelopment, 2008 “Tipping Points for Abrupt Climate Change”

45

http://www.climatechangeinsights.com/uploads/file /IGSD%20October%202008%20Climate%20Briefing.pdf

положителни обратни връзки NOAA

http://www.ncdc.noaa.gov/paleo/abrupt/story2.html

Б/Обратна връзка в Амазонската дъждовна гора

“A Drying Amazon Could Speed Climate Change” NPR 2009 http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=101422948

Посрещане на катастрофата People and Planet 2002

http://www.peopleandplanet.net/?lid =27417&topic=27&section=32 |

Hansen p.120

Weakening sinks

G “Trees absorbing less CO2 as world warms”,

http://www.guardian.co.uk/environment/2008/jan/03/climatechange.carbonemissions |

SD 2009 “Oceans Less Effective atAbsorbing Carbon Dioxide Emitted By Human Activity” http://www.sciencedaily.com/releases/2009/02 /090216092937.htm |

В/Албедо ефект

: UNEP,.GRID-Arendal, http://maps.grida.no/go/graphic/climate-change-ice-and-snow-and-the-albedo-effect

Universe Today

http://www.universetoday.com/39937/albedo-effect/

Гренландия EnvironmentalResearchWeb (UK)

http://environmentalresearchweb.org/cws/article/news/44896

Climate Safety Report (CSR) , Public Interest Research Centre,2008 p8 | SOMG p 42 | WWF http://www.coolemotion.org/wwf.html

Г/Метан от пермафрост

Terra Nature.(New Zealand) 2006. http://www.terranature.org/methanesiberia.htm |

SC, LauraShin, http://solveclimate.com/news/20090702/thawing-permafrost-could-emit-massive-amounts-greenhouse-gases |

4ecotips http://www.4ecotips.com/eco/article_show.php?aid=1640&id=287 |

G 2005

http://www.guardian.co.uk/environmen/2005t/aug/11/science.climatechange1

G 2010

http://www.guardian.co.uk/environment/2010/jan/14/arctic-permafrost-methane

BBC 2006

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/5321046.stm

SA 2009

http://www.scientificamerican.com /article.cfm?id=methane-a-menace-surfaces

46

Д/Метанови хидрати

“Methane Time Bomb”

1) The Independent, 2008. Steve Connor,

http://www.independent.co.uk/environment /climate-change/exclusive-the-methane-time-bomb-938932.html

2) Climate Avenue http://www.climateavenue.com/methane.clath.htm

3)Yale Environment 360, 2008, Susan Q Stranahan http://e360.yale.edu/feature/melting_arctic_ocean_raises_threat_of_methane_time_bomb/2081/

SOMG, Pp. 159-64, 160, 235-6 | RC 2005 “Methane hydrates and global warming” http://www.realclimate.org/index.php/archives/2005/12/methane-hydrates-and-global-warming/

CP 2011

http://climate progress.org/2011/04/25/methane-hydrate-feedback/

“The Threat of Methane Release from Permafrost and Clathrates: Howimportant is hydroxyl depletion?” Sam Carana

http://knol.google.com/k/the-threat-of-methane-release-from-permafrost-and-clathrates#

Събития на измиране

“Abrupt Climate Change and Extinction Events in Earth History” T.J Crowley and G.R North http://geotest.tamu.edu/userfiles/88/abrupt_climate_change_1988.pdf

Преди 636 милиона години SD

http://www.sciencedaily.com /releases/2008/05/080528140255.htm

Краят на Пермът

Hansen pp 147-51, 153 | New Scientist 178, 2003, Michael Benton., http://palaeo.gly.bris.ac.uk/Essays/wipeout/default.html |

BBC 2002 “The day the earth nearly died”

http://www.bbc.co.uk/ science/horizon/2002/dayearthdied.shtml

BBC 2005

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/4184110.stm

“When Life nearly died” Michael Benton, Thames and Hudson 2003 |

Palaeocene-Eocene Thermal Maximum (PETM)

British Geological Survey.

http://www.bgs.ac.uk/research/climatechange/palaeo/PETM.html |

Geological Society of America, 2002

http://geology.geoscienceworld.org/cgi/content/abstract/30/12/1067 |

NASA,

Gavin Schmidt, 2003

http://www.giss.nasa.gov/research/briefs /schmidt_02/ |

SOMG, 150, 161-64

Е/ CCR Ch 23 pp 222-9, “What does an emergency look like ?”

(4)

47

Г/Отричането на Промяната на Климата

David Suzuki Foundation

http://www.davidsuzuki.org/issues/climate-change/science/climate-change-basicsc limate-change-deniers/index.php

“Climate Change Denial: Heads in the Sand” Haydn Washington and John Cook, pub Earthscan |

Лобито на Изкопаемите Горива Centre for Responsive Politics

“Fueling Washington: How Oil Money Drives Politics” http://www.opensecrets.org/news/oil&gas.php |

обобщение в Desmogblog http://www.desmogblog.com/oil-gas-industries-spent-record-175-million-lobbying-against-climate-action

Oil Change International

1)http://priceofoil.org/2009/05/13/fossil-fuel-lobby%E2%80%99s-45-million-propaganda-campaign/

2) http://dirtyenergymoney.com/

SOMG 185-6 |

Independent Australia http://www.independentaustralia.net/2011/politics/the-liberal-party-receives-millions-from-fossil-fuel-lobby/

Лобито но тютюневата индустрия

InterpressService, Stephen Leahy, “Fossil Fuel Lobby Following the Playbook of Big Tobacco” http://ipsnews.net/news.asp?idnews=54690

George Monbiot, “Heat: How to stop the planet burning” Allen Lane 2006 extract in G

http://www.guardian.co.uk/environment/2006 /sep/19 /ethicalliving.g2

e) Climate Denial Machine

Greenpeace “Dealing in doubt: The climate denial industry and climate science” http://www.greenpeace .org/raw/content/international/press/reports/dealing-in-doubt.pdf

Корпоративни фронтови групи

Sharon Beder,“Ecological Double Agents”, Australian Science 19 , 1998, pp 19-22 http://www.herinst.org/sbeder/PR/agents.html

ExxonMobil

Greenpeace

http://www.exxonsecrets.org/maps.php

Peabody Energy

SourceWatch (SW)

http://www.sourcewatch.org/index.php?title=Peabody_Energy |

Koch Brothers

Greenpeace “Koch Industries: Secretly Funding the Climate Denial Machine.”

http://www.greenpeace.org /kochindustries |

New Yorker, Jane Mayer “Covert Operations: the billionaire brothers who are waging a war against Obama”

http://www.newyorker.com/reporting/2010/08/30/100830fa_fact_mayer?currentPage=all

48

Centre forAmerican Progress “The Koch Brothers: What you need to know about the Financiers of the radical Right” http://www.american progressaction.org/issues/2011/04/pdf/koch_brothers.pdf

Competitive Enterprise Institute: SW

http://www.sourcewatch.org/index.php?title=Competitive_Enterprise_Institute |

Committee for a Constructive Tomorrow: SW

http://www.sourcewatch.org/index.php?title=Committee_For_A_Constructive_Tomorrow |

Global Warming Policy Foundation:SW http://www.sourcewatch.org/index.php?title=Global _Warming_Policy_Foundation

Left Foot Forward

http://www.leftfootforward.org/2009/11/oil-links-of-tory-climate-denial-grandees/

International Policy Network (IPN):SW

http://www.sourcewatch.org /index.php?title=International_Policy_Network

E/ Изтеклите и-мейли от Университета на Източна Англия

PIRC, “ClimateGate: A Briefer”,

http://climatesafety.org/climategate-a-briefer/ |

G2009

http://www. guardian.co.uk/ environment t/2009/nov/20/climate-sceptics-hackers-leaked-emails |

G 2010

http://www.guardian. co.uk /environment /2010/nov/14/climate-change-science-email-scandal

BBC 2009

http://news.bbc.co.uk/1/hi/england /norfolk/8374721.stm

BBC 2010

http://news.bbc.co.uk/1/hi/england/norfolk/8494497.stm

Exonerated Pew Centre on GlobalClimate Change (PC)

http://www.pewclimate.org/blog/gulledgej/climategate-scientists-exonerated |

Ж/Медиа

SD “Roll of mass media in climate change scepticism”

http://www.sciencedaily.com/releases/2010/02/100222140619.htm

Science Direct, “Climate change and journalistic norms: A case-study of US mass-media coverage” Maxwell T. Boykov, Jules M.Boykov

http://www.eci.ox.ac.uk/publications/downloads/boykoff07-geoforum.pdf

Fox News

G “Fox News chief enforced climatechange scepticism”

http://www.guardian.co.uk/media/2010/dec/15/fox-news-climate-change-email

US media bias

Media Matters

http://mediamatters.org/research/201106070010 |

Daily Mail

49

Skeptical Science (SkS) http://www.skepticalscience.com/news. php?n=141

RC

http://www.realclimate.org/index.php/archives/2010/02/daily-mangle/

Deltoid, Tim Lambert

http://scienceblogs. com/deltoid/2010/01/rosegate_scandal_grows.php

Charles Johnson

http://littlegreenfootballs.com/article/35781_The_ Daily_Mails_Latest_Lie_About_Climate_Change

Daily Express

Jan 27 2010

http://www.express.co.uk/posts/view/154428/ Global-Warming-What-a-climate-con-

15 Dec 2009

http://www.dailyexpress. co.uk/posts/view/146139

Sunday Times

RC

retraction on ‘Amazongate’

http://www.realclimate.org/index.php/archives /2010/06/leakegate-a-retraction/

Guardian

UAE response

http://www.uea.ac.uk/mac/comm/media/press/CRUstatements /guardianstatement

BBC failure on impartiality

http://www.monbiot.com/2006/09/26/whos-paying/ |

З/Скептиците относно климата разкрити Campaign against Climate Change http://www.campaigncc.org/sceptics |

SkS

http://www.skeptical science.com/argument.php |

New Scientist

http://www.newscientist.com/article/dn11462 |

RC

http://www.realclimate.org /index.php/archives/2004/12/index/#Responses |

OSS Foundation (OSS)

http://www.ossfoundationus/projects/environment/global-warming/myths |

Mike Kaulbars, Greenfyre “Climate denial Crock of the week”

http://greenfyre.wordpress.com/climate-denial-crock-of-the-week/#gobal

“Влеродният диоксид не е замърсител” OSS

http://ossfoundation.us/projects /environment/global-warming/myths/co2-is-not-a-pollutant

Средновековно затопляне SkS

http://www.skepticalscience.com/medieval-warm-period.htm

50

Coby Beck

http://scienceblogs.com/illconsidered/2006/02/medieval-warm-period-was-just-as-warm.php

Няма затопляне от 1998 насам SkS

http://www.skepticalscience.com/global-warming-stopped-in-1998.htm

El Nino

About.com

http://environment.about.com/ od/globalwarming/a/elninolanina.htm

NOAA

http://www.pmel.noaa.gov/tao/elnino/el-nino-story.html

APL

http://www. aph.gov.au/library/pubs/rn/1997-98/98rn09.htm

RC

http://www.realclimate.org/index .php /archives/2006/05/el-nino-global-warming/

Indy 2009 http://www.independent.co.uk/environment/climate-change/new-el-ni241o-threatens-world-with-weather-woe-1766555.html

Bjorn Lomborg :SW

http://www.sourcewatch.org/index.php?title=Bjorn_ Lomborg

Kare Fog

http://www.lomborg-errors.dk/

Глобално засенчване BBC Horizon:2005

http://www.bbc.co.uk/sn/tvradio/programmes/horizon/dimming_prog_summary.shtml |

Webschool.org

http://www.webschool.org.uk/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=175

Met Office

http://www.metoffice.gov.uk/climate-change/guide/science/explained/dimming |

Spencer Weart

http://www.aip.org/history/ climate/aerosol.htm#L_M016

| CSR p.18 |

Черен Въглерод

Solve Climate News (SC)

http://solveclimate.com/news/ 20090429/arctic-nations-order-investigation-black-carbon-blamed-significant-ice-melt

Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA

http://www.pnas.org/content/101/2/423.long

Stanford University News

http://news.stanford.edu/news /2010/july/soot-emissions-ice-072810.html

PC

http://www.pewclimate.org/global-warming-basics/blackcarbon-factsheet

понижава се с височината

51

Environment ResearchWeb (ERW)

http://environment alresearchweb.org/cws/article/yournews/45801

И/Научен консенсус

American Association for the Advancement of Science (AAAS) http://www.sciencemag. org/content/ 306/5702/1686.full

Union of Concerned Scientists

http://www.ucsusa.org/ssi/climate-change/scientific-consensus-on.html

Балансът като отклонение http://www.fair.org/index.php?page=1978

(5)

А-Б/Посоката на дебата/свръхоптимизъм Spencer Weart http://www.aip.org/history/climate/timeline.htm

San FranciscoChronicle 2001 http://articles.sfgate.com/2001-06-07/news/17606022_1_greenhouse-gases-greenhouse-gas-emissions-warming

ZDNet 2009 http://www.zdnet.com/blog/green/climate-scientists-saying-global-warming-trend-is-worsening/8887

Climate Ark 2009 http://www.climateark.org/blog/2009/02/climate-change-risk-underestim.asp

National Wildlife Federation http://www.nwf.org/Global-Warming/What-is-Global-Warming/Global-Warming-is-Accelerating.aspx

Mother Earth Journal 2010,Terri Hansen, http://mother-earth-journal.com/2010/03/20/uns-ipcc-underestimated-climate-change-impacts-experts-say/

GlobalWarming Forecasts

http://www.global-warming-forecasts.com/underestimates.php

Sea level rise faster than IPCC , CP 2011

http://climateprogress.org/2011/05/04/arctic-assessment-sea-level-rise/#more-48192

CSR pp.11-12, 13, 14-17 | “Paleoclimateimplications for Human-Made Climate Change” James E Hansen, Makiko Sato.

http://www.columbia.edu/~jeh1/mailings /2011/20 110118_MilankovicPaper.pdf |

CCR Ch 10 pp 89-98 “Target 2 degrees”, pp 133-4, Ch 17, 152-60 “When reasonable is not enough” |

В/IPCC (МЕГПК)

http://www.ipcc.ch/

UNFCCC

http://unfccc.int/2860.php

Rio Earth Summit

http://www.un.org/geninfo/bp/enviro.html

Kyoto Protocol

http://unfccc.int/kyoto_protocol/items/2830.php |

52

CCR Ch 7, pp 65-71 “The Price of Reticence” |

Г/Загуба на лед APL

http://www.aph.gov.au/library/pubs/climatechange/theclimate/glaciers.htm

Record 2007

NASA

http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=8074

прецизна оценка

BBC 2011 http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-13002706

Agence France Presse 2010

http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hm cVrXpPqxcj7DuOr8gxvYAZ bSg

Arctic Monitoring and Assessment Program “Snow, Water, Ice and Permafrost in the Arctic” http://amap.no/swipa/SWIPA2011 ExecutiveSummaryV1.pdf

CCR Ch 1, pp 1-19, “Losing the Arctic Sea Ice”

Д/350

SOMG pp140-171 Ch 8 | “Target Atmospheric CO2: Where Should Humanity Aim?”

Hansen et al

http://www.columbia.edu/~jeh1/2008/TargetCO2_20080407.pdf | http://www.350.org/en/about/science |

350.org http://www.350.org |

CSR

300 ppmtarget pp 2-3,

прозорец за възможност p 20 | CCR pp 122-25 | James Hansen

NASA http://www.giss.nasa.gov/staff/jhansen.html

(6)

А/Климатична справедливост Global Issues, Anup Shah

http://www.globalissues.org/article/231/climate-justice-and-equity

Mary RobinsonFoundation

http://www.mrfcj.org/about?gclid=CO2tmsfZ1qgCFUYPfAodJXGogw

IPCC report 2007 – Доклад на МЕГПК 2007

Environment News Service

http://www.ens-newswire.com/ens/apr2007/2007-04-06-01.asp

Дебат

53

Debatepedia

http://debatepedia.idebate.org/en/index. php/Debate:_Developed_countries_have_a_higher_obligation_to_combat_climate_c hange

кампании

http://www.Climatejusticeonline.org/

Friends of the Earth International http://www.foei.org/en/resources/publications/climate-justice-and-energy/2000-2007/climatedebt.pdf

Бангладеш

Golam Mostofa, “Climate Frontlines: Impacts of climate change in Bangladesh.” 2009 http://www.climatefrontlines.org/?q=en-GB/node/426 |

US National Broadcasting Company (NBC) http://worldblog.msnbc.msn.com/_news/2009/12/07/4376387-in-bangladesh-climate-change-is-a-matter-of-life-and-death |

Африканска Сахел BBC 2005

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/4479640.stm

IRIN, Jan Egeland

http://www.irinnews.org/report.aspx?ReportID=78524

Environmental Geoscience, Robert Stewart

http://oceanworld.tamu.edu/resources/environment-book/desertificationinsahel.html |

Security implications

Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD) http://www.oecd.org/document/57/0,3746,en_38233741_38246823_43345721_1_1_1_1,00.html |

Отговорност

Pew Charitable Trusts 2007 “TakingResponsibility: Why the United States Must Lead the World in Reducing Global Warming Pollution”.

http://www.pewtrusts.org/our_work_report_detail.aspx?id=32716 |

Imports and consumption G 2011

http://www.guardian.co.uk/environment /datablog/2011/apr/28/carbon-emissions-imports-exports-trade

G 2011 Andrew Simms http://www.guardian.co.uk/ commentisfree/2011/may/01/carbon-accounting-emissions-imported-goods

PIRC 2011

http://climatesafety.org/uks-total-emissions-set-to-rise-new-data-obtained-by-pirc/

Б/ The Centre for International Sustainable Development Law (CISDL)

Общи, но обособени отговорности http://www.cisdl.org/pdf/brief_common.pdf

В/ Гореща вълна в Русия United Press International (UPI ) Heather Somerville

http://www.upi.com/Science_News/Resource-Wars/2010/08/12/Russian-fires-forecast-climate-change-threat/UPI-23361281637573/ |

54

Zero Carbon Farm 2010

http://zerocarbonfarm.com/community/node/153 |

CP 2010

http://climateprogress.org/2010/08/14/climate-experts agree-global-warming-caused-russian-heat-wave/ |

Huffington Post Aolnews

http://www.aolnews.com/2010/09/01/russian-drought-spurs-worldwide-food-price-hikes/

G 2010

Raj Patel, “Mozambique’s food riots – the true face of global warming.”

http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2010/sep/05/mozambique-food-riots-patеl |

Цени на храните G 2011

http://www.guardian.co.uk /environment/2011/may/05/food-prices-global-warming

World Watch Institute 2011

http://www.worldwatch.org/node/5434

Earth Institute 2011

http://blogs.ei.columbia.edu/2011/03/22/climate-change-to-exacerbate-rising-food-prices/

(7)

Б) Международни преговори за климата

история

Law and Your Environment http://www.environmentlaw.org.uk/rte.asp?id=121

Буш отхвърля Киото Indy 29/3/2001

http://www.independent.co.uk/news/world/americas/bush-declares-he-wont-sign-kyotos-landmark-treaty-on-global-warming-689360.html

Копенхагенското съгласие UNFCCC

http://unfccc.int/meetings/cop_15/copenhagen_accord/items/5262.php

провал или успех?

Greenpeace http://www.greenpeace.org/usa/en/news-and-blogs/campaign-blog/was-the-copenhagen-accord-an-abject-failure-o/blog/25896 |

наречен “жалък неуспех”

Deutsche Welle http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5039226,00.html |

Американското лоби против предприемане на действия относно промяната на климата Environmental News Network

http://www.enn.com /top_stories/commentary/3937 1

G

http://www.guardian.co.uk/environment/2009/aug/14/us-lobbying

National Journal, RonaldBrownstein http://www.nationaljournal.com/columns/political-connections/gop-gives-climate-science-a-cold-shoulder-20101009 |

55

В/ Въглеродни компенсации New Internationalist

http://www.newint.org/features/2006/07/01/carbon-offsets-facts/

in the UK

Business Green(BG) 2011 http://www.businessgreen.com/bg/news/2036063/committee-climate-change-advises-uk-meet-carbon-budget-offsets |

ООН взема под внимание злоупотребите BG 2010

http://www.businessgreen.com/bg/news/1802830/un-considers-review-alleged-carbon-offset-abuses |

“Upsetting the Offset: The Political Economy of Carbon Markets”.Steffen Bohm & Siddhartha Dabhi, MayFlyBooks, 2009 |

Clean Development Mechanism

UNFCCC

http://cdm.unfccc.int/

CP 2009

http://climateprogress.org/2009/07/15 /internationalthe-cdm-rip-offsets-or-real-emissionreductions/

Monbiot 2009

http://www.monbiot.com/2009/07/14/pulling- yourself-off-the-ground-by-your-whiskers/

BG 2010, Danny Bradbury,

http://www.businessgreen.com/bg/news/1802522/cdm-offset-assessors-fresh-criticism

“The Clean Development Mechanism and its Implications for Climate Justice” Ann E. Prouty http://www.columbiaenvironmentallaw.org/assets/pdfs/34.2/9._Prouty_34.2.pdf

CDM Watch

http://www.cdm-watch.org/ |

Злоупотребата с Хлорофлуоровъглеродите BG 2010

http://www.businessgreen.com/bg/news/1802830/un-considers-review-alleged-carbon-offset-abuses

Въглероден Цикъл G

http://www.guardian.co.uk/environment/2011/feb/25/carbon-cycle |

National Earth Science Teachers Association

http://www.windows2universe.org/earth/Water/co2_cycle.html |

VisionLearning

http://www.visionlearning.com/library/module_viewer.php?mid=95

Да оставим изкопаемите горива в земята

Въглища

SOMG pp 172-77 | Treehugger 2009

http://www.treehugger.com/files/2009/04/three-quarters- fossil-fuel-reserves-must-not-be-used-avoid-climate-change.php

George Monbiot 2010

http://www.monbiot.com/2010/09 /27/looking-for-trouble/

56

Въглеродна Търговия

South African Institute of International Affairs http://www.saiia.org.za/archive-eafrica/what-is-carbon-trading.html |

Indy 2006 http://www.independent.co.uk/environment/the-big-question-what-is-carbon-trading-and-can-it-save-the-world-from-global-warming-410190.html |

FERN “Trading Carbon: How it works and why itscontroversial”, Jutta Kill et al

http://www.fern. org/sites/fern.org/files/tradingcarbon_internet_FINAL.pdf

The Cornerhouse,“Carbon Trading: A critical conversation on climate change, privatisation and power” Larry Lohman et al

http://www.thecornerhouse.org.uk/sites/thecornerhouse.org.uk/files/carbonDDlow.pdf

EU ETS

European Commission “EU EmissionsTrading System (EU ETS)”

http://ec.europa.eu/clima/policies/ets/index_en.htm |

MIT Energy Initiative (PC) 2008 “Lessons to belearned.”

http://web.mit.edu/mitei/research/spotlights/europe-carbon.html |

Sandbag

http://www.sandbag.org.uk/

Open Europe2005 “The high price of hot air”

http://www.openeurope.org.uk/research/ets.pdf

провал

G 2010

http://www.guardian.co.uk/ environment/2010/feb/08/carbon-emissions-trading-system

Corporate Europe Obsevatory 2011 “EU Emissions Trading System:failing at the third attempt” http://www.corporateeurope.org/climate-and-energy/content/2011/04/eu-ets-failing-third-attempt |

TheTelegraph 2011 “The great carbon trading scandal” http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/energy/8290533/The-great-carbon-trading-scandal.html |

Обезлесяване Indy 2007

http://www.independent.co.uk/environment/climate-change/deforestation-the-hidden-cause-of-global-warming-448734.html |

Greenpeace

http://www.greenpeace.org.uk/forests/climate-change |

WWF http://www.wwf.org.uk/what_we_do/safeguarding_the_natural_world/forests/deforestation_and_climate_change/ |

SD 2007

http://www.sciencedaily.com/releases/2007/05/070511100918.htm |

Промяна на употребата на земята

Carbon Association Australasia Ltd “Landuse and land cover change” http://caaltd.org/Rainforest/LandUse.aspx

Union of Concerned Scientists

http://www.ucsusa.org /global_warming/science_and_impacts/impacts/the-impacts-of-land-use-on.html

57

Indonesia

Мораториум над обезлесяването

Voice of America News 2011 http://www.voanews.com/english/news/asia/southeast/Indonesias-Deforestation-Moratorium-Still-on-Hold-119836634.html |

Торфни Пожари

Надзор над биогоривата

“South East Asia’s peat fires and Global Warming” http://www .biofuelwatch.org.uk /peatfiresbackground.pdf

SD 2009

http://www.sciencedaily.com/releases/2009/11/091127132838.htm |

REDD

REDD

http://www.un-redd.org/

REDD-Monitor

http://www.redd-monitor.org/

BBC 2010 “Seeing REDD over Forest Peoples” ArunAgrawal

http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/8660845.stm

Friends of the Earth International “REDD: the realities in black andwhite” http://www.foei.org/en/resources/publications/pdfs/2010/redd-the-realities-in-black-and-white|

Г/Свиване и сближаване Aubrey Meyer

http://makewealthhistory.org/2009/04/14/contraction-and-convergence-by-aubrey-meyer/

Global Commons Institute

http://www.gci.org.uk/

Киото2

“Kyoyo2”, Oliver Tickell,

Zed Books 2008

http://www.kyoto2.org/

Затвори и Сподели http://www.capandshare.org/index.html |

(8)

А/Съкращаване на други газове BBC 2011

http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-12548160

Възобновима енергия Overview

“Sustainable Energy – Without the Hot Air” David J.C. MacKay,. UIT Cambridge, 2008 |

Вятърна енергия Yes2wind

http://www.yes2wind.com/explore/why-wind-energy/ | myths debunked

58

http://www.yes2wind.com/explore/debunking-the myths/ |

RenewableUK

http://www.bwea.com/onshore/index.html | technology

http://www.bwea.com/ref/tech.html |

Слънчева енергия DESERTEC Foundation http://www.desertec.org/en/ |

Howstuffworks “How solar cells work”

http://science.howstuffworks.com/environmental/energy/solar-cell.htm

Centre for Alternative Energy “Solar Photovoltaics”

http://www.cat.org.uk/ information/pdf/SolarPhotovoltaics.pdf

Енергия на Приливите и Вълните:

RenewableUK http://www.bwea.com/marine/intro.html

About.com

http://inventors.about.com/od/tstartinventions/a/tidal_power.htm

G 2011

“UK marine energy sector ‘could be worth £76bn and support 68,000 jobs’” http://www.guardian.co.uk/business/2011/may/02/wave-power-tidal-energy-carbon

video

EZGasSavers.com

http://www.youtube.com/watch?v=tSBACzRE3Gw

Геотермална енергия

Schoolzone – Energy Resouces http://www.darvill.clara.net/altenerg/geothermal.htm

Въглеродно Нулева Британия 2030 http://www.zerocarbonbritain.com/

Centre for Alternative Technology

http://www.cat.org.uk/

Улавяне и съхранение на Въглерод UK CCS Community http://www.co2storage.org.uk/

Greenpeace 2008 “False Hope: Why carbon capture and storage won’t save the climate”

http://www.greenpeace.org /international/en/publications/reports/false-hope/

Атомна енергия

преглед

World Nuclear Association http://www.world-nuclear.org/education/intro.htm

Дебат http://www.world-nuclear.org/info/inf50.html

International Atomic Energy Agency(IAEA)

http://www.iaea.org/

59

Greenpeace

http://www.greenpeace.org.uk/blog/nuclear/the-case-against-nuclear-power-20080108|

Friends of the Earth

http://www.foe.co.uk/campaigns/climate/issues/nuclear_index.html

Енергийна Ефективност

G 2009 http://www.guardian.co.uk/environment/2009/jul/16/energy-efficiency

Lawrence Berkley National Library

http://eetd.lbl.gov/ ee/ee-1.html

Б/Биогорива

BBC 2007 “Quick guide: Biofuels.” http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/6294133.stm |

общо

Edinburgh NapierUniversity http://www.napier.ac.uk/randkt/rktcentres/bfrc/Pages/Whatarebiofuels.aspx

Friends of the EarthInternational“Agrofuels”

http://www.foei.org/en/what-we-do/agrofuels |

Biofuelwatch

http://www.biofuelwatch.org.uk/

Centre for Researchon Globalization 2007, Eric Holt-Giménez, “Biofuels: The Five Myths of the Agro-fuels Transition.”

http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=6188 |

Corporate Europe Observatory (CEO), 2007

“The EU’s agrofuel folly: policy capture bycorporate interests.” http://archive.corporateeurope.org/agrofuelfolly.html |

G 2011

http://www.guardian.co.uk/environment/ 2011/jan/27/biofuel-fails-green-standard |

G 2011

http://www.guardian.co.uk/environment/2011/apr/13/biofuels -targets-unethical|

SundayTtimes 2007 “Top scientist says biofuels are scam”

http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article1909827.ece |

Oxfam2008 “Another Inconvenient Truth: Biofuels are not the answer to climate or fuel crisis” http://www.oxfam.org/pressroom /pressrelease/2008-06-25/another-inconvenient-truth-biofuels-are-not-answer |

Азотен Оксид

Royal Society of Chemistry http://www.rsc.org/chemistryworld/News/2007/September/21090701.asp |

“N2O Release from Agro-biofuel production..etc” P JCrutzen et al http://hal.archives-ouvertes.fr/docs/00/30/30/19/PDF/acpd-7-11191-2007.pdf

Палмово Масло Greenpeace

60

http://www.greenpeace.org.uk/forests/palm-oil

въздействия

Palm Oil Action Group http://www.palmoilaction.org.au/pages/deforestation.html |

Indy 2009

“The guilty secrets of palm oil” : http://www.independent.co.uk/environment/the-guilty-secrets-of-palm-oil-are-you-unwittingly -contributing-to-the-devastation-of-the-rain-forests-1676218.html |

Forest Watch Indonesia

http://fwi.or.id/english/?p=140

Соята в Амазония

Mongabay.com

Rhett A Butler, “Deforestation in the Amazon”

http://www.mongabay.com/brazil.html|

impact of agriculture http://rainforests.mongabay.com/0811.htm |

Survival International 2006

“Soya is killing us’ says Amazontribe”. http://www.survivalinternational.org/news/1415 |

мораториум

Greenpeace 2009

http://www.greenpeace.org/internationa /en/press/releases/soya-traders-extend-moratorium/

Храна срещу Гориво

Environmental Health Perspectives, “Food vs. Fuel: Diversionof Crops Could Cause More Hunger” David J. Tenenbaum

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2430252/

GeorgeMonbiot 2004 “Feeding Cars, Not People”

http://www.monbiot.com/2004/11/23/feeding-cars-not-people/

Clean Tech Group

http:// cleantech .com/news/2360/why-ethanol-production-will-drive-world-food-prices-even-higher-in-2008

ефект върху бедните

Foodand Agriculture Organisation of the United Nations (FAO) http://www.fao.org/newsroom/en/news/2008/1000934/index.html |

Биоенергия UNEP

http://www.unep.org/climatechange/mitigation/Bioenergy/tabid/29345/Default.aspx |

Bio-economy

TheTricontinental Centre (CETRI) “The false solutions to save the climate.”

http://www.cetri.be/spip.php?article1940&lang=en |

Биомаса Schoolzone

http://www.darvill.clara.net/altenerg/biomass.htm

61

G 2011 “Why is the UK backing biomass ?” http://www.guardian.co.uk/environment/blog/2011/may/05/biomass-power-costly-climate-solution

Partnership for Policy Integrity“Carbon emissions from burning biomass for energy”

http://www.pfpi.net/carbon-emissions

Manomet Centre for ConservationSciences “Study of Woody Biomass Energy”

http://www.manomet.org/node/322

Fixing a Critical Accounting error” Timothy DSearchinger http://www.princeton.edu/~tsearchi/writings/Questions%20and%20Answers%20-%20Fixing%20a%20Critical%20Climate %20Accounting%20Error.pdf

The upfront carbon debt of bioenergy” Giuliana Zanchi et al

http://www.birdlife.org/eu/pdfs/ Bioenergy_Joanneum_Research.pdf

| “Wood-Based Energy: the Green Lie”, Almuth Ernsting et al, Global Forest Coalition 2010, http://www.globalforestcoalition.org/wp-content/uploads/2010/10/briefing-paper-bioenergy_final_1.pdf

В/ Вегетарианска Диета

G 2010, “UN urges global move to meat and dairy-free diet.” http://www.guardian.co.uk/environment/2010 /jun/02/un-report-meat-free-diet |

Lord Stern G 2009

http://www.guardian.co.uk/environment/2009/oct/26/palm-oil-initiative-carbon-emissions

Treehugger 2009 http://www.treehugger.com/files/2009/03/vegetarian-diet-could-cut-climate-change-mitigation-costs-by-70-percent.php

Indy 2007 http://www.independent.co.uk/environment/green-living/can-you-reduce-your-carbon-footprint-with-a-vegan-diet-763208.html

|

New Yorker 2007

http://www.nytimes.com/2007/06/06/business/worldbusiness/06iht-greencol07.4.6029437.html

Месото и Климата G 2007

http://www.guardian.co.uk/environment/2007/jul/19/climatechange.climatechange |

SA 2009

http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=the-greenhouse-hamburger |

The Institute of Environmental Management and Assessment 2010 “What’s on your plate? Agriculture, meat and carbon.”

http://www.environmentalistonline.com/article/2010-11-15/what-s-on-your-plate-agriculture-meat-and-carbon |

Chemical and EngineeringNews 2011 “Deforestation Means Larger Carbon Footprint For Brazilian Beef” | http://pubs.acs.org/cen/news/89/i07/8907scene2.html |

The Ecologist 2011 1)

http://www.theecologist.org/blogs_and_comments/commentators/other_comments/767768/you_dont _have _to_be _vegetarian_to_save_the_planet.html

2) http://www.theecologist.org/News/news_analysis/458218/have_we_got_it_right_on_meat_and_greenhouse_gas_emissions.ht ml

62

3)

http://www.theecologist.org/investigations/food_and_farming /320656/can_cows_help_stop_climate_change.html

4) Промяна на селското стопанства

http://www.theecologist.org/News/news_analysis /280491/change_farming_to_cut_co2_emissions_by_25_per_cent.html|

5)

http://www.theecologist.org/blogs_and_comments/ Letters / 463132/letter_have_we_got_it_right_on_meat_and_greenhouse_gas_emissions.html

Хранителна Верига

Friends of the EarthFood Chain campaign 2008 http://www.foe.co.uk/news/2008_food_chain_launch.html |

Friends of the Earth, “What’s feeding ourFood?”

http://www.foe.co.uk/resource/briefings/livestock_impacts.pdf |

Геоинжинерство

G 2011 “What is geooengineering ?” http://www.guardian.co.uk/environment/2011/feb/18/geo-engineering |

дилема G 2010

http://www.guardian.co.uk/environment/cif-green/2010/nov/10/geo-engineering-science-research-dilemma |

BBC 2009 “Engineering Earth ‘is feasible”

http://news.bbc.co.uk/1/hi/8231387.stm |

Ecologist 2009

http://www.theecologist.org/ News/news_round_up/312138/geoengineering_climate_solution_or_dangerous_distraction.html

|

Oceanography Vol 23 Marh 2010“A Very InconvenientTruth” Charles H greene et al

http://www.tos.org/oceanography/issues/issue_archive/issue_pdfs/23_1/23-1_greene.pdf

| CCR pp 130-32 | WorldChanging, Alex Steffen http://www.worldchanging.com/archives/009784.html |

Д/Закон за климата http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2008/27/contents |

Големи понижения скоро

EnvironmentResearchWeb 2008“Researchers call for drastic emissions cuts” http://environmentalresearchweb.org/cws/article/news/36248

Кевин Андерсън от Тиндал Център призовава за разпределение на задълженията. Natural News,

http://www.naturalnews.com/031370_climate_change_food_rationing.html

BBC Dec 2010 “Small steps offer no respite from climate effects” Kevin Anderson

http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-11999633

Tyndall Centre 2009 “The Copenhagen Diagnosis”

http://www.copenhagendiagnosis.org/press.html

Video

http://wn.com/kevin_anderson_reframing_climate_change_part_1

63

Powerpoint Kevin Anderson

transitionculture.org/wp-content/uploads/kevin-anderson-2.ppt |

Биомасата ще се увеличава

“World’s largest Wood Power Station approved in the UK”Global Forest Coalition 2011 http://www.globalforestcoalition.org/?p=1486

Е/ 10% съкращения на гори CSR 22-23 | G 2011 Kevin Anderson

http://www.guardian.co.uk/environment/2011/feb/24/models-climate- policy-optimistic

Transition Town Network

http://www.transitionnetwork.org/

10 : 10 http://www.1010global.org/uk

Ж/ Икономическата цена на бездействието. Stern Report

http://www.hm-treasury.gov.uk/independent_reviews/stern_review_economics_climate_ change/stern_review_report.cfm

Centre for Integrative Environmental Research (CIER), University of Maryland “The USEconomic Impact of Climate Change and the Cost of Inaction” Matthias Ruth et al

http://www.cier.umd.edu/documents/US%20 Economic%20Impacts%20of%20Climate%20Change%20and%20the%20Costs %20of%20Inaction.pdf

Нов Курс http://www.historylearningsite.co.uk/new_deal.htm

Indy 2008

http://www.independent.co.uk/news/world/politics/the-big- question-what-was-roosevelts-new-deal-and-is-something-like-it-needed-today-932942.html

Зелен Нов Курс

New Economics Foundation, “GreenNew Deal” http://www.neweconomics.org/projects/green-new-deal

The Green New Deal Group

http://www.greennewdealgroup.org/

Глобално

UNEP, “Global Green New Deal”

http://www.unep.org/greeneconomy /GlobalGreenNewDeal /tabid/1371/Default .aspx |

Indy 2008 “A ‘Green New Deal’ can save the world’s economy, says UN” http://www.independent.co.uk/environment /green-living/a-green-new-deal-can-save-the-worlds-economy-says-un-958696.html |

US & UK in WW 2

Economic HistoryAssociation

http://eh.net/encyclopedia/article/tassava.WWII

“The United Kingdom During World War 1: Business as Usual?” SBroadberry, P Howlett, Fig 1 http://www2.warwick.ac.uk/fac/soc/economics/staff/academic/broadberry/wp/wwipap4 .pdf

64

З/ Забрана на вътрешни полети / 55 мили в час CSR p 23 | Daniel Scharf of Greenspeed

http://portal.campaigncc.org/content/10-10-55mph-national-speed-limit

UK Energy Research Centre (UKERC), Oxford University

http://www.eci.ox.ac.uk/research/energy /downloads/qh2-limitingspeed.pdf

BBC 2007 “MP calls for domestic flight ban”

http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/6256781.stm

Тази книжка е съставена от Кампания Против Промяната на Климата

5 Caledonian Road, London N1 9DXwww.campaigncc.org Публикувана Юли 2011

Редактирано-last ver_08-08-2012

Научна редакция и корекция на текста: Кирил Груев – Бурда: e-mail:kg_burda@abv.bg